Легендарният Moto Razr V3: iPhone-ът от миналото
Телефоните от началото на 2000-те години бяха отхвърлени със задна дата като „ глупави “ телефони, само че по-точното изложение би било „ профилирани телефони “. Когато светът мина към смарт телефони, тези по-малко способни устройства бяха известни като „ функционални телефони “ поради способността им да вършат фотоси, да извършват игри и да имат достъп до персонализирани уеб уеб сайтове. Макар,че не разполагаха с мощността на актуалните смарт телефони, те даваха преимущество на компактните размери и дългия живот на батерията.
Повечето от старите мобилни телефони имаха един проблем: те бяха дебели и грозни. За разлика от тях Motorola Razr V3 беше супермоделът на телефоните: беше тъничък, хубав и това, че го назоваха „ малоумен “ не го направи по-малко известен.
Преди смарт телефоните да станат всеобщи, Motorola Razr беше духовният предходник на iPhone, който трансформира телефоните от нужда в обект на предпочитание.
Motorola изобретява мобилните телефони през 70-те години на предишния век, пуска ги на пазара през 80-те години и ги разпространява през 90-те години с музи StarTAC от Star Trek. По-късно обаче компанията става печално известна с консервативния си развой на утвърждение, който на процедура ѝ пречи да предложи нещо ново на пазара, като губи пазарната си доминация в интерес на Nokia.
Когато инженерът деец Роджър Джелико видял концептуален модел на ултратънък сгъваем телефон вид мида, основан от дизайнерския екип на Motorola, той осъзнал, че той в действителност може да бъде изработен, само че единствено в случай че успее да го резервира в загадка. Той образува екип, който работи вечер и през уикендите по плана с кодово име „ Razor “.
Razr V3 и това, което се е смятало за сгъваем телефон преди 15 години.
Джелико намира съдружник в лицето на Джефри Фрост, вицепрезидент по маркетинга на Motorola, който признава, че не е належащо хората даже да купуват телефона – задоволително е единствено да го видят, с цел да трансформират напълно визията си за компанията, само че какво го прави толкоз специфичен?
Преди две десетилетия джобът на дънките не беше идеалното място за телефон заради джобното набиране. За разлика от днешните капацитивни сензорни екрани, които могат да бъдат задействани единствено от проводящи материали, физическите бутони можеха да бъдат задействани от всевъзможен тип напън. Тези инцидентни натискания на бутони постоянно набираха номера от листата за бързо набиране или листата с последните повиквания.
Факторът „ мида “ беше решение, само че също по този начин направи телефоните по-обемисти и по-малко комфортни за прилагане в джоба. Проектът „ Razor “ имаше за цел да направи гражданска война в дизайна на телефоните вид „ мида “ по метода, по който iPod на Apple промени портативните музикални плейъри.
Телефонът е подготвен до 2004 гoдина. С дебелина под 14 милиметра той беше по-тънък от множеството телефони даже когато беше прегънат, а когато беше разгънат, изглеждаше тъничък като хартиям само че по какъв начин от Motorola са постигнали това равнище на специфичност?
Първо, Razr се отхвърли от жака за слушалки, както и от конектора за зареждане (около 12 години преди iPhone 7), като избра Mini-USB и за двете. Повечето от клавишите с подсветка са ситуирани на един железен лист, като огънатите гумени ленти разрешават писане на сляпо. Антената е ситуирана в несгъваемата „ брадичка “ на телефона.
Малкият външен екран беше затрупан със стъкло вместо с нормалната пластмаса, с цел да се предотврати огъването на телефона. Останалата част от корпуса също не беше пластмасова – тя беше направена от алуминий, което беше извънредно по това време.
Телефон за всеки джоб
След като Фрост взема решение да отстрани буквата „ О “ от името, Motorola Razr V3 е пуснат на пазара през ноември 2004 година на цена от 500 $ – еквивалент на актуален флагман за 800 $, преди да се поправя с инфлацията. Хората бяха освен впечатлени – те го желаеха.
Никой не се интересуваше от това, че вътрешно телефонът всъщност е същият като предходните модели на Motorola. Той можеше да възпроизвежда музика и видео, само че със единствено 5,5 МВ памет, която не можеше да се уголемява, тази опция беше доста едва употребена. Благодарение на формата си единичната 0,3-мегапикселова камера, телефонът можеше да се употребява даже за селфита.
С увеличението на производството телефонът се оферираше за едвам 99 $ с двугодишен контракт. В рамките на няколко месеца той се трансформира в най-продавания телефон в Съединени американски щати, виждаше се в ръцете на звезди като Дейвид Бекъм и Рийз Уидърспун и се появи в безчет филми и телевизионни излъчвания.
Razr V3x, пуснат на пазара при започване на 2005 година беше всъщност „ Pro “ версия, предлагаща 3G, специфична селфи камера, по-високи спецификации и слот за microSD. Въпреки това той беше доста по-дебел и тежък, като наподобяваше по-традиционен сгъваем телефон вид мида.
По-късно през същата година се появи Razr V3i като директен правоприемник на V3, който резервира същия грациозен дизайн, само че беше усъвършенстван с 1,2 МР камера и сменяема microSD карта. Версиите на V3i за някои оператори бяха измежду дребното телефони на Motorola, които се доставяха с iTunes, който бързо се трансформира в най-популярния метод за закупуване на музика – въпреки всичко тогава беше разцветът на ерата на iPod.
Въпреки това iTunes в телефоните на Motorola беше стеснен до съхранението на 50 или 100 песни (в взаимозависимост от региона), защото Apple осъзна, че телефон с цялостна функционалност на iTunes може да значи завършек на музикалните плейъри.
До 2006 година Motorola Razr изпреварва по продажби iPod, като през юли доближава 50 милиона продажби.
Отразяващо завещание
След триумфа на Razr Motorola като че ли се връща към старите си практики. Razr V3xx изглеждаше като композиция от съществуващите V3x и V3i. Серията Razr2, пусната през 2007 година добави 2-инчов външен сензорен екран, само че до тогава той се считаше за прекомерно безценен за телефон без цялостна клавиатура (физическа или виртуална) – краткотрайната епоха на Blackberry и вместо това хората продължиха да купуват понижените модели V3.
След 12 поредни тримесечия като най-продаван телефон в Съединени американски щати серията Razr V3 е изпреварена от iPhone 3G през 2008 година. Месеци по-късно Razr е спрян от произвеждане, откакто от него са продадени почти 130 милиона броя.
Следващият телефон, който употребява марката Razr е основаният на Android Motorola Droid Razr, пуснат на пазара през 2011 година.
С дебелина 7,1 мм той е най-тънкият смарт телефон за времето си. Въпреки това съперници като iPhone 4S и Samsung Galaxy SII към този момент бяха задоволително тънки за множеството консуматори и този път Razr не направи задоволително, с цел да избави компанията.
През 2012 година подразделението за телефони на Motorola е закупено от Гугъл, основно поради портфолиото му от патенти, а две години по-късно е продадено на Lenovo. Motorola Razr – един от първите сгъваеми смарт телефони, пуснат на пазара през 2020 година, е кръстен и планиран въз основата на V3.
Razr V3 беше значим стадий сред обемистите пластмасови телефони от началото на 2000-те години и днешните елегантни и скъпи смарт телефони.
Той реалокира телефоните от чантите в джобовете и разпространява потреблението на първокласни материали. Устройствата, които в миналото са били възхвалявани за своята продуктивност могат да бъдат осмивани години по-късно, само че страхотният дизайн постоянно се помни с положително.
