Абортите в България: История и начин на прилагане
Темата за абортите нашумя извънредно доста напоследък. От няколко дни е съществена, както в медиите, по този начин и в обществените мрежи, което бе подбудено от това, че на 24 юни Съединени американски щати анулира действието на решението по делото " Роу против Уейд " от 1973 година, което афишира аборта за конституционно право в цялата страна. Сега отговорността е оставена на всеки обособен щат самичък да ограничи опциите за аборт или даже да ги разгласи за противозаконни.
Това деяние е мощен удар върху човешките права и ще сложи редица дами пред мъчно предизвикателство, което даже може да заплаши животите им.
У нас все още абортите по личен предпочитание са позволени като този по избор може да бъде осъществен до 13 гестационна седмица и съставлява така наречен ранен аборт, а този по медицински аргументи може да се направи до 22 г.с. Като незаконно е несъмнено спирането на бременност след третия месец, стига да няма медицински аргументи, които да го постановат.
Обикновено, за спиране на нежелана бременност до 8 г.с. е ефикасен и така наречен медикаментозен способ. Приемат се лекарства (обикновено две през няколко часа/дена), които провокират аборт. Методът обаче не е узаконен у нас.
В Бълагрия се ползва опреативният способ, който е пподходящ както при по-ранни бременности, по този начин и при тези от 8-9 г.с. Процедурата се прави под обща упойка. След дезинфекця на ВПО и влагалището се прави дилатация на маточната шийка, след което с ваккум или с кюретата се изважда плодния сак от кухината на матката. Като предстоящи странични резултати експертите показват малко и едва вагинално кървене, коремни болки. Законните аборти у нас са безвредни, само че въпреки всичко крият своите опасности и дефекти - дискомфорт от упойката, риск от зараза, перфорация на матката.
У нас се правят и късни аборти (13-22 г.с.). Те се ползват по медицински показания като абортът протича по вида на раждане в два стадия. Първо се провокират маточни контракции благодарение на лекарства, които водят до раждане на плода и плацентата. След това се прави кюретаж, с цел да се ревизира дали има арестувани елементи.
Малко история
Прекъсването на бременност по избор в България е законно разрешено от 1956 година. Преди това абортът у нас е бил противозаконен. В края на 50-те години България е една от страните, които дружно с Полша (където сега дамите нямат право на аборт), Унгария, Чехословакия и Румъния легализират аборта под напън на Съюз на съветските социалистически републики.
Интересен факт е, че Съюз на съветските социалистически републики е първата страна в Европа, която узаконява правото на спиране на бременност по избор през 1920 година и дава на дамите напълно свободен достъп до тази здравна услуга.
През годините това право е отнемано от дамите у нас или е било отчасти забранявано. Неведнъж разнообразни религиозни групи са се противопоставяли на легализацията на абортите и са се опитвали да лишават правото на дамите да вземат сами решението дали да продължат своята бременност.
През 1972 година, тогавашният министър на опазването на здравето доктор Ангел Тодоров подписва разпореждане, в което се лишават от право на аборт омъжените дами без деца или тези единствено с едно дете. Мярката е приложена за повишение на раждаемостта, защото в тези години се следи мощен демографски срив.
В наши дни абортът е регламентиран с разпоредба №2 от 01.01.1990 година за изискванията и реда за изкуствено спиране на бременност. При ненавършено пълноправие на " майката ", бременността може да бъде прекратена единствено след единодушието на родителите ѝ по открития легален ред.
През 2019 година, още веднъж се вършат опити за лишаване на правото на избор на дамите от страна на националистически партии и религиозни организации, които дефинират дамите, които прекъсват бременността си, убийци, без да имат поради другите аргументи, които карат дамите да вземат сходно решение.
Към 2020 година България е преди всичко в Европейски Съюз по брой прекратени бременности. Според формалната статистика ежемесечно над 1000 българки правят аборт по лично предпочитание. Това демонстрират данни на Националния център по публично здраве и разбори.
Какво е вашето мнение по въпроса? Трябва ли абортите да са законово право на всяка жена по света или по-скоро сте срещу?
Това деяние е мощен удар върху човешките права и ще сложи редица дами пред мъчно предизвикателство, което даже може да заплаши животите им.
У нас все още абортите по личен предпочитание са позволени като този по избор може да бъде осъществен до 13 гестационна седмица и съставлява така наречен ранен аборт, а този по медицински аргументи може да се направи до 22 г.с. Като незаконно е несъмнено спирането на бременност след третия месец, стига да няма медицински аргументи, които да го постановат.
Обикновено, за спиране на нежелана бременност до 8 г.с. е ефикасен и така наречен медикаментозен способ. Приемат се лекарства (обикновено две през няколко часа/дена), които провокират аборт. Методът обаче не е узаконен у нас.
В Бълагрия се ползва опреативният способ, който е пподходящ както при по-ранни бременности, по този начин и при тези от 8-9 г.с. Процедурата се прави под обща упойка. След дезинфекця на ВПО и влагалището се прави дилатация на маточната шийка, след което с ваккум или с кюретата се изважда плодния сак от кухината на матката. Като предстоящи странични резултати експертите показват малко и едва вагинално кървене, коремни болки. Законните аборти у нас са безвредни, само че въпреки всичко крият своите опасности и дефекти - дискомфорт от упойката, риск от зараза, перфорация на матката.
У нас се правят и късни аборти (13-22 г.с.). Те се ползват по медицински показания като абортът протича по вида на раждане в два стадия. Първо се провокират маточни контракции благодарение на лекарства, които водят до раждане на плода и плацентата. След това се прави кюретаж, с цел да се ревизира дали има арестувани елементи.
Малко история
Прекъсването на бременност по избор в България е законно разрешено от 1956 година. Преди това абортът у нас е бил противозаконен. В края на 50-те години България е една от страните, които дружно с Полша (където сега дамите нямат право на аборт), Унгария, Чехословакия и Румъния легализират аборта под напън на Съюз на съветските социалистически републики.
Интересен факт е, че Съюз на съветските социалистически републики е първата страна в Европа, която узаконява правото на спиране на бременност по избор през 1920 година и дава на дамите напълно свободен достъп до тази здравна услуга.
През годините това право е отнемано от дамите у нас или е било отчасти забранявано. Неведнъж разнообразни религиозни групи са се противопоставяли на легализацията на абортите и са се опитвали да лишават правото на дамите да вземат сами решението дали да продължат своята бременност.
През 1972 година, тогавашният министър на опазването на здравето доктор Ангел Тодоров подписва разпореждане, в което се лишават от право на аборт омъжените дами без деца или тези единствено с едно дете. Мярката е приложена за повишение на раждаемостта, защото в тези години се следи мощен демографски срив.
В наши дни абортът е регламентиран с разпоредба №2 от 01.01.1990 година за изискванията и реда за изкуствено спиране на бременност. При ненавършено пълноправие на " майката ", бременността може да бъде прекратена единствено след единодушието на родителите ѝ по открития легален ред.
През 2019 година, още веднъж се вършат опити за лишаване на правото на избор на дамите от страна на националистически партии и религиозни организации, които дефинират дамите, които прекъсват бременността си, убийци, без да имат поради другите аргументи, които карат дамите да вземат сходно решение.
Към 2020 година България е преди всичко в Европейски Съюз по брой прекратени бременности. Според формалната статистика ежемесечно над 1000 българки правят аборт по лично предпочитание. Това демонстрират данни на Националния център по публично здраве и разбори.
Какво е вашето мнение по въпроса? Трябва ли абортите да са законово право на всяка жена по света или по-скоро сте срещу?
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