Разделението на властите е практически премахнато
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Заглавието е на " Дневник ". Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД.
" В естествените страни основният прокурор е част от изпълнителната власт, в България е противоположното. "
Красен Станчев
" Който не се подчинява, не би трябвало да яде ".
Лев Троцки
Главните прокурори у нас не обичат сравненията с Румъния, когато стане дума за независимостта на съда. На мен те също не са ми правили в никакъв случай изключително усещане - Румъния се усъвършенства, а България се утежнява. Според Института " Фрейзър " България е била най-добре по индикатора " правосъдна самостоятелност " през 2000 година, когато е получила 4.18 от 10 вероятни точки.
По-интересно е сравнението със Зимбабве На него аз се натъкнах инцидентно през 2014 година, преглеждайки класациите в показателя за стопанската независимост в света.
Зимбабве и България
През 2012 година по критерия " самостоятелност и обективност на съда " България се оказва под нивото на Зимбабве. Когато България е в апогея на независимостта на съдилищата (2000 г.), съдът в Зимбабве е доста по-независим - с 6.18 точки. С подобен сан тогава са единствено най-хубавите някогашни комунистически страни Естония и Чехия.
Независимостта на зимбабвийските съдилища изчезва през 2001 година (оценката им потъва до 1.5 точки). Президентът Мугабе взема решение да изземе селскостопанската земя, останала във притежание на притежатели от колониалния интервал. След това независимостта и обективността на съдилищата последователно се усъвършенстват, с цел да стигнат високите за такава обстановка български " стандарти " през 2011 година Точно тогава България се плъзга под нивото на Зимбабве. След 2012 година ситуацията в Зимбабве се усъвършенства и е малко над равнището на България.
Зимбабве е президентска република. Съдебната власт е отделена от изпълнителната. Мястото на основния прокурор е в изпълнителната власт. Конституционните и другите висши съдии също се назначават от президента (по предложение на Кадровата комисия по правосъдие).
Мугабе има навика да сменя основните прокурори, когато не го слушат. За 37 години ръководство той сменя осем души на тази служба, някои от тях се задържат напълно за малко, ефикасните прокурори са четирима. Последният е от позадържалите се на това място. Първоначално (през 2016 г.) той е упрекнат в скрит план да взриви мандра, която е благосъстоятелност на дамата на президента, а през 2017 година е приет за незапознат, тъй като не проверява народен представител принудител и педофил от партията на Мугабе.
Назначеният от новия президент Емерсън Дамбудзо Мнангагва основен прокурор и висшите съдии вършат положително усещане, в случай че се съди по отчетите на Организация на обединените нации и напредъка на страна в показателите по господство на правото. Всички те произлизат от политическата партия на Мугабе – Зимбабвийския Африкански народен съюз – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).
Очевидно е, че президентът на Зимбабве е виновен за разделянето на управляващите и надлежно за независимостта на съда.
България не е Зимбабве, отговорността е неразбираема
Най-важният признак е, че в България отговорността за размиването на разделянето на управляващите, потиснатото състояние на съда и незадоволителното положение с върховенството на закона също е размита.
По последния индикатор, следен от Световната банка, също няма развиване от 2000 година насам. От 2012 година той се утежнява, в това число след законовите и конституционни промени от 2015 година Това корелира с упадъка по индикатора " надзор върху корупцията ".
Българският индикатор " господство на закона " за 2017 година е с 15-20% по-неблагоприятен от междинното състояние в региона на Източна Европа и Централна Азия. Само Руската Федерация и азиатските страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са по-зле.
Отговорността е и разтеглена във времето.
Непосредствената виновност е на основните прокурори, а опосредената – на ръководещите партии след 2003 година и на назначените от тях и президента Първанов конституционни съдии.
Да се върнем още по-назад
През 1991 година, с член 126 и идващите от конституцията е учредена цялостна самостоятелност на фигурата на основния прокурор и централизираната под него прокуратура. Това е плод на страха от злоупотреби на изпълнителната власт, при неразбираем излаз от идващите избори и боязън на депутатите от Българска социалистическа партия от отговорност за дейностите на предходния режим. (Затова президентът няма ефикасни лостове да поддържа разделянето на управляващите, а ветото е хилаво.)
