За ТЕЛК и др. непроменени и непроменими неща…
ТЕЛК и „ промените ” там са прегледен образец по какъв начин измененията не постоянно водят към по-добро. И че постоянно и най-добре скроените фантазии на хората и мишките остават неосъществени, както споделя класикът Стайнбек в един от своите литературни шедьоври. Този извод за следващ път се постанова от единствено себе си след признанията преди дни на самия здравен министър все още проф. доктор Христо Хинков. Той призна за безобразни закъснения на решения на комисиите по места, които надвишават над 2,6 години?!
Проф. Хинков приказва за кошмарите на инвалидите, имащи допир с тромавата и изцяло неефективна система на тези комисии в отговор на запитване от страна на представител на ГЕРБ. Впрочем прави усещане, че значимите обществени проблеми на българското общество се слагат на дневен ред в Народното събрание тъкмо от представители на тази партия – Деница Сачева, Илиана Жекова и още мн.др..
Все отново ние, българските жители, заслужаваме и сме щастливи най-малко понякога депутатите да демонстрират угриженост и за личния си народ, нали!?
Та да се върнем към дертовете на немощните хора, които чакат помощ и подпомагане от ТЕЛК-овете по места, откакто са влошили своето здраве вследствие на дълги години работа, заплащане на налози и такси в името на своята страна. За страдание обаче, когато те се нуждаят от поддръжката на обществените институции в напредналата си възраст, получават единствено голяма доза цинизъм и разиграване от врата на време в същите тези ведомства. Не е ли парадоксално в действителност – те обезпечават издръжката на куп високомерни служители, които тук-там, нагледно казано, и пръста не си помръдват за тях. Нагледахме се на десетки репортажи, показващи инвалиди, немощни хора, които месеци наред живеят без пенсиите си, карат на подаяния и милостиня от близки и познати, единствено тъй като чантаджиите от комисиите не са си свършили работата.
Понеже проследявам тези проблеми от дълго време, ще си разреша да поправям министър Хинков, който несъмнено по недовиждане пропусна да спомене за батаците в ТЕЛК-Перник, където също забавят решенията си по над 1 година, че и от горната страна. Същевременно обаче издават в точния момент решения на всякакви алкохолици, които са били трудоустроени от същата тази комисия и чиято пенсия плащаме всички ние. Ми не е естествена тази работа – един си гледа кефа и се налива с пиячка, само че получава привилегии евентуално против подкуп, а различен се разболява от работа и чака с години реципрочна помощ от страната!
Повечето не дочакват.
Като похлупак на всичко трудовите комисии хептен се оплитат като пилета в кълчища и от година на година работят все по-калпаво. Ето, лани направиха промени сякаш за положително, а то се оказа както постоянно, че са все по-зле.
Според министъра, до този резултат са довели измененията в нормативната уредба, целящи улеснение и облекчение на хората с увреждания. От една страна, причина за забавянията бил доста увеличеният поток пациенти към ТЕЛК, което било резултат от обстоятелството, че РЗИ към този момент уведомявали всички с изтичащ период на експертните решения за нуждата от постоянно освидетелстване. От друга, причина за нараствания брой подадени заявления-декларации за освидетелстване или преосвидетелстване през 2023 година станали и измененията в Наредбата за здравната експертиза, които включват смяна в Методиката за използване на отправните точки за оценка на трайно понижената продуктивност или тип и степен на увреждане. Във връзка с тези промени бе дадена опция на всички лица с увреждания, които считат, че те са по-благоприятни за тях, да подадат документи за преосвидетелстване отвън нормативно избраните мотиви за тази цел.
Както се знае, у нас има бол царе на оправданията, ерго на некадърните, които не умеят да работят читаво.
Те, за жалост, са завладяли освен ТЕЛК-овете, а и огромна част от цялата здравна система, нереформирана към този момент близо 35 години. Ще завърша този коментар с роман на случай, на който се натъкнах вчера в УМБАЛ „ Царица Йоанна ” ИСУЛ. Неделя е ден за рандеву с заболели, както е известно и отидохме да посетим наш непосредствен в отделението по гастроентерология. Нямаше доста хора – нито в стаите, нито по коридорите, което може би е облекчение за медицинския личен състав. Наложи се да желаяме помощ от дежурната сестра и почукахме на манипулационната. На ентия път от вътрешната страна ни отговори ядосан женски глас и се осмелихме да влезем – през три порти открихме сестрата полегнала на едно легло и ядосана, че я безпокоим. Нахока ни набърже и ни натири да си вървим и да не я смущаваме, без никакво терзание, че заплатата й зависи тъкмо от „ досадници ” като нас, които й нарушават мързела и безхаберието. Говорим за огромна социална болница, издържана от нас, данъкоплатците. Защо би трябвало да се усещаме като просяци на внимание и подвластни там?!
