2019 г.: Медийните скандали не бяха нито малко, нито малки
Текстът на медийния специалист Георги Лозанов е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Тази година медийните кавги не бяха нито малко, нито дребни. Разбира се, най-големият си остава ниското равнище на свободата на словото в България (последни освен в ЕС). Познатият аргумент, че не е по този начин, откакто всеки може да приказва обществено каквото си желае, в това число и колкото си желае да подлага на критика властта, е правилен, само че не е аргумент. Защото свободата на словото се мери не с казаното в медиите, а с това до каква степен то оказва помощ на жителите да си основат мнение за събитията и проблемите на обществото, в което живеят. И по този метод да образуват публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. При актуалните отзивчиви технологии към този момент мъчно можеш да скриеш нещо от тях, само че можеш да им го представиш по този начин, че те да не схванат какво в действителност е то.
Христоматиен образец, значително локално изобретение, в това отношение е организирането на контрапротести за да бъдат медийно отразени (най-новите им разновидности бяха при избора на нов основен прокурор). Функцията им е вечер, когато фенът седне пред тв приемника, да не прави избор сред позицията на тези, които стачкуват, и на тези, против които стачкуват, а сред позицията на тези, които стачкуват и на тези, които стачкуват против протестиращите. Вкарва се състезател, отвън оста на действителния спор, който да отдалечи публичното мнение от аргументите за първичния митинг.
Целта - дезориентация на аудиторията
Но даже не са нужни толкоз целенасочени тактики за отклонение на вниманието. Достатъчен е общият, хибридният темперамент на медийното наличие, в което се смесват значимо и маловажно, съществено и развлекателното, аналитично и жълто, до момента в който аудиторията " му изпусне края ". По тази линия съвсем престанаха в утринните телевизионни блокове да се водят горещи диалози по политическия дневен ред на обществото. Сега там обстойно се разискват битови неудачи, здравословни проблеми и любовни драми на така наречени елементарни хора, а в последно време даже се четат писмата на децата им до Дядо Коледа. Което напълно не значи, че качествената публицистика се е пренесла във вечерния програмен пояс.
Сериозен принос към дезориентацията на аудиторията има и хибридната война, в която Кремъл влага мощни пропагандни запаси и чиито фронтоваци у нас имат " непокътнато място " и в онлайн, и в офлайн платформите. Вярно е, че управляващите тази година за първи път направиха знакови жестове – против оповестяването на Съветската войска за освободителка и против потреблението на проведеното русофилство за шпионска централа. Но това не ограничи медийното въздействие на Кремъл, а дори противоположното – провокира проруска защитна акция, в която шефът на русофилите Малинов стана основен ефирен воин.
Скандали и по високите етажи на БНР и Българска национална телевизия
Като прибавим и честото занемаряване на един от главните журналистически стандарти – ръководещите наложително да са сложени в обстановка на медиен дискомфорт, излиза наяве за какво сме на опашката по независимост на словото и за какво в 2019-а няма да мръднем от там. Още повече, че тази година се случи нещо невиждано до момента, което кой знае къде ще ни запрати в класациите – за пет часа спря излъчването на стратегия " Хоризонт " на БНР. Прокуратурата потвърди, че не е имало техническа или каквато и да е друга справедлива нужда за сходна профилактика. Което удостовери хипотезата, че на профилактика са били подложени неуместни гласове. Програмата е замлъкнала в некадърен опит да се попречи на публицистите да реагират в ефир против свалянето от ефир на колежката им Силвия Великова. На генералния шеф му се наложи да се раздели с неотдавна добития си пост, само че с неговото премахване затихна и абсурдът преди да води до подмолните фигури, които са му дали поръчката. Защото надали някой има вяра, че той самичък се е решил на такива фрапантни цензорски дейности.
През отминаващата година беше отхвърлен шефът и на другата социална медия – Константин Каменаров. Тази " редушка " по високите етажи на Българска национална телевизия и БНР, отвън съответните премеждия, приказва за обезценената роля на генералния шеф и превръщането му в жертва на непознати игри. Докарахме го до такава степен, че в почналата подготовка за проверка на медийния закон в Народно събрание се възроди концепцията генералните шефове, както надалеч преди влизането ни в Европейски Съюз, да се избират не от политически самостоятелен орган, а от самото Народно събрание. Аргументът, че откакто по този начин и по този начин медиите и регулацията им ще са политически подвластни, по-добре ще е шефовете им да ги дефинира напряко политическа институция, е все едно, в случай че пътищата ни са неприятни, да караш напряко през полето.
