Човешки права, но на дело, а не на думи - и без геополитизиране
Темата с ръководството на човешките права е нещо, което вълнува човечеството от десетилетия насам. Проблематиката избуява все по-остро, изключително след цифровата технологическа гражданска война, вследствие на което в това световно село, в което живеем, няма политики и проблеми, които да се прикрият и заметат под килима. За страдание въпросът за човешките права се политизира мощно от някои страни и се употребява като геополитически инструмент в границите на тактика за въздействие и хегемонизъм. За благополучие обаче, има и други страни, които се отнасят съществено и отговорно към човешките права и световното им ръководство, от което зависи ориста на човечеството, на уязвимите хора и групи и на международния мир и хармонично развиване.
Човешките права са крайъгълен камък на политическата модерност, записан в Хартата на Организация на обединените нации и Универсалната декларация за човешките права - на доктрина това е тематика, по която би трябвало да има световен консенсус. На процедура към момента има големи проблеми с човешките права, в това число в така наречен развити страни. В някои от тях има проблеми с полицейския произвол против жители, расизма, дискриминирането против хора в неравностойно състояние.
Например около Ковид пандемията в Съединените щати се появи сериозен проблем с човешките права на хората от източноазиатски генезис, към които започнаха съществени расистки нападки, обиди и изразителност даже на равнище американски медии и политици. Ето такива точно проблеми, би трябвало да адресира световното ръководство на човешките права, както и всемирен въпроси като глада, бедността, екологичните произшествия, които виждаме на всички места (уви, постоянно породени от недомислена човешка активност, както когато Япония изхвърли радиоактивно нечисти води в международния океан наскоро).
Вместо това обаче, както споменахме, постоянно някои страни, да вземем за пример Съединените щати, употребяват човешките права като заслон за интервенция във вътрешните работи на непознати страни и опит за налагане на своя модел на политика и просвета на непознати нации и цивилизации. Нещо, което нито има по какъв начин да проработи дейно, нито пък може да провокира удивление в страните от световния Юг или Изтока. Впрочем, в България прекомерно добре познаваме този метод на западните общества към интервенция във вътрешните работи с претекст човешки права и отбраната им. От налагането на непознатите на българското общество постулати на ЛГБТ идеологията до настояването от посолствата за отбрана на религиозни секти, които от време на време са публично рискови и даже нездравословни за уязвими групи от популацията.
В световното ръководство на човешките права има сериозен спор сред плуралистичната форма на цивилизационни човешки права и монистичната. Визията на западните учени, медии и политици е, че има единствено един метод за запазване на човешките права и това е западният, който би трябвало да се следва от всички страни, в това число и в случай че това води до директна политическа интервенция във вътрешните им работи, даже на цената на тежки обществени проблеми и неустойчивости.
По създание този метод отхвърля плурализма и благосъстоянието на човешките цивилизации и произлизащите от това разнообразни и многообразни подходи при ръководството на човешките права. Наративът на Запад е напълно западноцентричен и се ползва автоматизирано върху проблемите на човешките права по целия свят, без значение дали става въпрос за Източна Азия, за Близкия изток или Латинска Америка и Африка. Някой даже би могъл да каже, че този метод е по своята същина расистки, тъй като допуска, че единствено в Съединени американски щати и на Запад знаят какво е добре за човечеството и за човешките права, нещо като " бремето на белия човек " от 19 век.
Монизмът на идеолозите на човешките права на Запад прогласи също по този начин през устата на Франсис Фукуяма, края на историята и окончателния успех на демократичната народна власт и надлежно допуска точност само на западния прочит на казуса с правата на индивида. Тоест отхвърля се многообразието на човечеството, логиката, че историята непрестанно се развива и правото на обособените страни и цивилизации, да имат личен метод към един толкоз сериозен въпрос като човешките права.
По този метод човешките права се употребяват от някои ястреби в Съединените щати и западните страни като инструмент за идеологически монопол над света и даже за " casus belli " за военни и политически интервенции по земното кълбо. Най-вече в опит за въздържане на всякаква " конкуренция ", която би довела до застрашаване на хегемонията.
