Жива легенда. Заминаги жива - Ицко Финци на 90
Текстът е препубликуван от
Има такива хора - като че ли си ги познавал постоянно, близки са ти още от детството. Ицко (Ицхак) Финци за мен е един от тях.
Не си припомням тъкмо къде за първи път го срещнах - дали в роля в телевизионния спектакъл (много подобен спектакъл гледахме на времето дружно с родителите ми: майка ми беше влюбена в театъра, даже играеше в самодейни постановки, но същински спектакъл виждахме рядко, телевизионният обаче го заместваше по достойнство), или в някои от филмите му - " Птици и хрътки " (1969), " Краят на песента " (1971), " Преброяване на дивите зайци " (1973); в Бързия, родното ми село, се прожектираха филми в понеделник, сряда, събота и неделя (в почивните дни по две предавания - от 17.00 и от 19.00), за киното отговаряше Мара Петачката и си припомням с какво неспокойствие чакахме металните кутии с лентите, когато ги сваляха от рейса, идващ от Берковица.
Та в това селско кино гледахме и най-новите български филми, в които функции имаше и Ицко: той - макар че първоначално се тормозил за филмовата си кариера, не се оказал прав, в креативната му биография преброяваме над 70 филми, измежду които знакови са (освен трите, посочени по-горе) " Вилна зона " (1975), " Щурец в ухото " (1976), " Чуй петела " (1978), " Елегия " (1982).
Особено одобрявам ролята му във кино лентата на Илиян Симеонов " Пазачът на мъртвите " (2006) , където си партнира със сина си Самуел (Сами) Финци.
Деликатен и комплициран, настойчив и затворен, несдържан и свенлив - в киното Ицко е играл всичко и нищо от това всичко не е могло да му се опре, толкоз геният му е многообразен и мощен. Прочее, това се видя и на one man show-то, което изигра на 25 април в Театър " Азарян " - той пя, свири (на три инструмента), декламира, чете, спомни ни своя другар Валери Петров; въобще повече от час ни държа със заострени сетива, с цел да не изпуснем нищо от забележителното зрелище на този незабравим артист и човек.
И са изцяло прави сътрудниците от Филмотеката, казвайки за него: " Той е Артист в най-идеалния смисъл на понятието. Без вземане предвид с възраст, физиология и предели, неизтощимо влиза от роля в роля: играе, свири на цигулка и пиано, дирижира, режисира, пътешества, озвучава, написа, снима, чете на глас, споделя Историите му са древен и юношески, нижат се като джаза, който обожава, а самият той, до момента в който споделя, замязва на воин на Уди Алън - прошарен, космат, любопитен, образован, уязвим Ицко Финци е повече от актьор - просвeщенец е! Вероятно поради неизлечимата му отвореност е юноша и на 90 ".
Наистина юноша: една такава изява би била изтощителна и за доста по-млад човек, само че на Ицко не му пролича умората - беше както постоянно вълнуващ, магнетичен, неудържим
С него се запознахме на една " Аполония " преди повече от 10 години и той не знае (не съм му го казвал никога) - по-късно не стъпвах по земята, а напряко летях, издигнат от вътрешен екстаз: стиснал бях ръката на Ицко Финци, на една маса бях с него! На живата легенда, на същинската легенда Ицко Финци!
С течение на времето такива ексклузивен случаи станаха по-чести, да вземем за пример едно честване на Иван Теофилов дружно с доста сътрудници и другари - той, несъмнено, Иван (Теофилов), Божидар (Кунчев), Ани (Илков), Марин (Бодаков, светла му памет!). Тогава Ицко ме смая - стартира да приказва за шантавите теории на двама съветски историци (и математици) - Анатолий Фоменко и Глеб Носовски, които с цялата увереност на света се пробват да потвърдят, че летоброенето, което използваме, няма нищо общо с историческата истина и че ние напълно не живеем в същото време, в което си мислим, че живеем.
Фоменко е в действителност абсурден, да не приказваме, че е псевдо академик: той твърди да вземем за пример, че етруските били навлезли в Италия през XIII-XIV век, че били християнизирани и че името им ясно показвало - ет-руски, че имали източно славянски генезис. Подобни и други фантасмагории руснакът подвежда по обозначението " Нова последователност ", която му разрешава да твърди най-фантастични неща: Христос бил роден в Крим, античните текстове били мистификации, изманипулирани през Средновековието, затова описаните в Стария завет събития са в действителност преформатирани исторически произшествия, измайсторени във Византия, които тя " втъкава и изтъкава " като събития от староеврейското минало. Шантави умозрения, без подозрение, само че пък любопитни и Ицко Финци - с безкрайната си ученолюбивост, беше стигнал и до тях.
