Хъбъл показа експлозия на гигантска звезда
Телескопът " Хъбъл " сподели в елементи детонация на гигантска звезда, заяви Българска телеграфна агенция.
Преди към 11,5 милиарда години далечна звезда, почти 530 пъти по-голяма от Слънцето, умира в мощна детонация и се образува свръхнова. Това е документирано в детайлности от телескопа.
Изследователи оповестиха, че телескопът " Хъбъл " на НАСА е съумял да снима три обособени изображения, обхващащи интервал от осем дни. Те стартират единствено часове след детонацията - още по-забележително достижение, като се има поради какъв брой от дълго време и надалеч се е случило това.
Изображенията са открити при обзор на архиви от 2010 година от наблюденията на " Хъбъл ", споделя астрономът Вънлей Чън от университета на Минесота, водещ създател на проучването. То е оповестено в списание " Нейчър ".
Изображенията за първи път демонстрират изстудяване на свръхнова бързо след първичната детонация и дават изчерпателен взор върху нея в толкоз ранен стадий от историята на Вселената, когато тя е била по-малко от една пета от актуалната си възраст.
" Свръхновата се уголемява и охлажда, тъй че нейният цвят се трансформира от горещо синьо до хладно алено ", споделя професорът по астрономия и съавтор на проучването Патрик Кели от университета на Минесота.
Обречената звезда - тип, наименуван червен свръхгигант, живее в вселена джудже и експлодира в края на относително късата дълготрайност на живота си.
" Червените свръхгиганти са светещи, солидни и огромни звезди, само че те са доста по-хладни от множеството други солидни звезди - и по тази причина са червени ", изяснява Чън.
Първото изображение, което е от към шест часа след първичния гърмеж, демонстрира началото на детонацията, която е относително дребна и извънредно гореща - към 99 725 градуса по Целзий.
Второто е от към два дни по-късно, третото - от към шест дни по-късно. На второ изображение детонацията е единствено една пета по-гореща, в сравнение с в първото. На третата фотография е единствено една десета по-горещо в сравнение с първата.
Остатъкът от избухналата звезда най-вероятно е станал необикновено компактен обект, именуван неутронна звезда, споделя Чън.
Благодарение на мощни гравитационни лещи телескопът " Хъбъл " съумява да получи три изображения от разнообразни моменти след детонацията.
Огромната гравитационна мощ на космически куп, ситуиран пред експлодираща звезда от позиция на Земята служи като леща - пречупва и усилва светлината, предавана от свръхновата.
" Гравитацията в галактическия куп освен пречупва светлината, само че също по този начин забавя времето за пътуването й, тъй като колкото по-силна е гравитацията, толкоз по-бавно се движи часовникът ", изяснява Чън.
" С други думи, предаваната светлина от източник зад лещата може да премине през голям брой пътища към нас и по-късно ние виждаме многочислени изображения на източника. "
Патрик Кели назовава способността да се види бързото изстудяване на свръхнова в един набор от изображения " безусловно необикновено ".
Преди към 11,5 милиарда години далечна звезда, почти 530 пъти по-голяма от Слънцето, умира в мощна детонация и се образува свръхнова. Това е документирано в детайлности от телескопа.
Изследователи оповестиха, че телескопът " Хъбъл " на НАСА е съумял да снима три обособени изображения, обхващащи интервал от осем дни. Те стартират единствено часове след детонацията - още по-забележително достижение, като се има поради какъв брой от дълго време и надалеч се е случило това.
Изображенията са открити при обзор на архиви от 2010 година от наблюденията на " Хъбъл ", споделя астрономът Вънлей Чън от университета на Минесота, водещ създател на проучването. То е оповестено в списание " Нейчър ".
Изображенията за първи път демонстрират изстудяване на свръхнова бързо след първичната детонация и дават изчерпателен взор върху нея в толкоз ранен стадий от историята на Вселената, когато тя е била по-малко от една пета от актуалната си възраст.
" Свръхновата се уголемява и охлажда, тъй че нейният цвят се трансформира от горещо синьо до хладно алено ", споделя професорът по астрономия и съавтор на проучването Патрик Кели от университета на Минесота.
Обречената звезда - тип, наименуван червен свръхгигант, живее в вселена джудже и експлодира в края на относително късата дълготрайност на живота си.
" Червените свръхгиганти са светещи, солидни и огромни звезди, само че те са доста по-хладни от множеството други солидни звезди - и по тази причина са червени ", изяснява Чън.
Първото изображение, което е от към шест часа след първичния гърмеж, демонстрира началото на детонацията, която е относително дребна и извънредно гореща - към 99 725 градуса по Целзий.
Второто е от към два дни по-късно, третото - от към шест дни по-късно. На второ изображение детонацията е единствено една пета по-гореща, в сравнение с в първото. На третата фотография е единствено една десета по-горещо в сравнение с първата.
Остатъкът от избухналата звезда най-вероятно е станал необикновено компактен обект, именуван неутронна звезда, споделя Чън.
Благодарение на мощни гравитационни лещи телескопът " Хъбъл " съумява да получи три изображения от разнообразни моменти след детонацията.
Огромната гравитационна мощ на космически куп, ситуиран пред експлодираща звезда от позиция на Земята служи като леща - пречупва и усилва светлината, предавана от свръхновата.
" Гравитацията в галактическия куп освен пречупва светлината, само че също по този начин забавя времето за пътуването й, тъй като колкото по-силна е гравитацията, толкоз по-бавно се движи часовникът ", изяснява Чън.
" С други думи, предаваната светлина от източник зад лещата може да премине през голям брой пътища към нас и по-късно ние виждаме многочислени изображения на източника. "
Патрик Кели назовава способността да се види бързото изстудяване на свръхнова в един набор от изображения " безусловно необикновено ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