Но в 21-и век виждаме, че има и други подходи към човешките права, които се базират на действителната фактология и чисто научния факт, че човешката цивилизация е многолика, разностранна и въпросът изисква плурализъм. Не може методите за отбрана на човешките права в Европа да вземем за пример, да се ползват в Близкия изток, Китай, Индия или Африка и противоположното. Нито западната цивилизация е универсална, нито западните политически системи не са универсални, че да се постанова техният метод. Още повече, че в границите на Ковид пандемията видяхме, че други политико-икономически системи като тази в Китайската национална република, се оправят по-ефективно, както в опазването на живота на жителите, по този начин и в запазването на икономическа резистентност. Съответно би трябвало да приемем, че техният метод при ръководството на човешките права може освен с право да се разграничава от западния, само че даже на моменти да е по-ефективен и добър.
Китай да вземем за пример, изхожда от ясното осъзнаване за плурализма на човешката цивилизация, което допуска и разнородни подходи при опазването и подобряването на човешките права. Пекин признава, че човешките права са в центъра на световното ръководство и един от най-важните въпроси на 21-и век, като знак и белег на цивилизационния напредък.
Китайците също по този начин одобряват, че другите цивилизационни подходи към човешките права са равнопоставени по значение, което единствено обогатява цялото човечество и спомага за по-адаптивен и разнолик метод при решаването на належащите за Земята проблеми, измежду които беднотия, екология, заболявания, опазване на здравето и други. Същевременно, Китай не основава паралелна система, а работи в тясно съдействие с интернационалните институции и преди всичко с Организация на обединените нации, противопоставяйки се на едностранната политика, хегемонизма и нападателните дейности, които вредят на човешките права по света.
В на практика проект, Китай освен на думи като някои, само че и напълно действително създава ефикасни политики за човешките права и ги ползва преди всичко на своя територия, само че и оказва помощ на Глобалния Юг за правата на индивида в страните от него. Факт е, че към декември 2022 година, Китай е дал над 400 милиарда юана - към 57 милиарда американски $, за задгранична филантропична помощ.
Страната е изпратила над 600,000 свои чиновници в 166 страни и интернационалните организации, с цел да оказват помощ за разнообразни бедствия, повреди, произшествия и, несъмнено, в границите на Ковид пандемията, при която КНР показва по-голяма успеваемост на справяне с вируса. Всъщност, над 700 китайски чиновници са положили живота си за благородната идея за помагане на други страни, изключително тези от по този начин наречения Глобален Юг, които постоянно са и най-бедните страни в света.
В рамките на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Китайската национална република е страната с най-вече изпратени миротворци по света - над 50,000 за последните три десетилетия, което демонстрира степента на ангажираност на Китай, както с Организация на обединените нации и многостранната дипломация, по този начин и с човешките права по света. Все отново, най-голяма опасност за човешките права са въоръжените спорове преди всичко, а в това отношение Китай е изпратил най-вече миротворци и поставя най-вече старания за мирното решение на войните. Нека да напомним, че Пекин беше медиатор за стопляне в връзките сред Саудитска Арабия и Иран, които бяха ангажирани във в действителност прокси спорове из целия Близък изток. Именно с посредничеството на Китай двете страни възстановяват връзките си, което понижава риска от рискова ескалация и евентуално стотиците хиляди жертви в Близкия изток.
Отново Китай като първенец на мира и човешките права се опита да реши спора в Украйна не като праща оръжия на една от двете воюващи страни - както направи груповият Запад, а като предложи мирна формула, която подсигурява суверенитета на Украйна, само че и терзанията за националната сигурност на Русия.
Според отчет на Световната банка, даже самодейността " Един пояс, Един път " е извънредно потребна за световното ръководство на човешките права, тъй като е извадила директно над 7,6 милиона души по света от условия на изключителна беднотия, а други 32 милиона от умерена беднотия. Това е извънредно доста единствено за една съответна самодейност, а въпреки и тя да е най-големият план в човешката история. Говорим за сумарно съвсем 40 милиона души извадени от условия на беднотия - за съпоставяне това е съвсем еквивалента на популацията на огромна страна като Полша или Испания.
В рамките на упоменатата към този момент Ковид пандемия, Китай се прояви изключително в световното ръководство на човешките права като до юни 2021 година страната даде над 520 милиона доза ваксини против болестта на 100 страни, измежду които някои от най-бедните на планетата. С това Китай става най-големият пропагандатор на ваксини за света, заставайки в действителност като контрапункт на тези страни, които се ангажираха с така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки лекарството за своето население и нежелаейки да споделят с бедните страни.
