Калин Янакиев: Путинският „трол“ и засегнатите „опорки“ frognews.bg
Текстът ми от предходната седмица обаче („ Защо замълчаха за войната в Украйна “) ме предизвика да погледна тези мнения. Защото в края на седмицата прочитанията на разбора ми надминаха 17 000, а мненията бяха към 550. На пръв взор това би могло даже да ме поласкае, само че тъй като не съм до такава степен самоуверен, по-скоро се озадачих и точно това ме накара да ревизира защо в действителност става дума. Ето какво открих.
Първо – коментаторският проливен дъжд в действителност удостоверява безусловно главната теза в моя текст: за войната в Украйна – изключително през днешния ден, когато Русия стартира безнадеждно да затъва в нея – би трябвало усърдно да бъде замълчано в нашето медийно пространство, с цел да се съхрани… българската русофилия и путинофилия, която настоящата информация от фронтовата линия мощно, непоправимо уязвява. Нужно е – както дочух, че съветвал „ майсторът “ Андрей Райчев – да ни се внуши, че „ специфичната военна интервенция “ на Путин, която се точи към този момент половин година, е лично „ война на едни руснаци с други руснаци, която нас не ни визира “. А в случай че би трябвало да ни визира с нещо, то е, че „ поради упорството на украинците “ (и, несъмнено, на Запада) „ цените полудяха “ и „ ни чака ужасно тежка и ледено студена зима “.
И ето: формалните ни медии (с изключение на упоменатите от мен Петър Волгин и Явор Дачков) започнаха прецизно да следват рекомендацията на „ майстора “. Ако се появяват избрани вести от Изток, те са да вземем за пример от рода на тази, че Путин вкарвал медал „ майка героиня “ за дами, отгледали (поне) 10 деца (статия за това с кичозен афиш в стилистиката на ранния болшевизъм и зрелия нацизъм прочетох наскоро във в. „ 24 часа “). Или че Зеленски бил сниман за не знам кое си западно фешън списание. А, да – и катастрофични калкулации с какъв брой ще се понижи популацията на планетата, в случай че избухне нуклеарна война (това отново, с цел да ни настрои против „ упорстващите украинци “ и „ лошотия насърчаващ ги Запад “).
И ето: в този миг моя благосклонност пуска в общественото пространство текст, разконспириращ тази медийна „ омерта “, а от горната страна на всичко привежда и данни за увеличаващото се военно нахлуване на украинците и все по-видимия резултат от западната оръжейна помощ за тях. И следва тъкмо това, за което предизвестява Райчев – безусловно побесняване на пропутинските „ тролове “ и ответна солидна реакция на демократично настроените читатели. Тоест – поляризация в отношението към Русия, от която медийните „ бонзи “ най-вече се тормозят. А се тормозят, тъй като – както споделих – българската русофилия е сънен феномен на публичното ни схващане. В пробудено положение тя стартира да ерозира.
Социолозите неотдавна го потвърдиха: преди началото на войната цели 65% от българите харесват Путин, след експлоадирането ѝ този % последователно спада до 25%. Ето го резултата от тътена на бомбите и ракетите, за които пазителите на обичайните ни „ приятелски усеща “ към митичния „ дядо Иван “ няма на кого другиго да се сърдят с изключение на на кремълския деспот. От този екот българите нямаше по какъв начин да не се разбудят и да стартират да спорят за Русия. А щом започнаха да спорят… процентите на респекта към „ братята “ (от който се зареждат и цялостен куп български „ патриотични “ партии) спадна.
Във връзка с пороя от мнения, с които обляха скромната ми личност обаче, се замислих и за феномена „ трол “. Какво лично съставлява той и какво реализира с „ троленето “ си? На първо място – видях го ясно – „ тролът “ е не субект (субект), а микроелемент от мобилизирана от някъде извън маса.
