Писмо до мъжа ми, който не знае, че обичам друг
Текстът е оповестен в онлайн изданието на английския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от неизвестен четец в редакцията на медията.
Сигурна съм, че от известно време се чудиш за какво рева цяла седмица без забележима причина. Истината е сложна за признание и понасяне.
Не мога да се събера и да се държа съответно, не мога да се съсредоточвам и да имам обикновено държание, тъй като предходната неделя се срещнах с любовника си за финален път.
Смятам се за щастливка, че въобще съумях да споделя някакво време с един толкоз необикновен мъж, само че да знам, че повече в никакъв случай няма да мога да го прегърна, ме убива. Така че през последните няколко дни имам сили единствено и само за сълзи.
Любовник? Такива неща не се случват на жена като мен, нали? Само че една вечер една усмивка и един глас ме погълнаха и осъзнах, че съм срещнала някого, който умерено мога да нарека сродна душа.
Някой, който може да ме научи какво е цялостно отдаване, деликатност и емпатия. Това, което почувствах в този миг, не можеше да се съпостави с нищо преди този момент. Така че много бързо и окончателно съумях да се влюбя в този другояче спокоен и непретенциозен мъж.
Моля те, разбери, това няма нищо общо с теб. Да, връзката ни си тече в нормалното си русло, имаме своите компликации и неразбирателства, към момента ми тежко да се оправям с консервативните ти възгледи върху връзките ни, само че повода за случилото се не е в проблемите на нашия брак.
Преди какъвто и да било полов намек да се появи посред ни, той ми сподели разнообразни вероятности, които даже не подозирах, че съществуват. Toй донесе мир, успокоение и тишина в душата ми. Дължа му толкоз доста поради това, че в действителност в никакъв случай няма да съумея да му се реванширам.
Малкото време, което прекарах с него, беше моят единствен метод да му се отплатя.
Може ли въобще една невярност да бъде оправдана? Виждали сме редица пъти по какъв начин другари и родственици минават през мъката на разкритото предателство… Но въпреки всичко този въпрос си остава.
Трудно ми е даже в този момент да допускам, че през днешния ден той касае мен самата. Всичко, което мога да кажа е: нямах различен избор. Звучи неуместно, само че е истина.
Толкова дълго се борих с възприятията си, вярвайки, че бракът ми с теб е приоритет. Питах се по какъв начин бих мога да постъпя по този начин? Как? Отговорът беше: “не мога ”.
Но събитията ме подтикнаха да задам въпроса по различен метод: “Как да не го направя? ” Ако не бях работила, знаех, че ще скърбя до края на живота си.
Не обвинявай него, обвинявай мен. Това, което направих, е лицемерно и неприлично и имаш цялостното право да ме съдиш сурово. Но съм уверена в дъното на душата си, че трябваше да постъпя тъкмо по този начин и не скърбя нито за секунда.
Въпреки това следствията са си последици. Критична съм към себе си и съм неуверена в личните си полезности. Вече не мога да се нарека почтен човек. Как бих могла да се застъпя за принципте си, да споделям кое е вярно и кое неверно?
Каквото и да се случва от тук нататък, ще нося кръста си до края на живота си. Ще би трябвало и да понеса концепцията, че той ще бъде с друга жена. Ще мине доста, доста време, до момента в който ужасяващо мъчителната ревнивост в мен утихне.
Винаги съм знаела, че го обичам толкоз доста, че мога да го оставя да си тръгне. Не желая да го арестувам, да го увещавам да промени мнението си. Но когато си се докоснал до нещо толкоз рядко, красиво и свято, откъсването е прекомерно мъчно.
Така че за известно време, в случай че видиш тъга в очите ми или горест в усмивката ми, това ще е, тъй като всякога, когато ме погледнеш, ще си припомням неговите очи.
Всеки път, когато ме докоснеш, ще скърбя, че не ме прегръща той. И всякога, когато ме целунеш, ще съм принудена да тичам от спомените за целувките му.
Не се притеснявай, това няма да се повтори. Знам, че единствената вярна постъпка сега е да пренасоча всичко хубаво, което събрах от връзките си с него към възстановяване на нашата връзка.
Надявам се скоро да събера куража и да ти предложа да се опитаме да създадем някои промени в името на едно по-добро и по щастливо бъдеще дружно.
Не знам какъв ще е резултатът, само че съм длъжна поради нас, поради децата ни и поради прелестния мъж, който обичам откровено и който ми даде толкоз доста.
Длъжна съм да опитам.
