Ефектът от неработещите регулатори или защо сметката винаги я плаща бизнесът
Телекомите попаднаха в окото на бурята в последната седмица. Освен договорката, с която " Виваком " придобива досегашния си съперник " Булсатком ", трите телекома оповестиха, че индексират цените си по отношение на инфлацията, което меко казано не се хареса на политиците. Причината - всяко повдигане на сметки се отразява на инфлацията, а тя е значима за приемането на България в Еврозоната. Разбира се, публично това е малко евентуално да го чуем, както не чухме и че по същата причина се предлага отпадане на таксите за студентите в държавните университети, в случай че са признати държавна поръчка.
Заради общото решение на телекомите, политиците заговориха за картел - все едно не е страната тази, която следи за тези неща - и приканиха за инспекции от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Същата Комисия за защита на конкуренцията, за която седмица по-рано имаше политически послания, че първо би трябвало да се обнови съставът ѝ по закон и тогава да взима решения.
Включи се иомбудсманът Диана Ковачева, която изиска Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) да разгласи клаузата за актуализирането на цените в договорите сред консуматори и оператори за неравноправна. Същата КЗП, за която министърът на стопанската система, в чиято сфера на отговорност е, я назова " комисия бухалка ".
Встрани от иронията, озадачаващото е, че КЗП към момента се ръководи от фрагменти, назначени още от служебния кабинет на Румен Радев, измежду които има и някогашен член на регулатора от екипа на Божидар Лукарски (екс водача на Съюз на демократичните сили, приласкан от ГЕРБ) и някогашен чиновник на прокуратурата и шеф отдел в спецслужбата ДАТО от времето на ГЕРБ.
Ситуацията не е по-различна от различен път - когато страната би трябвало да оправдава деяние, нормално на помощ идват потребителите. В останалото време всичко е в мъртвило пред стихия.
Вдигането на цените в частния бранш би трябвало да бъде право за всеки бизнес. Когато става дума за сфери от стопанската система, които обгръщат бита на процедура на всички консуматори обаче, се приема, че ползата на клиентите е нуждно да бъде предпазен по-добре. Затова и телекомите не могат да трансформират изискванията си, когато решат, или с %, който те преценяват, а го вършат по силата на клаузи, които лимитират индексирането на таксите до един път годишно и в синхрон с повишаването на живота.
Новината за индексирането на цените на трите телекома естествено не провокира радостни възгласи, възника и въпросът за какво процентът оскъпяване е толкоз друг.
Отговорът на този въпрос е елементарен – телекомите покачват цените си друго, тъй като употребяват разнообразни показатели за повишаването на живота, посредством които Националният статистически институт мери инфлацията от една страна, а от друга - тъй като индексират разнообразни услуги за крайните консуматори.
От Yettel оповестиха, че от 1 февруари покачват таксите си за мобилни услуги с 9,5% по отношение на средногодишната инфлация за 2023 година като това важи за телефонните диалози, само че не и за малкия екран и по този начин наречение добавки (add-ons). Vivacom индексира цените по отношение на годишната инфлация, която отразява повишаването на артикули и услуги през декември 2023 година по отношение на декември 2022 година, която съгласно Национален статистически институт е 4,7%. A1 към момента вършат разбори с какъв брой, само че също обявиха, че приготвят индексация.
Дотук прецендент няма. Още през 2021 година телекомите желаеха да употребяват клаузите в договорите си, които им разрешават да индексират цените по отношение на показателя на потребителските цени, с които Национален статистически институт мери повишаването на живота.
През 2021 година те възнамеряваха индексацията за инфлацията да стане за две години вкупом. Тогава министър на стопанската система беше Корнелия Нинова. След апела ѝ към Комисията за отбрана на потребителите да разгласи клаузите за неравноправни, КЗП взе решение с неотложно деяние – телекомите могат да индексират цените си по отношение на инфлацията, само че това не може да се прави за две години вкупом.
Така и стана - от този момент А1, Yettel и Vivacom индексират цените по отношение на инфлационния показател по един път всяка година.
