Кой защитава човешките права и кой ги използва като оръжие?
Темата за човешките права набира мощ през целия ХХ век, а през днешния ден, в ХХI век е една от главните тематики на интернационалната политика. Човечеството е постигнало огромни триумфи в областта на човешките права, само че остават още доста проблеми области и нарушавания по целия свят. Още по-лошото е, че има страни, които употребяват въпроса за човешките права като опрощение за интервенция във вътрешната политика на други страни. През предходната 2023 година се навършиха 75 години от Всеобщата декларация за човешките права, която с право се смята за крайъгълен камък на интернационалната политика. Но по какъв начин действително седи въпросът с тях през днешния ден, кой в действителност ги нарушава и кой работи за тях?
Факт е, че има страни като да вземем за пример Съединените американски щати, които са трансформирали тематиката в главно направление на своята външна политика. Проблемът обаче, е, че до момента в който на равнище изразителност те приказват за човешки права, в на практика проект дейностите им приказват друго. Разбира се, исторически Съединени американски щати също имат своя огромен принос по тематиката, само че през днешния ден нещата седят по различен метод. Дори в самата Америка има съществени нарушавания на човешките права, които не се вземат решение от десетилетия и наподобява няма политическа воля за това. Доскорошната първа мощ на света да вземем за пример, има съществени проблеми с трудовите права на своите жители, с расизма, насилието над цветнокожото население, корупцията и ненаказуемостта на магистрати и държавни чиновници, както и ситуацията по пандизите.
Един съответен образец е, че от 1989 до 2022 година съвсем 3000 американски жители са били незаслужено упрекнати и наказани, а даже и след откриване на несъстоятелността на обвиняванията, федералните управляващи не компенсират по никакъв метод хората за излежаните присъди и страданията, през които са минали. Друг противен образец е, че единствено за 2021 година над 1100 американски жители са починали вследствие на полицейско принуждение. Още по-фрапантното е, че в множеството случаи става въпрос не за полицейска реакция при въоръжена опозиция, а за дребни нарушавания, недоразумения или чисто юношески прояви.
Всъщност, става известно, че всяка година близо 1000 души в Съединените щати биват убити при престрелки с полицията. Наказания обаче, за превишаване на полицейските пълномощия, има извънредно рядко. USA Today пишат в собствен материал от 2022 година, че единствено една пета от американците считат, че полицията третира жителите равно и заслужено. Често се оказва, че има разлика в отношението към жителите от друг етнически, породист, набожен или даже социално-икономически генезис.
Друга проблематична точка беше, че в разгара на Ковид пандемията, доста американски медии и политици си затвориха очите за избуялия расизъм и даже расово стимулирани набези против американците от азиатски генезис. Според неправителствени организации, за интервала на разгара на пандемията е имало над 10 хиляди случая на расистки произшествия против хора от азиатски и тихоокеански генезис. И това се дължи на безотговорното държание на някои американски медии и политици, които макар приказките си за човешки права, хвърлиха виновността за болестта върху на практика всички хора от източноазиатски генезис.
Известно е също по този начин, че макар приказките за човешки права и хуманно отнасяне да вземем за пример на пандизчиите и наказаните, Съединени американски щати са страната с максимален % на затворническо население, което постоянно живее при неприятни условия и е съвсем постоянно расово сегрегирано. Не се вършат никакви старания за реабилитация и реинтеграция на пандизчиите към цивилния живот. От 2019 до 2022 година пък, над 100 чиновници на федералната затворническа система са задържани за полово принуждение или убийства на наказани.
И в случай че Съединените щати имат съществени проблеми с човешките права в своята лична страна, то още по-сериозно седи въпросът с държанието им в чужбина. Известно е, че за интервала на така наречен " Война против тероризма ", доста хора от мюсюлманския свят са били отвличани и вкарвани в Гуантанамо, където излежават дълги присъди и изтърпяват разнообразни мъчения. И тук не приказваме просто за терористи, а по-често за почтени хора, които Централно разузнавателно управление на САЩ или другите служби по простъпка са набедили. Затворници, излежавали присъди в Гуантанамо свидетелстват, че в пандиза е царял съвсем непрекъснат мрак, килиите са били заляти с екскременти и нечистотии, а пандизчиите постоянно са били страни без сън, храна или пък са били пребивани, събличани и унизени от чиновниците.
Многобройни са и случаите на нарушаване на човешките права от американски военни, наемници и силови структури по време на окупациите на Ирак и Афганистан. Според разнообразни организации, да вземем за пример Института " Уотсън " за интернационалните и публични каузи към университета Браун, единствено директните жертви на " Войната против тероризма " са до 940,000 души. Става въпрос за хора, които са починали вследствие на принуждение, войни и протести свързани с тези американски интервенции в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия и Йемен.
Но има и още по-шокиращи числа. Косвените жертви на " Войната против тероризма " - и тук приказваме единствено за починалите, са до 4,7 милиона души. Освен това съвсем 40 милиона души от Близкия изток и Южна Азия са били принудени да се изселят от родните си места поради започнатата от президента Буш политика на интервенции и последвалите събития.
Един от най-шокиращите случаи е този с журналиста Джулиан Асандж, който лежи в непоколебим затвор във Англия, тъй като си разреши да разкрие военните закононарушения на американски военни в Ирак и Афганистан. И до ден сегашен ориста на Асандж е неразбираема, а отношението към него, както споделят фамилията и симпатизантите му, е извънредно неприятно и неточно, без да се съблюдават обикновените му човешки права.
Всичко това повдига въпроса за състоятелността на американската изразителност за човешките права и до каква степен тя е откровена, а не просто агитационен трик за интервенция във вътрешните каузи на непознати страни. Но вместо да поправят грешките си, американските политици упрекват други страни, да вземем за пример Китай, в нарушение на човешките права. А каква в действителност е истината?
Китай се застъпва за построяването на световна общественост на споделената орис, в която всички народи да са еднообразно виновни, само че и равноправно третирани. От китайска позиция всяка човешка цивилизация е неповторима и би трябвало да резервира своята самородност, което е основно при метода на Китай към човешките права. Китай, за разлика от Съединени американски щати да вземем за пример, не се стреми да наложи своята политическа, културна и икономическа система на другите. Китайският водач Си Дзинпин излезе преди време с няколко основни начинания: Глобалната самодейност за развиване (GDI), Глобалната самодейност за сигурност (GSI) и Глобалната цивилизационна самодейност (GCI).
Чрез тези начинания китайското управление прокарва отбраната на човешките права през на практика ограничения, които включват развиването и построяването на съдействието сред страните за този наболял проблем. Идеите, самодейностите и предложенията на Китай играят основна роля в насърчаването на световното ръководство на човешките права. Китай също по този начин залага извънредно доста на действието на Организация на обединените нации, чиято работа постоянно бива саботирана от други огромни страни, които правят интервенции под лозунга " човешки права над народен суверенитет ", което единствено по себе си подкопава и въпроса с правата на хората, водейки до войни, апетит и премеждия.
И защото може би най-голямата опасност за човешките права са войните, защото водят до принуждение, гибел, военни закононарушения, апетит, безработица и репресии, Китай прокарва концепцията, че с цел да се пазят човешките права преди всичко би трябвало да се пази мирът. Така да вземем за пример Пекин не е спирал да приканва за договаряния и помирение по спора в Газа, включващо основаването на палестинска страна. Освен това, както е известно, Китай излезе с предложение за мир в Украйна, което да приключи неотложно военните дейности и жертвите, гарантирайки суверенитета на украинската страна, само че и терзанията за сигурността на Русия.
Китайската национална република също по този начин, като бранител на човешките права в никакъв случай не прибягва до едностранни дейности и напън, за разлика от по-безотговорни интернационалните артисти, които боравят с инструментите на принудата като икономическите наказания. Нека да напомним, че поради американските наказания против държавното управление на Башар Асад, милиони сирийци нямат достъп до филантропична помощ.
Китайските практики за отбрана на човешките права следват главно Всеобщата декларация за човешките права на Организация на обединените нации, която акцентира смисъла на мира, справедливостта, свободата и върховенството на закона. Тези съществени правила в последна сметка са освен официално и нереално значими, само че и имат своето практическо измерение. При сравнението сред Съединени американски щати и Китай можем да забележим, че Вашингтон се придържа формално-пропагандно към човешките права, а Китай залага повече на практическото решение на въпроса с тях. Ето за какво Пекин постави изключителни старания за решаването на иранско-саудитския десетилетен прокси спор, който водеше до редица конфликти в Близкия изток. Решавайки този въпрос, Китай съумя да реализира и краткотрайно затихване на насилието в Йемен да вземем за пример (до известните ни към този момент събития към линията Газа и интервенцията на Съединени американски щати и Англия против хутите).
Това, което западните медии постоянно не схващат е, че е обикновено Китай и Съединени американски щати да имат разнообразни подходи към човешките права, изхождайки от своята цивилизационна самородност. Западните демократични хрумвания за индивидуализъм и демократизъм, несъмнено, не регистрират човешките връзки, общностите и общностните разлики, както и отговорността на обособения субект към колектива, когато става въпрос за човешките права. Но Китай, изхождайки от хилядолетната си просвета на отговорност на индивида към колектива, им обръща внимание.
По този метод се получава една обстановка, при която на Запад човешките права се употребяват като инструмент за борба сред индивидите и страната, до момента в който китайската система за човешки права е ефикасен прийом за поддържане на реда, кохезията и спокойствието на обществото. Съвместявайки обичайните и хилядолетни китайски концепции за отговорност към социума с съвременни похвати и методики, както и следването на правилата на Организация на обединените нации, Китай в действителност основава една нова система за ръководство на човешките права.
И по този начин, връщайки се към съответните образци, дано също по този начин напомним, че по време на Ковид пандемията редица западни страни изпаднаха в така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки своите ваксини и всевъзможни медицински консумативи за себе си, до момента в който Китайската национална република подари извънредно доста ваксини, материални средства и консумативи за страните от Глобалния Юг, изключително Африка.
Но оттатък съответния образец, Китай както към този момент споменахме взима още по-мащабни ограничения за отбрана на световните човешки права посредством трите гореспоменати начинания (GDI, GSI и GCI), препоръчани от Си Дзинпин. Според интернационалните специалисти, те са дейно решение на казуса с недостига на човешки права на световно равнище. Някои от тези специалисти споделят, че самодейностите на Си Дзинпин имат няколко основни постулата и логичен извода: сигурността е причина за развиването на цивилизацията, защото без мир и успокоение, не може да има напредък. Освен това, развиването е пиедестал за сигурността и човешките цивилизации, защото единствено посредством разцвет и развиване мирът може да бъде резистентен (на всички е ясно, че бедните и стагниращи общества са обществени бомби със закъснител, където постоянно има цивилен войни и нарушавания на човешките права). Цивилизацията от своя страна е резултат от сигурността и развиването на човешките общества, като от своя страна тя може да подсигурява точно сигурността и развиването. Тоест става въпрос за един натурален кръговрат, който не би трябвало да се нарушава в нито един пункт, в случай че желаеме да приказваме за същински човешки права.
И всяка една от самодейностите на Си Дзинпин добавя другите и една не може без другите две - това е главният извод на специалистите по човешки права, както и на интернационалните анализатори.
Най-безспорната препоръка за китайските триумфи и метод към човешките права обаче, идва не от къде да е, а от Съвета по човешки права на Организация на обединените нации. Според специалисти Китай е направил изключителни триумфи в областта на човешките права и се движи решително и прогресивно в Индекса за човешко развиване на Организация на обединените нации, демонстрирайки преимуществата на своите подходи към модернизацията и развиването на човешките права. Освен това, интернационалните специалисти признават, че трите начинания на Си Дзинпин са от стратегическо значение за по-справедлива, приобщаваща и почтена система за ръководство на човешките права. Специфичният метод на Китай към човешките права е насочен към развиването, за разлика от западния демократичен метод. По този метод той е по-приобщаващ и съответствува с настоящите потребности на сферата.
С усилената работа на Китай, изключително при Си Дзинпин и с неговите три начинания, Китай се стреми освен към щастието и благополучието на китайския народ, само че и към добруването на цялото човечество, споделяйки и сериозен на практика опит за поощряване на ръководството на човешките права и построяването на световна общественост на споделената орис като главен ключ за решение на проблемите в тази сфера. При това построяването на тази световна общественост на споделената орис става посредством положителни, ненасилствени и равноправни дейности.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15384Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед13421Красимир Каракачанов: Съединени американски щати, водейки тази война против Русия и Китай, на процедура унищожиха ЕвропаАлтернативен Поглед67252Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед58519Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед117080Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед551382Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед181039Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед139588Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед124531Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Факт е, че има страни като да вземем за пример Съединените американски щати, които са трансформирали тематиката в главно направление на своята външна политика. Проблемът обаче, е, че до момента в който на равнище изразителност те приказват за човешки права, в на практика проект дейностите им приказват друго. Разбира се, исторически Съединени американски щати също имат своя огромен принос по тематиката, само че през днешния ден нещата седят по различен метод. Дори в самата Америка има съществени нарушавания на човешките права, които не се вземат решение от десетилетия и наподобява няма политическа воля за това. Доскорошната първа мощ на света да вземем за пример, има съществени проблеми с трудовите права на своите жители, с расизма, насилието над цветнокожото население, корупцията и ненаказуемостта на магистрати и държавни чиновници, както и ситуацията по пандизите.
Един съответен образец е, че от 1989 до 2022 година съвсем 3000 американски жители са били незаслужено упрекнати и наказани, а даже и след откриване на несъстоятелността на обвиняванията, федералните управляващи не компенсират по никакъв метод хората за излежаните присъди и страданията, през които са минали. Друг противен образец е, че единствено за 2021 година над 1100 американски жители са починали вследствие на полицейско принуждение. Още по-фрапантното е, че в множеството случаи става въпрос не за полицейска реакция при въоръжена опозиция, а за дребни нарушавания, недоразумения или чисто юношески прояви.
Всъщност, става известно, че всяка година близо 1000 души в Съединените щати биват убити при престрелки с полицията. Наказания обаче, за превишаване на полицейските пълномощия, има извънредно рядко. USA Today пишат в собствен материал от 2022 година, че единствено една пета от американците считат, че полицията третира жителите равно и заслужено. Често се оказва, че има разлика в отношението към жителите от друг етнически, породист, набожен или даже социално-икономически генезис.
Друга проблематична точка беше, че в разгара на Ковид пандемията, доста американски медии и политици си затвориха очите за избуялия расизъм и даже расово стимулирани набези против американците от азиатски генезис. Според неправителствени организации, за интервала на разгара на пандемията е имало над 10 хиляди случая на расистки произшествия против хора от азиатски и тихоокеански генезис. И това се дължи на безотговорното държание на някои американски медии и политици, които макар приказките си за човешки права, хвърлиха виновността за болестта върху на практика всички хора от източноазиатски генезис.
Известно е също по този начин, че макар приказките за човешки права и хуманно отнасяне да вземем за пример на пандизчиите и наказаните, Съединени американски щати са страната с максимален % на затворническо население, което постоянно живее при неприятни условия и е съвсем постоянно расово сегрегирано. Не се вършат никакви старания за реабилитация и реинтеграция на пандизчиите към цивилния живот. От 2019 до 2022 година пък, над 100 чиновници на федералната затворническа система са задържани за полово принуждение или убийства на наказани.
И в случай че Съединените щати имат съществени проблеми с човешките права в своята лична страна, то още по-сериозно седи въпросът с държанието им в чужбина. Известно е, че за интервала на така наречен " Война против тероризма ", доста хора от мюсюлманския свят са били отвличани и вкарвани в Гуантанамо, където излежават дълги присъди и изтърпяват разнообразни мъчения. И тук не приказваме просто за терористи, а по-често за почтени хора, които Централно разузнавателно управление на САЩ или другите служби по простъпка са набедили. Затворници, излежавали присъди в Гуантанамо свидетелстват, че в пандиза е царял съвсем непрекъснат мрак, килиите са били заляти с екскременти и нечистотии, а пандизчиите постоянно са били страни без сън, храна или пък са били пребивани, събличани и унизени от чиновниците.
Многобройни са и случаите на нарушаване на човешките права от американски военни, наемници и силови структури по време на окупациите на Ирак и Афганистан. Според разнообразни организации, да вземем за пример Института " Уотсън " за интернационалните и публични каузи към университета Браун, единствено директните жертви на " Войната против тероризма " са до 940,000 души. Става въпрос за хора, които са починали вследствие на принуждение, войни и протести свързани с тези американски интервенции в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия и Йемен.
Но има и още по-шокиращи числа. Косвените жертви на " Войната против тероризма " - и тук приказваме единствено за починалите, са до 4,7 милиона души. Освен това съвсем 40 милиона души от Близкия изток и Южна Азия са били принудени да се изселят от родните си места поради започнатата от президента Буш политика на интервенции и последвалите събития.
Един от най-шокиращите случаи е този с журналиста Джулиан Асандж, който лежи в непоколебим затвор във Англия, тъй като си разреши да разкрие военните закононарушения на американски военни в Ирак и Афганистан. И до ден сегашен ориста на Асандж е неразбираема, а отношението към него, както споделят фамилията и симпатизантите му, е извънредно неприятно и неточно, без да се съблюдават обикновените му човешки права.
Всичко това повдига въпроса за състоятелността на американската изразителност за човешките права и до каква степен тя е откровена, а не просто агитационен трик за интервенция във вътрешните каузи на непознати страни. Но вместо да поправят грешките си, американските политици упрекват други страни, да вземем за пример Китай, в нарушение на човешките права. А каква в действителност е истината?
Китай се застъпва за построяването на световна общественост на споделената орис, в която всички народи да са еднообразно виновни, само че и равноправно третирани. От китайска позиция всяка човешка цивилизация е неповторима и би трябвало да резервира своята самородност, което е основно при метода на Китай към човешките права. Китай, за разлика от Съединени американски щати да вземем за пример, не се стреми да наложи своята политическа, културна и икономическа система на другите. Китайският водач Си Дзинпин излезе преди време с няколко основни начинания: Глобалната самодейност за развиване (GDI), Глобалната самодейност за сигурност (GSI) и Глобалната цивилизационна самодейност (GCI).
Чрез тези начинания китайското управление прокарва отбраната на човешките права през на практика ограничения, които включват развиването и построяването на съдействието сред страните за този наболял проблем. Идеите, самодейностите и предложенията на Китай играят основна роля в насърчаването на световното ръководство на човешките права. Китай също по този начин залага извънредно доста на действието на Организация на обединените нации, чиято работа постоянно бива саботирана от други огромни страни, които правят интервенции под лозунга " човешки права над народен суверенитет ", което единствено по себе си подкопава и въпроса с правата на хората, водейки до войни, апетит и премеждия.
И защото може би най-голямата опасност за човешките права са войните, защото водят до принуждение, гибел, военни закононарушения, апетит, безработица и репресии, Китай прокарва концепцията, че с цел да се пазят човешките права преди всичко би трябвало да се пази мирът. Така да вземем за пример Пекин не е спирал да приканва за договаряния и помирение по спора в Газа, включващо основаването на палестинска страна. Освен това, както е известно, Китай излезе с предложение за мир в Украйна, което да приключи неотложно военните дейности и жертвите, гарантирайки суверенитета на украинската страна, само че и терзанията за сигурността на Русия.
Китайската национална република също по този начин, като бранител на човешките права в никакъв случай не прибягва до едностранни дейности и напън, за разлика от по-безотговорни интернационалните артисти, които боравят с инструментите на принудата като икономическите наказания. Нека да напомним, че поради американските наказания против държавното управление на Башар Асад, милиони сирийци нямат достъп до филантропична помощ.
Китайските практики за отбрана на човешките права следват главно Всеобщата декларация за човешките права на Организация на обединените нации, която акцентира смисъла на мира, справедливостта, свободата и върховенството на закона. Тези съществени правила в последна сметка са освен официално и нереално значими, само че и имат своето практическо измерение. При сравнението сред Съединени американски щати и Китай можем да забележим, че Вашингтон се придържа формално-пропагандно към човешките права, а Китай залага повече на практическото решение на въпроса с тях. Ето за какво Пекин постави изключителни старания за решаването на иранско-саудитския десетилетен прокси спор, който водеше до редица конфликти в Близкия изток. Решавайки този въпрос, Китай съумя да реализира и краткотрайно затихване на насилието в Йемен да вземем за пример (до известните ни към този момент събития към линията Газа и интервенцията на Съединени американски щати и Англия против хутите).
Това, което западните медии постоянно не схващат е, че е обикновено Китай и Съединени американски щати да имат разнообразни подходи към човешките права, изхождайки от своята цивилизационна самородност. Западните демократични хрумвания за индивидуализъм и демократизъм, несъмнено, не регистрират човешките връзки, общностите и общностните разлики, както и отговорността на обособения субект към колектива, когато става въпрос за човешките права. Но Китай, изхождайки от хилядолетната си просвета на отговорност на индивида към колектива, им обръща внимание.
По този метод се получава една обстановка, при която на Запад човешките права се употребяват като инструмент за борба сред индивидите и страната, до момента в който китайската система за човешки права е ефикасен прийом за поддържане на реда, кохезията и спокойствието на обществото. Съвместявайки обичайните и хилядолетни китайски концепции за отговорност към социума с съвременни похвати и методики, както и следването на правилата на Организация на обединените нации, Китай в действителност основава една нова система за ръководство на човешките права.
И по този начин, връщайки се към съответните образци, дано също по този начин напомним, че по време на Ковид пандемията редица западни страни изпаднаха в така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки своите ваксини и всевъзможни медицински консумативи за себе си, до момента в който Китайската национална република подари извънредно доста ваксини, материални средства и консумативи за страните от Глобалния Юг, изключително Африка.
Но оттатък съответния образец, Китай както към този момент споменахме взима още по-мащабни ограничения за отбрана на световните човешки права посредством трите гореспоменати начинания (GDI, GSI и GCI), препоръчани от Си Дзинпин. Според интернационалните специалисти, те са дейно решение на казуса с недостига на човешки права на световно равнище. Някои от тези специалисти споделят, че самодейностите на Си Дзинпин имат няколко основни постулата и логичен извода: сигурността е причина за развиването на цивилизацията, защото без мир и успокоение, не може да има напредък. Освен това, развиването е пиедестал за сигурността и човешките цивилизации, защото единствено посредством разцвет и развиване мирът може да бъде резистентен (на всички е ясно, че бедните и стагниращи общества са обществени бомби със закъснител, където постоянно има цивилен войни и нарушавания на човешките права). Цивилизацията от своя страна е резултат от сигурността и развиването на човешките общества, като от своя страна тя може да подсигурява точно сигурността и развиването. Тоест става въпрос за един натурален кръговрат, който не би трябвало да се нарушава в нито един пункт, в случай че желаеме да приказваме за същински човешки права.
И всяка една от самодейностите на Си Дзинпин добавя другите и една не може без другите две - това е главният извод на специалистите по човешки права, както и на интернационалните анализатори.
Най-безспорната препоръка за китайските триумфи и метод към човешките права обаче, идва не от къде да е, а от Съвета по човешки права на Организация на обединените нации. Според специалисти Китай е направил изключителни триумфи в областта на човешките права и се движи решително и прогресивно в Индекса за човешко развиване на Организация на обединените нации, демонстрирайки преимуществата на своите подходи към модернизацията и развиването на човешките права. Освен това, интернационалните специалисти признават, че трите начинания на Си Дзинпин са от стратегическо значение за по-справедлива, приобщаваща и почтена система за ръководство на човешките права. Специфичният метод на Китай към човешките права е насочен към развиването, за разлика от западния демократичен метод. По този метод той е по-приобщаващ и съответствува с настоящите потребности на сферата.
С усилената работа на Китай, изключително при Си Дзинпин и с неговите три начинания, Китай се стреми освен към щастието и благополучието на китайския народ, само че и към добруването на цялото човечество, споделяйки и сериозен на практика опит за поощряване на ръководството на човешките права и построяването на световна общественост на споделената орис като главен ключ за решение на проблемите в тази сфера. При това построяването на тази световна общественост на споделената орис става посредством положителни, ненасилствени и равноправни дейности.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15384Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед13421Красимир Каракачанов: Съединени американски щати, водейки тази война против Русия и Китай, на процедура унищожиха ЕвропаАлтернативен Поглед67252Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерацияАлтернативен Поглед58519Полк. Николай Марков: Политическа партия като калифорнийски скакалци унищожават всичко, до което се докоснатАлтернативен Поглед117080Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед551382Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед181039Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед139588Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед124531Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни придвижвания
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