И тъй като точно не е индивид, у него няма мисъл – той всекидневно не разполага с причини против това, срещу което са го мобилизирали, само че свидетелства единствено за едно – кое най-много е засегнало мобилизиращия център. В моя случай – дръзвам да настоявам, запознавайки се с мненията – слагането под подозрение на базисни „ опорки “ на центъра. „ Опорката “ пък поначало е характерен пропагандно-когнитивен комплекс, делящ се на два съществени типа. Първият съставлява полуизопачен полуфакт, който се повтаря непрестанно като „ всеобщо прочут “ и по тази причина на практика не се ревизира от никой, на който бива сервиран. По отношение на „ виновността на украинците “, която би трябвало най-малкото да равнопостави в съзнанието ни агресора (Путинова Русия) и жертвата (Украйна), типични „ опорки “ от този тип са „ 100-те души, изгорени живи в Одеса “ през 2014 година, „ извършваният в продължение на години геноцид над рускоезичното население в Донбас и Луганск “ и прословутият „ националистичен и фашистки Десен бранш, който имал мощно наличие в политическия живот на Украйна “. Спомням си, че с първата „ опорка “ (за „ 100-те изгорени “) се опита да ме „ обстреля “ остарелият пропагандатор (и производител) на „ опорки “ Валери Найденов, когато – в първите дни на войната – участвах дружно с него в „ Панорама “.
С другите две също напояваха общественото ни пространство непрестанно (припомни ни ги да вземем за пример подписалата писмото на „ леви интелектуалци “ сякаш срещу експанзията на Путин проф. Искра Баева). Та в текста си от предходната седмица аз си разреших да нарека тези – трябващи да си остават непроверявани „ опорки “ – „ измислици “. И „ троловете “ бяха мобилизирани да ме атакуван най-много за тях. Пак споделям: тези „ опорки “ би трябвало да остават непроверявани, с цел да извършват ролята си. Аз обаче съм ги ревизирал и се осмелявам да ги нарека „ измислици “. Как тогава да не получа над 400 „ хилещи се емотикона “ и няколкостотин хули? Прочее, ето обстоятелствата:
1. 100-те души, изгорени в Одеса през 2014 година, са не 100, а 42-ма и са изгорени не от „ украинските нацисти “, а умират в конфликт, последвал революцията на Майдана и почнал лично след… футболен мач сред две „ агитки “ – проруска и проукраинска, прераснал в пукотевица с огнестрелно оръжие, открита от деятел на проруската „ Народна тайфа “ Виталий Будко с прозвището „ Боцмана “.
Първите жертви в Одеса затова са от групата на последователите на „ Евромайдана “, а това довежда до ожесточаване на пристрастеностите пред „ Профсъюзния дом “ в града и до безсистемно мятане (и от двете страни в конфликта) на „ молотовки “ по постройката и до експлоадиране на пожар в нея, в който и умират въпросните 42-ма души. Историята затова, ще кажа – уви, с много по-драматичен излаз, – мощно припомня на нашенското „ подпалване на Партийния дом “, за което имахме сигурни данни, че бе провокация на самите стопани на въпросната партийна централа. Истинската история на „ 100-те изгорени “ е разказана в детайли в публикация на „ Радио Свобода “, линк към която показвам тук.
2. Прословутият „ геноцид “ над рускоезичното население в Донецка и Луганска област. Тук ще би трябвало да напомня, че от 2014 година, т.е. от успеха на Украинската гражданска война, в тези райони стартира да се води същинска война, инициирана от проведени, подпомагани и финансирани напряко от Москва сепаратистки сили, на които украинските въоръжени сили резонно отвръщат. В първата година от нея заради това броят на цивилните жертви (и от двете страни) е 2084 индивида. След подписаното в Минск съглашение обаче този брой понижава фрапантно. Ето данните съгласно отчет на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. През 2015 година броят на цивилните жертви е 954, през 2016 година те към този момент са 112, през 2017 година – 117, през 2018 година – 55, през 2019 година – 27, през 2020 година – 26, през 2021 година – 25. Както се вижда, нещата в тези области вървяха към цялостно успокояване точно към навечерието на Путиновата инвазия, която още веднъж ескалира обстановката.