Та си поговорихме с него за " Новата последователност ", чудейки се на пророците ѝ. Това от позиция на заниманието, от позиция на работата го видях в деяние в записа на приспособената за радио пиеса на испанеца Хуан Майорга " Костенурката на Дарвин " (превод Нева Мичева, първо лъчение на 31.III.2019), където под режисурата на Валентин Ганев той дружно с Меглена Караламбова, Йорданка Стефанова и Йосиф Шамли (една от последните му функции, мир на праха му!) по свръхестествен метод пресъздадоха в тон напълно не лесния драматургичен текст.
Истинско наслаждение бе да ги наблюдаваш с Меглена Караламбова - остарели майстори, които се превъплъщаваха в функциите си като че ли особено за тях са писани . Красота! Тогава разбрах какъв брой тежък е трудът на актьора, само че пък когато се извършва с обич и безрезервност, тежестта се изпарява и остава лекотата на същинското и вдъхновяващото творчество. Истински шанс за мен беше да ги следя. А не по-малка приятност беше и осъществяването му по книгата на Валери Петров " От иглу до кюнец " - театър по концепция на Кирил Калев, в който Ицко е както постоянно свободен, изобретателен, измислящ; въобще виртуозен.
Както не по-малко виртуозен беше и на 25 април, когато удоволствието също беше неописуемо. Сума ти народ се беше стекъл: той има доста другари и познати, неслучайно всички го назовават с фамилиарното Ицко вместо с формалното Ицхак. Но той те подготвя към това - отворен, доброжелателен, откликващ, само че и със задължаващите те висок естетически усет и големи енциклопедични знания те кара да си постоянно на равнище. Това е, което прави същинският актьор: предизвика те да се надскочиш, с цел да постигнеш върховете, които е постигнал той.
Ицко Финци е постигнал доста върхове и - уверен съм! - ще реализира още. А ние, неговите фенове и другари, със съпричастност и наслада ще го следваме и ще му се възхищаваме - дай Боже, колкото се може по-дълго!
Бъди цветущ, Ицко, неуморими Ицко, в своите 90!
© Николай Дойчинов
" Историите му са древен и юношески, нижат се като джаза, който обожава, а самият той, до момента в който споделя, замязва на воин на Уди Алън. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Има такива хора - като че ли си ги познавал постоянно, близки са ти още от детството. Ицко (Ицхак) Финци за мен е един от тях.
Не си припомням тъкмо къде за първи път го срещнах - дали в роля в телевизионния спектакъл (много подобен спектакъл гледахме на времето дружно с родителите ми: майка ми беше влюбена в театъра, даже играеше в самодейни постановки, но същински спектакъл виждахме рядко, телевизионният обаче го заместваше по достойнство), или в някои от филмите му - " Птици и хрътки " (1969), " Краят на песента " (1971), " Преброяване на дивите зайци " (1973); в Бързия, родното ми село, се прожектираха филми в понеделник, сряда, събота и неделя (в почивните дни по две предавания - от 17.00 и от 19.00), за киното отговаряше Мара Петачката и си припомням с какво неспокойствие чакахме металните кутии с лентите, когато ги сваляха от рейса, идващ от Берковица.
Та в това селско кино гледахме и най-новите български филми, в които функции имаше и Ицко: той - макар че първоначално се тормозил за филмовата си кариера, не се оказал прав, в креативната му биография преброяваме над 70 филми, измежду които знакови са (освен трите, посочени по-горе) " Вилна зона " (1975), " Щурец в ухото " (1976), " Чуй петела " (1978), " Елегия " (1982).
Особено одобрявам ролята му във кино лентата на Илиян Симеонов " Пазачът на мъртвите " (2006) , където си партнира със сина си Самуел (Сами) Финци.
Деликатен и комплициран, настойчив и затворен, несдържан и свенлив - в киното Ицко е играл всичко и нищо от това всичко не е могло да му се опре, толкоз геният му е многообразен и мощен. Прочее, това се видя и на one man show-то, което изигра на 25 април в Театър " Азарян " - той пя, свири (на три инструмента), декламира, чете, спомни ни своя другар Валери Петров; въобще повече от час ни държа със заострени сетива, с цел да не изпуснем нищо от забележителното зрелище на този незабравим артист и човек.
