Темата бе поставена отново в центъра на вниманието по време

Темата бе сложена още веднъж в центъра на вниманието по време на полемика в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Заместник-деканът на Хидротехническия факултет Венци Божков показа част от презентация на инж. Александър Георгиев, който не съумя да участва на събитието. Според разбора му, в случай че светът успее да понижи загубите на вода на половина, над 130 млн. души ще получат достъп до чиста вода.

 

По света годишно 32 милиарда кубически метра питейна вода изтичат поради течове, а несъбраните количества костват повече от 18 милиарда $. В множеството страни загубите варират сред 30 и 50 %. Божков посочи, че течовете се разделят на забележими и невидими – и точно вторите са най-коварни, тъй като могат да останат скрити до 200 дни.

 

България – водач по загуби в Европейски Съюз

Инж. Християн Николушев, шеф на „ Пайп Техник “, означи, че България е отпред в Европейски Съюз по изгубени количества вода – над 60 %. Той показа технология, основана на израелски модел, която оказва помощ да се дефинират секторите с най-спешна потребност от замяна на тръбите, тъй като, както самичък означи, „ бюджетът не е безконечен “.

 

Председателят на „ Български ВиК холдинг “ инж. Лозко Лозев съобщи, че по-голямата част от загубите у нас се дължат на физически течове. Най-сериозният проблем са скритите течове, които текат седмици или месеци. Лозев уточни някои от актуалните способи за откриването им – Географска информационна система технологии, изкуствен интелект, сателитни фотоси и профилиран програмен продукт. По думите му през 2024 година общите загуби доближават 63 %, като евентуално в предишното са били даже по-високи. Той акцентира, че без масирана замяна на остарялата мрежа новите технологии няма да дадат нужния резултат.

 

Колко бързо откриваме течовете?

Инж. Манол Иванов, основен инженер на „ Софийска вода “, показа програмата на сдружението за понижаване на физическите загуби. По думите му междинното време за разкриване на теч е 20 часа и 23 минути, а за отстраняването – 3,40 часа.

Тоест – откриваме относително бързо, само че губим редовно.

 

Инвестициите – хроничният дефицит

Д-р инж. Атанас Паскалев от Българската асоциация по водите разяснява, че вложенията във ВиК бранша са извънредно незадоволителни. Той предложи потреблението на контракти за понижаване на загубите, финансирани посредством разнообразни институции, както и засилено присъединяване на частния бранш, който може да форсира осъществяването на плановете.

Време е да сменим освен тръбите, а и метода

Зад шокиращите проценти стоят години на отлагани поправки, неефективно ръководство и непоследователни политики. Новите технологии за разкриване на течове са потребни, само че без действително възобновяване на мрежата те работят като лепенка върху тръба, която от дълго време е предала духа си.

 

Институционалните пропуски са добре познати. ВиК операторите постоянно работят с стеснен бюджет, а държавните тактики се сменят по-бързо от надолнище на водомер. Резултатът е двойна цена за обществото – изчезнала вода и по-ниска надеждност на услугите.

 

В подтекста на климатичните промени и честите интервали на суша въпросът за загубите на вода към този момент не е механически проблем, а риск за националната сигурност. За действителна смяна е нужна ясна приоритизация, надзор върху осъществяването, строго отчетност и самоуверено включване на частния бранш.

 

ФрогНюз