3. Страховитият „ Десен бранш “. Всъщност става дума за няколко организации: специфичното поделение към украинската национална армия „ Азов “, политическата партия „ Национален корпус “ и лично „ Десен бранш “. На последните президентски избори в Украйна през 2019 година, в които е определен актуалният президент Володимир Зеленски, първите две организации дружно (издигнали общ кандидат) получават 1,6% поддръжка. През същата 2019 година на парламентарните избори тези две организации плюс лично „ Десен бранш “, обединени в партия на име „ Свобода “, получават 2,15%, вследствие на което прословутият „ Десен бранш “ изобщо не е показан в Украинската Рада, а затова „ фашисткият “ шовинизъм в Украйна има несравнимо по-малко наличие в политическия ѝ живот, в сравнение с да речем в личната ни татковина.
Вторият тип „ опорки “ не са даже от характера на изброените нагоре „ полуфакти “. Те са чисти митологически стилизации, на които моя благосклонност си разреши да опонира в текста си от предходната седмица.
Такава е стилизацията на западния „ демократизъм “ като антропологична „ разруха “, която трансформира целокупния евро-атлантически свят в извратен „ слабак “, който просто няма по какъв начин да окаже отпор на „ мъжествения “ и постоянно обективен в дейностите си „ съветски народ-богоносец “. Според тази „ опорка “ Западът просто не може действително да противодейства на Путинова Русия и да подкрепи Украйна в отбраната ѝ от агресора. Той единствено „ предизвика “ Путин и го „ принуждава “ да отбрани „ ползите си “ в „ полагащото му се “ евразийско пространство. И ето: в несъгласие с тази „ опорка “ в текста си от предходната седмица аз настоявам, че в противен случай – Западът в последните десетилетия насърчи кремълския деспот да си фантазира, че може да разполага с сходно „ пространство “ отвън държавните граници на Русия. Насърчи го, като „ преглътна “ окупирането (още през 90-те години на ХХ в.) на територия от страната Молдова – така наречен Приднестровска република, откъсването през 2008 година на територии от страната Грузия, и анексирането през 2014 година на Крим от страната Украйна.
Това, споделям аз, е виновността на Запада, довел московския сатрап до убеждението, че може да си разрешава всичко по отношение на „ либерално-разваления “ евро-атлантически свят. Пак в текста си от предходната седмица аз споделям, че с пълномащабната експанзия в Украйна Путин най-накрая сгреши и през днешния ден последователно стартира да схваща, че „ демократичният “ свят има граница на търпимостта си, а на следващия ден ще би трябвало да разбере и директно противоположното на въпросната митическа „ опорка “, т.е. че Западът е по-силният и както тогава, през ХХ в., ще победи фашизмът, този път възродил се в Москва.
Накрая обаче не мога да не се попитам: добре, „ тролският “ проливен дъжд свидетелства единствено за едно нещо – че „ опорките “ на мобилизиращия тази не-субектна маса център са били смело ударени, че „ изкомандваното “ от този център замълчаване за войната в Украйна е било смело нарушено и тези две неща са довели до „ хвърлянето “ на „ армиите “ му във Facebook страницата на електронна медия, която изобщо, изобщо не е по мярата на тази маса. Какво обаче реализира мобилизиращият център с въпросния „ тролски “ проливен дъжд? Та това, което аз видях бе ужасно показателно: безаргументни дебелашки хули, безспорна граматическа и синтактична беззащитност, безумни правописни неточности и – почтено казано – удовлетворяващ ме „ бяс “ на путинистите.
