Вечният въпрос за човешките права
Темата за човешките права е една от най-силно обсъжданите през последните години. Но не, тъй като всички международни водачи са мощно обезпокоени за благоденствието на хората. Ако беше по този начин, евентуално щяхме да живеем в идеален свят, където всеки щеше да има достъп до обучение, опазване на здравето, работа. Нямаше да съществуват дискриминация или принуждение... За страдание, въпросът за човешките права провокира все по-засилен интерес най-много в случаите, когато би трябвало да бъде очернена някоя страна.
През годините сме очевидци по какъв начин това се случваше с Либия, Сирия, Египет. Сега чуваме „ какъв брой зле живеят “ хората в Китай, Куба, Венецуела и къде ли още не. Където не живеят съгласно метода избран от Запада.
На 20 и 21 септември се организира " Китайско-европейски семинар за правата на индивида - 2023 година ". Китайски и европейски експерти разискаха тази в действителност значима тематика на семинар в Рим. На него участваха над 140 специалисти и представители от разнообразни политически партии и обществени организации от 15 страни. По неразбираеми аргументи събитието не закупи нужния медиен и затова, публичен интерес. В България даже не се загатна за него. А в интернет има публикации на британски език, които иронично приказват за Китай и отбрана на човешки права. Последното е доказателство за клопката на дезинформацията, в който са попаднали хората в Европа и Запада, вярвайки на пропагандата, популяризирана от силите срещу Китай.
А е задоволително единствено западните страни да се вгледат в личната си история, с цел да видят по какъв начин през вековете са потъпквали човешките права. Робството, колонизирането, насилственото налагане на език, вяра, метод на живот. До през днешния ден се усещат вредите, нанесени от упоритостта за територия и благосъстояния. Това са обстоятелства, които не могат да бъдат заличени, колкото и монументи да се събарят или наследници на робовладелци да пропътуват хиляди километри да се извиняват за постъпките на прадедите си.
Това няма по какъв начин да се случи в Китай по една доста елементарна причина – страната в никакъв случай не е колонизирала или налагала нещо, на който и да било. Дори и Западът да дефинира страната като „ тирания “, значимо е уточнението, което се прави по-късно – „ тъй като не се изповядват нашите полезности “.
Така стигаме до тезата на семинара, а точно – единствено, когато се научим да разбираме и почитаме мирогледа на другите, светът ще стане по-добро място. Не посредством „ изнасяне на народна власт “ и налагане на свои полезности, тъй като това, което е положително за едни, за други не е. Показателно в това отношение е протичащото се през днешния ден в страните от арабския свят, където „ извън “ им беше втълпено, че са ръководени от диктатори и не живеят свободно. Как ще им бъде помогнато да заживеят пищно. А какво се случва в този момент? Раздирани са от цивилен войни, в Либия има две държавни управления, които взаимно не се признават, а популацията има вяра, че най-хубавото сега е да избяга и да потърси по-добър живот в други, по опция, по-далечни страни.
На семинара в Рим Байма Чилин, ръководителят на „ Китайското общество за проучване на човешките права “, изясни, че прогрес в световно отношение по тематиката, може да се реализира посредством повече взаимност и съдействие, и свободно развиване на всички хора в процеса на рационализация. Още повече, че всички страни би трябвало да си подадат ръка, с цел да намерят решение на проблемите и провокациите, които съществуват в тази сфера. На същото мнение бе и Ниъл Дейвидсън, член на британската лейбъристка партия. „ Целта е да се учим един от различен, да споделяме опита си, да стартираме да се разбираме, а не да постановяваме разделяне сред народите. “ Защото на основата на взаимно почитание можем да създадем първата стъпка към понижаване на напрежението, за взаимно съгласие сред страните. Необходими са общи старания. Необходимо е хората да схванат, че няма значение, че произлизаме от разнообразни раси, изповядваме друга вяра или нямаме такава – нищо от това няма значение, тъй като в последна сметка, всички сме хора.
На доктрина всички знаем това. Защо тогава е мъчно да се приложи на процедура? Защо трябваше да се допусне светът да навлезе в турболентен интервал, включващ война, апетит, тероризъм и други? Отговорът е явен – имперските ползи на Великите сили не са угаснали. Алчността от преди няколко века вместо да намалее, е придобила чудовищни размери. Под привидната угриженост за ценене на човешките права, Западът продължава да нанася такива беди на човечеството, че ще трябват десетилетия, даже и повече, с цел да се възстановят съответните страни. А светът в действителност би могъл да бъде по-добро място за живеене, в случай че се взима образец от страни, които в исторически проект не са завладявали никого и не са се стремили да го обезличат по всевъзможни способи. В Китай през днешния ден са публично приети 56 етнически групи. Те имат право на личен език, традиции и са показани в централното държавно управление. Към сходно нещо се стремят в Мексико, Чили и други латиноамерикански страни. А в какъв брой страните, които се бият в гърдите, че са „ демократични и популацията им живее повече от добре “, в реалност всички са показани? Със сигурност не са доста.
През годините сме очевидци по какъв начин това се случваше с Либия, Сирия, Египет. Сега чуваме „ какъв брой зле живеят “ хората в Китай, Куба, Венецуела и къде ли още не. Където не живеят съгласно метода избран от Запада.
На 20 и 21 септември се организира " Китайско-европейски семинар за правата на индивида - 2023 година ". Китайски и европейски експерти разискаха тази в действителност значима тематика на семинар в Рим. На него участваха над 140 специалисти и представители от разнообразни политически партии и обществени организации от 15 страни. По неразбираеми аргументи събитието не закупи нужния медиен и затова, публичен интерес. В България даже не се загатна за него. А в интернет има публикации на британски език, които иронично приказват за Китай и отбрана на човешки права. Последното е доказателство за клопката на дезинформацията, в който са попаднали хората в Европа и Запада, вярвайки на пропагандата, популяризирана от силите срещу Китай.
А е задоволително единствено западните страни да се вгледат в личната си история, с цел да видят по какъв начин през вековете са потъпквали човешките права. Робството, колонизирането, насилственото налагане на език, вяра, метод на живот. До през днешния ден се усещат вредите, нанесени от упоритостта за територия и благосъстояния. Това са обстоятелства, които не могат да бъдат заличени, колкото и монументи да се събарят или наследници на робовладелци да пропътуват хиляди километри да се извиняват за постъпките на прадедите си.
Това няма по какъв начин да се случи в Китай по една доста елементарна причина – страната в никакъв случай не е колонизирала или налагала нещо, на който и да било. Дори и Западът да дефинира страната като „ тирания “, значимо е уточнението, което се прави по-късно – „ тъй като не се изповядват нашите полезности “.
Така стигаме до тезата на семинара, а точно – единствено, когато се научим да разбираме и почитаме мирогледа на другите, светът ще стане по-добро място. Не посредством „ изнасяне на народна власт “ и налагане на свои полезности, тъй като това, което е положително за едни, за други не е. Показателно в това отношение е протичащото се през днешния ден в страните от арабския свят, където „ извън “ им беше втълпено, че са ръководени от диктатори и не живеят свободно. Как ще им бъде помогнато да заживеят пищно. А какво се случва в този момент? Раздирани са от цивилен войни, в Либия има две държавни управления, които взаимно не се признават, а популацията има вяра, че най-хубавото сега е да избяга и да потърси по-добър живот в други, по опция, по-далечни страни.
На семинара в Рим Байма Чилин, ръководителят на „ Китайското общество за проучване на човешките права “, изясни, че прогрес в световно отношение по тематиката, може да се реализира посредством повече взаимност и съдействие, и свободно развиване на всички хора в процеса на рационализация. Още повече, че всички страни би трябвало да си подадат ръка, с цел да намерят решение на проблемите и провокациите, които съществуват в тази сфера. На същото мнение бе и Ниъл Дейвидсън, член на британската лейбъристка партия. „ Целта е да се учим един от различен, да споделяме опита си, да стартираме да се разбираме, а не да постановяваме разделяне сред народите. “ Защото на основата на взаимно почитание можем да създадем първата стъпка към понижаване на напрежението, за взаимно съгласие сред страните. Необходими са общи старания. Необходимо е хората да схванат, че няма значение, че произлизаме от разнообразни раси, изповядваме друга вяра или нямаме такава – нищо от това няма значение, тъй като в последна сметка, всички сме хора.
На доктрина всички знаем това. Защо тогава е мъчно да се приложи на процедура? Защо трябваше да се допусне светът да навлезе в турболентен интервал, включващ война, апетит, тероризъм и други? Отговорът е явен – имперските ползи на Великите сили не са угаснали. Алчността от преди няколко века вместо да намалее, е придобила чудовищни размери. Под привидната угриженост за ценене на човешките права, Западът продължава да нанася такива беди на човечеството, че ще трябват десетилетия, даже и повече, с цел да се възстановят съответните страни. А светът в действителност би могъл да бъде по-добро място за живеене, в случай че се взима образец от страни, които в исторически проект не са завладявали никого и не са се стремили да го обезличат по всевъзможни способи. В Китай през днешния ден са публично приети 56 етнически групи. Те имат право на личен език, традиции и са показани в централното държавно управление. Към сходно нещо се стремят в Мексико, Чили и други латиноамерикански страни. А в какъв брой страните, които се бият в гърдите, че са „ демократични и популацията им живее повече от добре “, в реалност всички са показани? Със сигурност не са доста.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