Китай от „завоалирана подигравка” до играч № 1
Телефонният диалог Зеленски / Си Дзинпин тези дни е една от най-обсъжданите тематики, най-вече на Запад. Пекин неотложно дебело акцентира, че диалогът е по самодейност на Киев, което е ослепителен сигнал в дипломацията. В същото време еуфорията измежду ръководещите в Украйна по отношение на разменените телефонни отзиви на президентите на двете страни е надали не на равнище кресчендо. От много дълго време Украйна работи по всички линии, в това число посредством външен напън, за среща или най-малко диалог по телефона сред Зеленски и Си Дзинпин. Особено след неговото посещаване в Москва.
Според Зеленски „ Украйна се надява да отвори нова глава в връзките си с Китай и дружно да поддържаме международния мир и непоклатимост ”. Заедно и на едно равнище? Съвсем в духа на онази мисъл на Си Дзинпин, казана на изпроводяк на Путин, че „ дружно ще правим измененията за последните 100 години ”? От своя страна украинският министър председател, Денис Шмихал, пред публицисти в Рим споделя, че „ този диалог откри нов стадий в връзките ни, само че проектът за мир остава този, обрисуван от президента Зеленски, а това изисква да бъдат освободени всички украински територии, окупирани от съветските войски ”. В Киев си имали своята „ пътна карта за мир ”. В американската преса изявлението на Си към Зеленски, че „ Китай постоянно е бил на страната на мира и като виновна огромна страна няма да налива масло в огъня, няма да се пробва да употребява обстановката в своя изгода, не може да остане и непряк наблюдаващ ”, бе несъмнено като „ завоалирана насмешка към Вашингтон ”.
Още на 21 март представителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом, Джон Кърби, бе декларирал, че Съединени американски щати не виждат Китай като кадърен да бъде безпристрастен медиатор сред Русия и Украйна ”. След съвсем едночасовия телефонен диалог сред Зеленски и Си Дзинпин към този момент е на мнение, че „ това е нещо положително ”. Без да се стопира на потвърждението от страна на Зеленски за „ уговорките на Украйна към политиката на „ един Китай ”, което несъмнено се разминава със тактиките на Вашингтон във връзка с Пекин и „ вътрешния ” проблем Тайван. За Зеленски този диалог е бил „ дълга и смислена среща ”. И той на опашката на западни водачи, които един след различен бързат да посетят Китай и да се срещнат със Си Дзинпин. Друг въпрос е дали този напор към столицата на Поднебесната имат нещо общо със тактиките за иницииране на раздор в връзките Москва/Пекин. Идеята е остаряла най-малко колкото Кисинджър, само че разумна от позиция на англосаксонците. Както се споделя, безконечни са единствено ползите.
В общи линии Си е повторил, че Китай се ангажира да улесни мирните договаряния и ще се стреми към скорошно преустановяване на огъня и възобновяване на мира. Според него в нуклеарна война няма да има победител и по тази причина всички страни би трябвало да запазят успокоение и въздържаност. Призовава да се работи в действителност в полза на личното бъдеще и ползите на човечеството, взаимно да се ръководи рецесията. Си остава правилен на концепцията да се употребяват опциите за основаване на удобни условия за политическо решение на рецесията в миг, когато стартират да се издигат рационални мисли и гласове. Толкова е обтекаемо и мъгляво, цялостно с положителни пожелания без конкретика, че на Запад се объркват. Трудно им е да вникнат в китайските понятия за дипломация, доброжелателност, без да се подценяват традициите за непреклонност като оня принцип на „ китайската капка ”, посредством който се реализира поставената цел. На този стадий Пекин оповестява, че е назначил собствен върховен посланик за договаряния, Ли Хуей, който е считан за един от най-високопоставените и авторитетни китайски дипломати, дипломат на Пекин в Москва в интервала 2009-2019г. Достатъчно дълъг период, с цел да е добре осведомен със обстановката освен в Русия. Той ще пътува и договаря с всички страни, с цел да търси „ политическо решение ”. В проекта влиза и въпросът за нуклеарната сигурност и възобновяване сигурността към най-голямата атомна електроцентрала в Европа, Запорожката, която в този момент е под съветски надзор. Едва ли в Китай са не запомнили за отнемането от страна на Киев на активността на китайска компания, обвързвана тъкмо с тази централа, само че всичко с времето си, както се споделя.
