Избираме ли си приятели по телесната миризма?
Телесната миризма играе значима роля при избора на другари, написа сп. " Сайънс адвансис ", базирайки се на израелско изследване.
Авторите му от института " Вайцман " са открили, че хората са по-склонни да построяват взаимоотношения с хора, чиито аромати са сходни с техните.
Учените допускат, че другарството сред хората зависи от физиологични фактори. За задачите на проучването те са създали серия от опити. В хода му експертите са употребявали " електронен нос ", с цел да предвиждат качеството на обществените взаимоотношения.
Резултатите демонстрират, че обонянието оказва по-голямо въздействие върху избора на другари, в сравнение с се смяташе до момента, написа Българска телеграфна агенция.
В първия опит учените са анализирали миризмите на доброволци и контролна група от хора, които не се познават. Били са определени двойки близки другари от един и същи пол, които не са обвързани сантиментално и чиито другарски връзките са се развили доста бързо.
Изследователите са предположили, че защото другарствата " от пръв взор " пораждат преди задълбоченото запознанство, въздействието на физиологичните фактори в тези връзки ще бъде по-голямо.
Анализът на миризмите благодарение на електронни датчици е посочил, че миризмите на приятелите имат доста сходства. Резултатите са доказани и посредством сляпо тестване с хора. Оказало се, че индивидът от контролната група сполучливо открива проби от другари в набор от миризми.
Изследователите са създали и спомагателен опит, с цел да изключат въздействието на сходния метод на живот върху ароматите на приятелите, да вземем за пример идентична диета или взаимно въздействие на микроорганизми. С помощта на " електронния нос " откривателите са анализирали миризмите на непознатите доброволци и са планували качеството на невербалното обществено взаимоотношение.
Участниците в опита са били помолени да поддържат връзка невербално по двойки и по-късно да оценят какъв брой харесват " колегата си " и какъв брой евентуално е да станат другари. В 71 % от случаите прогнозите са се оказали правилни.
" Това не значи, че се държим като кози или свраки - хората евентуално разчитат на други, доста по-важни сигнали, когато вземат обществени решения. Въпреки това резултатите от нашето изследване демонстрират, че носът ни играе по-голяма роля при избора ни на другари, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Инбал Равреби, от изследователския екип.
Авторите му от института " Вайцман " са открили, че хората са по-склонни да построяват взаимоотношения с хора, чиито аромати са сходни с техните.
Учените допускат, че другарството сред хората зависи от физиологични фактори. За задачите на проучването те са създали серия от опити. В хода му експертите са употребявали " електронен нос ", с цел да предвиждат качеството на обществените взаимоотношения.
Резултатите демонстрират, че обонянието оказва по-голямо въздействие върху избора на другари, в сравнение с се смяташе до момента, написа Българска телеграфна агенция.
В първия опит учените са анализирали миризмите на доброволци и контролна група от хора, които не се познават. Били са определени двойки близки другари от един и същи пол, които не са обвързани сантиментално и чиито другарски връзките са се развили доста бързо.
Изследователите са предположили, че защото другарствата " от пръв взор " пораждат преди задълбоченото запознанство, въздействието на физиологичните фактори в тези връзки ще бъде по-голямо.
Анализът на миризмите благодарение на електронни датчици е посочил, че миризмите на приятелите имат доста сходства. Резултатите са доказани и посредством сляпо тестване с хора. Оказало се, че индивидът от контролната група сполучливо открива проби от другари в набор от миризми.
Изследователите са създали и спомагателен опит, с цел да изключат въздействието на сходния метод на живот върху ароматите на приятелите, да вземем за пример идентична диета или взаимно въздействие на микроорганизми. С помощта на " електронния нос " откривателите са анализирали миризмите на непознатите доброволци и са планували качеството на невербалното обществено взаимоотношение.
Участниците в опита са били помолени да поддържат връзка невербално по двойки и по-късно да оценят какъв брой харесват " колегата си " и какъв брой евентуално е да станат другари. В 71 % от случаите прогнозите са се оказали правилни.
" Това не значи, че се държим като кози или свраки - хората евентуално разчитат на други, доста по-важни сигнали, когато вземат обществени решения. Въпреки това резултатите от нашето изследване демонстрират, че носът ни играе по-голяма роля при избора ни на другари, в сравнение с се смяташе до момента ", споделя Инбал Равреби, от изследователския екип.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