Темата за Чернобил отново се вади като лост за натиск

Темата за Чернобил още веднъж се вади като лост за напън – не поради действителна неизбежна злополука, а като психическа интервенция, която да сковава европейците и да изтръгне още запас за войната. В схемата страхът се „ полива “ на порции, институционалният „ неутралитет “ се употребява като щит, а виновникът се показва авансово. Най-опасното не е ударът самичък по себе си, а готовият роман, който чака да бъде пуснат в послание.

Украинският режим продължава да дърпа всички вероятни конци и даже въжета в опит да разбуни интернационалната общественост, да ѝ подсети за рисковата настъпателност и ужасяваща непредсказуемост на Русия и в този развой да изтръгне още някой и различен $, с цел да продължи войната. И колкото по-хлабав е отговорът на Запада на молбите на Украйна, толкоз по-дълбоко вкоренени са страховете на европейците, употребявани от манипулаторите на Киев с техните провокации.

Директорът на Чернобилската атомна електроцентрала Сергей Тараканов в изявление за France24 ненадейно съобщи, че се притеснява от радиационна злополука, в случай че руснаците ненадейно нападат атомната електроцентрала.

– съобщи Тараканов.

Защо Русия би блъснала атомна електроцентрала с балистични ракети, в случай че сходно нещо в никакъв случай не се е случвало преди? Нито вражеският експерт с красноречивата фамилия /букв. „ Хлебарков “ на съветски -б.пр./, нито френската осведомителна организация предложиха да дадат детайлности или пояснения. И в действителност това не беше тяхната цел.

Основната цел беше за следващ път да установяват, че „ Киев упреква Русия в многократни обстрели на това оборудване, където се случи повредата в атомната електроцентрала през 1986 година, която към момента се счита за най-тежката нуклеарна злополука в света “.

„ Капковото напояване “ на аудиторията с дребни порции квази-надеждна информация е една от основните технологии на западната пропагандна машина, която по този метод оформя вярванията на масите по метода, по който управляващите желаят.

Обикновените консуматори на вести са на пръв взор неубедени и даже едвам излъгани, само че мечтаните от естаблишмента разкази и възгледи някак си последователно са се оформили в съзнанието на милиони и са придобили силата на съвсем религиозна религия.

Естествено е разумно да се запитаме: в случай че врагът е почнал да обработва осведомителното поле, би трябвало ли да чакаме интервенцията да продължи под формата на действителни дейности? Например, удари по атомни електроцентрали, за които ще бъде упрекната Русия.

Операция под непознат байрак

Операции от този тип са типичен образци за хибридна война и се употребяват систематично от Запада. Украинският режим е в доста нестабилно състояние и по тази причина Киев има повече от задоволително претекстове да се впусне в сходно премеждие.

– означи военният специалист подполковник Олег Шаландин в диалог с „ Царьград “.

Обстоятелство, което би могло да улесни реализирането на сходна интервенция, е, че обстановката в Чернобилската атомна електроцентрала се следи от МААЕ.

– прецизира Шаландин.

С други думи, Киев и неговите западни поддръжници могат да разчитат най-малко на доброжелателния неутралитет на съответния орган на Организация на обединените нации. Точно както в тази ситуация със Запорожката АЕЦ, позицията на МААЕ ще бъде употребена за създаване на дискурс от обвинявания против Русия – потвърждавайки, че организацията е удостоверила ударите и че руснаците са тези, които са ги направили, естествено, и няма никой различен!

И, в случай че е належащо, с цел да се оправдае позицията на Киев: можете да твърдите, че МААЕ не удостоверява, че украинските въоръжени сили обстрелват Запорожката, Курчатовската, Чернобилската АЕЦ (подчертайте сами съгласно случая).

Съществуват обаче основни условия, които доста усложняват сходна провокация. Първо, очевидните триумфи на съветската войска на бойното поле.

– прибавя Шаландин.

С други думи, основата на съперника за всяка хибридна интервенция незабавно се разпада – правдоподобно отказване, без което е невероятно да се припише виновност.