Въпросът е обаче може ли КЗП идващия път просто да спре повдигането на цените? И дали на фона на свръхпечалбите в други браншове, които директно засягат бюджета на потребителите - като банковите такси, които в последната година се повишиха неведнъж, КЗП не си затваря очите за някои неща, за сметка на по-висока интензивност за други. Между другото инфлацията на база на банковите такси е 1,7% на година.
За сметка на това в този момент КЗП записа точка - преди дни провежда и организира публично разискване по проблема с цените на телекомите. Предстои регулаторът да излезе с решение дали да не забрани покачването на цените от страна на трите телекома.
Интересното е обаче, че КЗП на процедура има решение по проблема - още през 2021 година. Тогава комисията е разпоредила, че клаузата не е неравноправна, стига да не се прави индексация за две години вкупом.
През 2023 година, когато цените още веднъж бяха обновени, от КЗП изпращат, с което още веднъж удостоверяват претекстовете си, че индексирането на цените по отношение на инфлацията не опонира на закона:
Клаузата за индексация е заложена авансово, потребителят е бил известен и се е съгласил с подписването на договораТелекомите имат право да актуализират цените по отношение на показателя на потребителските цени, върху който не могат да влияятОператорите могат приложат нарастване на цените единствено с показателя за инфлация за година, както е планувано в техните контракти.
Новото решение на комисията към момента се чака, само че в случай че съдим по настроенията, наподобява доста евентуално да се пристъпи в посока или към анулация на индексацията, или към промени в изискванията на договорите, които да дадат повече права на потребителите и опция да се откажат от договорите си без неустойки, или да накарат телекомите да заложат и клаузи за сваляне на цените при дефлация.
Две напред, едно обратно
Ако разпоредбите в този момент се трансформират в придвижване и комисията забрани на телекомите да индексират цените с % на инфлацията - това евентуално ще е дребна победа за потребителите, само че по никакъв начин няма да е добър сигнал нито за евентуални вложители, нито за бизнеса, който към този момент работи в България.
За да реализират резултати, фирмите се нуждаят от предвидима среда, която не се въздейства е политическата конюнктура. И в случай че индексацията за две години обратно е оборима процедура - макар причините за Коронавирус, изтъкнати от бизнеса, то в тази ситуация е забавно по какъв начин от КЗП биха отстъдили против себе си.
Телекомите имат причини за повишението на цените си, макар че за нас, потребителите, това не е приятна вест. Трафикът, който потребителите им генерират, непрекъснато пораства, за което способстваха и по този начин известните неограничени проекти, които навлязоха през последните години. За да се обезпечи задоволителен потенциал на инфраструктурата, са нужни вложения - оборудването нараства, порастват и разноските за заплати и осигуровки, както и разноските за реклама. Ясно е, че по веригата в един миг част от това повишаване ще стигне и до крайния консуматор.
И по този начин незабелязано стигаме до отговора на въпроса за какво е значимо страната да работи транспарантно? Нейна задача е да контролира публичния интерес - а точно да откри консенсус сред бизнес и консуматори.
От една страна да обезпечи обективни правила за бизнеса, и от друга – конкуренция за потребителите.
Бухалка ли е КЗП?
КЗП е подчинена на министъра на стопанската система. В края на предходната година Богдан Богданов насочи тежки обвинявания към управлението на комисията, в това число, че е работило като.
От институционален произвол от страна на комисията се оплака и изпълнителният шеф на " Билла България ". По думите му веригата на Billa в България е била санкционирана с по 30 хиляди лв. на обект, или общо 3 млн. лв., тъй като е разпространявала протеинови барчета, чието съдържаение на протеин било с грам по-малко от описаното на опаковката.
Веригата оспорва санкциите в съда и съгласно изпълнителния ѝ шеф завършилите дeла досега са в интерес на веригата.
Въпреки одитите, които потвърждават нарушавания, министърът на стопанската система се оказа безпомощен да смени " тотално компрометираното " управление на Комисията за отбрана на потребителите, против което има сигнали за корупция.
За разлика от другите институции, които имат отношение към бизнес средата и взимоотношенията, КЗП не е регулатор и второ комисията няма казуса с легитимността поради изтекли мандати. Там по-скоро казусът е с прозрачността на кадровите решения и с метода към бизнес играчите на пазара.
