Забравените българи в Израел
Тел Авив е гръмък, млад и не спи. „ Тихо е, проличава се, че е война, преди беше друго “, споделя Рая. Тя живее от 15 години в Израел. Това е страната, в която постоянно е желала да бъде. „ Първите няколко години се събуждах с усмивка при мисълта, че се събуждам на мечтаното място “, споделя тя.
Нощен Тел Авив.
Едва си пробиваме път измежду групите младежи, които са излезли вечерта за уикенда. Изглежда като всеки различен огромен град в Европа в петък вечер. Младежите са на открито. Според Рая обаче си проличава, че доста от тях ги няма. „ Много от приятелите ми са в армията. “ Тя е обезпокоена за тях. Това, което се случва, ще има отблясъци за години напред. По последни данни над 900 са починалите бойци в тази война, доста са ранени, а не малко към този момент развиват и ПТСР – посттравматично стресово разтройство. Един от най-близките ѝ другари е в Газа. Убити са двама от съучениците му.
Рая, Тел Авив
„ Разказва, че до момента в който изтеглят цивилните, идват хора на „ Хамас “ и разстрелват хората, с цел да има известия, че едиколко си са починали при опит на израелската войска да изтегля цивилните “, споделя тя.
Жертвите и от двете страни се усилват лавинообразно, а по всичко проличава, че тази война ще продължи дълго.
На 7 октомври 2023 година Израел бе атакуван от над 6000 терористи на „ Хамас “, които убиха в домовете им 1200 цивилни, раниха стотици и отвлякоха 250. 48 са към момента в плен някъде в Газа. В отговор на това Израел стартира огромна военна офанзива за да освободи заложниците и да унищожи „ Хамас “. Почти две години по-късно вярата вкъщи да се приберат и останалите живи 20 души понижава с всеки минал час, а „ Хамас “ наподобява неунищожима. Газа Сити е съвсем срутен, а по данни на Министерството на здравеопазването в Газа цивилните жертви надвишават 63 хиляди. Колко от тях са в действителност цивилни и какъв брой са бойци не се прецизира, само че гибелта господства непреклонно в линията.
Войната не е единствено в Газа. На 8 октомври „ Хизбула “ стартира да обстрелва Израел с ракети от Ливан край северната граница. До 1 октомври 2024 година, когато Израел стартира наземна интервенция там, „ Хизбула “ е направила 3 235 ракетни офанзиви. Това са многократни ежедневни набези с ракети от пунктове, които са на по 700 метра от граничните израелски села. Евакуирани са близо 65 000 души, като не всички още са се завърнали в домовете си. Това е вторият фронт, а в последващата 2024 година против Израел се отварят още няколко. Ракетни офанзиви има от ирански милиции в Сирия и Ирак, както и от хутите в Йемен. През април 2024 Иран нападна непосредствено Израел. Израел отговори и последва втора, невиждана до момента по силата си иранска офанзива. Този път Техеран употребява балистични ракети.
„ Това беше нещо напълно друго “, споделя Рая и за миг притиска ръце до лицето си, като че ли с цел да се оттърси от загатна. „ Виждали ли сте какъв брой са огромни балистичните ракети? Колкото галактическите. Една може да унищожи къща и всичко в близост. Ние имаме другояче защитно помещение в дома ни. Казва се мамадан. Новото строителство наложително прави и мамадан в жилищата, у нас това е детската стая. Има дебела железна врата, прозорецът също е с железен похлупак, който се затваря и заключва със завъртане на дръжката като подводница. Стените са от укрепен бетон. Има и филтри по стените, които би трябвало да удържат и на химическа офанзива.
Казах на съседите, че този път мамаданът няма да удържи на тия ракети и би трябвало да вървим в скривалището на открито. Тук под всяка детска площадка има такова, на минута е от нас. Много е надълбоко, изчезва интернет сигналът, съвсем не се чуват офанзивите. Тичахме там всяка нощ. Понякога по няколко пъти, а една нощ пет пъти. Тъкмо свършва алармата, излизаме, прибираме се и стартира още веднъж “, споделя Рая.
В Израел скривалища има на всички места. Освен мамадани във всички здания, има подземни скривалища на публични места, игрища, паркинги, както и кабинки от железобетон край спирките, с цел да се скрият там пешеходците, които са надалеч от другите укрития. В южните градове покрай Газа има безусловно на всеки 100–200 метра от тези железобетонни улични скривалища, поради късото време за реакция (15–30 секунди).
Скривалище до спирка в град Сдерот.
В централния Израел (Тел Авив, Йерусалим) хората имат повече време (90 секунди – 2 минути), по тази причина се употребяват най-вече вътрешни „ мамад “-и или публични укрития.
