Текстът е препубликуван от страницата на Наскоро ме поканиха да

Текстът е препубликуван от страницата на

Наскоро ме поканиха да посетя столична детска градина, в която се отглеждат (възпитават, обучават) към 300 деца. Поводът беше желанието на градината БАПМТ да изпрати студенти по психомоторика да стажуват в нея.

Самата градина се обитава в огромна постройка в съвсем идеалния център на София, посред необятен двор с красиви площадки и доста зеленина. Сградата има необятни коридори и прекрасен физкултурен салон с доста материали и уреди за игра и придвижване.

Почти час след престоя ми и оглеждането на вероятните пространства за упражняване на психомоторика, и след разминаването ми с най-малко две групи от по двайсет и няколко деца, водени от преподавател, си дадох сметка, че в детската градина е безшумно.

" Тихото " в действителност стартира още от вратата (но чак след това открих, че се " практикува " навсякъде) , където ме посрещна жена, която назова себе си " лелка " и съвсем без глас ми изясни от кое място да мина за срещата си, като ме посъветва безусловно да мина не косо по коридора, а да заобиколя извън през двора, с цел да " пазим тишина ". После чух и госпожа (младо момиче на не повече от двайсет и няколко години) на една от групите да подканя малчуганите да стъпват на пръсти и безшумно, а друга госпожа върна едно от децата, което си беше разрешило да подскочи с два крайници от едно ходило само че друго, да го направи безшумно и без да подскача.

Финално ми беше обяснено, че в случай че психомоториката е шумна, тя ще навреди на децата, тъй като те не са привикнали и няма да им понесе.

" Отлагането не е алтернатива. " Защо е значима промяната на детските ясли

Парадигмата " всички сме в обединен темп, всички сме под строй и съблюдаваме тишина " като че ли не е нова . Помним по какъв начин до наскоро всяко нарушаване на униформеността и свободата се глобяваше и се превъзпитаваше в униформеност. Ходенето на пръсти и връщането за осъществяване по верния метод наподобява е норма и до през днешния ден. И това е колкото шокиращо и изненадващо, толкоз и елементарно видимо.

Това, което повече претърпях и усетих, в сравнение с чух в тази детската градина, е парадигмален проблем, който е индикативен както за педагогиката, по този начин и за силата на институционализма и униформеността, които се непреодолени.

В случая, който ви показах, има единодушие на доста хора - учители, родители, академична и неакадемична общественост, че това, което описах, е положително, потребно и значимо за добруването на обществото.

По различен мотив (обучение на учители от друга детска градина в психомоторни подходи) имах опция да науча, че учителите нямат никакво преживелищно образование в университетите, както и че организационната просвета в детските заведения е извънредно властово насочена и няма никаква опция за групово мислене по въпроси, а какво остава за други възможности (не дай Боже игрови).

Забелязах, че учителите одобряват с ненаситност и на драго сърце игрова работа и постоянно й дават висока оценка, като по едно и също време с това са сюрпризирани от нея и я одобряват като нещо освежаващо за тяхната еднаквост, само че не могат безусловно да си я показват като част от тяхното ежедневие, от рутината и от тяхната еднаквост като възпитатели... И че този вид неявяване на играта, както в метода по който педагозите поддържат връзка с детето, по този начин и в метода, по който поддържат връзка между тях и с родителите, се демонстрира посредством забележими признаци (като един появил се въпрос " белким е разрешено да играем на пердах наужким? " ).

Действаме, играем, мислим (Е-книга)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Когато учителите са очевидци на символна игра (бой наужким) те хем я усещат и схващат като нещо вярно и занимателно, хем осъзнават и схващат, че те самите са възпитани да я не разрешават и да не основават опция символната експанзия да се практикува. А това както би трябвало да знаем, в случай че сме учили ранно детско развиване, е най-сигурният метод да се контролира афекта. Ние обаче контролираме афекта по типичен подтиснически метод - като забраняваме скачане от стълба на стълба, като държим ръцете под масата, като не разрешаваме ставане от столчето, и като не тичаме в междучасията. С други думи - като че ли както се контролират кравите в обор - посредством ограда с ток.