Бе явно, че това състояние на основния прокурор следва руската " конституционна " традиция, даже и без съществуването на някой доморасъл Сталин, Путин или Мугабе.
През 2003 и 2005 година страхът от дълго време бе липсващ, а Българска социалистическа партия след неразбориите от 1996 и 1997 година още веднъж бе част, от време на време неявна, от ръководството на страната.
Конституционният съд в действителност гипсира наредбите на член 126 и идващите, постановявайки, че " основният прокурор " е в действителност част от " формата на държавно ръководство ".
Първото конституционно дело № 22/2002 година е провокирано от основния прокурор. В негов интерес е да направи конституционното състояние на своята институция непроменимо.
По второто (№ 7/2005 г.), когато Върховният касационен съд търси обяснение на " формата ", основният прокурор и Асоциацията на прокурорите смятат, че даже самото задаване на въпроса е неприемливо и следва да бъде отхвърлено напълно. А в случай че бъде прегледано, " да се одобри разбирането, че посочените промени съставляват смяна във формата на държавно ръководство и осъществяването им е от компетентността на Велико народно събрание. " Съдът възприема възгледа на прокурорите. Те имат право да желаят страната да е нещо като прокурорска република (или монархия). Ирационално и безпричинно е единодушието на Конституционния съд.
" Който не се подчинява, не би трябвало за яде "
С тези думи Троцки разказва ситуацията в Съветска Русия. Те са годни и за ръководството на Мугабе и Путин.
През 2004 година и 2006 година комисарите на Европейски Съюз по разширението, с които приказвах постоянно, виждаха казуса с прокуратурата, само че харесваха България и не смятаха, че би трябвало да слагат разрешаването му като изискване за участие. Пък и нямаше процедура, на която да се базират
Деянията на настоящия основен прокурор са добре известни и са разказани от съименника ми Красен Николов. Тук ще се спра единствено на това, което се е трансформирало в процедура.
- Покрай първия огромен обществен акт на основния прокурор стана ясно, че той има отрицателен пресантиман по отношение на бизнеса . Тогава, при започване на 2013 година, под претекст за " битка с монополите ", по негова заповед, посред проведени митинги против ЕРП-тата, проверяващи " качулки " нахлуха в офисите на тези компании. Нищо, че бизнесът им е напълно контролиран, статутът им произтича от закона и не им е разрешено да оперират на либерализиран пазар.
- Дори след обрастването на прокуратурата със специфични спомагателни органи с мъчно произносими абревиатури, налице е афинитет към редом присъединяване във значими политически дел а – избори, набези против банки и/или бизнеси, за които публиката научава от изяви на задгранични посланици и потребление на остарели другарства за споразумяване на сметки " на кафе ".
- Тези другарства не са с " десни екстремисти " по определението на новия претендент прокурор, а с съперниците на " десните екстремисти ". Най-показателният случай е този с конституционно дело №13/2015, провокирано от основния прокурор, чийто резултат е въвеждането на отминалост по отношение на действията на ръководещите сред 1944 и 1989 година Иначе казано, този човек не вижда закононарушение против мира да вземем за пример в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт през 1968 година
- Постигнато е същинското болшинство на прокуратурата и основния прокурор във Висш съдебен съвет , а неговата " етична " комисия, включително тази, която назначава и уволнява съдиите, му е подчинена, в това число с политическата поддръжка, за която стана дума нагоре.
Разделението на управляващите е на практика отстранено. То не работи заради един доста елементарен механизъм: в Народното събрание и в изпълнителната власт няма съвсем никой, който да не е някогашен или предстоящ клиент на прокуратурата.
Същото е ситуацията и в зависещите от основния прокурор съприлежащи му институции. Остава единствено да се довърши този модел и в съда. Това няма да е мъчно, тъй като политическата система е към този момент пъкъл хок еднопартийна.