Роди се още една партийна телевизия
Друго шумно обсъждано събитие през годината с негативен знак за свободата на словото бе изгубването на " Шоуто на Слави " от ефира на БТВ. Истина е, че то от дълго време се бе трансформирало в " черна борса " на символни капитали – трупаше ги в най-гледаното време на най-гледаната телевизия и ги " продаваше " на политическия пазар. Етиката на обществените функции изискваше Слави най-сетне да направи избор, което отново не се състоя. Напусна БТВ, с цел да сътвори и партия, и партийна телевизия. Впрочем, втората такава за тази година, след малкия екран на Българска социалистическа партия. Като сложим в сметката и трите малките екрани на националистите – СКАТ, " Алфа " и " България 24 ", а ненапълно и телевизия " Европа ", която е " изтънчен гард " на ГЕРБ, ще стане ясно какъв брой сме се отдалечили от времето, когато плурализмът на гледните точки беше неписано предписание за всяка електронна медия (тогава бяхме със 70-80 пункта по нагоре в класациите за независимост на словото). В резултат в този момент имаме още една партийна телевизия, вместо едно шоу, което при цялата му спорност си позволяваше остро да подлага на критика властта в най-популярната национална медия. И е доста евентуално да бъде заместено от допустим за всички развлекателен формат.
Въпроси без отговор
Изреждането на въпросите, които медийните кавги на 2019-а повдигнаха, може да продължи още дълго Защо се оказа, че чешкият милиардер Петр Келнер, съгласно решението на Комисия за защита на конкуренцията, не може да придобие НТВ, само че БТВ може? Трябваше ли нашата журналистическа гилдия да чака ПИК да пусне компромата с " голите фотоси " на приятелката на претендента за кмет на София Борислав Игнатов, с цел да се сети, че има медии, които нямат право да се назовават по този начин? Поведението на Сидеров в " Референдум " не е ли задоволително съображение да се промени регламента на предизборните акции, с цел да не са публицистите " безгласни букви " пред политиците? Може ли най-после виновността за приключването на персонални данни от Национална агенция за приходите комфортно да падне върху проверяващата публицистика? И тъй наречените
Отговорите - в идващия брой на вестник " К " (бивша " Култура " ). Който към този момент не излиза.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (23)
Тази година медийните кавги не бяха нито малко, нито дребни. Разбира се, най-големият си остава ниското равнище на свободата на словото в България (последни освен в ЕС). Познатият аргумент, че не е по този начин, откакто всеки може да приказва обществено каквото си желае, в това число и колкото си желае да подлага на критика властта, е правилен, само че не е аргумент. Защото свободата на словото се мери не с казаното в медиите, а с това до каква степен то оказва помощ на жителите да си основат мнение за събитията и проблемите на обществото, в което живеят. И по този метод да образуват публично мнение, което в демократичните демокрации ръководи ръководещите. При актуалните отзивчиви технологии към този момент мъчно можеш да скриеш нещо от тях, само че можеш да им го представиш по този начин, че те да не схванат какво в действителност е то.
Христоматиен образец, значително локално изобретение, в това отношение е организирането на контрапротести за да бъдат медийно отразени (най-новите им разновидности бяха при избора на нов основен прокурор). Функцията им е вечер, когато фенът седне пред тв приемника, да не прави избор сред позицията на тези, които стачкуват, и на тези, против които стачкуват, а сред позицията на тези, които стачкуват и на тези, които стачкуват против протестиращите. Вкарва се състезател, отвън оста на действителния спор, който да отдалечи публичното мнение от аргументите за първичния митинг.
Целта - дезориентация на аудиторията
Но даже не са нужни толкоз целенасочени тактики за отклонение на вниманието. Достатъчен е общият, хибридният темперамент на медийното наличие, в което се смесват значимо и маловажно, съществено и развлекателното, аналитично и жълто, до момента в който аудиторията " му изпусне края ". По тази линия съвсем престанаха в утринните телевизионни блокове да се водят горещи диалози по политическия дневен ред на обществото. Сега там обстойно се разискват битови неудачи, здравословни проблеми и любовни драми на така наречени елементарни хора, а в последно време даже се четат писмата на децата им до Дядо Коледа. Което напълно не значи, че качествената публицистика се е пренесла във вечерния програмен пояс.
