ДС е мъртва. Да живее ДС! Ще научи ли България цялата истина
Текстът е препубликуван от
Кой какъв е? - един от основните въпроси, които задаваше комунистическата загадка полиция Държавна сигурност (ДС) в България. Агентите на Държавна сигурност архивираха доносническите си информации в безкрайни редици от папки. Тъкмо информациите за персони, организации и мрежи съставляват по-голямата част от километричните архиви на Държавна сигурност. И тъкмо от тези информации се нуждае всеки, който желае да разбере по какъв начин комунистическата страна десетилетия наред шпионираше и потискаше българския народ. От тази информация се нуждае и цялото общество, с цел да си даде сметка за въздействието, което и до през днешния ден упражняват тогавашните мрежи на Държавна сигурност.
Ала достъпът до тази информация сега е под заплаха - поради едно решение на Върховния административен съд (ВАС).
Съдебно решение, което не разрешава многократното осветляване
Миналата седмица Върховен административен съд взе кардиналното решение, че някогашни сътрудници на тайната полиция Държавна сигурност могат да бъдат осветлявани единствено един път от Комисията за досиетата (КОМДОС). От 2007 година насам тази комисия ревизира всички значими държавни и публични позиции и институции за възможна принадлежност на съответните лица към Държавна сигурност. Често пъти обаче тогавашни сътрудници се добират до повече от една позиция.
В продължение на 15 години КОМДОС огласяваше сходни хора във всеки обособен случай - и то с цялата налична информация. Срещу тази процедура се жалваха някогашни сътрудници, а съдилищата произнесоха няколко спорни решения. Затова КОМДОС се обърна към основния прокурор, който внесе въпроса пред Върховен административен съд. Сега висшите съдии взеха решение: еднократното оповестяване на някогашните сътрудници е задоволително, с цел да бъде изпълнен законът. Когато такива сътрудници би трябвало да бъдат оповестени още веднъж, тъй като става дума за нова позиция, КОМДОС не оповестява имената им, в случай че за тях не са налице нови информации, реши Върховен административен съд.
На пръв взор това звучи безобидно, само че в действителност поражда сериозен проблем. Не единствено, тъй като досегашната 15-годишна процедура се приемаше без особени възражения. Но и заради това, че новото пояснение на Закона за досиетата на Държавна сигурност към този момент сочи в напълно друга посока: в случай че то се ползва прецизно, българското общество в действителност ще бъде лишено от достъп до значими информации. Разкриването на тайните мрежи на Държавна сигурност ще бъде затруднено, а тогавашните причинители ще получат протекция. За да го илюстрирам с образец: в случай че един сътрудник на Държавна сигурност през 1994 година е бил депутат, а през 2021 година кандидатства още веднъж, информациите за него няма да попадат в последната инспекция от въпросната година. И обществеността ще получи изкривена визия за въздействието на Държавна сигурност и нейните мрежи.
Независимо от това решение, в понеделник (13 декември) КОМДОС оповести резултатите от инспекцията на основните архитекти и кметските наместници в окръзите Велико Търново и Враца. И в двата случая се появяват имена на хора, които са били огласявани и преди като сътрудници на Държавна сигурност. КОМДОС прибавя уточнението от решението на Върховен административен съд, само че след това прибавя и всички налични информации. Храбър опит да се лимитират до най-малко следствията от решението на Върховен административен съд, само че едвам бъдещето ще покаже дали тази интерпретация ще се наложи.
Какъв е немският закон?
За разлика от българския, немският закон не планува наложителна инспекция на институции и лица. Службата за архивите на ЩАЗИ ревизира единствено в отговор на съответна поръчка. И въпросът, дали резултатите от тази инспекция да бъдат оповестени, се взема решение само от съответните институции. Независимо от всичко това и до ден сегашен важи главният принцип на закона: обществеността има правото и интереса да получи информация за някогашните сътрудници на ЩАЗИ. С други думи: имената на щатните и нещатните сътрудници на ЩАЗИ могат да бъдат обявявани обществено. Един път, два пъти, 10 пъти - няма значение.