" В естествените страни основният прокурор е част от изпълнителната власт, в България е противоположното. "
Красен Станчев
" Който не се подчинява, не би трябвало да яде ".
Лев Троцки
Главните прокурори у нас не обичат сравненията с Румъния, когато стане дума за независимостта на съда. На мен те също не са ми правили в никакъв случай изключително усещане - Румъния се усъвършенства, а България се утежнява. Според Института " Фрейзър " България е била най-добре по индикатора " правосъдна самостоятелност " през 2000 година, когато е получила 4.18 от 10 вероятни точки.
По-интересно е сравнението със Зимбабве На него аз се натъкнах инцидентно през 2014 година, преглеждайки класациите в показателя за стопанската независимост в света.
Зимбабве и България
През 2012 година по критерия " самостоятелност и обективност на съда " България се оказва под нивото на Зимбабве. Когато България е в апогея на независимостта на съдилищата (2000 г.), съдът в Зимбабве е доста по-независим - с 6.18 точки. С подобен сан тогава са единствено най-хубавите някогашни комунистически страни Естония и Чехия.
Независимостта на зимбабвийските съдилища изчезва през 2001 година (оценката им потъва до 1.5 точки). Президентът Мугабе взема решение да изземе селскостопанската земя, останала във притежание на притежатели от колониалния интервал. След това независимостта и обективността на съдилищата последователно се усъвършенстват, с цел да стигнат високите за такава обстановка български " стандарти " през 2011 година Точно тогава България се плъзга под нивото на Зимбабве. След 2012 година ситуацията в Зимбабве се усъвършенства и е малко над равнището на България.
Зимбабве е президентска република. Съдебната власт е отделена от изпълнителната. Мястото на основния прокурор е в изпълнителната власт. Конституционните и другите висши съдии също се назначават от президента (по предложение на Кадровата комисия по правосъдие).
Мугабе има навика да сменя основните прокурори, когато не го слушат. За 37 години ръководство той сменя осем души на тази служба, някои от тях се задържат напълно за малко, ефикасните прокурори са четирима. Последният е от позадържалите се на това място. Първоначално (през 2016 г.) той е упрекнат в скрит план да взриви мандра, която е благосъстоятелност на дамата на президента, а през 2017 година е приет за незапознат, тъй като не проверява народен представител принудител и педофил от партията на Мугабе.
Назначеният от новия президент Емерсън Дамбудзо Мнангагва основен прокурор и висшите съдии вършат положително усещане, в случай че се съди по отчетите на Организация на обединените нации и напредъка на страна в показателите по господство на правото. Всички те произлизат от политическата партия на Мугабе – Зимбабвийския Африкански народен съюз – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).
Очевидно е, че президентът на Зимбабве е виновен за разделянето на управляващите и надлежно за независимостта на съда.
България не е Зимбабве, отговорността е неразбираема
Най-важният признак е, че в България отговорността за размиването на разделянето на управляващите, потиснатото състояние на съда и незадоволителното положение с върховенството на закона също е размита.
По последния индикатор, следен от Световната банка, също няма развиване от 2000 година насам. От 2012 година той се утежнява, в това число след законовите и конституционни промени от 2015 година Това корелира с упадъка по индикатора " надзор върху корупцията ".
Българският индикатор " господство на закона " за 2017 година е с 15-20% по-неблагоприятен от междинното състояние в региона на Източна Европа и Централна Азия. Само Руската Федерация и азиатските страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са по-зле.
Отговорността е и разтеглена във времето.
Непосредствената виновност е на основните прокурори, а опосредената – на ръководещите партии след 2003 година и на назначените от тях и президента Първанов конституционни съдии.
Да се върнем още по-назад
През 1991 година, с член 126 и идващите от конституцията е учредена цялостна самостоятелност на фигурата на основния прокурор и централизираната под него прокуратура. Това е плод на страха от злоупотреби на изпълнителната власт, при неразбираем излаз от идващите избори и боязън на депутатите от Българска социалистическа партия от отговорност за дейностите на предходния режим. (Затова президентът няма ефикасни лостове да поддържа разделянето на управляващите, а ветото е хилаво.)
