Адвокат: 80% от делата за домашно насилие са фалшиви! Депутатите промениха закона некадърно
Темата за домашното принуждение е изключително нашумяла през последните дни - нови и нови случаи, протестни дейности и промени в Закона за домашното принуждение от преди два дни. Именно тези събития ни доведоха до диалога с юрист Лазар Белев, специалист в делата за домашно принуждение, с който да обсъдим до каква степен са ползотворни настъпилите промени и като цяло да поговорим за домашното принуждение.
Ето и цялото изявление на юриста Лазар Белев с Велизара Ангелова за Plovdiv24.bg.
Г-н Белев, няма по какъв начин да не ви попитаме какво мислите по проблема с нарязаното момиче в Стара Загора? Мислите ли за несправедливо решението на съда?
От това, което виждам като доказателства, съдът е бил стеснен в това да вземе това решение и да одобри, че налице действително е лека телесна щета. Сега, че не е разследвал в детайлности всичко, че е могъл да постанови не тъкмо като за обвиняване лека телесна щета, ами да кажем безчинство, свирепост или нещо друго. Можело е да се постави малко повече изпитание, само че официално той е бил прав. Говорим юридически. Но въпреки всичко няма по какъв начин да дам оценката, би трябвало да знам всички обстоятелства, с цел да бъда безапелационен. Не трябва да се съди от непрофесионалисти, а от хора, които са осведомени с безусловно всички обстоятелства по делото.
Преди два дни се вкараха промени в Закона за домашното принуждение, какво мислите за тях? Добри ли са законите в тази област в България?
Беше призната една радикална смяна в закона за домашното принуждение. Буквално целият беше модифициран, и то извънредно необразовано и неспособно, и нямащо по какъв начин да работи. Една голяма част от измененията се оказаха мъртвородени. Най-общо казано хората одобриха, че даже тези, които нямат публично съпружеско общуване, а мимолетни връзки, могат да търсят отбрана по закона за домашното принуждение. Това е доста хубаво, тъй като въпреки всичко има някакви хора, които поддържат сходен вид взаимоотношения, те не са малко. Как обаче ще се потвърди в производството, че тези хора са имали някакъв тип взаимоотношения в случай, че никой не ги обявява и не им е очевидец? Как ще потвърдим, че те имат подобен вид взаимоотношения? Много хубаво се пишат някакви неща, само че те няма по какъв начин да работят.
Има ли други промени, които смятате за неправилни?
Другото нещо, което направиха положителните ни законотворци, е, че въобще не се съобразиха, че в голямата си част делата за домашно принуждение в действителност са подправени. Не повече от 20% са делата, които се водят, наистина за домашно принуждение. Болшинството такива каузи се завеждат единствено с цел да се усъвършенства процесуалната позиция в дело, което е за бракоразвод или за наставнически права. Така 80% от делата действително нямат общо с домашното принуждение.
Какви са Вашите оферти за смяна?
Най-неадекватното в този закон е, че има опция човек да бъде наказан единствено въз основата на една декларация. Без да има доказателства, по този начин се основава страхотна опция да се злоупотреби с правото. Те не се действително, с цел да защитят същинска жертва на домашно принуждение. Затова би трябвало да се вкара правилото за доказване на домашното принуждение – запис или друго, само че да не се случва единствено на база декларация.
Не всякога обаче жертвата може да разполага със запис, въпреки всичко става въпрос са непредвидими ситуации?
Да, единствено че жертвата има правото да си тръгне. Когато продължи да стои там и да се изживява като жертва, с цел да получава състрадание, тук към този момент приказваме за едни други моменти, които са от региона на логиката на психиката. Този закон е конструиран по този метод, че постоянно наказваме невинни и по този начин се подронва всякакво доверие в правосъдни системи.
Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате. Както знаем, не всеки път домашното принуждение е от мъж към жена. Наскоро водих изявление с един психиатър, който сподели, че даже множеството негови клиенти са мъже, унизени от дами, което чупи статуквото.
Хората, които са с проблеми и дефицити в България, са по равно разпределени сред двата пола. Проблемът е различен, че са относително огромен % от популацията. По принцип и двата пола упражняват домашно принуждение. Докато мъжете упражняват по-често физическо, дамите по-често психическо принуждение. Много постоянно употребяват и децата в споровете с някогашните. Така че почти е по равно, само че въпреки всичко дамите по-често завеждат каузи, които са от дами против мъже, защото на един мъж му се коства чисто унизително да се оплаче, че жена го тормози. Това е и повода да са повече.
