Телешки салам се оказа от пилешко
Телешки колбас от пилешко месо, вместо с говеждо се продава всеобщо по магазините. Това сподели инспекция в комерсиалната мрежа.
Много производители употребяват заместители на месото като нишесте, механично отделено птиче месо, както и свинско, а говеждото е 1%. За да слепят всички тези съставки в колбас, се влага трансглутаминаза, която е известна и като лепило за месо. Съставката се появява и на етикетите на сиренето с високо водно наличие.
Според обичайните предписания в колбаса би трябвало да има общо към 4-5 съставки, измежду които главната е месо. Новите технологии в месопреработката обаче са родили артикул, който съдържа механично отделено птиче месо, вода, свински колаген, стабилизатори, дифосфати, полифосфати, пшеничено нишесте, соев протеин, говеждо месо (1%), подправки, декстроза, овкусител Е621, антиоксиданти, Е316, Е330, свински протеин, сгъстител Е412 и още доста други. От опаковката на този артикул се вижда, че производителят е правилен в описанието на наличието, разяснява Сергей Иванов от Центъра по биология на храните пред " Телеграф “.
Въпреки това е заблуждаващо да се назовава този салам телешки, защото наличието на този тип месо е едвам 1%.
На различен артикул, претендиращ, че е телешки салам, пък наличието е сходно, само че говеждото е 1,35%. Има производители, които влагат и 7% говеждо. Това няма нищо общо с телешки колбас. Реално се продава долнопробно механично отделено месо, което в действителност е не повече от 15-20%, а другото е нишесте, соя, вода и фосфати, които задържат вода, уточни Иванов.
Прави усещане, че се влага трансглутаминаза, с цел да се задържат съставените елементи дружно. Преди сме говорили, че се влага и в сиренето, с цел да задържи водата. Тя е позволена за колбаса, само че наложително би трябвало да се изписва на етикета. А щом я има тази съставна част, значи, че не са съумели по никакъв различен метод не са могли да накарат тези съставки да стоят дружно, съобщи Иванов. Въпросният артикул има толкоз малко месо, че не дава отговор на условията за салам, пошегува се Иванов. Цената на продукта е 8 лв. за кило, което единствено по себе си демонстрира, че в този колбас няма доста месо. За съпоставяне в луканките, които претендират, че в произвеждане на 100 грама артикул са вложени 184 грама месо, са на цени от 40-60 лв. за кило.
Иванов напомни, че има предписания и БДС за производството на салами, само че няма никаква регулация по въпроса и никой не е задължен да ги съблюдава. В колбаса " Бургас “ съгласно рецептата би трябвало да има 4 съставния елемент, а в множеството колбаси има доста повече.
Според биолога доктор Иванов етикетите, в които се претендира за високо наличие на месо, са съмнителни. Такъв е и на шпековия колбас, в който е разказано, че има 70% свинско и 23% говеждо. Саламът е български, само че месото в него не. За производството на луканките и другите деликатеси постоянно се прибягва до импорт на суровина, като източникът е този, който продава на най-ниска цена.
Прави усещане, че на всички места има захар, тя не се усеща, само че влияе върху сетивата и то най- към този момент при децата, разяснява Иванов. Захарта по принцип не е съставен елемент на месните артикули, само че се употребява от ден на ден. Причините за прибавяне на захар към луканки и салами са доста елементарни. Това се прави за възстановяване на усета на месния полуфабрикат, както и за опазване на цвета на месото. Обикновено луканката и саламите имат хубав розов цвят единствено от натриев нитрит, закрепен със захароза или глюкоза.
Средно към 7500 тона говеждо месо се внася в страната ни за година, което се влага главно в саламите. Това сочат данни за вноса на говеждо в страната, качени на страницата на Министерството на земеделието и храните. За първите седем месеца на тази година у нас са влезнали близо 5000 тона говеждо на стойност 24,7 млн. евро. Това е с 15,6 на 100 повече като количество непосредствено същия интервал на 2023 година, а цената му е с 12,9% растеж. В това число са включени пресни, охладени и замразени меса. От тях единствено 600 тона влизат у нас в прясно или охладено положение. Най-много идва от Полша, Нидерландия и Италия. Но влиза още от Дания, Германия, Румъния, Испания и други.
Потреблението на трайни варено-пушени салами се е нараснало за последните 10 години, сочат данни на Националния статистически институт. Според тях, в случай че през 2014 година годишното ползване на сушени салами е било 3,9 кг на човек, то в края на 2023 година възлиза на 4,8 кг. Консумацията на малотрайни салами, какъвто е телешкият колбас или шунката, е на равнищата от 2014 година или по 7,7 кг годишно на човек.
От данните обаче се вижда, че през интервала има регистрирани спадове на потреблението на тези артикули, като най-ниско е било потреблението на малотрайни салами през 2016 година, когато се е падало на човек приблизително по 6,9 кг, пише " Телеграф “.
