Темата на седмицата - помощта от държавата за бизнеса и

Темата на седмицата - помощта от страната за бизнеса и потребителите поради по-високите цени на горивата и всички отблясъци върху стопанската система ни на войната в Близкия изток. Служебната власт разгласи, че ще подкрепи засегнатите браншове със 100 млн. евро.

От къде се вземат пари и кой ще заплаща цената на тази помощ - тематиката разяснява икономистът и някогашен вицепремиер и министър на стопанската система Николай Василев.

„ Като представител на българския бизнес, тъй като и аз с това се занимавам, не се нуждая от такава поддръжка от страната. Сега, обаче, аз няма да приказвам за себе си, а за милиони български жители. Не съм почитател на това, което се случва. Първо, какъв брой дни или седмици държавното управление единствено с това се занимава и най-после планината роди мишка. “

На въпроса дали страната би трябвало да подкрепя, Василев дава отговор:
„ Аз въобще не считам, че страната би трябвало да прави каквото и да е. “

Василев напомни и исторически подтекст:
„ Имаше времена с евро и 80 цента. Аз си припомням доста далечната 2008 година, когато приходите бяха евентуално 4 пъти по-ниски от в този момент, а горивото беше по-скъпо от в този момент. И какво се е случило? Ако примерно 6 месеца по ред горивото стане 3-4-5 евро, тогава страната би трябвало да стартира да раздава пари. В момента - нищо. “

На въпроса за дейностите на служебното държавно управление, той сподели:
„ Правителството, съгласно мен, се намира в предизборна акция и взе участие в нея. Последните 5 години, с нещо като 7 служебни държавни управления и 3 къси постоянни, тези 5 години ми се сливат в едно цяло. В един общ безпорядък. Държавата не направи доста или съвсем нищо. Влязохме в Шенген и еврозоната. Браво! Това е съвсем единственото, което си припомням. “

За помощта на дребния бизнес и обезщетенията, той съобщи:
„ Ако има едноцифрена инфлация, както е до момента, държавното управление няма потребност да прави нищо. Служебните държавни управления не са никакви реформатори, не вършат съвсем нищо и главно раздават пари, което е нелегално. Те не би трябвало да се занимават със обществена политика и с всеобщи промени “.

Василев изясни и по какъв начин бизнесът може да се отбрани посредством финансови принадлежности:
„ Който купува петрол, като да вземем за пример рафинерията, превозвачите и останалите, могат да купят фючърси, форуърди или варианти. Означава да си купиш напред по-евтин нефт. Ако цените станат 200 $, които съгласно мен няма да станат, ти към този момент си купил на ниска цена нефт. Това трябваше да направи държавното управление. “

По отношение на опасенията за нарастване на цените за крайния консуматор той добави:
„ Всичкото това е стихия в чаша вода и ненужно губене на публичната сила за несъществени въпроси. “

„ Ама ние с вас, до момента в който се пенсионираме ли, страната ще заплаща тока на бизнеса? Т.е. в пазарната стопанска система страната постоянно ще заплаща сметките за ток. Защо? Ако новата цена на тока е новото обикновено, частният бранш, в случай че обича, да се приспособи, да си понижи потреблението на ток, да употребява нощна цена, да направи енергийна успеваемост “, добави той.

В умозаключение, Василев очерта рамката, при която страната би трябвало да се намеси:
„ Първо, служебното държавно управление да не се занимава с неща, които не са му работа. В момента нищо изключително не се е случило. “

И още:
„ Бюджет на остатък. Държавата да престане да бъде комунистическа майка-хранилница, да заплаща всичко на всички, да сътвори условия за вложения, стопански напредък, за основаване на работни места и да се разсъни за демографските проблеми. “

На финала, по отношение на настояванията на бизнеса за повече помощ, Василев сподели:
„ Уважавам българския бизнес и съм част от него. И постоянно съм подкрепял политики в отбрана на бизнеса, само че не тези. България не е бедничка страна. Как управляваш бизнес, в случай че няколко седмици малко е поскъпнал бензинът и ти към този момент пищиш, че ще фалираш, в случай че някой не ти заплати всичко? Какво е този бизнес? “