Още повече има такива случаи, в които идват при мен дами и споделят: " С мъжа ми се съдим за наставнически права, една другарка ми сподели да заведем и дело против домашно насилие ". Аз и давам отговор: " Защо ти е в случай, че е несъмнено, че вие ще получите родителските права " и тя споделя: " Не, една другарка ми сподели, че по този начин трябвало да се прави, при нея станало по този начин! " и се оказва, че голяма част от делата за домашно принуждение, които се водят, в действителност нямат нищо общо с това, а единствено и само да се усъвършенства процесуалната позиция по други каузи.
Като експерт в региона какъв съвет бихте дали на същинските жертва на домашно принуждение?
Много дребна част от истинските жертви на домашно принуждение търсят помощ. Защото постоянно те не знаят какво да вършат, не се усещат подкрепени по никакъв метод, нито от страната, от никого. Сега има промени в закона, при които вкарват една камара държавни институции и органи, които с изключение на да разхищават подобен обществен запас и да усложняват процедурата, друго няма какво да създадат. Да, законът трябваше да претърпи някакви корекции, само че не трябваше да са тези безсмислени, които бяха направени в последните дни.
Ако искаш нещо да не се случи в България, правиш комисия или правиш организация, някаква такава групова безнаказаност да царува. Това направиха с последните промени. Така че жертвите на домашно насилие трябва да схванат, че още при първия сигнал за такова нещо, би трябвало да потърсят помощ. Повечето дами не схващат, че това че един път се ги блъснали, автоматизирано значи, че това ще се повтори и още на първия път, в който се случи, би трябвало да се прекратят взаимоотношенията, би трябвало да се потърси помощ. Защото сега става по този начин, че те не търсят помощ при първия път, а оттова нататък идва кураж у насилниците, които виждат, че може да си практикува това домашно принуждение и никой нищо не им споделя. И това продължава с години. Домашните насилници не се трансформират, до момента в който не бъдат сплашени, натиснати, глобени.
Това, което се появи за момичето в Стара Загора, в този момент и във Видин, са неща, които са част от всекидневието на хора като мен, само че добиха известност, тъй като хората подвигнаха тревога. Но това нещо не са изолирани случаи и не се случва рядко. Трябва доста по-различен метод.
Ето и цялото изявление на юриста Лазар Белев с Велизара Ангелова за Plovdiv24.bg.
Г-н Белев, няма по какъв начин да не ви попитаме какво мислите по проблема с нарязаното момиче в Стара Загора? Мислите ли за несправедливо решението на съда?
От това, което виждам като доказателства, съдът е бил стеснен в това да вземе това решение и да одобри, че налице действително е лека телесна щета. Сега, че не е разследвал в детайлности всичко, че е могъл да постанови не тъкмо като за обвиняване лека телесна щета, ами да кажем безчинство, свирепост или нещо друго. Можело е да се постави малко повече изпитание, само че официално той е бил прав. Говорим юридически. Но въпреки всичко няма по какъв начин да дам оценката, би трябвало да знам всички обстоятелства, с цел да бъда безапелационен. Не трябва да се съди от непрофесионалисти, а от хора, които са осведомени с безусловно всички обстоятелства по делото.
Преди два дни се вкараха промени в Закона за домашното принуждение, какво мислите за тях? Добри ли са законите в тази област в България?
Беше призната една радикална смяна в закона за домашното принуждение. Буквално целият беше модифициран, и то извънредно необразовано и неспособно, и нямащо по какъв начин да работи. Една голяма част от измененията се оказаха мъртвородени. Най-общо казано хората одобриха, че даже тези, които нямат публично съпружеско общуване, а мимолетни връзки, могат да търсят отбрана по закона за домашното принуждение. Това е доста хубаво, тъй като въпреки всичко има някакви хора, които поддържат сходен вид взаимоотношения, те не са малко. Как обаче ще се потвърди в производството, че тези хора са имали някакъв тип взаимоотношения в случай, че никой не ги обявява и не им е очевидец? Как ще потвърдим, че те имат подобен вид взаимоотношения? Много хубаво се пишат някакви неща, само че те няма по какъв начин да работят.
Има ли други промени, които смятате за неправилни?