Живот по този метод наподобява невъобразим за хора, пристигнали преди малко от Европа. Въпреки това стартират да прииждат още веднъж хора от други страни, най-много европейски, които се тормозят от разрастващия се антисемитизъм там. Най-много идват от Франция и Англия, повишаването е надлежно с 55% и 46% за 2025.
„ Просто е необикновено. Само допреди няколко десетилетия им споделяха Go back to Palestina (Отивайте си в Палестина, б.а.), а в този момент им споделят Go back to Europe. Обаче къде в Европа да се върнат? Ами там са изтрили огромна част от тях, идентичността им, имената им, взели са им парцелите, земите, те нямат нищо там. На мъжа ми родителите са евреи от Германия и Полша. Всеки от тях е последният и единствен оживял от цялостен жанр. Само един-единствен човек. Идват в Израел и стартират живота си отначало тук. Това не завършва просто с идването в тази единствена страна, в която могат да се усещат сигурни. А значи, че техните деца в никакъв случай няма да имат братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци – просто няма безусловно никой от цели родове. Останало е по едно стръкче от цялото дърво. Това са те. А през днешния ден в Израел 70% от хората са родени тук. Къде да вървят? “, разпалва се Рая.
И се възмущава:
„ Обвиняват тази страна в расизъм тъкмо тези, които в действителност са били империалисти и колонизатори. И в този момент те са хуманните, нямат нищо общо, а израелците би трябвало да платят тяхната сметка. Те от унищожавани в техните страни да бъдат упреквани, че са бели масисти и расисти. Това е толкоз смешно. Че тук има хора от целия свят, от Африка, има араби, мюсюлмани и християни. Всъщност християните тук са араби.
Тук и аз се усещам вкъщи си, без да съм гражданка. Никога никой не ме е дискриминирал, посрещана съм постоянно с необятно отворени прегръдки. Те са хора, които доста оказват помощ, тъй като знаят какво е да си самичък и да имаш потребност от помощ. И никой не е срещу палестинците. Попитайте което и да е дете какво мисли, тъй като децата са откровени. Те не считат палестинчетата за собствен зложелател “, споделя Рая.
Тя няма по какъв начин да не знае - има англоезична детска градина и всекидневно контактува с всевъзможни деца.
Как и по кое време ще свърши тази война никой към този момент не смее да допуска.
„ 90% са срещу Нетаняху. Няма човек, който да утвърждава политиката му. В Тел Авив, близо до „ Площада на заложниците “, има непрекъсната проява за починалите деца в Газа. Правят го под мотото “Standing together ” “, споделя Рая и демонстрира фотоси от тези митинги.
Българската общественост в Тел Авив.
Настроенията против държавното управление се усещат ясно, само че има и доста хора, които не виждат различен излаз с изключение на дейностите на Нетаняху. Обществото е поляризирано. Това се усеща и при среща с българските евреи в Тел Авив.
Те са разбрали, че в Израел има група български публицисти и учени на обучително пътешестване, проведено от външното им министерство. В момента стотици публицисти от целия свят получават информация на място за всичко, което става в страната. Желанието им да се срещнат с нас е огромно, те се усещат и българи, и израелци. В диалога незабавно проличават другите им позиции, каквито срещам на всички места другаде в страната. Но всички са извънредно обезпокоени и това не може да се скрие.
„ Децата ни са в армията или следва да отидат “, споделят те.
В седмицата, в която сме в Израел, се случват някои от най-сериозните събития от началото на войната: ударът по Катар, целящ да унищожи управлението на „ Хамас “, събранието в Организация на обединените нации, на което огромен брой страни се оповестиха за признание на палестинска страна, изгонването на израелския дипломат от Испания и думите на Педро Санчес, че „ Испания няма атомна бомба, с цел да спре Израел “, които бяха изтълкувани като опасност в Йерусалим, както и двете речи на Нетаняху – първо, че Израел не желае да ръководи Газа, и няколко дни по-късно, че няма да има палестинска страна. Хората в страната са комплицирани от всичко това, изтощени, а развилнелият се антисемитизъм ги плаши в допълнение.
Тел Авив
Близо 100 хиляди души с български корен живеят в Израел. 75 хиляди от тях са български евреи или потомците им, останалите са служащи, студенти или женени за човек в Израел.
„ В България доста се разгневиха, когато убиха българина от Организация на обединените нации. И е разбираемо. Но ние тук сме 100 хиляди и от две години ни нападат с ракети, нападнаха ни на 7 октомври, за това никой не мисли и не се тормози. Сякаш са ни не запомнили “, споделя Рая в края на късата ни среща.
