Чужденците в българския футбол - 49,4% и десето място в Европа
Темата с чужденците в българския футбол е несменяема плоча в последните години. Тя е още по-злободневна поради плачевното положение на националния тим, а оня ден отиващият си селекционер Младен Кръстаич провокира тежка дискусия със следното изказване:
" Не е моментът да приказвам за огромния проблем в българския футбол, тъй като ще наподобява като опрощение. Вижте в Сърбия и Хърватия какъв брой чужденци играят и си направете сметката. Ако в българското състезание не играят българи, по-добре да го закрием. Трябва да се грижим за нашите деца. В момента се усещам българин, не би трябвало аз да устройвам паспорти за българските деца. Ако това продължи като наклонност, вас скоро няма да ви има. "
Една от последните разработки на демонстрира доста забавни данни. Те към този момент се разясняват на доста места, в това число в български медии, и не е изненада, че всеки ги пояснява както му е преференциално.
А сухата статистика споделя следното: от 31 елитни шампионати в Европа (съответно на 31 държави) българската Първа лига е на 10-о място по чужденци; те са 49,4 % от всички играещи; зад нашия футболен хайлайф има 21 дивизии; най-вече чужденци се употребяват в Кипър - 82,9%, следват Турция - 71,2%, Гърция - 71,0% и т.н.; от клубовете в България на челните места по " легионери " са " Берое " - 81,9%, ЦСКА-София - 81,4%, " Лудогорец " - 79,8%, " Ботев " (Пловдив) - 73,3%, " Левски " - 61,8% и така нататък
Въпросните 49,4 % се дефинират като " междинна " стойност и, съгласно някои медии и експерти, разсейвали мита, че България имала проблем с чужденците. От една страна, има шампионати с 60, 70, че и 80 на 100. От друга - Украйна е на дъното с едвам 10,4%, само че до неотдавна не беше по този начин - войната прогони наемниците, измежду които имаше и българи.
Илюстрация football-observatory.com
Нататък тълкуванията могат да бъдат доста и всевъзможни.
Да стартираме от паралела на Младен Кръстаич с родината му Сърбия и съседна Хърватия. Действително сръбската Суперлига е измежду минимум употребяващите чужденци - те са едвам 24,5%. При хърватите нещат стоят по-различно - 38,2%, което е малко по-близо до цената в България, в сравнение с до тази в страната на " Цървена звезда " и " Партизан ".
Кипър, чийто футболен хайлайф е най-горе за чужденците, е с един от най-слабите национални отбори в Европа сега. Заедно с " джуджета " като Гибралтар, Сан Марино, Лихтенщайн, Малта, няма точки в групата си - 7 загуби от 7 мача, голова разлика 2:25. Последната победа на България, въпреки и в контрола, беше против кипърците в края на м.г.
По-различно стоят нещата с другите челници - Турция, Англия с Висшата лига, Шотландия, Италия, Португалия, Белгия, Германия... Като изключим Гърция (трето място със 71 на сто), всички те към този момент са на Евро 2024, а множеството от тях са си огромни футболни сили, които са в елита и на клубно равнище. Португалия и Белгия са и огромни " експортьори " на футболисти, изключително иберийците, които са измежду първите в света по този индикатор.
Обединява ги високият витален стандарт, спадат към групата на богатите страни с добре работещи стопански системи и промишлености, със спонсорство в спорта.
Но и това не е някаква наклонност, така шампионатите на други все по този начин богати страни са зад България - Швейцария, Франция, Дания, Австрия, Испания, Норвегия...
Сред употребяващите най-вече свои състезатели шампионати има национални тимове на положително равнище - Сърбия, Украйна, Чехия, само че и не толкоз - Беларус, както и изчезналите на огромни шампионати в последно време норвежци.
На районен принцип - като изключим Турция и Гърция, всички останали са след България, само че без Сърбия стойностите са сходни. Добър образец за баланс е Унгария, чиято елитна лига е покрай нашата с 47,1% наемници. В същото време всеки вижда силата на маджарите, които съвсем несъмнено отиват на Европейско. И имат футболисти на суперниво като Доминик Собослай, към този момент звезда на " Ливърпул ".
За богатата Швейцария, насочена от доста години към детско-юношески футбол и с поощряване на мигрантите, най-вече косовари и албанци, е казано всичко. Там процентът е 47,9. Отново налице е добър баланс.
Снимка Българска телеграфна агенция
А в дясната колона на илюстрацията нагоре можете да видите по какъв начин стоят нещата в клубовете ни. Няма по какъв начин да не е проитеснително, че тимове, давали на футбола и националния най-големите ни имена, някои от тях международно приети, са с доста над междинните проценти за брой чужденци.
" Средно " е ситуацията с възрастта на футболистите в Първа лига - към този момент изцяло обективно и без тълкувания. Средната възраст на всички играчи в елита ни е 26,3 година Любопитно е, че някои от челниците за чужденците са първи и по възраст - Кипър (28,6 г.), Гърция (28,5 г.), Турция (28,2 г.)... Нататък следват Румъния (27,5 г.), Полша (27,1 г.) и Унгария, Израел, Русия, Германия и Чехия по 27,0 година
Най-младата лига е словенската с 24,7%. А чужденците там са 45,5% - съвсем колкото в България, при към момента много по-малко население. Което идва въпреки всичко да каже, че може хем да има " легионери " - към половината от всички състезатели, хем да се създават качествени играчи и овреме да ми се дава късмет на най-високо равнище.