Много производители употребяват заместители на месото като нишесте, механично отделено птиче месо, както и свинско, а говеждото е 1%. За да слепят всички тези съставки в колбас, се влага трансглутаминаза, която е известна и като лепило за месо. Съставката се появява и на етикетите на сиренето с високо водно наличие.
Според обичайните предписания в колбаса би трябвало да има общо към 4-5 съставки, измежду които главната е месо. Новите технологии в месопреработката обаче са родили артикул, който съдържа механично отделено птиче месо, вода, свински колаген, стабилизатори, дифосфати, полифосфати, пшеничено нишесте, соев протеин, говеждо месо (1%), подправки, декстроза, овкусител Е621, антиоксиданти, Е316, Е330, свински протеин, сгъстител Е412 и още доста други. От опаковката на този артикул се вижда, че производителят е правилен в описанието на наличието, разяснява Сергей Иванов от Центъра по биология на храните пред " Телеграф “.
Въпреки това е заблуждаващо да се назовава този салам телешки, защото наличието на този тип месо е едвам 1%.
На различен артикул, претендиращ, че е телешки салам, пък наличието е сходно, само че говеждото е 1,35%. Има производители, които влагат и 7% говеждо. Това няма нищо общо с телешки колбас. Реално се продава долнопробно механично отделено месо, което в действителност е не повече от 15-20%, а другото е нишесте, соя, вода и фосфати, които задържат вода, уточни Иванов.
Прави усещане, че се влага трансглутаминаза, с цел да се задържат съставените елементи дружно. Преди сме говорили, че се влага и в сиренето, с цел да задържи водата. Тя е позволена за колбаса, само че наложително би трябвало да се изписва на етикета. А щом я има тази съставна част, значи, че не са съумели по никакъв различен метод не са могли да накарат тези съставки да стоят дружно, съобщи Иванов. Въпросният артикул има толкоз малко месо, че не дава отговор на условията за салам, пошегува се Иванов. Цената на продукта е 8 лв. за кило, което единствено по себе си демонстрира, че в този колбас няма доста месо. За съпоставяне в луканките, които претендират, че в произвеждане на 100 грама артикул са вложени 184 грама месо, са на цени от 40-60 лв. за кило.
Иванов напомни, че има предписания и БДС за производството на салами, само че няма никаква регулация по въпроса и никой не е задължен да ги съблюдава. В колбаса " Бургас “ съгласно рецептата би трябвало да има 4 съставния елемент, а в множеството колбаси има доста повече.
Според биолога доктор Иванов етикетите, в които се претендира за високо наличие на месо, са съмнителни. Такъв е и на шпековия колбас, в който е разказано, че има 70% свинско и 23% говеждо. Саламът е български, само че месото в него не. За производството на луканките и другите деликатеси постоянно се прибягва до импорт на суровина, като източникът е този, който продава на най-ниска цена.
Прави усещане, че на всички места има захар, тя не се усеща, само че влияе върху сетивата и то най- към този момент при децата, разяснява Иванов. Захарта по принцип не е съставен елемент на месните артикули, само че се употребява от ден на ден. Причините за прибавяне на захар към луканки и салами са доста елементарни. Това се прави за възстановяване на усета на месния полуфабрикат, както и за опазване на цвета на месото. Обикновено луканката и саламите имат хубав розов цвят единствено от натриев нитрит, закрепен със захароза или глюкоза.
Средно към 7500 тона говеждо месо се внася в страната ни за година, което се влага главно в саламите. Това сочат данни за вноса на говеждо в страната, качени на страницата на Министерството на земеделието и храните. За първите седем месеца на тази година у нас са влезнали близо 5000 тона говеждо на стойност 24,7 млн. евро. Това е с 15,6 на 100 повече като количество непосредствено същия интервал на 2023 година, а цената му е с 12,9% растеж. В това число са включени пресни, охладени и замразени меса. От тях единствено 600 тона влизат у нас в прясно или охладено положение. Най-много идва от Полша, Нидерландия и Италия. Но влиза още от Дания, Германия, Румъния, Испания и други.
Потреблението на трайни варено-пушени салами се е нараснало за последните 10 години, сочат данни на Националния статистически институт. Според тях, в случай че през 2014 година годишното ползване на сушени салами е било 3,9 кг на човек, то в края на 2023 година възлиза на 4,8 кг. Консумацията на малотрайни салами, какъвто е телешкият колбас или шунката, е на равнищата от 2014 година или по 7,7 кг годишно на човек.
От данните обаче се вижда, че през интервала има регистрирани спадове на потреблението на тези артикули, като най-ниско е било потреблението на малотрайни салами през 2016 година, когато се е падало на човек приблизително по 6,9 кг, пише " Телеграф “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