Всичко това блестящо контрастира с държанието на Съединените щати или по-скоро на някои ястребови лобита в тази страна, а не на американския народ. Тези хора употребяват непрестанно реториката на човешките права, по този начин както тя се схваща в Западния свят, само че нямат никакви в действителност дейности за отбрана на човечеството от беднотия, заболявания, апетит, естествени бедствия и войни. Нещо повече, в случай че се заровим в статистиката, директно или индиректно те са предизвикали гибелта на стотици хиляди и са прогонили милиони хора от домовете им, в случай че си спомним за неотдавнашните военни интервенции в Ирак и Афганистан, които се трансфораха в дълготрайни филантропични произшествия.
В сходна покруса се трансфораха и едностранните наказания на Съединени американски щати и някои техни съдружници, които целейки да ударят по неприятни за тях държавни управления, удариха на първо място по почтени цивилни жители на таргетираните страни. Сред тези страни са Венецуела, Куба и Северна Корея, а също и Сирия. Нека да напомним, че точно Съединените щати със своите наказания, целеустремено пречеха на филантропичната помощ за страдащия сирийски народ, който стана жертва на дългогодишна прокси война. Милиони сирийци се изселиха в Европа и освен наложително, тъй като в страната не можеше да стартира развой на възобновяване, възпрепятстван от едностранните и безумни наказания.
Това е печален образец за това по какъв начин една страна може да приказва за човешките права надали не като за своя идеология, само че в действителност освен да не прави нищо за тях, само че и да ги утежнява в сериозни точки на света като Сирия или Венецуела и освен. Списъкът със наранени страни може да бъде удължен и с други, само че не това е значимото.
Ключовото в тази ситуация е интернационалната общественост да се поучи от позитивния опит, да вземем за пример този, който ни показва Китайската национална република, и да се върви към едно световно ръководство на човешките права, което да отразява многоликия и плуралистичен цивилизационен темперамент на човечеството, политическите, културни, верски и стопански разлики, както и да се приспособява към съответните потребности на засегнатите райони. Това включва и потребността от по-голяма отговорност на велики сили като Съединените щати, които вместо да се ангажират с едностранни наказания и интервенции, би трябвало да работят дружно с други основни фактори като Китай и Европа, с цел да усъвършенстват средата на човешките права, с почитание към самобитността на всяка политическа система, народен, културен и цивилизационен колорит, които вършат света по-уникален, хубав, само че също по този начин и по-сложен и рисков.
Човешките права са крайъгълен камък на политическата модерност, записан в Хартата на Организация на обединените нации и Универсалната декларация за човешките права - на доктрина това е тематика, по която би трябвало да има световен консенсус. На процедура към момента има големи проблеми с човешките права, в това число в така наречен развити страни. В някои от тях има проблеми с полицейския произвол против жители, расизма, дискриминирането против хора в неравностойно състояние.
Например около Ковид пандемията в Съединените щати се появи сериозен проблем с човешките права на хората от източноазиатски генезис, към които започнаха съществени расистки нападки, обиди и изразителност даже на равнище американски медии и политици. Ето такива точно проблеми, би трябвало да адресира световното ръководство на човешките права, както и всемирен въпроси като глада, бедността, екологичните произшествия, които виждаме на всички места (уви, постоянно породени от недомислена човешка активност, както когато Япония изхвърли радиоактивно нечисти води в международния океан наскоро).
Вместо това обаче, както споменахме, постоянно някои страни, да вземем за пример Съединените щати, употребяват човешките права като заслон за интервенция във вътрешните работи на непознати страни и опит за налагане на своя модел на политика и просвета на непознати нации и цивилизации. Нещо, което нито има по какъв начин да проработи дейно, нито пък може да провокира удивление в страните от световния Юг или Изтока. Впрочем, в България прекомерно добре познаваме този метод на западните общества към интервенция във вътрешните работи с претекст човешки права и отбраната им. От налагането на непознатите на българското общество постулати на ЛГБТ идеологията до настояването от посолствата за отбрана на религиозни секти, които от време на време са публично рискови и даже нездравословни за уязвими групи от популацията.