И са изцяло прави сътрудниците от Филмотеката, казвайки за него: " Той е Артист в най-идеалния смисъл на понятието. Без вземане предвид с възраст, физиология и предели, неизтощимо влиза от роля в роля: играе, свири на цигулка и пиано, дирижира, режисира, пътешества, озвучава, написа, снима, чете на глас, споделя Историите му са древен и юношески, нижат се като джаза, който обожава, а самият той, до момента в който споделя, замязва на воин на Уди Алън - прошарен, космат, любопитен, образован, уязвим Ицко Финци е повече от актьор - просвeщенец е! Вероятно поради неизлечимата му отвореност е юноша и на 90 ".
Наистина юноша: една такава изява би била изтощителна и за доста по-млад човек, само че на Ицко не му пролича умората - беше както постоянно вълнуващ, магнетичен, неудържим
С него се запознахме на една " Аполония " преди повече от 10 години и той не знае (не съм му го казвал никога) - по-късно не стъпвах по земята, а напряко летях, издигнат от вътрешен екстаз: стиснал бях ръката на Ицко Финци, на една маса бях с него! На живата легенда, на същинската легенда Ицко Финци!
С течение на времето такива ексклузивен случаи станаха по-чести, да вземем за пример едно честване на Иван Теофилов дружно с доста сътрудници и другари - той, несъмнено, Иван (Теофилов), Божидар (Кунчев), Ани (Илков), Марин (Бодаков, светла му памет!). Тогава Ицко ме смая - стартира да приказва за шантавите теории на двама съветски историци (и математици) - Анатолий Фоменко и Глеб Носовски, които с цялата увереност на света се пробват да потвърдят, че летоброенето, което използваме, няма нищо общо с историческата истина и че ние напълно не живеем в същото време, в което си мислим, че живеем.
Фоменко е в действителност абсурден, да не приказваме, че е псевдо академик: той твърди да вземем за пример, че етруските били навлезли в Италия през XIII-XIV век, че били християнизирани и че името им ясно показвало - ет-руски, че имали източно славянски генезис. Подобни и други фантасмагории руснакът подвежда по обозначението " Нова последователност ", която му разрешава да твърди най-фантастични неща: Христос бил роден в Крим, античните текстове били мистификации, изманипулирани през Средновековието, затова описаните в Стария завет събития са в действителност преформатирани исторически произшествия, измайсторени във Византия, които тя " втъкава и изтъкава " като събития от староеврейското минало. Шантави умозрения, без подозрение, само че пък любопитни и Ицко Финци - с безкрайната си ученолюбивост, беше стигнал и до тях.
Та си поговорихме с него за " Новата последователност ", чудейки се на пророците ѝ. Това от позиция на заниманието, от позиция на работата го видях в деяние в записа на приспособената за радио пиеса на испанеца Хуан Майорга " Костенурката на Дарвин " (превод Нева Мичева, първо лъчение на 31.III.2019), където под режисурата на Валентин Ганев той дружно с Меглена Караламбова, Йорданка Стефанова и Йосиф Шамли (една от последните му функции, мир на праха му!) по свръхестествен метод пресъздадоха в тон напълно не лесния драматургичен текст.
Истинско наслаждение бе да ги наблюдаваш с Меглена Караламбова - остарели майстори, които се превъплъщаваха в функциите си като че ли особено за тях са писани . Красота! Тогава разбрах какъв брой тежък е трудът на актьора, само че пък когато се извършва с обич и безрезервност, тежестта се изпарява и остава лекотата на същинското и вдъхновяващото творчество. Истински шанс за мен беше да ги следя. А не по-малка приятност беше и осъществяването му по книгата на Валери Петров " От иглу до кюнец " - театър по концепция на Кирил Калев, в който Ицко е както постоянно свободен, изобретателен, измислящ; въобще виртуозен.
Както не по-малко виртуозен беше и на 25 април, когато удоволствието също беше неописуемо. Сума ти народ се беше стекъл: той има доста другари и познати, неслучайно всички го назовават с фамилиарното Ицко вместо с формалното Ицхак. Но той те подготвя към това - отворен, доброжелателен, откликващ, само че и със задължаващите те висок естетически усет и големи енциклопедични знания те кара да си постоянно на равнище. Това е, което прави същинският актьор: предизвика те да се надскочиш, с цел да постигнеш върховете, които е постигнал той.
Ицко Финци е постигнал доста върхове и - уверен съм! - ще реализира още. А ние, неговите фенове и другари, със съпричастност и наслада ще го следваме и ще му се възхищаваме - дай Боже, колкото се може по-дълго!
Бъди цветущ, Ицко, неуморими Ицко, в своите 90!
© Николай Дойчинов
" Историите му са древен и юношески, нижат се като джаза, който обожава, а самият той, до момента в който споделя, замязва на воин на Уди Алън. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