За Пекин е значимо президентът Си да подчертае, че „ Китай не е основал рецесията в Украйна и не е страна в спора, че като член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и като виновна огромна страна няма да налива масло в огъня, няма да се пробва да употребява обстановката в своя изгода ”. Само ще се стреми да „ поддържа изчерпателен разговор с всички страни. С тези оферти за ходатайство Пекин за първи път дава знак, че може да играе по-важна роля в политическото споразумяване на украинската рецесия. Всъщност освен за рецесията в Украйна, а и за споровете и рецесиите по целия свят. Различна политика, която озадачава англосаксонския свят и вещае интервал на трескаво търсене на разнообразни западни ходове, които да подсигуряват дивиденти. Си Дзинпин беседва със Зеленски за първи път, само че е реалност, че Пекин се въздържа да употребява думите „ война ” и „ окупация ” Китай е една от страните, които не осъдиха Москва като се въздържа от гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации. На Запад това държание бе несъмнено като „ поддръжка за Русия на дипломатическо и риторично равнище ”.
Отзвукът от този телефонен диалог отекна в Съединени американски щати и Брюксел с думи като „ позитивна стъпка ”, само че прозира нескривана въздържаност в оценките. Толкова внимателни изявления, че да не допусне помрачаване на позицията за отменяне на посредническата роля на Пекин. Китай е толкоз огромен и мощен стопански състезател, че пренебрегването на търговско-икономическите връзки със страната на Си не е за предпочитане в този миг. А дали това ще повлияе на дейности за реализиране на хладни връзки Москва/Пекин е въпрос от подмолни сделки. Западът е потвърдил високи достижения с потреблението на сходни механизми. Затова в този момент се споделя от Джон Кърби, че „ китайското спокойно предложение за преустановяване на войната ще бъде подкрепено, в случай че е заслужено и утвърдено от украинския народ ”. Сякаш украинците някой ги пита за нещо по отношение на тази рецесия. Хората към Урсула фон дер Лайен като Ерик Мамер, представител на Европейска комисия, дефинираха телефонния диалог като „ значима първа стъпка, която от дълго време трябваше да бъде направена и Китай би трябвало да окаже поддръжка за разрешаване на рецесията ”. И Брюксел към този момент приказва за рецесия, но повтаря словата на Кърби.
Както и да се приказва, „ сигналите за разграничаване от Съединени американски щати, ” за които пишат някои на Запад, валят по всевъзможен мотив. И за откровенията на Зеленски, че разчита на Китай, с който ще се даде „ мощен подтик на развиването на двустранните връзки и ще се възвърне остарялата позиция Пекин да е сътрудник №1 в търговията ”, по този начин и при информации, които идват от Вашингтон, въпреки и посредством китайската CGTN. Предстоят забавни събития. Дано не са като в китайската сентенция „ да не дава Господ да сме очевидци на забавни събития ”. А дали това ще е ерата на Китай при съдействие с Русия, следва да се следи.
Според Зеленски „ Украйна се надява да отвори нова глава в връзките си с Китай и дружно да поддържаме международния мир и непоклатимост ”. Заедно и на едно равнище? Съвсем в духа на онази мисъл на Си Дзинпин, казана на изпроводяк на Путин, че „ дружно ще правим измененията за последните 100 години ”? От своя страна украинският министър председател, Денис Шмихал, пред публицисти в Рим споделя, че „ този диалог откри нов стадий в връзките ни, само че проектът за мир остава този, обрисуван от президента Зеленски, а това изисква да бъдат освободени всички украински територии, окупирани от съветските войски ”. В Киев си имали своята „ пътна карта за мир ”. В американската преса изявлението на Си към Зеленски, че „ Китай постоянно е бил на страната на мира и като виновна огромна страна няма да налива масло в огъня, няма да се пробва да употребява обстановката в своя изгода, не може да остане и непряк наблюдаващ ”, бе несъмнено като „ завоалирана насмешка към Вашингтон ”.
Още на 21 март представителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом, Джон Кърби, бе декларирал, че Съединени американски щати не виждат Китай като кадърен да бъде безпристрастен медиатор сред Русия и Украйна ”. След съвсем едночасовия телефонен диалог сред Зеленски и Си Дзинпин към този момент е на мнение, че „ това е нещо положително ”. Без да се стопира на потвърждението от страна на Зеленски за „ уговорките на Украйна към политиката на „ един Китай ”, което несъмнено се разминава със тактиките на Вашингтон във връзка с Пекин и „ вътрешния ” проблем Тайван. За Зеленски този диалог е бил „ дълга и смислена среща ”. И той на опашката на западни водачи, които един след различен бързат да посетят Китай и да се срещнат със Си Дзинпин. Друг въпрос е дали този напор към столицата на Поднебесната имат нещо общо със тактиките за иницииране на раздор в връзките Москва/Пекин. Идеята е остаряла най-малко колкото Кисинджър, само че разумна от позиция на англосаксонците. Както се споделя, безконечни са единствено ползите.