Сега ще е забавно дали откакто един път КЗП сама е отсъдила, че индексирането на цените по отношение на инфлацията не опонира на закона, в този момент ще може да се обърне на 180 градуса.
Заради общото решение на телекомите, политиците заговориха за картел - все едно не е страната тази, която следи за тези неща - и приканиха за инспекции от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Същата Комисия за защита на конкуренцията, за която седмица по-рано имаше политически послания, че първо би трябвало да се обнови съставът ѝ по закон и тогава да взима решения.
Включи се иомбудсманът Диана Ковачева, която изиска Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) да разгласи клаузата за актуализирането на цените в договорите сред консуматори и оператори за неравноправна. Същата КЗП, за която министърът на стопанската система, в чиято сфера на отговорност е, я назова " комисия бухалка ".
Встрани от иронията, озадачаващото е, че КЗП към момента се ръководи от фрагменти, назначени още от служебния кабинет на Румен Радев, измежду които има и някогашен член на регулатора от екипа на Божидар Лукарски (екс водача на Съюз на демократичните сили, приласкан от ГЕРБ) и някогашен чиновник на прокуратурата и шеф отдел в спецслужбата ДАТО от времето на ГЕРБ.
Ситуацията не е по-различна от различен път - когато страната би трябвало да оправдава деяние, нормално на помощ идват потребителите. В останалото време всичко е в мъртвило пред стихия.
Вдигането на цените в частния бранш би трябвало да бъде право за всеки бизнес. Когато става дума за сфери от стопанската система, които обгръщат бита на процедура на всички консуматори обаче, се приема, че ползата на клиентите е нуждно да бъде предпазен по-добре. Затова и телекомите не могат да трансформират изискванията си, когато решат, или с %, който те преценяват, а го вършат по силата на клаузи, които лимитират индексирането на таксите до един път годишно и в синхрон с повишаването на живота.
Новината за индексирането на цените на трите телекома естествено не провокира радостни възгласи, възника и въпросът за какво процентът оскъпяване е толкоз друг.
Отговорът на този въпрос е елементарен – телекомите покачват цените си друго, тъй като употребяват разнообразни показатели за повишаването на живота, посредством които Националният статистически институт мери инфлацията от една страна, а от друга - тъй като индексират разнообразни услуги за крайните консуматори.
От Yettel оповестиха, че от 1 февруари покачват таксите си за мобилни услуги с 9,5% по отношение на средногодишната инфлация за 2023 година като това важи за телефонните диалози, само че не и за малкия екран и по този начин наречение добавки (add-ons). Vivacom индексира цените по отношение на годишната инфлация, която отразява повишаването на артикули и услуги през декември 2023 година по отношение на декември 2022 година, която съгласно Национален статистически институт е 4,7%. A1 към момента вършат разбори с какъв брой, само че също обявиха, че приготвят индексация.
Дотук прецендент няма. Още през 2021 година телекомите желаеха да употребяват клаузите в договорите си, които им разрешават да индексират цените по отношение на показателя на потребителските цени, с които Национален статистически институт мери повишаването на живота.
През 2021 година те възнамеряваха индексацията за инфлацията да стане за две години вкупом. Тогава министър на стопанската система беше Корнелия Нинова. След апела ѝ към Комисията за отбрана на потребителите да разгласи клаузите за неравноправни, КЗП взе решение с неотложно деяние – телекомите могат да индексират цените си по отношение на инфлацията, само че това не може да се прави за две години вкупом.
Така и стана - от този момент А1, Yettel и Vivacom индексират цените по отношение на инфлационния показател по един път всяка година.
Въпросът е обаче може ли КЗП идващия път просто да спре повдигането на цените? И дали на фона на свръхпечалбите в други браншове, които директно засягат бюджета на потребителите - като банковите такси, които в последната година се повишиха неведнъж, КЗП не си затваря очите за някои неща, за сметка на по-висока интензивност за други. Между другото инфлацията на база на банковите такси е 1,7% на година.
