Българските шивашки фирми търсят нови пазари заради митата на Тръмп
Текстилният отрасъл се притеснява от китайски дъмпинг в Европа и още по-голям напън върху цените
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай слага българските производители на дрехи в деликатна обстановка. Шивашките предприятия у нас са принудени да преориентират своя бизнес и да търсят нови пазари след наложените от администрацията на Доналд Тръмп по-високи мита на индустриалните артикули. Опасенията на сектора са, че в отговор на американските рестрикции, Китай може да пренасочи целия си експорт към Европа, създавайки още по-голям ценови дъмпинг на текстилните и кожени произведения.
В индустриалните бази на Миглена Христова месечно се създават 15 000 дрехи, като 90% от продукцията е предопределена за одобрени френски фешън марки. Ситуацията обаче става все по-несигурна поради световните търговски разтърсвания.
" В Европа е застоялост и нашите клиенти ни дават все по-малко поръчки на по-ниски цени, тъй като ние не сме конкурентоспособни по отношение на Африка, които имат ноу-хау и създават на много по-ниски цени от нас ", споделя Миглена Христова, притежател на шивашка компания и член на Управителния съвет на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК).
Преориентация към нови пазари
Според специалистите в бранша, изходът от обстановката е във възвръщането на европейската конкурентоспособност и дейното търсене на различни пазари отвън Северна Америка.
" Ние персонално се насочваме към скандинавските пазари и търсим клиенти там, Япония, Канада, Австралия. Нашите френски марки се надяват по-добре да развият пазарите в Австралия, тъй като в случай че тези мита бъдат въведени, в Съединени американски щати ще можем да продаваме все по-трудно, защото ще бъде много по-скъпо, а надлежно в Европа няма ограничаване за китайската стока ", изяснява Христова.
Особено тревожна е вероятността Китай да насочи още по-голяма част от своя експорт към европейския пазар, създавайки непостижима конкуренция за локалните производители.
" От китайски уебсайт едно сако коства 12 лв.. Ние няма по какъв начин да произведем за 12 лв. такова сако, а пратката от София до Русе да е 30 лв. ", илюстрира казуса собственичката на шивашката компания.
Ефектът върху русенския бизнес
Американските ограничения ще обиден българските производители най-вече косвено като част от европейски вериги на доставки. Затова от Търговско-индустриалната камара в Русе считат, че е рано за безапелационни прогнози по отношение на евентуално закриване на работни места.
" Със сигурност ще има отсяване, натурален асортимент във фирмената среда. Но това, което е значимо в тази динамична среда, е компаниите да не бъдат подвеждани или да се подхожда прочувствено, а да се прави прецизен стопански разбор. Ние оказваме помощ за намиране на нови пазари, с ориентировка в среда с нарушени вериги на доставки да реагират, с цел да може да са по-устойчиви на пазара ", разяснява Милен Добрев, шеф на Русенската търговско-индустриална камара.
Производителите чакат от страната съответни ограничения за понижаване на административната тежест и бюрокрацията, както и поддръжка за задържане на квалифицирания личен състав в изискванията на засилваща се конкуренция и неустановеност на пазарите.
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай слага българските производители на дрехи в деликатна обстановка. Шивашките предприятия у нас са принудени да преориентират своя бизнес и да търсят нови пазари след наложените от администрацията на Доналд Тръмп по-високи мита на индустриалните артикули. Опасенията на сектора са, че в отговор на американските рестрикции, Китай може да пренасочи целия си експорт към Европа, създавайки още по-голям ценови дъмпинг на текстилните и кожени произведения.
В индустриалните бази на Миглена Христова месечно се създават 15 000 дрехи, като 90% от продукцията е предопределена за одобрени френски фешън марки. Ситуацията обаче става все по-несигурна поради световните търговски разтърсвания.
" В Европа е застоялост и нашите клиенти ни дават все по-малко поръчки на по-ниски цени, тъй като ние не сме конкурентоспособни по отношение на Африка, които имат ноу-хау и създават на много по-ниски цени от нас ", споделя Миглена Христова, притежател на шивашка компания и член на Управителния съвет на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК).
Преориентация към нови пазари
Според специалистите в бранша, изходът от обстановката е във възвръщането на европейската конкурентоспособност и дейното търсене на различни пазари отвън Северна Америка.
" Ние персонално се насочваме към скандинавските пазари и търсим клиенти там, Япония, Канада, Австралия. Нашите френски марки се надяват по-добре да развият пазарите в Австралия, тъй като в случай че тези мита бъдат въведени, в Съединени американски щати ще можем да продаваме все по-трудно, защото ще бъде много по-скъпо, а надлежно в Европа няма ограничаване за китайската стока ", изяснява Христова.
Особено тревожна е вероятността Китай да насочи още по-голяма част от своя експорт към европейския пазар, създавайки непостижима конкуренция за локалните производители.
" От китайски уебсайт едно сако коства 12 лв.. Ние няма по какъв начин да произведем за 12 лв. такова сако, а пратката от София до Русе да е 30 лв. ", илюстрира казуса собственичката на шивашката компания.
Ефектът върху русенския бизнес
Американските ограничения ще обиден българските производители най-вече косвено като част от европейски вериги на доставки. Затова от Търговско-индустриалната камара в Русе считат, че е рано за безапелационни прогнози по отношение на евентуално закриване на работни места.
" Със сигурност ще има отсяване, натурален асортимент във фирмената среда. Но това, което е значимо в тази динамична среда, е компаниите да не бъдат подвеждани или да се подхожда прочувствено, а да се прави прецизен стопански разбор. Ние оказваме помощ за намиране на нови пазари, с ориентировка в среда с нарушени вериги на доставки да реагират, с цел да може да са по-устойчиви на пазара ", разяснява Милен Добрев, шеф на Русенската търговско-индустриална камара.
Производителите чакат от страната съответни ограничения за понижаване на административната тежест и бюрокрацията, както и поддръжка за задържане на квалифицирания личен състав в изискванията на засилваща се конкуренция и неустановеност на пазарите.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