Бе явно, че това състояние на основния прокурор следва руската " конституционна " традиция, даже и без съществуването на някой доморасъл Сталин, Путин или Мугабе.
През 2003 и 2005 година страхът от дълго време бе липсващ, а Българска социалистическа партия след неразбориите от 1996 и 1997 година още веднъж бе част, от време на време неявна, от ръководството на страната.
Конституционният съд в действителност гипсира наредбите на член 126 и идващите, постановявайки, че " основният прокурор " е в действителност част от " формата на държавно ръководство ".
Първото конституционно дело № 22/2002 година е провокирано от основния прокурор. В негов интерес е да направи конституционното състояние на своята институция непроменимо.
По второто (№ 7/2005 г.), когато Върховният касационен съд търси обяснение на " формата ", основният прокурор и Асоциацията на прокурорите смятат, че даже самото задаване на въпроса е неприемливо и следва да бъде отхвърлено напълно. А в случай че бъде прегледано, " да се одобри разбирането, че посочените промени съставляват смяна във формата на държавно ръководство и осъществяването им е от компетентността на Велико народно събрание. " Съдът възприема възгледа на прокурорите. Те имат право да желаят страната да е нещо като прокурорска република (или монархия). Ирационално и безпричинно е единодушието на Конституционния съд.
" Който не се подчинява, не би трябвало за яде "
С тези думи Троцки разказва ситуацията в Съветска Русия. Те са годни и за ръководството на Мугабе и Путин.
През 2004 година и 2006 година комисарите на Европейски Съюз по разширението, с които приказвах постоянно, виждаха казуса с прокуратурата, само че харесваха България и не смятаха, че би трябвало да слагат разрешаването му като изискване за участие. Пък и нямаше процедура, на която да се базират
Деянията на настоящия основен прокурор са добре известни и са разказани от съименника ми Красен Николов. Тук ще се спра единствено на това, което се е трансформирало в процедура.
- Покрай първия огромен обществен акт на основния прокурор стана ясно, че той има отрицателен пресантиман по отношение на бизнеса . Тогава, при започване на 2013 година, под претекст за " битка с монополите ", по негова заповед, посред проведени митинги против ЕРП-тата, проверяващи " качулки " нахлуха в офисите на тези компании. Нищо, че бизнесът им е напълно контролиран, статутът им произтича от закона и не им е разрешено да оперират на либерализиран пазар.
- Дори след обрастването на прокуратурата със специфични спомагателни органи с мъчно произносими абревиатури, налице е афинитет към редом присъединяване във значими политически дел а – избори, набези против банки и/или бизнеси, за които публиката научава от изяви на задгранични посланици и потребление на остарели другарства за споразумяване на сметки " на кафе ".
- Тези другарства не са с " десни екстремисти " по определението на новия претендент прокурор, а с съперниците на " десните екстремисти ". Най-показателният случай е този с конституционно дело №13/2015, провокирано от основния прокурор, чийто резултат е въвеждането на отминалост по отношение на действията на ръководещите сред 1944 и 1989 година Иначе казано, този човек не вижда закононарушение против мира да вземем за пример в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт през 1968 година
- Постигнато е същинското болшинство на прокуратурата и основния прокурор във Висш съдебен съвет , а неговата " етична " комисия, включително тази, която назначава и уволнява съдиите, му е подчинена, в това число с политическата поддръжка, за която стана дума нагоре.
Разделението на управляващите е на практика отстранено. То не работи заради един доста елементарен механизъм: в Народното събрание и в изпълнителната власт няма съвсем никой, който да не е някогашен или предстоящ клиент на прокуратурата.
Същото е ситуацията и в зависещите от основния прокурор съприлежащи му институции. Остава единствено да се довърши този модел и в съда. Това няма да е мъчно, тъй като политическата система е към този момент пъкъл хок еднопартийна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