За сметка на това в този момент КЗП записа точка - преди дни провежда и организира публично разискване по проблема с цените на телекомите. Предстои регулаторът да излезе с решение дали да не забрани покачването на цените от страна на трите телекома.
Интересното е обаче, че КЗП на процедура има решение по проблема - още през 2021 година. Тогава комисията е разпоредила, че клаузата не е неравноправна, стига да не се прави индексация за две години вкупом.
През 2023 година, когато цените още веднъж бяха обновени, от КЗП изпращат, с което още веднъж удостоверяват претекстовете си, че индексирането на цените по отношение на инфлацията не опонира на закона:
Клаузата за индексация е заложена авансово, потребителят е бил известен и се е съгласил с подписването на договораТелекомите имат право да актуализират цените по отношение на показателя на потребителските цени, върху който не могат да влияятОператорите могат приложат нарастване на цените единствено с показателя за инфлация за година, както е планувано в техните контракти.
Новото решение на комисията към момента се чака, само че в случай че съдим по настроенията, наподобява доста евентуално да се пристъпи в посока или към анулация на индексацията, или към промени в изискванията на договорите, които да дадат повече права на потребителите и опция да се откажат от договорите си без неустойки, или да накарат телекомите да заложат и клаузи за сваляне на цените при дефлация.
Две напред, едно обратно
Ако разпоредбите в този момент се трансформират в придвижване и комисията забрани на телекомите да индексират цените с % на инфлацията - това евентуално ще е дребна победа за потребителите, само че по никакъв начин няма да е добър сигнал нито за евентуални вложители, нито за бизнеса, който към този момент работи в България.
За да реализират резултати, фирмите се нуждаят от предвидима среда, която не се въздейства е политическата конюнктура. И в случай че индексацията за две години обратно е оборима процедура - макар причините за Коронавирус, изтъкнати от бизнеса, то в тази ситуация е забавно по какъв начин от КЗП биха отстъдили против себе си.
Телекомите имат причини за повишението на цените си, макар че за нас, потребителите, това не е приятна вест. Трафикът, който потребителите им генерират, непрекъснато пораства, за което способстваха и по този начин известните неограничени проекти, които навлязоха през последните години. За да се обезпечи задоволителен потенциал на инфраструктурата, са нужни вложения - оборудването нараства, порастват и разноските за заплати и осигуровки, както и разноските за реклама. Ясно е, че по веригата в един миг част от това повишаване ще стигне и до крайния консуматор.
И по този начин незабелязано стигаме до отговора на въпроса за какво е значимо страната да работи транспарантно? Нейна задача е да контролира публичния интерес - а точно да откри консенсус сред бизнес и консуматори.
От една страна да обезпечи обективни правила за бизнеса, и от друга – конкуренция за потребителите.
Бухалка ли е КЗП?
КЗП е подчинена на министъра на стопанската система. В края на предходната година Богдан Богданов насочи тежки обвинявания към управлението на комисията, в това число, че е работило като.
От институционален произвол от страна на комисията се оплака и изпълнителният шеф на " Билла България ". По думите му веригата на Billa в България е била санкционирана с по 30 хиляди лв. на обект, или общо 3 млн. лв., тъй като е разпространявала протеинови барчета, чието съдържаение на протеин било с грам по-малко от описаното на опаковката.
Веригата оспорва санкциите в съда и съгласно изпълнителния ѝ шеф завършилите дeла досега са в интерес на веригата.
Въпреки одитите, които потвърждават нарушавания, министърът на стопанската система се оказа безпомощен да смени " тотално компрометираното " управление на Комисията за отбрана на потребителите, против което има сигнали за корупция.
За разлика от другите институции, които имат отношение към бизнес средата и взимоотношенията, КЗП не е регулатор и второ комисията няма казуса с легитимността поради изтекли мандати. Там по-скоро казусът е с прозрачността на кадровите решения и с метода към бизнес играчите на пазара.
Сега ще е забавно дали откакто един път КЗП сама е отсъдила, че индексирането на цените по отношение на инфлацията не опонира на закона, в този момент ще може да се обърне на 180 градуса.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