Докато съм в Израел, има аларми за ракетна офанзива „ единствено “ един път, както и един атентат в Йерусалим, при който починаха шест души. Войната продължава.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Нощен Тел Авив. Едва си пробиваме път измежду групите младежи, които са излезли вечерта за уикенда. Изглежда като всеки различен огромен град в Европа в петък вечер. Младежите са на открито. Според Рая обаче си проличава, че доста от тях ги няма. „ Много от приятелите ми са в армията. “ Тя е обезпокоена за тях. Това, което се случва, ще има отблясъци за години напред. По последни данни над 900 са починалите бойци в тази война, доста са ранени, а не малко към този момент развиват и ПТСР – посттравматично стресово разтройство. Един от най-близките ѝ другари е в Газа. Убити са двама от съучениците му.
Рая, Тел Авив „ Разказва, че до момента в който изтеглят цивилните, идват хора на „ Хамас “ и разстрелват хората, с цел да има известия, че едиколко си са починали при опит на израелската войска да изтегля цивилните “, споделя тя.
Жертвите и от двете страни се усилват лавинообразно, а по всичко проличава, че тази война ще продължи дълго.
На 7 октомври 2023 година Израел бе атакуван от над 6000 терористи на „ Хамас “, които убиха в домовете им 1200 цивилни, раниха стотици и отвлякоха 250. 48 са към момента в плен някъде в Газа. В отговор на това Израел стартира огромна военна офанзива за да освободи заложниците и да унищожи „ Хамас “. Почти две години по-късно вярата вкъщи да се приберат и останалите живи 20 души понижава с всеки минал час, а „ Хамас “ наподобява неунищожима. Газа Сити е съвсем срутен, а по данни на Министерството на здравеопазването в Газа цивилните жертви надвишават 63 хиляди. Колко от тях са в действителност цивилни и какъв брой са бойци не се прецизира, само че гибелта господства непреклонно в линията.
Войната не е единствено в Газа. На 8 октомври „ Хизбула “ стартира да обстрелва Израел с ракети от Ливан край северната граница. До 1 октомври 2024 година, когато Израел стартира наземна интервенция там, „ Хизбула “ е направила 3 235 ракетни офанзиви. Това са многократни ежедневни набези с ракети от пунктове, които са на по 700 метра от граничните израелски села. Евакуирани са близо 65 000 души, като не всички още са се завърнали в домовете си. Това е вторият фронт, а в последващата 2024 година против Израел се отварят още няколко. Ракетни офанзиви има от ирански милиции в Сирия и Ирак, както и от хутите в Йемен. През април 2024 Иран нападна непосредствено Израел. Израел отговори и последва втора, невиждана до момента по силата си иранска офанзива. Този път Техеран употребява балистични ракети.
„ Това беше нещо напълно друго “, споделя Рая и за миг притиска ръце до лицето си, като че ли с цел да се оттърси от загатна. „ Виждали ли сте какъв брой са огромни балистичните ракети? Колкото галактическите. Една може да унищожи къща и всичко в близост. Ние имаме другояче защитно помещение в дома ни. Казва се мамадан. Новото строителство наложително прави и мамадан в жилищата, у нас това е детската стая. Има дебела железна врата, прозорецът също е с железен похлупак, който се затваря и заключва със завъртане на дръжката като подводница. Стените са от укрепен бетон. Има и филтри по стените, които би трябвало да удържат и на химическа офанзива.
Казах на съседите, че този път мамаданът няма да удържи на тия ракети и би трябвало да вървим в скривалището на открито. Тук под всяка детска площадка има такова, на минута е от нас. Много е надълбоко, изчезва интернет сигналът, съвсем не се чуват офанзивите. Тичахме там всяка нощ. Понякога по няколко пъти, а една нощ пет пъти. Тъкмо свършва алармата, излизаме, прибираме се и стартира още веднъж “, споделя Рая.
В Израел скривалища има на всички места. Освен мамадани във всички здания, има подземни скривалища на публични места, игрища, паркинги, както и кабинки от железобетон край спирките, с цел да се скрият там пешеходците, които са надалеч от другите укрития. В южните градове покрай Газа има безусловно на всеки 100–200 метра от тези железобетонни улични скривалища, поради късото време за реакция (15–30 секунди).
Скривалище до спирка в град Сдерот. В централния Израел (Тел Авив, Йерусалим) хората имат повече време (90 секунди – 2 минути), по тази причина се употребяват най-вече вътрешни „ мамад “-и или публични укрития.