В общи линии Си е повторил, че Китай се ангажира да улесни мирните договаряния и ще се стреми към скорошно преустановяване на огъня и възобновяване на мира. Според него в нуклеарна война няма да има победител и по тази причина всички страни би трябвало да запазят успокоение и въздържаност. Призовава да се работи в действителност в полза на личното бъдеще и ползите на човечеството, взаимно да се ръководи рецесията. Си остава правилен на концепцията да се употребяват опциите за основаване на удобни условия за политическо решение на рецесията в миг, когато стартират да се издигат рационални мисли и гласове. Толкова е обтекаемо и мъгляво, цялостно с положителни пожелания без конкретика, че на Запад се объркват. Трудно им е да вникнат в китайските понятия за дипломация, доброжелателност, без да се подценяват традициите за непреклонност като оня принцип на „ китайската капка ”, посредством който се реализира поставената цел. На този стадий Пекин оповестява, че е назначил собствен върховен посланик за договаряния, Ли Хуей, който е считан за един от най-високопоставените и авторитетни китайски дипломати, дипломат на Пекин в Москва в интервала 2009-2019г. Достатъчно дълъг период, с цел да е добре осведомен със обстановката освен в Русия. Той ще пътува и договаря с всички страни, с цел да търси „ политическо решение ”. В проекта влиза и въпросът за нуклеарната сигурност и възобновяване сигурността към най-голямата атомна електроцентрала в Европа, Запорожката, която в този момент е под съветски надзор. Едва ли в Китай са не запомнили за отнемането от страна на Киев на активността на китайска компания, обвързвана тъкмо с тази централа, само че всичко с времето си, както се споделя.
За Пекин е значимо президентът Си да подчертае, че „ Китай не е основал рецесията в Украйна и не е страна в спора, че като член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации и като виновна огромна страна няма да налива масло в огъня, няма да се пробва да употребява обстановката в своя изгода ”. Само ще се стреми да „ поддържа изчерпателен разговор с всички страни. С тези оферти за ходатайство Пекин за първи път дава знак, че може да играе по-важна роля в политическото споразумяване на украинската рецесия. Всъщност освен за рецесията в Украйна, а и за споровете и рецесиите по целия свят. Различна политика, която озадачава англосаксонския свят и вещае интервал на трескаво търсене на разнообразни западни ходове, които да подсигуряват дивиденти. Си Дзинпин беседва със Зеленски за първи път, само че е реалност, че Пекин се въздържа да употребява думите „ война ” и „ окупация ” Китай е една от страните, които не осъдиха Москва като се въздържа от гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации. На Запад това държание бе несъмнено като „ поддръжка за Русия на дипломатическо и риторично равнище ”.
Отзвукът от този телефонен диалог отекна в Съединени американски щати и Брюксел с думи като „ позитивна стъпка ”, само че прозира нескривана въздържаност в оценките. Толкова внимателни изявления, че да не допусне помрачаване на позицията за отменяне на посредническата роля на Пекин. Китай е толкоз огромен и мощен стопански състезател, че пренебрегването на търговско-икономическите връзки със страната на Си не е за предпочитане в този миг. А дали това ще повлияе на дейности за реализиране на хладни връзки Москва/Пекин е въпрос от подмолни сделки. Западът е потвърдил високи достижения с потреблението на сходни механизми. Затова в този момент се споделя от Джон Кърби, че „ китайското спокойно предложение за преустановяване на войната ще бъде подкрепено, в случай че е заслужено и утвърдено от украинския народ ”. Сякаш украинците някой ги пита за нещо по отношение на тази рецесия. Хората към Урсула фон дер Лайен като Ерик Мамер, представител на Европейска комисия, дефинираха телефонния диалог като „ значима първа стъпка, която от дълго време трябваше да бъде направена и Китай би трябвало да окаже поддръжка за разрешаване на рецесията ”. И Брюксел към този момент приказва за рецесия, но повтаря словата на Кърби.
Както и да се приказва, „ сигналите за разграничаване от Съединени американски щати, ” за които пишат някои на Запад, валят по всевъзможен мотив. И за откровенията на Зеленски, че разчита на Китай, с който ще се даде „ мощен подтик на развиването на двустранните връзки и ще се възвърне остарялата позиция Пекин да е сътрудник №1 в търговията ”, по този начин и при информации, които идват от Вашингтон, въпреки и посредством китайската CGTN. Предстоят забавни събития. Дано не са като в китайската сентенция „ да не дава Господ да сме очевидци на забавни събития ”. А дали това ще е ерата на Китай при съдействие с Русия, следва да се следи.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