Темата Македония още дълго ще бъде водеща новина в дневния

Темата " Македония " още дълго ще бъде водеща вест в дневния ред освен на медиите и политиците, само че и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи значително от позицията на България и салдото, който политици и историци от двете прилежащи страни би трябвало да намерят. Дали обаче политиците в двете страни търсят допирни точки и взаимни отстъпки или употребяват разногласието за личен политически ПР? Медалът постоянно има две страни. Чрез рубриката " Мостът София- Скопие " ще се срещнем гледната точка на един македонски колумнист.

В следващия си разбор, нашият създател разяснява тематиката за ветото, наложено от България за присъединение на Северна Македония в Европейски Съюз, двойният критерий на македонците в договарянията с България и Гърция, както и заплахата от влизането на извънредно леви обединения в идващото държавно управление.

Последните седмици настояща тематика в България е дали да се даде зелена светлина за започване на договарянията за присъединителния развой в Европейски Съюз за Северна Македония. Темата е настояща и в Северна Македония, тя е на първите страници на всички медии.

Политици, историци, публицисти, аналитици от двете страни на границата пробват да намерят опрощение за повдигане на ветото за Северна Македония. Но по какъв начин може човек да откри опрощение, когато няма съображение за това?

За да може една страна да се причисли към Европейският съюз, тя би трябвало да извърши справедливи критерии и да съблюдава същите полезности, кавито съблюдават всички страни членки на Европейски Съюз. Тези критерии и полезности са три: пазарна стопанска система, постоянна народна власт и господство на закона и третия аршин е приемане на законодателството на Европейски Съюз.

Към критерия „ постоянна народна власт и господство на закона “ принадлежи и спазването на човешките права на всички жители на страната претендент. В Северна Македония единствено декларативно се съблюдават правата на жителите със българско съзнание. На процедура обаче е жителите със българско съзнание не престават да бъдат унизени единствено поради това, че са българи. В Северна Македония към момента максимален грях е човек намерено да съобщи, че се усеща българин и намерено да приказва обективно за това, че Северна Македония и България имат обща история.

Държа да подчертая, че македонизмът, който съществува измежду македонците, към този момент е независим. Това е идеологическа матрица, която може би е основана от външни фактори, само че в този момент тя подхранва самата себе си. Като национална идеология, той демонстрира, че македонците са близки и уважавани само от сърбите, а всички други прилежащи нации ги неглижират и ненавиждат.

Такива образци има доста, само че аз ще посоча единствено няколко.

Един от тях бе подписването на Протокол за съдействие сред Държавният списък на Република Северна Македония и Държавният списък на Сърбия на 9 май. От известието, което беше оповестено за това събитие апропо бе написано че...„ С този документ се дефинират посоките за съдействие в областа на историческите документи и архивистиката и се задълбочават връзките сред двата архива със юридическа рамка “. Надявам се, че в това задълбочено съдействие ще имаме късмет да забележим какъв брой „ бугараши “ са преследвани и унизени поради „ ванчомихайловизъм “ и „ великобугарски ползи “. А въпреки това, когато на македонците се каже, че решението за историческия спор със България е доста просто и че единствено би трябвало държавните архиви на Северна Македония и България да имат по-близко сътруднчество и да разгласяват истинските исторически документи, те се опълчват, реагират грубо, със надменност и наскърбяват.

Друг проблем, в който македонизмът лъсна в цялостен искра бе, когато на празника на Св. Св. Кирил и Методий (24 май) МПЦ и СПЦ имаха обща литургия в Скопие и сръбският ският патриарх Порфирий, съобщи че СПЦ признава автокефалията на МПЦ. Похвалите за СПЦ и за сърбите, които „ ето в последно време ни признаха и църквата “ не стопират. Разбира се, незабавно се показва, че българите за разлика от сърбите нищо не признават.

Това възприятие измежду македонците, че българите безпричинно неглижират тяхната нация и език е непрекъснато. Когато преди седмица в медиите стана ясно, че президентът Румен Радев и министър председателят Кирил Петков ще се срещнат с френския президент Макрон, в македонските медии бе новината бе отразена по метод,от който македонците останаха с усещане, че Макрон ще натисне Радев и Петков да вдигнат ветото за започване на договарянията на Северна Македония със Европейски Съюз, защото „ България безпричинно не ни признава историята, нацията и езика ".

Малцина са осведомени, че сред Северна Македония и Гърция също съществува смесена комисия по историческите въпроси. За тази комисия и за изпълението на контракта със Гърция от страна на Северна Македония съвсем е неразрешено да се написа и приказва в медиите в Северна Македония. На 25 май в Скопие на посещаване бе министърът на външните работи на Гърция, Никос Дендиас и апропо, част от неговото посещаване бе отдадено за фокусиране за цялостно и доброжелателно осъществяване на Договора от Преспа. Никоя от медиите, нито тези, които принадлежат на ръководещите, нито опозиционните не насочиха нито една рецензия за това, че някой ни постанова да не сме македонци и че ръководещите разпродават националните ползи. Най-странното е може би, това че и от партията Левица нямаха никакъв коментар за визитата на Дендиас.

А когато към този момент загатнах и Левица – партия, която твърди, че е в левия набор на политическата палитра, държа да подчертая, че с помощта на тази партия, България и българските жители имат възможноста да видят на процедура омразата към България и българите от македонците. Левица продължава мантрата от югославско време, когато на македонците бе внушавано, че те са спечелилите от Втората международна война, че те са великите и те би трябвало да постановат на останалите страни, на „ колониалистите и империалистите “ и на „ страните със неприятния и неправилен комунизъм “ какво би трябвало или какво не би трябвало да се направи. Левица настояват, че не Северна Македония, а България е страната, която би трябвало да промени учебниците по история. Левица бяха и уредник на митинга в Битоля, на който доста хора излязоха и поддържаха подпалвача на българския клуб „ Ванче Михайлов “, известния артист Ламбе Алабаковски. Левица и техните поддръжници ясно и недвусмислено обявиха, че Ламбе Алабаковски не би трябвало да го съдят, а би трябвало да получи премия за „ геройското “ си дело. Очакванията са, че на идващите парламентарни избори Левица ще е сериозен фактор при съставяне на държавното управление и единствено времето ще покаже какъв курс ще поеме Северна Македония и какво ще е отношението към българите в Северна Македония.

Северна Македония освен, че не е подготвена за започване на договарянията със Европейски Съюз, тя крачи в противоположна посока и от ден на ден се завръща към югославския разказ, възкресявайки титовизма с ненавист към албанците и македонизма със ненавист към българите.

Остава да забележим дали България ще откри сили да води вярната политика или за следващ път ще съобщи Македония.

Владо