Та такива ми ти работи – непроменени и непроменими…
Последвайте канала на
Проф. Хинков приказва за кошмарите на инвалидите, имащи допир с тромавата и изцяло неефективна система на тези комисии в отговор на запитване от страна на представител на ГЕРБ. Впрочем прави усещане, че значимите обществени проблеми на българското общество се слагат на дневен ред в Народното събрание тъкмо от представители на тази партия – Деница Сачева, Илиана Жекова и още мн.др..
Все отново ние, българските жители, заслужаваме и сме щастливи най-малко понякога депутатите да демонстрират угриженост и за личния си народ, нали!?
Та да се върнем към дертовете на немощните хора, които чакат помощ и подпомагане от ТЕЛК-овете по места, откакто са влошили своето здраве вследствие на дълги години работа, заплащане на налози и такси в името на своята страна. За страдание обаче, когато те се нуждаят от поддръжката на обществените институции в напредналата си възраст, получават единствено голяма доза цинизъм и разиграване от врата на време в същите тези ведомства. Не е ли парадоксално в действителност – те обезпечават издръжката на куп високомерни служители, които тук-там, нагледно казано, и пръста не си помръдват за тях. Нагледахме се на десетки репортажи, показващи инвалиди, немощни хора, които месеци наред живеят без пенсиите си, карат на подаяния и милостиня от близки и познати, единствено тъй като чантаджиите от комисиите не са си свършили работата.
Понеже проследявам тези проблеми от дълго време, ще си разреша да поправям министър Хинков, който несъмнено по недовиждане пропусна да спомене за батаците в ТЕЛК-Перник, където също забавят решенията си по над 1 година, че и от горната страна. Същевременно обаче издават в точния момент решения на всякакви алкохолици, които са били трудоустроени от същата тази комисия и чиято пенсия плащаме всички ние. Ми не е естествена тази работа – един си гледа кефа и се налива с пиячка, само че получава привилегии евентуално против подкуп, а различен се разболява от работа и чака с години реципрочна помощ от страната!
Повечето не дочакват.
Като похлупак на всичко трудовите комисии хептен се оплитат като пилета в кълчища и от година на година работят все по-калпаво. Ето, лани направиха промени сякаш за положително, а то се оказа както постоянно, че са все по-зле.
Според министъра, до този резултат са довели измененията в нормативната уредба, целящи улеснение и облекчение на хората с увреждания. От една страна, причина за забавянията бил доста увеличеният поток пациенти към ТЕЛК, което било резултат от обстоятелството, че РЗИ към този момент уведомявали всички с изтичащ период на експертните решения за нуждата от постоянно освидетелстване. От друга, причина за нараствания брой подадени заявления-декларации за освидетелстване или преосвидетелстване през 2023 година станали и измененията в Наредбата за здравната експертиза, които включват смяна в Методиката за използване на отправните точки за оценка на трайно понижената продуктивност или тип и степен на увреждане. Във връзка с тези промени бе дадена опция на всички лица с увреждания, които считат, че те са по-благоприятни за тях, да подадат документи за преосвидетелстване отвън нормативно избраните мотиви за тази цел.
Както се знае, у нас има бол царе на оправданията, ерго на некадърните, които не умеят да работят читаво.
Те, за жалост, са завладяли освен ТЕЛК-овете, а и огромна част от цялата здравна система, нереформирана към този момент близо 35 години. Ще завърша този коментар с роман на случай, на който се натъкнах вчера в УМБАЛ „ Царица Йоанна ” ИСУЛ. Неделя е ден за рандеву с заболели, както е известно и отидохме да посетим наш непосредствен в отделението по гастроентерология. Нямаше доста хора – нито в стаите, нито по коридорите, което може би е облекчение за медицинския личен състав. Наложи се да желаяме помощ от дежурната сестра и почукахме на манипулационната. На ентия път от вътрешната страна ни отговори ядосан женски глас и се осмелихме да влезем – през три порти открихме сестрата полегнала на едно легло и ядосана, че я безпокоим. Нахока ни набърже и ни натири да си вървим и да не я смущаваме, без никакво терзание, че заплатата й зависи тъкмо от „ досадници ” като нас, които й нарушават мързела и безхаберието. Говорим за огромна социална болница, издържана от нас, данъкоплатците. Защо би трябвало да се усещаме като просяци на внимание и подвластни там?!
Та такива ми ти работи – непроменени и непроменими…
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