На този декор БАПМТ образова психомоторни експерти. Това са хората, които са същите деца, които са стъпвали на пръсти и не са играли пердах наужким. Те учат психомоторика, с цел да могат на собствен тил най-сетне да преживеят удоволствието от прескачането през ходило с два крайници (като играят обучавайки се), а във всички други пространства не престават да стъпват на пръсти...

Тази многостранна и добре позната на всички контузия, в която се образуват доста от българските жители, остава неадресирана, и след това храни доста терапия без да понижава метода, по който институциите и обществената среда травмират хората и първо, несъмнено, децата.

И това във времена, в които светът е на път да трансформира играта (двигателна, алегорична, друга) освен в благопожелание, само че и в норма и наложителен детайл от образованието, възпитанието, лечението и развъждането на деца. И това в миг, в които образованието по ранно детско развиване (което с изключение на, че се занимава с развитийните интервали, постижения и детски рецесии, ясно дава да се разбере за какво играта и придвижването са единствените способи да се отглеждат свободни, самостоятелни, самоуверени и самостоятелни човешки същества) се е трансформирало в съществена част от курикулумите на педагозите, специфичните педагози, педиатрите, медицинските сестри и ред други експерти, които се занимават с деца в мултидисциплинарни полета (1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13)

Друг психомоторен проблем в деяние:

Наскоро подготвях един постер за мултидисциплинарна конференция (включваща както медицински експерти, по този начин и психолози и експерти по ранно детско развитие). В този документ се постарахме да обобщим опита на БАПМТ както за разпространяване на психомоториката, по този начин и във връзка наблюденията, прочуванията и заключенията за българската среда (с нейните благоприятни условия и ограничения), които направихме с сътрудниците в трите години от съществуването на сдружението.

Това беше и е време, в което БАПМТ организираше и продължава да организира всеки месец обществени лекции на разнообразни тематики, които касаят както пихомоториката, по този начин и игровата депривация като форма на институционализъм и хоспитализъм; включването, изключването и приобщаването на деца; приложенията на ПМТ в медицината, обществените услуги, рехабилитацията, образованието и други Това е време и в което сдружението за малко време натрупа огромен опит от контактите си с организации, институции и политики за деца (сред който планове и теренна работа в институции - медицински и образователни) и направи съществени заключения.

Оценката на страната в грижата ѝ за децата още веднъж не надвишава " Среден 3 "

Някои от най-сериозните са, че институционализмът в грижите за децата не е преодолян ; че другите стилове в развъждането на децата и различията в отношението към децата по-скоро се ускоряват и това се демонстрира в съществени спорове сред фамилиите, детските експерти по развиване (психиатри, психолози, логопеди и други) и учебните и възпитателни институции (детските градини и училища). Особено остри са тези различия в интервала на ранното детско развиване.

Детето зад чинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

БАПМТ може би има най-вече информация за различието, което съществува сред експертите по въпроса за мястото и смисъла на играта в връзките на възрастния и детето и играта като модалност и парадигма на детското развиване. (В това отношение сдружението има доказателства, които провежда в литература - следва да излезе и сборникът " Играта, която ни свързва. Психомоториката - разговор сред учители и възпитаници - България 2023).

За трите дни на конференцията, за която стана дума, ползата (и разбирането) към работата на БАПМТ се оказа нулев, а представянето на сдружението се сведе до приравняването му само до лечебна парадигма, сходна на други известни в България, което не е изненадващо и още един път идва да покаже силата на медицинския модел, незаинтересоваността от широчината на полето на ранното детско развиване и пътищата за понижаване на обществената контузия на институциите.

БАПМТ ще продължи и в бъдеще да изследва и изследва средата, да търси измежду експертите тези, които в споровете сред другите стилове на развъждане, схващане и възпитаване, избират страната на детето и играта като съществена парадигма за етично отношение, и ще се пробва на терена на разнобойното и разнолико поле на детските грижи да търси опциите за разширение на психомоторната философия на всички вероятни места, на които обитават деца.

Защото психомоториката е методика и нравственос и тя, става известно, е в сериозен спор с това, което се предлага като институционална грижа за децата в България.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.