Живот по този метод наподобява невъобразим за хора, пристигнали преди малко от Европа. Въпреки това стартират да прииждат още веднъж хора от други страни, най-много европейски, които се тормозят от разрастващия се антисемитизъм там. Най-много идват от Франция и Англия, повишаването е надлежно с 55% и 46% за 2025.
„ Просто е необикновено. Само допреди няколко десетилетия им споделяха Go back to Palestina (Отивайте си в Палестина, б.а.), а в този момент им споделят Go back to Europe. Обаче къде в Европа да се върнат? Ами там са изтрили огромна част от тях, идентичността им, имената им, взели са им парцелите, земите, те нямат нищо там. На мъжа ми родителите са евреи от Германия и Полша. Всеки от тях е последният и единствен оживял от цялостен жанр. Само един-единствен човек. Идват в Израел и стартират живота си отначало тук. Това не завършва просто с идването в тази единствена страна, в която могат да се усещат сигурни. А значи, че техните деца в никакъв случай няма да имат братовчеди, лели, чичовци, баби и дядовци – просто няма безусловно никой от цели родове. Останало е по едно стръкче от цялото дърво. Това са те. А през днешния ден в Израел 70% от хората са родени тук. Къде да вървят? “, разпалва се Рая.
И се възмущава:
„ Обвиняват тази страна в расизъм тъкмо тези, които в действителност са били империалисти и колонизатори. И в този момент те са хуманните, нямат нищо общо, а израелците би трябвало да платят тяхната сметка. Те от унищожавани в техните страни да бъдат упреквани, че са бели масисти и расисти. Това е толкоз смешно. Че тук има хора от целия свят, от Африка, има араби, мюсюлмани и християни. Всъщност християните тук са араби.
Тук и аз се усещам вкъщи си, без да съм гражданка. Никога никой не ме е дискриминирал, посрещана съм постоянно с необятно отворени прегръдки. Те са хора, които доста оказват помощ, тъй като знаят какво е да си самичък и да имаш потребност от помощ. И никой не е срещу палестинците. Попитайте което и да е дете какво мисли, тъй като децата са откровени. Те не считат палестинчетата за собствен зложелател “, споделя Рая.
Тя няма по какъв начин да не знае - има англоезична детска градина и всекидневно контактува с всевъзможни деца.
Как и по кое време ще свърши тази война никой към този момент не смее да допуска.
„ 90% са срещу Нетаняху. Няма човек, който да утвърждава политиката му. В Тел Авив, близо до „ Площада на заложниците “, има непрекъсната проява за починалите деца в Газа. Правят го под мотото “Standing together ” “, споделя Рая и демонстрира фотоси от тези митинги.
Българската общественост в Тел Авив. Настроенията против държавното управление се усещат ясно, само че има и доста хора, които не виждат различен излаз с изключение на дейностите на Нетаняху. Обществото е поляризирано. Това се усеща и при среща с българските евреи в Тел Авив.
Те са разбрали, че в Израел има група български публицисти и учени на обучително пътешестване, проведено от външното им министерство. В момента стотици публицисти от целия свят получават информация на място за всичко, което става в страната. Желанието им да се срещнат с нас е огромно, те се усещат и българи, и израелци. В диалога незабавно проличават другите им позиции, каквито срещам на всички места другаде в страната. Но всички са извънредно обезпокоени и това не може да се скрие.
„ Децата ни са в армията или следва да отидат “, споделят те.
В седмицата, в която сме в Израел, се случват някои от най-сериозните събития от началото на войната: ударът по Катар, целящ да унищожи управлението на „ Хамас “, събранието в Организация на обединените нации, на което огромен брой страни се оповестиха за признание на палестинска страна, изгонването на израелския дипломат от Испания и думите на Педро Санчес, че „ Испания няма атомна бомба, с цел да спре Израел “, които бяха изтълкувани като опасност в Йерусалим, както и двете речи на Нетаняху – първо, че Израел не желае да ръководи Газа, и няколко дни по-късно, че няма да има палестинска страна. Хората в страната са комплицирани от всичко това, изтощени, а развилнелият се антисемитизъм ги плаши в допълнение.
Тел Авив Близо 100 хиляди души с български корен живеят в Израел. 75 хиляди от тях са български евреи или потомците им, останалите са служащи, студенти или женени за човек в Израел.
„ В България доста се разгневиха, когато убиха българина от Организация на обединените нации. И е разбираемо. Но ние тук сме 100 хиляди и от две години ни нападат с ракети, нападнаха ни на 7 октомври, за това никой не мисли и не се тормози. Сякаш са ни не запомнили “, споделя Рая в края на късата ни среща.
Докато съм в Израел, има аларми за ракетна офанзива „ единствено “ един път, както и един атентат в Йерусалим, при който починаха шест души. Войната продължава.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