Сериозен принос към дезориентацията на аудиторията има и хибридната война, в която Кремъл влага мощни пропагандни запаси и чиито фронтоваци у нас имат " непокътнато място " и в онлайн, и в офлайн платформите. Вярно е, че управляващите тази година за първи път направиха знакови жестове – против оповестяването на Съветската войска за освободителка и против потреблението на проведеното русофилство за шпионска централа. Но това не ограничи медийното въздействие на Кремъл, а дори противоположното – провокира проруска защитна акция, в която шефът на русофилите Малинов стана основен ефирен воин.
Скандали и по високите етажи на БНР и Българска национална телевизия
Като прибавим и честото занемаряване на един от главните журналистически стандарти – ръководещите наложително да са сложени в обстановка на медиен дискомфорт, излиза наяве за какво сме на опашката по независимост на словото и за какво в 2019-а няма да мръднем от там. Още повече, че тази година се случи нещо невиждано до момента, което кой знае къде ще ни запрати в класациите – за пет часа спря излъчването на стратегия " Хоризонт " на БНР. Прокуратурата потвърди, че не е имало техническа или каквато и да е друга справедлива нужда за сходна профилактика. Което удостовери хипотезата, че на профилактика са били подложени неуместни гласове. Програмата е замлъкнала в некадърен опит да се попречи на публицистите да реагират в ефир против свалянето от ефир на колежката им Силвия Великова. На генералния шеф му се наложи да се раздели с неотдавна добития си пост, само че с неговото премахване затихна и абсурдът преди да води до подмолните фигури, които са му дали поръчката. Защото надали някой има вяра, че той самичък се е решил на такива фрапантни цензорски дейности.
През отминаващата година беше отхвърлен шефът и на другата социална медия – Константин Каменаров. Тази " редушка " по високите етажи на Българска национална телевизия и БНР, отвън съответните премеждия, приказва за обезценената роля на генералния шеф и превръщането му в жертва на непознати игри. Докарахме го до такава степен, че в почналата подготовка за проверка на медийния закон в Народно събрание се възроди концепцията генералните шефове, както надалеч преди влизането ни в Европейски Съюз, да се избират не от политически самостоятелен орган, а от самото Народно събрание. Аргументът, че откакто по този начин и по този начин медиите и регулацията им ще са политически подвластни, по-добре ще е шефовете им да ги дефинира напряко политическа институция, е все едно, в случай че пътищата ни са неприятни, да караш напряко през полето.
Роди се още една партийна телевизия
Друго шумно обсъждано събитие през годината с негативен знак за свободата на словото бе изгубването на " Шоуто на Слави " от ефира на БТВ. Истина е, че то от дълго време се бе трансформирало в " черна борса " на символни капитали – трупаше ги в най-гледаното време на най-гледаната телевизия и ги " продаваше " на политическия пазар. Етиката на обществените функции изискваше Слави най-сетне да направи избор, което отново не се състоя. Напусна БТВ, с цел да сътвори и партия, и партийна телевизия. Впрочем, втората такава за тази година, след малкия екран на Българска социалистическа партия. Като сложим в сметката и трите малките екрани на националистите – СКАТ, " Алфа " и " България 24 ", а ненапълно и телевизия " Европа ", която е " изтънчен гард " на ГЕРБ, ще стане ясно какъв брой сме се отдалечили от времето, когато плурализмът на гледните точки беше неписано предписание за всяка електронна медия (тогава бяхме със 70-80 пункта по нагоре в класациите за независимост на словото). В резултат в този момент имаме още една партийна телевизия, вместо едно шоу, което при цялата му спорност си позволяваше остро да подлага на критика властта в най-популярната национална медия. И е доста евентуално да бъде заместено от допустим за всички развлекателен формат.
Въпроси без отговор
Изреждането на въпросите, които медийните кавги на 2019-а повдигнаха, може да продължи още дълго Защо се оказа, че чешкият милиардер Петр Келнер, съгласно решението на Комисия за защита на конкуренцията, не може да придобие НТВ, само че БТВ може? Трябваше ли нашата журналистическа гилдия да чака ПИК да пусне компромата с " голите фотоси " на приятелката на претендента за кмет на София Борислав Игнатов, с цел да се сети, че има медии, които нямат право да се назовават по този начин? Поведението на Сидеров в " Референдум " не е ли задоволително съображение да се промени регламента на предизборните акции, с цел да не са публицистите " безгласни букви " пред политиците? Може ли най-после виновността за приключването на персонални данни от Национална агенция за приходите комфортно да падне върху проверяващата публицистика? И тъй наречените
Отговорите - в идващия брой на вестник " К " (бивша " Култура " ). Който към този момент не излиза.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (23)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