Но и в Германия имаше подобен проблем. В началото на хилядолетието редица някогашни сътрудници заведоха каузи против разобличаването си и против многократното наименуване. И реализираха частични триумфи. В обособени случаи обособени съдии отсъдиха, че и за някогашните сътрудници на ЩАЗИ важи " правото да бъдат забравени ". И че персоналните им права и възможностите за ресоциализация могат да пострадат заради общественото обявяване. Вярно, че тези обособени случаи не трансформираха главния принцип за легитимността на общественото оповестяване на някогашни сътрудници на ЩАЗИ.
Но измежду доста откриватели, публицисти и даже в самата Служба за архивите на ЩАЗИ се загнезди страхът от нови правосъдни процеси, който докара частично до автоцензура. От това може да се извлече една значима поука: когато става дума за достъпа до архивите на комунистическата загадка полиция, правосъдните решения могат да доведат до големи и непредсказуеми последици. Особено, когато тези решения пазят правата на причинителите.
Как България премисля комунистическото минало
" Искахме правдивост, а получихме правова страна " - по този начин тогавашната източногерманска правозащитничка Бербел Болай формулира разочарованието си от метода, по който в Германия се премисля диктатурата в тогавашната Германска демократична република. А последното решение на Върховен административен съд в България основателно поражда подозрението, че правовата страна фактически предлага доста благоприятни условия да се попречи на преосмислянето на комунистическото минало. Това решение се трансформира и в ипотека за новоизбраното " държавно управление на смяната ", което има намерение да се бори против корупцията и задкулисието. Защото в дъното на тези две взаимносвързани несгоди е таман Държавна сигурност.
Преосмислянето на комунистическите неправди в България незабавно се нуждае от поврат. В момента КОМДОС е с изминал мандат и работи в служебна функционалност, така че никой към този момент не знае какво ще е бъдещето на ДС-архивите. Но по този начин поражда и един огромен късмет. След като Комисията по досиетата и въпросът за преосмислянето на предишното и за лустрацията години наред бяха сложени в ролята на Спящата хубавица, в този момент решението на Върховен административен съд принуждава законодателя да работи. Ако реши да внесе промени в Закона за досиетата на Държавна сигурност, новото държавно управление ще даде недвусмислена поръчка за битка против задкулисието. Тъй че скандалното решение на Върховен административен съд като че ли идва в най-правилния миг!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Кой какъв е? - един от основните въпроси, които задаваше комунистическата загадка полиция Държавна сигурност (ДС) в България. Агентите на Държавна сигурност архивираха доносническите си информации в безкрайни редици от папки. Тъкмо информациите за персони, организации и мрежи съставляват по-голямата част от километричните архиви на Държавна сигурност. И тъкмо от тези информации се нуждае всеки, който желае да разбере по какъв начин комунистическата страна десетилетия наред шпионираше и потискаше българския народ. От тази информация се нуждае и цялото общество, с цел да си даде сметка за въздействието, което и до през днешния ден упражняват тогавашните мрежи на Държавна сигурност.
Ала достъпът до тази информация сега е под заплаха - поради едно решение на Върховния административен съд (ВАС).
Съдебно решение, което не разрешава многократното осветляване
Миналата седмица Върховен административен съд взе кардиналното решение, че някогашни сътрудници на тайната полиция Държавна сигурност могат да бъдат осветлявани единствено един път от Комисията за досиетата (КОМДОС). От 2007 година насам тази комисия ревизира всички значими държавни и публични позиции и институции за възможна принадлежност на съответните лица към Държавна сигурност. Често пъти обаче тогавашни сътрудници се добират до повече от една позиция.
В продължение на 15 години КОМДОС огласяваше сходни хора във всеки обособен случай - и то с цялата налична информация. Срещу тази процедура се жалваха някогашни сътрудници, а съдилищата произнесоха няколко спорни решения. Затова КОМДОС се обърна към основния прокурор, който внесе въпроса пред Върховен административен съд. Сега висшите съдии взеха решение: еднократното оповестяване на някогашните сътрудници е задоволително, с цел да бъде изпълнен законът. Когато такива сътрудници би трябвало да бъдат оповестени още веднъж, тъй като става дума за нова позиция, КОМДОС не оповестява имената им, в случай че за тях не са налице нови информации, реши Върховен административен съд.