В световното ръководство на човешките права има сериозен спор сред плуралистичната форма на цивилизационни човешки права и монистичната. Визията на западните учени, медии и политици е, че има единствено един метод за запазване на човешките права и това е западният, който би трябвало да се следва от всички страни, в това число и в случай че това води до директна политическа интервенция във вътрешните им работи, даже на цената на тежки обществени проблеми и неустойчивости.
По създание този метод отхвърля плурализма и благосъстоянието на човешките цивилизации и произлизащите от това разнообразни и многообразни подходи при ръководството на човешките права. Наративът на Запад е напълно западноцентричен и се ползва автоматизирано върху проблемите на човешките права по целия свят, без значение дали става въпрос за Източна Азия, за Близкия изток или Латинска Америка и Африка. Някой даже би могъл да каже, че този метод е по своята същина расистки, тъй като допуска, че единствено в Съединени американски щати и на Запад знаят какво е добре за човечеството и за човешките права, нещо като " бремето на белия човек " от 19 век.
Монизмът на идеолозите на човешките права на Запад прогласи също по този начин през устата на Франсис Фукуяма, края на историята и окончателния успех на демократичната народна власт и надлежно допуска точност само на западния прочит на казуса с правата на индивида. Тоест отхвърля се многообразието на човечеството, логиката, че историята непрестанно се развива и правото на обособените страни и цивилизации, да имат личен метод към един толкоз сериозен въпрос като човешките права.
По този метод човешките права се употребяват от някои ястреби в Съединените щати и западните страни като инструмент за идеологически монопол над света и даже за " casus belli " за военни и политически интервенции по земното кълбо. Най-вече в опит за въздържане на всякаква " конкуренция ", която би довела до застрашаване на хегемонията.
Но в 21-и век виждаме, че има и други подходи към човешките права, които се базират на действителната фактология и чисто научния факт, че човешката цивилизация е многолика, разностранна и въпросът изисква плурализъм. Не може методите за отбрана на човешките права в Европа да вземем за пример, да се ползват в Близкия изток, Китай, Индия или Африка и противоположното. Нито западната цивилизация е универсална, нито западните политически системи не са универсални, че да се постанова техният метод. Още повече, че в границите на Ковид пандемията видяхме, че други политико-икономически системи като тази в Китайската национална република, се оправят по-ефективно, както в опазването на живота на жителите, по този начин и в запазването на икономическа резистентност. Съответно би трябвало да приемем, че техният метод при ръководството на човешките права може освен с право да се разграничава от западния, само че даже на моменти да е по-ефективен и добър.
Китай да вземем за пример, изхожда от ясното осъзнаване за плурализма на човешката цивилизация, което допуска и разнородни подходи при опазването и подобряването на човешките права. Пекин признава, че човешките права са в центъра на световното ръководство и един от най-важните въпроси на 21-и век, като знак и белег на цивилизационния напредък.
Китайците също по този начин одобряват, че другите цивилизационни подходи към човешките права са равнопоставени по значение, което единствено обогатява цялото човечество и спомага за по-адаптивен и разнолик метод при решаването на належащите за Земята проблеми, измежду които беднотия, екология, заболявания, опазване на здравето и други. Същевременно, Китай не основава паралелна система, а работи в тясно съдействие с интернационалните институции и преди всичко с Организация на обединените нации, противопоставяйки се на едностранната политика, хегемонизма и нападателните дейности, които вредят на човешките права по света.
В на практика проект, Китай освен на думи като някои, само че и напълно действително създава ефикасни политики за човешките права и ги ползва преди всичко на своя територия, само че и оказва помощ на Глобалния Юг за правата на индивида в страните от него. Факт е, че към декември 2022 година, Китай е дал над 400 милиарда юана - към 57 милиарда американски $, за задгранична филантропична помощ.
Страната е изпратила над 600,000 свои чиновници в 166 страни и интернационалните организации, с цел да оказват помощ за разнообразни бедствия, повреди, произшествия и, несъмнено, в границите на Ковид пандемията, при която КНР показва по-голяма успеваемост на справяне с вируса. Всъщност, над 700 китайски чиновници са положили живота си за благородната идея за помагане на други страни, изключително тези от по този начин наречения Глобален Юг, които постоянно са и най-бедните страни в света.
