Текстът е препубликуван от Дойче веле.Какво виждам от моя прозорец:

Текстът е препубликуван от " Дойче веле ".

" Какво виждам от моя прозорец ": преди време българската секция на " Дойче веле " имаше такава графа. Следях я с интерес, само че по този начин и в никакъв случай не се включих със лични наблюдения. Искам да го направя в този момент, въпреки и през различен прозорец - този на моя компютър у дома. И тематиката, несъмнено, е битката против ковид. Та ето какво виждам от моя прозорец.

Националният действен щаб няма уебсайт. Няма и да има. Каза го в събота шефът на щаба ген. Венцислав Мутафчийски. Нямало хора. С цялото ми почитание към генерала, само че това не е правилно. В България има задоволително експерти, които биха създали и поддържали подобен уебсайт.

Сигурно ще се намерят и доброволци, които да свършат работата гратис.

Някой обаче ще би трябвало да разгласява настояща информация и да дава отговор на въпросите на жителите. И за това има хора - в Министерството на здравеопазването и десетките негови структури и пресцентрове работят хиляди служители. Или единствено получават заплати и чакат да навъртят стаж за пенсия? Така е от години и никаква рецесия не е в положение да го промени. Много от тези служители нямат нужната подготовка и знания, с цел да си правят работата в естествени условия - какво остава в рискови обстановки като сегашната. Те нямат и предпочитание да положат старания, да научат нещо ново. Така им е добре. Пък и никой не желае това от тях.

Министерството на здравеопазването има уебсайт. На централно място написа: " Своите въпроси по отношение на COVID-19 задавайте на телефонен номер 02 807 87 57 ". Можете да зададете въпрос и по имейл. Но ето какъв отговор ще получите: " Благодатим за заложеният въпрос! Когато въпросът бъде забелязан и виновен ще бъде оповестен на уеб страницата ". Правописът е достоверен.

Електронно опазване на здравето ли? Забравете!

Няма да се случи в България и през този век. Въпреки милионите, които се наливат сякаш за тази цел.

Сайтът на здравното министерство има алтернатива и за британски език, само че като кликнете, се появяват фотосите на министъра и тримата му заместници. Така де, те са значимите. А чужденците, които живеят и работят в България, да вземат най-сетне да научат езика ни. Или по-добре да не идват тук, че да не ни заразяват.

Отварям идващия прозорец - уеб страницата на Министерството на външните работи, което, съгласно мен, също е значимо във време на пандемия. Най-отгоре - алена лента с надпис " Коронавирусът - какво да вършим ". Тук последната вест е от 13 март. В британския вид - също. Дадени са два стационарни телефона и имейл. И най-важното - написа, че информация за ограниченията, които се взимат в България, може да се откри на уеб страницата на здравното министерство. Познайте до каква степен води този линк. До фотосите на здравния министър и заместниците, несъмнено.

За уеб страницата на Министерския съвет въобще не ми се приказва.

Вижте го сами. Ако не друго, може най-малко да се разведрите. Не е смешно, само че както споделят психолозите, хуморът оказва помощ в моменти на рецесия.

Това се вижда от прозореца на домашния ми компютър: една страна, останала в ерата на механичните часовници. И удовлетворена от това. Малка част от нейните жители носят скъпи ролекси - и също са удовлетворени. Останалите им завиждат, ненавиждат ги даже, само че и се опасяват от тях. А някои се утешават, като просто отварят други прозорци към други измерения на все по-дигитализирания - за положително или за неприятно - свят.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (970)