Жаклин Михайлов: Страховете, че ВАР ще бъде побългарен, се оправдаха
Темата с видео-асистентите във футбола явно ще ни тормози още много дълго време, тъй като субективността в решенията продължава да е фактор, който нито една технология не може да поправи. У нас пък още по-малко с оглед резултатите от въвеждането на системата насам. Спортният анализатор за „ Тема Спорт “ - Жаклин Михайлов, се изрече остро против ВАР, виждайки
залагането на същите порочни стандарти в съдийството, както и преди използването на видео-повторенията.
Ето и коментара му за изданието:
Идването на ВАР в България бе свързвано с доста очаквания, само че и с доста основателни страхове. Надеждите в голяма степен бяха излъгани, а страховете изцяло оправдани. Нашият ВАР, изцяло съгласно упованията бе побългарен, и е много по-различен от международния. Докато гледахме какво се случва по света преди нововъведението да дойде и у нас, си мислихме, че най-дразнещо ще бъде времето за взимане на решение. Оказа се, че при нас казусът е в самите решения. Но да не ставам прекален черногледец и да посоча положителните страни. И в България, както на всички места по света, към този момент не се вкарват голове от засади. Тук един път вечно бе отстранена заплахата страничния да не вдигне или респективно да вдигне байрака без да има потребност. Спомняме си по какъв начин най-важните мачове за купата сред първия и втория в класирането бяха решавани тъкмо с такива неправилни съдийски отсъждания. Сега най-малко е несъмнено, че няма да имаме първенец или изпадащ с гол от засада.
Но хубавото свършва дотук. Нашите чернодрешковци и най-много невидимата ръка на индивида от микробуса не престават да ни удивляват с разнопосочните си визии при практикуването на правилото за дузпата. Обикновеният фен няма никаква визия по кое време съдията ще отсъди такава. Тълкуванието на играта с ръка си остава напълно свободно, контактът в наказателното поле също. Цяла сага се разиграва, когато би трябвало да се пресметна по този начин нареченият задоволителен и непълен контакт. И също толкоз занимателни са тълкуванията за мястото на ръката при допира и с топката. Всякакви тълкования за естествено и неестествено състояние се ползват, само че кой знае за какво все в интерес на верните тимове.
От известно време съдиите у нас по доста низък метод употребяват ВАР и при отсъждането на картоните. За пряк червен вървят до екранчето, само че за два жълти не им се постанова. Всичко това им е спуснато от УЕФА, само че по нашенски нещата наподобяват много друго и доказателството не закъсня. Преди седмици гледахме по какъв начин един френски съдия изнася открит урок на родните съдии в Загреб. И по какъв начин ни сподели, че у нас мачовете се свирят по някакви разнообразни правила, без значение от наличието на един повсеместен за целия свят ВАР. И делиорманската агитация лудо се нахвърли върху „ закононарушението против българските тимове “. И излезе, че за всичко е отговорен Виктор Кашай, който получавал 30 хиляди лв. заплата на месец, а не помагал на българските клубове в Европа. А аз наивникът си мислех, че Кашай е пристигнал да вдигне равнището на българските съдии в нашето състезание.
И тук към този момент стигам до същината на казуса. Ефектът от ВАР върху нашия футбол е в директна взаимозависимост от многочислените недостатъци. Не е никаква загадка, че една група клубове, да го кажем напряко четири на брой, получават цялостен съдийски комфорт. Някои от тях поради мощното си наличие в Изпълкома, други поради едно 40-годишно другарство. И никакъв ВАР не може да промени това събитие. Дори ВАР да ги „ ощети “, съдията ще откри метод да ги компенсира. А щом има привилегировани, има и ощетени. И тях ги търсете в долната половина на класирането и измежду тези, които се бунтуват против пожизнената власт на президента на БФС. Срещу бунтарите безусловно се провеждат наказателни акции и наличието на бусчето с ВАР-а е самата симулативност. Наскоро имаше една такава в Благоевград, която изрично сподели, че у нас ВАР може да бъде пренебрегнат изцяло.
Българският арбитър се е специализирал в обслужващи действия и няма да изтъквам десетки въпиющи футболни закононарушения в последните години. Именно по тази причина той няма никаква потребност от ВАР. Колегите му от Англия, Германия, Испания и на всички места, където се играе футбол с същински феърплей употребяват ВАР като помощна услуга, с цел да изчистят до дъно грешките си. А нашите родни арбитри се борят тъкмо против опцията да се изчистят съзнателните им дейности в интерес на посочения им свише тим. Трябва да бъде изобретен ВАР единствено за България, който да управлява порочните мисли на съдията, който от самото начало на мача разсъждава по какъв начин да подпре верния тим. И то се вижда с просто око – има случаи, в които реферът, в случай че може, ще вкара самичък гол. Като един мач във Варна при започване на шампионата, в който най-радостният човек от автогола в края бе тъкмо съдията. Направо за него си беше облекчение, че напъните му по време на дуела не излязоха напразни.
Ще се върна и към странния случай с Виктор Кашай. Какво прави този маджарин към този момент близо година у нас е цялостна мистерия. Марк Бата най-малко се занимаваше с фитнеса и хранителния режим на съдиите. А този маджарин, който даде две конференции с цялостни клишета, защо изобщо е тук?! И каква помощ дава на българските съдии откакто и преди него, и след него ще имаме Георги Кабаков за цвят в интернационалния хайлайф. Друг е въпросът какъв брой е добър самия Кабаков и не му ли дават дежурства единствено УЕФА да покаже, че не подценява и дребните си членове. Но под Кабаков, другите наши съдии са до първи и втори квалификационен кръг в европейските шампионати. И отново от делиорманските рупори на пропагандата може да се прочетат слова от сорта на „ ново самопризнание за българското съдийство “. Да, мачове в Казахстан, Молдова, Босна и Косово. И в най-хубавия случай пътешестване при високия, само че не футболен стандарт в балтийските страни.
Няма по какъв начин да създадем новите Богдан Дочев, Любе Спасов или Наско Узунов. При това управление на БФС няма късмет някой рефер да тръгне по техните стъпки. Дори мъничките зрънца – бисерчета ги отхвърляме. Примерът с най-хубавият ни арбитър през 21-и век Цветан Кръстев е индикативен. Момчето се отдръпна на 36 години тъй като видя, че няма смисъл да се подиграват с гения му. Отказа да взе участие в схемите им. И в този момент би трябвало да поносим такива като Драганов, Железов, Чинков, които не стават и за В група.
А какво ще се случва оттук-нататък с ВАР е изцяло ясно. По света тази система ще направи футболът най-съвършената, изчистен от всевъзможен субективизъм игра. А у нас задачата ще е някак да заобиколим обективността. Защо тогава ще са ни рефери, в случай че те няма да подвигат ръката постоянно в вярната посока. И по тази причина постоянно ще идва риалити чека от Загреб. И ще пораждат все едни и същи питания от сорта на за какво този французин толкоз доста ненавижда България. И отново ще си приказваме за оня безсрамник Киньо поради който не станахме международни първенци. А ще се вършим на ударени за Крондъл, който собственоръчно ни класира на международното във Франция през 1998 година. Всъщност ВАР бе фиктивен с цел да няма нито Киньо, нито Крондъл и Колина. Но очевидно в България не ни отърва. И по тази причина ще си стоим на дъното, даже и с ВАР.