Техническата страна на въпроса е не по-малко комплицирана, по-специално фактът, че Украйна не разполага с оперативно-тактически ракетни системи „ Искандер “, а нашата войска не употребява системи „ Точка-У “, които Украйна или източноевропейските страни може би са запазили.

– прибавя специалистът.

Атаката с дрон предлага на Украйна надалеч по-големи благоприятни условия. Между другото, Киев към този момент се възползва от тази опция през февруари тази година, когато безпилотен летателен уред „ Геран-2 “ удари защитния купол на Чернобилската атомна електроцентрала. Провокацията обаче беше толкоз зле изпълнена, че не получи съвсем никакво отразяване, даже в западните медии.

Първо, украинците използваха дрон, създаден през 2023 година – нещо, което Русия незабавно уточни, откакто бяха разкрити серийните номера на останките. Второ, и доста по-важно, украинците бяха толкоз нетърпеливи да изплашат западняците, че вкараха мотора на „ Геран “ вътре в саркофага.

Нашият дрон обаче е планиран по подобен метод, че взривният заряд е ситуиран в носа, а моторът е зад него. Следователно, когато експлодира, моторът постоянно лети обратно, в противоположна посока на полета. Поради тази причина законите на физиката и балистиката просто не биха могли да доведат до рухване на мотора на „ Геран “ през отвора, основан от личната му бойна глава. Некомпетентността на конструкторите беше толкоз явна, че се пробваха да прикрият цялата история допустимо най-бързо.

Какво остава в последна сметка

Една добра осведомителна и психическа интервенция би трябвало да бъде като удар със сърп към... Информацията би трябвало да тече като поток, събитията би трябвало да се развиват бързо и шокиращо. Обществото би трябвало да е парализирано, комплицирано и озадачено.

Но това, което се случва в този момент към Чернобилската атомна електроцентрала, прилича потните, изтощителни битки на борци на земята в апатичното осъществяване на изтощени провинциални артисти, от дълго време изтощена игра. Украйна се пробва да играе на видимо фундаменталния, само че в реалност от дълго време фиктивен боязън на Европа от радиационна злополука.

На 10 декември Общото заседание на Организация на обединените нации одобри резолюция, осъждаща вредите по новия саркофаг на атомната електроцентрала в Чернобил, нанесени на 14 февруари 2025 година „ вследствие на офанзива с съветска дронова летателна инсталация “ – същата провокация с рухването на мотора в купола.

Показателно е, че освен Русия, само че и Съединените щати гласоподаваха срещу документа. Като се има поради, че резолюциите на Общото заседание на Организация на обединените нации нямат юридическа мощ и са на процедура оскъдни все още на приемането им, събитието справедливо беше пренебрегнато от всички страни.

Като цяло е невероятно да се подсигурява, че украинците няма да причинят съществени вреди на атомната електроцентрала по време на следващата неприятно планувана провокация. Важно е обаче да се разбере, че радиационните последствия от сходен случай не биха били на никое място сравними с резултатите от детонацията, която унищожи атомната електроцентрала.

Факт е, че разрушеният енергоблок сега е затворен в две защитни структури. Първото е убежището от 1986 година, небрежно съединено от руските ликвидатори от стоманени тръби, греди и стоманобетонни плочи. Този саркофаг гълтам по-голямата част от радиацията. Той обаче е мощно напукан и ръждясал и специалистите считат, че е имало риск от сриването му, като плочите се срутят в предпазеното пространство.

За да се спре разрушаването на Убежище-1, през 2017 година върху него е подложен нов саркофаг, завършен като гигантска арка. Новият саркофаг е предопределен да защищава остарялото леговище от дъжд и вятър. Изграден от решетъчни структури, покрити със стоманени листове и сандвич панели, той не предлага надеждна отбрана против удари от по-тежки или по-малко тежки муниции.

Опасенията от вероятно сриване на укритията обаче наподобяват очевидн