Демонстрация значи на нещо доста показателно – на това, че тези у нас, които поддържат Путиновата експанзия и нейните популяризирани и от формалните ни медии пропагандни „ опорки “, са на извънредно, на пагубно ниско и интелектуално, и езиково, и морално ниво. А това „ ръководителите “ им не трябва да позволяват да става очевидно. Защото то опозорява и тях.
Калин Янакиев,
Първо – коментаторският проливен дъжд в действителност удостоверява безусловно главната теза в моя текст: за войната в Украйна – изключително през днешния ден, когато Русия стартира безнадеждно да затъва в нея – би трябвало усърдно да бъде замълчано в нашето медийно пространство, с цел да се съхрани… българската русофилия и путинофилия, която настоящата информация от фронтовата линия мощно, непоправимо уязвява. Нужно е – както дочух, че съветвал „ майсторът “ Андрей Райчев – да ни се внуши, че „ специфичната военна интервенция “ на Путин, която се точи към този момент половин година, е лично „ война на едни руснаци с други руснаци, която нас не ни визира “. А в случай че би трябвало да ни визира с нещо, то е, че „ поради упорството на украинците “ (и, несъмнено, на Запада) „ цените полудяха “ и „ ни чака ужасно тежка и ледено студена зима “.
И ето: формалните ни медии (с изключение на упоменатите от мен Петър Волгин и Явор Дачков) започнаха прецизно да следват рекомендацията на „ майстора “. Ако се появяват избрани вести от Изток, те са да вземем за пример от рода на тази, че Путин вкарвал медал „ майка героиня “ за дами, отгледали (поне) 10 деца (статия за това с кичозен афиш в стилистиката на ранния болшевизъм и зрелия нацизъм прочетох наскоро във в. „ 24 часа “). Или че Зеленски бил сниман за не знам кое си западно фешън списание. А, да – и катастрофични калкулации с какъв брой ще се понижи популацията на планетата, в случай че избухне нуклеарна война (това отново, с цел да ни настрои против „ упорстващите украинци “ и „ лошотия насърчаващ ги Запад “).
И ето: в този миг моя благосклонност пуска в общественото пространство текст, разконспириращ тази медийна „ омерта “, а от горната страна на всичко привежда и данни за увеличаващото се военно нахлуване на украинците и все по-видимия резултат от западната оръжейна помощ за тях. И следва тъкмо това, за което предизвестява Райчев – безусловно побесняване на пропутинските „ тролове “ и ответна солидна реакция на демократично настроените читатели. Тоест – поляризация в отношението към Русия, от която медийните „ бонзи “ най-вече се тормозят. А се тормозят, тъй като – както споделих – българската русофилия е сънен феномен на публичното ни схващане. В пробудено положение тя стартира да ерозира.
Социолозите неотдавна го потвърдиха: преди началото на войната цели 65% от българите харесват Путин, след експлоадирането ѝ този % последователно спада до 25%. Ето го резултата от тътена на бомбите и ракетите, за които пазителите на обичайните ни „ приятелски усеща “ към митичния „ дядо Иван “ няма на кого другиго да се сърдят с изключение на на кремълския деспот. От този екот българите нямаше по какъв начин да не се разбудят и да стартират да спорят за Русия. А щом започнаха да спорят… процентите на респекта към „ братята “ (от който се зареждат и цялостен куп български „ патриотични “ партии) спадна.
Във връзка с пороя от мнения, с които обляха скромната ми личност обаче, се замислих и за феномена „ трол “. Какво лично съставлява той и какво реализира с „ троленето “ си? На първо място – видях го ясно – „ тролът “ е не субект (субект), а микроелемент от мобилизирана от някъде извън маса.