Това е пояснение на словенското спортно знамение - националният отбор е водач в групата си за Евро 2024 (с Дания, Казахстан, Финландия, Северна Ирландия), съвсем се е класирал; волейболистите са международна мощ (ние към този момент не сме); един от най-хубавите баскетболисти в света е словенец - Лука Дончич.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Не е моментът да приказвам за огромния проблем в българския футбол, тъй като ще наподобява като опрощение. Вижте в Сърбия и Хърватия какъв брой чужденци играят и си направете сметката. Ако в българското състезание не играят българи, по-добре да го закрием. Трябва да се грижим за нашите деца. В момента се усещам българин, не би трябвало аз да устройвам паспорти за българските деца. Ако това продължи като наклонност, вас скоро няма да ви има. "
Една от последните разработки на демонстрира доста забавни данни. Те към този момент се разясняват на доста места, в това число в български медии, и не е изненада, че всеки ги пояснява както му е преференциално.
А сухата статистика споделя следното: от 31 елитни шампионати в Европа (съответно на 31 държави) българската Първа лига е на 10-о място по чужденци; те са 49,4 % от всички играещи; зад нашия футболен хайлайф има 21 дивизии; най-вече чужденци се употребяват в Кипър - 82,9%, следват Турция - 71,2%, Гърция - 71,0% и т.н.; от клубовете в България на челните места по " легионери " са " Берое " - 81,9%, ЦСКА-София - 81,4%, " Лудогорец " - 79,8%, " Ботев " (Пловдив) - 73,3%, " Левски " - 61,8% и така нататък
Въпросните 49,4 % се дефинират като " междинна " стойност и, съгласно някои медии и експерти, разсейвали мита, че България имала проблем с чужденците. От една страна, има шампионати с 60, 70, че и 80 на 100. От друга - Украйна е на дъното с едвам 10,4%, само че до неотдавна не беше по този начин - войната прогони наемниците, измежду които имаше и българи.
Илюстрация football-observatory.com Нататък тълкуванията могат да бъдат доста и всевъзможни.
Да стартираме от паралела на Младен Кръстаич с родината му Сърбия и съседна Хърватия. Действително сръбската Суперлига е измежду минимум употребяващите чужденци - те са едвам 24,5%. При хърватите нещат стоят по-различно - 38,2%, което е малко по-близо до цената в България, в сравнение с до тази в страната на " Цървена звезда " и " Партизан ".
Кипър, чийто футболен хайлайф е най-горе за чужденците, е с един от най-слабите национални отбори в Европа сега. Заедно с " джуджета " като Гибралтар, Сан Марино, Лихтенщайн, Малта, няма точки в групата си - 7 загуби от 7 мача, голова разлика 2:25. Последната победа на България, въпреки и в контрола, беше против кипърците в края на м.г.
По-различно стоят нещата с другите челници - Турция, Англия с Висшата лига, Шотландия, Италия, Португалия, Белгия, Германия... Като изключим Гърция (трето място със 71 на сто), всички те към този момент са на Евро 2024, а множеството от тях са си огромни футболни сили, които са в елита и на клубно равнище. Португалия и Белгия са и огромни " експортьори " на футболисти, изключително иберийците, които са измежду първите в света по този индикатор.
Обединява ги високият витален стандарт, спадат към групата на богатите страни с добре работещи стопански системи и промишлености, със спонсорство в спорта.
Но и това не е някаква наклонност, така шампионатите на други все по този начин богати страни са зад България - Швейцария, Франция, Дания, Австрия, Испания, Норвегия...
Сред употребяващите най-вече свои състезатели шампионати има национални тимове на положително равнище - Сърбия, Украйна, Чехия, само че и не толкоз - Беларус, както и изчезналите на огромни шампионати в последно време норвежци.
На районен принцип - като изключим Турция и Гърция, всички останали са след България, само че без Сърбия стойностите са сходни. Добър образец за баланс е Унгария, чиято елитна лига е покрай нашата с 47,1% наемници. В същото време всеки вижда силата на маджарите, които съвсем несъмнено отиват на Европейско. И имат футболисти на суперниво като Доминик Собослай, към този момент звезда на " Ливърпул ".
За богатата Швейцария, насочена от доста години към детско-юношески футбол и с поощряване на мигрантите, най-вече косовари и албанци, е казано всичко. Там процентът е 47,9. Отново налице е добър баланс.
Снимка Българска телеграфна агенция А в дясната колона на илюстрацията нагоре можете да видите по какъв начин стоят нещата в клубовете ни. Няма по какъв начин да не е проитеснително, че тимове, давали на футбола и националния най-големите ни имена, някои от тях международно приети, са с доста над междинните проценти за брой чужденци.
" Средно " е ситуацията с възрастта на футболистите в Първа лига - към този момент изцяло обективно и без тълкувания. Средната възраст на всички играчи в елита ни е 26,3 година Любопитно е, че някои от челниците за чужденците са първи и по възраст - Кипър (28,6 г.), Гърция (28,5 г.), Турция (28,2 г.)... Нататък следват Румъния (27,5 г.), Полша (27,1 г.) и Унгария, Израел, Русия, Германия и Чехия по 27,0 година
Най-младата лига е словенската с 24,7%. А чужденците там са 45,5% - съвсем колкото в България, при към момента много по-малко население. Което идва въпреки всичко да каже, че може хем да има " легионери " - към половината от всички състезатели, хем да се създават качествени играчи и овреме да ми се дава късмет на най-високо равнище.
Това е пояснение на словенското спортно знамение - националният отбор е водач в групата си за Евро 2024 (с Дания, Казахстан, Финландия, Северна Ирландия), съвсем се е класирал; волейболистите са международна мощ (ние към този момент не сме); един от най-хубавите баскетболисти в света е словенец - Лука Дончич.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