В рамките на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Китайската национална република е страната с най-вече изпратени миротворци по света - над 50,000 за последните три десетилетия, което демонстрира степента на ангажираност на Китай, както с Организация на обединените нации и многостранната дипломация, по този начин и с човешките права по света. Все отново, най-голяма опасност за човешките права са въоръжените спорове преди всичко, а в това отношение Китай е изпратил най-вече миротворци и поставя най-вече старания за мирното решение на войните. Нека да напомним, че Пекин беше медиатор за стопляне в връзките сред Саудитска Арабия и Иран, които бяха ангажирани във в действителност прокси спорове из целия Близък изток. Именно с посредничеството на Китай двете страни възстановяват връзките си, което понижава риска от рискова ескалация и евентуално стотиците хиляди жертви в Близкия изток.
Отново Китай като първенец на мира и човешките права се опита да реши спора в Украйна не като праща оръжия на една от двете воюващи страни - както направи груповият Запад, а като предложи мирна формула, която подсигурява суверенитета на Украйна, само че и терзанията за националната сигурност на Русия.
Според отчет на Световната банка, даже самодейността " Един пояс, Един път " е извънредно потребна за световното ръководство на човешките права, тъй като е извадила директно над 7,6 милиона души по света от условия на изключителна беднотия, а други 32 милиона от умерена беднотия. Това е извънредно доста единствено за една съответна самодейност, а въпреки и тя да е най-големият план в човешката история. Говорим за сумарно съвсем 40 милиона души извадени от условия на беднотия - за съпоставяне това е съвсем еквивалента на популацията на огромна страна като Полша или Испания.
В рамките на упоменатата към този момент Ковид пандемия, Китай се прояви изключително в световното ръководство на човешките права като до юни 2021 година страната даде над 520 милиона доза ваксини против болестта на 100 страни, измежду които някои от най-бедните на планетата. С това Китай става най-големият пропагандатор на ваксини за света, заставайки в действителност като контрапункт на тези страни, които се ангажираха с така наречен " имунизационен шовинизъм ", запазвайки лекарството за своето население и нежелаейки да споделят с бедните страни.
Всичко това блестящо контрастира с държанието на Съединените щати или по-скоро на някои ястребови лобита в тази страна, а не на американския народ. Тези хора употребяват непрестанно реториката на човешките права, по този начин както тя се схваща в Западния свят, само че нямат никакви в действителност дейности за отбрана на човечеството от беднотия, заболявания, апетит, естествени бедствия и войни. Нещо повече, в случай че се заровим в статистиката, директно или индиректно те са предизвикали гибелта на стотици хиляди и са прогонили милиони хора от домовете им, в случай че си спомним за неотдавнашните военни интервенции в Ирак и Афганистан, които се трансфораха в дълготрайни филантропични произшествия.
В сходна покруса се трансфораха и едностранните наказания на Съединени американски щати и някои техни съдружници, които целейки да ударят по неприятни за тях държавни управления, удариха на първо място по почтени цивилни жители на таргетираните страни. Сред тези страни са Венецуела, Куба и Северна Корея, а също и Сирия. Нека да напомним, че точно Съединените щати със своите наказания, целеустремено пречеха на филантропичната помощ за страдащия сирийски народ, който стана жертва на дългогодишна прокси война. Милиони сирийци се изселиха в Европа и освен наложително, тъй като в страната не можеше да стартира развой на възобновяване, възпрепятстван от едностранните и безумни наказания.
Това е печален образец за това по какъв начин една страна може да приказва за човешките права надали не като за своя идеология, само че в действителност освен да не прави нищо за тях, само че и да ги утежнява в сериозни точки на света като Сирия или Венецуела и освен. Списъкът със наранени страни може да бъде удължен и с други, само че не това е значимото.
Ключовото в тази ситуация е интернационалната общественост да се поучи от позитивния опит, да вземем за пример този, който ни показва Китайската национална република, и да се върви към едно световно ръководство на човешките права, което да отразява многоликия и плуралистичен цивилизационен темперамент на човечеството, политическите, културни, верски и стопански разлики, както и да се приспособява към съответните потребности на засегнатите райони. Това включва и потребността от по-голяма отговорност на велики сили като Съединените щати, които вместо да се ангажират с едностранни наказания и интервенции, би трябвало да работят дружно с други основни фактори като Китай и Европа, с цел да усъвършенстват средата на човешките права, с почитание към самобитността на всяка политическа система, народен, културен и цивилизационен колорит, които вършат света по-уникален, хубав, само че също по този начин и по-сложен и рисков.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