На пръв взор това звучи безобидно, само че в действителност поражда сериозен проблем. Не единствено, тъй като досегашната 15-годишна процедура се приемаше без особени възражения. Но и заради това, че новото пояснение на Закона за досиетата на Държавна сигурност към този момент сочи в напълно друга посока: в случай че то се ползва прецизно, българското общество в действителност ще бъде лишено от достъп до значими информации. Разкриването на тайните мрежи на Държавна сигурност ще бъде затруднено, а тогавашните причинители ще получат протекция. За да го илюстрирам с образец: в случай че един сътрудник на Държавна сигурност през 1994 година е бил депутат, а през 2021 година кандидатства още веднъж, информациите за него няма да попадат в последната инспекция от въпросната година. И обществеността ще получи изкривена визия за въздействието на Държавна сигурност и нейните мрежи.
Независимо от това решение, в понеделник (13 декември) КОМДОС оповести резултатите от инспекцията на основните архитекти и кметските наместници в окръзите Велико Търново и Враца. И в двата случая се появяват имена на хора, които са били огласявани и преди като сътрудници на Държавна сигурност. КОМДОС прибавя уточнението от решението на Върховен административен съд, само че след това прибавя и всички налични информации. Храбър опит да се лимитират до най-малко следствията от решението на Върховен административен съд, само че едвам бъдещето ще покаже дали тази интерпретация ще се наложи.
Какъв е немският закон?
За разлика от българския, немският закон не планува наложителна инспекция на институции и лица. Службата за архивите на ЩАЗИ ревизира единствено в отговор на съответна поръчка. И въпросът, дали резултатите от тази инспекция да бъдат оповестени, се взема решение само от съответните институции. Независимо от всичко това и до ден сегашен важи главният принцип на закона: обществеността има правото и интереса да получи информация за някогашните сътрудници на ЩАЗИ. С други думи: имената на щатните и нещатните сътрудници на ЩАЗИ могат да бъдат обявявани обществено. Един път, два пъти, 10 пъти - няма значение.
Но и в Германия имаше подобен проблем. В началото на хилядолетието редица някогашни сътрудници заведоха каузи против разобличаването си и против многократното наименуване. И реализираха частични триумфи. В обособени случаи обособени съдии отсъдиха, че и за някогашните сътрудници на ЩАЗИ важи " правото да бъдат забравени ". И че персоналните им права и възможностите за ресоциализация могат да пострадат заради общественото обявяване. Вярно, че тези обособени случаи не трансформираха главния принцип за легитимността на общественото оповестяване на някогашни сътрудници на ЩАЗИ.
Но измежду доста откриватели, публицисти и даже в самата Служба за архивите на ЩАЗИ се загнезди страхът от нови правосъдни процеси, който докара частично до автоцензура. От това може да се извлече една значима поука: когато става дума за достъпа до архивите на комунистическата загадка полиция, правосъдните решения могат да доведат до големи и непредсказуеми последици. Особено, когато тези решения пазят правата на причинителите.
Как България премисля комунистическото минало
" Искахме правдивост, а получихме правова страна " - по този начин тогавашната източногерманска правозащитничка Бербел Болай формулира разочарованието си от метода, по който в Германия се премисля диктатурата в тогавашната Германска демократична република. А последното решение на Върховен административен съд в България основателно поражда подозрението, че правовата страна фактически предлага доста благоприятни условия да се попречи на преосмислянето на комунистическото минало. Това решение се трансформира и в ипотека за новоизбраното " държавно управление на смяната ", което има намерение да се бори против корупцията и задкулисието. Защото в дъното на тези две взаимносвързани несгоди е таман Държавна сигурност.
Преосмислянето на комунистическите неправди в България незабавно се нуждае от поврат. В момента КОМДОС е с изминал мандат и работи в служебна функционалност, така че никой към този момент не знае какво ще е бъдещето на ДС-архивите. Но по този начин поражда и един огромен късмет. След като Комисията по досиетата и въпросът за преосмислянето на предишното и за лустрацията години наред бяха сложени в ролята на Спящата хубавица, в този момент решението на Върховен административен съд принуждава законодателя да работи. Ако реши да внесе промени в Закона за досиетата на Държавна сигурност, новото държавно управление ще даде недвусмислена поръчка за битка против задкулисието. Тъй че скандалното решение на Върховен административен съд като че ли идва в най-правилния миг!
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