Телата бяха хиляди. В масовия гроб, дълбоко в Катинската гора

Телата бяха хиляди. В всеобщия гроб, надълбоко в Катинската гора лежеше цветът на полската нация. Офицерите, обществениците, интелектуалците - повече от 20 000 души. В тила на всеки мъртвец имаше по един патрон. Палачите са били 53. А жертвите са били подредени на опашка за личната си гибел.

Масовият гроб край Катинската гора, е измежду най-големите зверства на Сталин през Втората международна война. Изтребление без аналог, за разкриването на което са били нужни години. Мнозина са чували за тази покруса, само че малко на брой знаят, че измежду екипа ескперти от цяла Европа, призвани да проверяват по кое време и от кого е осъществена всеобщата екзекуция, е бил и българският патоанатом Марко Марков.

Малцина знаят, че това бележи живота на този човек до неговия край. Малцина знаят, че той доближава до истината, само че след 9 септември 1944 година неговият автограф под заключенията на комисията става причина Комунистическият национален съд в България да подведе доктор Марков под отговорност поради " несъответственост със отговорностите на България като неутрална страна по отношение на Съюз на съветските социалистически републики ".

Добрата, остаряла дума " неутрална " страна... Но тогава в подтекста на потъването на България в комунистическия лагер. Защото думата " неутрално " в тази ситуация е вървяла с думата " властническо ".

Какво се случва с професор Марков и по какъв начин той попада в клещите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и " Гестапо " поради присъединяване си в разкриването на едно от най-зловещите руски военни закононарушения към оня миг, е дълга тематика.

А и тази война, е много друга. Тя се развива на фона на невъобразим до момента агитационен звук в обществените мрежи. Ако към началото на войната в Ирак през 2003 година, " Facebook " още не беше роден, а достъп до интернет имаха eдва 9% от популацията в света, през днешния ден достъп до интернет имат 65% от популацията в света.

И посредством обществените мрежи, всеки един от нас, може да бъде употребен като оръжие.

Алгоритмите на обществените мрежи работят по този начин, че да подхранват нашите вярвания, даже и да имаме вяра, че земята е плоска. " Facebook " подтиква стандартите и конфликтите. И защото осведомителният поток е океан, а никой не може да изпие океана, започваш да потъваш, да потъваш, до момента в който не започнеш да крещиш на индивида против теб. Крещящ и съвсем подлудял от непознати мисли, започваш да се държиш като виртуален боец, само че от непозната войска. И без да усетиш, започваш да водиш непозната пропагандна война.

Това се случва сега и с част от българското общество, което е изключително възприемчиво на сходни внушения по линия на Русия. Но и това има своето пояснение.

Много хора, виждаха във Владимир Путин антагонистът на Запада, само че на подсъзнателно равнище той беше нещо доста по-голямо. Путин символизираше реванша за личните ни несполуки, а неговата лексика беше израз на персоналното отчаяние от живота и страната, което нормално се придвижва в отчаяние от целия заобикалящ ни свят. Путин беше обвързван с идеалистичната визията, че той " ще накаже " несправедливостите и лицемерието на Запада, към който по този начин и не можем да се приспособяваме.

Сега, когато този мит рухва пред очите ни, доста българи изживяват същински културен и ценностен потрес. Но преди да настръхнем едни против други още веднъж, не би трябвало да забравяме, че живеем тук дружно и дружно обществото ни ще би трябвало да премине през трудностите, които към този момент са тук.

Тъкмо си поехме глътка въздух от икономическия срив, пристигнал от COVID-19 и тръгнахме още веднъж по спиралата надолу. Започна война на икономическо безсилие, която визира всички ни. На този декор българските политици се държат необичайно детско. Управляващата коалиция най-неочаквано излезе не с единна, а с две кандидатури, които влязоха в толкоз кална битка, че като че ли избират " Пехливанин на годината ", а не гуверньор на Българска народна банка.

Защо не взеха решение този въпрос вътрешно и между тях, а трябваше да се замерват с обиди обществено? Как беседват между тях? Напук ли си вършат? Ако не са в положение единомислещо да вземат решение по този, вътрешен въпрос, какво остава за външните провокации, които сега дефинират значително вътрешнополитическата картина?

И тук идва дяволският кръг. Всичко това ще докара до спомагателна социална радикализация. Ще станем още по-изнервени, по-мнителни, по-нетърпеливи и търсещи виновници и противоположното - спасители.

Но защото спасителите на световната и на българската сцена свършиха, ще се концентрираме върху виновниците. Да, идва тяхното време. И по света, и у нас.