Другото нещо, което направиха положителните ни законотворци, е, че въобще не се съобразиха, че в голямата си част делата за домашно принуждение в действителност са подправени. Не повече от 20% са делата, които се водят, наистина за домашно принуждение. Болшинството такива каузи се завеждат единствено с цел да се усъвършенства процесуалната позиция в дело, което е за бракоразвод или за наставнически права. Така 80% от делата действително нямат общо с домашното принуждение.
Какви са Вашите оферти за смяна?
Най-неадекватното в този закон е, че има опция човек да бъде наказан единствено въз основата на една декларация. Без да има доказателства, по този начин се основава страхотна опция да се злоупотреби с правото. Те не се действително, с цел да защитят същинска жертва на домашно принуждение. Затова би трябвало да се вкара правилото за доказване на домашното принуждение – запис или друго, само че да не се случва единствено на база декларация.
Не всякога обаче жертвата може да разполага със запис, въпреки всичко става въпрос са непредвидими ситуации?
Да, единствено че жертвата има правото да си тръгне. Когато продължи да стои там и да се изживява като жертва, с цел да получава състрадание, тук към този момент приказваме за едни други моменти, които са от региона на логиката на психиката. Този закон е конструиран по този метод, че постоянно наказваме невинни и по този начин се подронва всякакво доверие в правосъдни системи.
Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате. Както знаем, не всеки път домашното принуждение е от мъж към жена. Наскоро водих изявление с един психиатър, който сподели, че даже множеството негови клиенти са мъже, унизени от дами, което чупи статуквото.
Хората, които са с проблеми и дефицити в България, са по равно разпределени сред двата пола. Проблемът е различен, че са относително огромен % от популацията. По принцип и двата пола упражняват домашно принуждение. Докато мъжете упражняват по-често физическо, дамите по-често психическо принуждение. Много постоянно употребяват и децата в споровете с някогашните. Така че почти е по равно, само че въпреки всичко дамите по-често завеждат каузи, които са от дами против мъже, защото на един мъж му се коства чисто унизително да се оплаче, че жена го тормози. Това е и повода да са повече.
Още повече има такива случаи, в които идват при мен дами и споделят: " С мъжа ми се съдим за наставнически права, една другарка ми сподели да заведем и дело против домашно насилие ". Аз и давам отговор: " Защо ти е в случай, че е несъмнено, че вие ще получите родителските права " и тя споделя: " Не, една другарка ми сподели, че по този начин трябвало да се прави, при нея станало по този начин! " и се оказва, че голяма част от делата за домашно принуждение, които се водят, в действителност нямат нищо общо с това, а единствено и само да се усъвършенства процесуалната позиция по други каузи.
Като експерт в региона какъв съвет бихте дали на същинските жертва на домашно принуждение?
Много дребна част от истинските жертви на домашно принуждение търсят помощ. Защото постоянно те не знаят какво да вършат, не се усещат подкрепени по никакъв метод, нито от страната, от никого. Сега има промени в закона, при които вкарват една камара държавни институции и органи, които с изключение на да разхищават подобен обществен запас и да усложняват процедурата, друго няма какво да създадат. Да, законът трябваше да претърпи някакви корекции, само че не трябваше да са тези безсмислени, които бяха направени в последните дни.
Ако искаш нещо да не се случи в България, правиш комисия или правиш организация, някаква такава групова безнаказаност да царува. Това направиха с последните промени. Така че жертвите на домашно насилие трябва да схванат, че още при първия сигнал за такова нещо, би трябвало да потърсят помощ. Повечето дами не схващат, че това че един път се ги блъснали, автоматизирано значи, че това ще се повтори и още на първия път, в който се случи, би трябвало да се прекратят взаимоотношенията, би трябвало да се потърси помощ. Защото сега става по този начин, че те не търсят помощ при първия път, а оттова нататък идва кураж у насилниците, които виждат, че може да си практикува това домашно принуждение и никой нищо не им споделя. И това продължава с години. Домашните насилници не се трансформират, до момента в който не бъдат сплашени, натиснати, глобени.
Това, което се появи за момичето в Стара Загора, в този момент и във Видин, са неща, които са част от всекидневието на хора като мен, само че добиха известност, тъй като хората подвигнаха тревога. Но това нещо не са изолирани случаи и не се случва рядко. Трябва доста по-различен метод.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