И тъй като точно не е индивид, у него няма мисъл – той всекидневно не разполага с причини против това, срещу което са го мобилизирали, само че свидетелства единствено за едно – кое най-много е засегнало мобилизиращия център. В моя случай – дръзвам да настоявам, запознавайки се с мненията – слагането под подозрение на базисни „ опорки “ на центъра. „ Опорката “ пък поначало е характерен пропагандно-когнитивен комплекс, делящ се на два съществени типа. Първият съставлява полуизопачен полуфакт, който се повтаря непрестанно като „ всеобщо прочут “ и по тази причина на практика не се ревизира от никой, на който бива сервиран. По отношение на „ виновността на украинците “, която би трябвало най-малкото да равнопостави в съзнанието ни агресора (Путинова Русия) и жертвата (Украйна), типични „ опорки “ от този тип са „ 100-те души, изгорени живи в Одеса “ през 2014 година, „ извършваният в продължение на години геноцид над рускоезичното население в Донбас и Луганск “ и прословутият „ националистичен и фашистки Десен бранш, който имал мощно наличие в политическия живот на Украйна “. Спомням си, че с първата „ опорка “ (за „ 100-те изгорени “) се опита да ме „ обстреля “ остарелият пропагандатор (и производител) на „ опорки “ Валери Найденов, когато – в първите дни на войната – участвах дружно с него в „ Панорама “.
С другите две също напояваха общественото ни пространство непрестанно (припомни ни ги да вземем за пример подписалата писмото на „ леви интелектуалци “ сякаш срещу експанзията на Путин проф. Искра Баева). Та в текста си от предходната седмица аз си разреших да нарека тези – трябващи да си остават непроверявани „ опорки “ – „ измислици “. И „ троловете “ бяха мобилизирани да ме атакуван най-много за тях. Пак споделям: тези „ опорки “ би трябвало да остават непроверявани, с цел да извършват ролята си. Аз обаче съм ги ревизирал и се осмелявам да ги нарека „ измислици “. Как тогава да не получа над 400 „ хилещи се емотикона “ и няколкостотин хули? Прочее, ето обстоятелствата:
1. 100-те души, изгорени в Одеса през 2014 година, са не 100, а 42-ма и са изгорени не от „ украинските нацисти “, а умират в конфликт, последвал революцията на Майдана и почнал лично след… футболен мач сред две „ агитки “ – проруска и проукраинска, прераснал в пукотевица с огнестрелно оръжие, открита от деятел на проруската „ Народна тайфа “ Виталий Будко с прозвището „ Боцмана “.
Първите жертви в Одеса затова са от групата на последователите на „ Евромайдана “, а това довежда до ожесточаване на пристрастеностите пред „ Профсъюзния дом “ в града и до безсистемно мятане (и от двете страни в конфликта) на „ молотовки “ по постройката и до експлоадиране на пожар в нея, в който и умират въпросните 42-ма души. Историята затова, ще кажа – уви, с много по-драматичен излаз, – мощно припомня на нашенското „ подпалване на Партийния дом “, за което имахме сигурни данни, че бе провокация на самите стопани на въпросната партийна централа. Истинската история на „ 100-те изгорени “ е разказана в детайли в публикация на „ Радио Свобода “, линк към която показвам тук.
2. Прословутият „ геноцид “ над рускоезичното население в Донецка и Луганска област. Тук ще би трябвало да напомня, че от 2014 година, т.е. от успеха на Украинската гражданска война, в тези райони стартира да се води същинска война, инициирана от проведени, подпомагани и финансирани напряко от Москва сепаратистки сили, на които украинските въоръжени сили резонно отвръщат. В първата година от нея заради това броят на цивилните жертви (и от двете страни) е 2084 индивида. След подписаното в Минск съглашение обаче този брой понижава фрапантно. Ето данните съгласно отчет на Организацията за сигурност и съдействие в Европа. През 2015 година броят на цивилните жертви е 954, през 2016 година те към този момент са 112, през 2017 година – 117, през 2018 година – 55, през 2019 година – 27, през 2020 година – 26, през 2021 година – 25. Както се вижда, нещата в тези области вървяха към цялостно успокояване точно към навечерието на Путиновата инвазия, която още веднъж ескалира обстановката.
3. Страховитият „ Десен бранш “. Всъщност става дума за няколко организации: специфичното поделение към украинската национална армия „ Азов “, политическата партия „ Национален корпус “ и лично „ Десен бранш “. На последните президентски избори в Украйна през 2019 година, в които е определен актуалният президент Володимир Зеленски, първите две организации дружно (издигнали общ кандидат) получават 1,6% поддръжка. През същата 2019 година на парламентарните избори тези две организации плюс лично „ Десен бранш “, обединени в партия на име „ Свобода “, получават 2,15%, вследствие на което прословутият „ Десен бранш “ изобщо не е показан в Украинската Рада, а затова „ фашисткият “ шовинизъм в Украйна има несравнимо по-малко наличие в политическия ѝ живот, в сравнение с да речем в личната ни татковина.
Вторият тип „ опорки “ не са даже от характера на изброените нагоре „ полуфакти “. Те са чисти митологически стилизации, на които моя благосклонност си разреши да опонира в текста си от предходната седмица.
Такава е стилизацията на западния „ демократизъм “ като антропологична „ разруха “, която трансформира целокупния евро-атлантически свят в извратен „ слабак “, който просто няма по какъв начин да окаже отпор на „ мъжествения “ и постоянно обективен в дейностите си „ съветски народ-богоносец “. Според тази „ опорка “ Западът просто не може действително да противодейства на Путинова Русия и да подкрепи Украйна в отбраната ѝ от агресора. Той единствено „ предизвика “ Путин и го „ принуждава “ да отбрани „ ползите си “ в „ полагащото му се “ евразийско пространство. И ето: в несъгласие с тази „ опорка “ в текста си от предходната седмица аз настоявам, че в противен случай – Западът в последните десетилетия насърчи кремълския деспот да си фантазира, че може да разполага с сходно „ пространство “ отвън държавните граници на Русия. Насърчи го, като „ преглътна “ окупирането (още през 90-те години на ХХ в.) на територия от страната Молдова – така наречен Приднестровска република, откъсването през 2008 година на територии от страната Грузия, и анексирането през 2014 година на Крим от страната Украйна.
Това, споделям аз, е виновността на Запада, довел московския сатрап до убеждението, че може да си разрешава всичко по отношение на „ либерално-разваления “ евро-атлантически свят. Пак в текста си от предходната седмица аз споделям, че с пълномащабната експанзия в Украйна Путин най-накрая сгреши и през днешния ден последователно стартира да схваща, че „ демократичният “ свят има граница на търпимостта си, а на следващия ден ще би трябвало да разбере и директно противоположното на въпросната митическа „ опорка “, т.е. че Западът е по-силният и както тогава, през ХХ в., ще победи фашизмът, този път възродил се в Москва.
Накрая обаче не мога да не се попитам: добре, „ тролският “ проливен дъжд свидетелства единствено за едно нещо – че „ опорките “ на мобилизиращия тази не-субектна маса център са били смело ударени, че „ изкомандваното “ от този център замълчаване за войната в Украйна е било смело нарушено и тези две неща са довели до „ хвърлянето “ на „ армиите “ му във Facebook страницата на електронна медия, която изобщо, изобщо не е по мярата на тази маса. Какво обаче реализира мобилизиращият център с въпросния „ тролски “ проливен дъжд? Та това, което аз видях бе ужасно показателно: безаргументни дебелашки хули, безспорна граматическа и синтактична беззащитност, безумни правописни неточности и – почтено казано – удовлетворяващ ме „ бяс “ на путинистите.
Демонстрация значи на нещо доста показателно – на това, че тези у нас, които поддържат Путиновата експанзия и нейните популяризирани и от формалните ни медии пропагандни „ опорки “, са на извънредно, на пагубно ниско и интелектуално, и езиково, и морално ниво. А това „ ръководителите “ им не трябва да позволяват да става очевидно. Защото то опозорява и тях.
Калин Янакиев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