"Карго култ". Наистина ли е апокалипсис образованието?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
Втората международна война. Съединени американски щати основават военни бази в Тихия океан. Жителите на Меланезия назовават самолетите " стоманени птици " и стартират да имат вяра, че при верни религиозни ритуали тези " птици " ще донесат и на тях храни и движимости, с каквито " боговете " са дарили белите. Антрополозите назовават този феномен " карго фетиш " или " самолетопоклонничество ". Меланезия ли казахме? Не единствено. В България има най-малко една сфера, в която се развива подобен фетиш – в образованието.
За седмица в България имаше две просветителни събития, показани и възприети от българските жители като апокалиптични. Първо, за по-малко от час родителите в ромските махали в Сливен, Ямбол и Карнобат прибраха децата от учебни заведения и детски градини поради слух, че " обществените вземат деца от учебно заведение ".
Училището като място, където злонамерени обществени служащи " ловуват " деца, е несъмнено недостигана до момента степен на съмнение и параноя, обзела хиляди родители с общителното подпомагане на... чакаме ДАНС и Министерство на вътрешните работи да ни кажат на КОЙ.
Второ, на доста места се появи информация, че " просветителната промяна публично катастрофира " – във връзка започването на процеса на обзор и рационализиране на новите образователни стратегии от 2016 година, което кардинално е отговорност на Министерството на образованието и науката (МОН) и кардинално се чака да бъде правено на всеки 4 години...
За седмица, държанието и реакциите на прекалено много български жители – другояче горди европейци и сякаш носители на цели 13 века важен принос в забележителната европейска цивилизация, изглеждаше като държание на изолирано полинезийско племе със личен карго фетиш.
Ритуалите и вълшебното минало
Карго култът е причудлива набожност, която се ражда от срещата на предмодерни общества с високи технологии, попаднали в техния хабитат краткотрайно. След изгубването на мистично другите, вълшебни високи технологии, локалните хора стартират усърдно оприличаване и ритуално разиграване на изключителния си опит от срещата – с вярата, че ще се повтори. И чакат знамение. (Повече за карго култа можете да намерите тук).
В нашия случай главният мотор на карго култа наподобява са страхът и суматохата пред всевъзможни промени, в това число и изцяло измислени. А в центъра на личния ни карго фетиш е... предишното. По аргументи, за които би трябвало да се написа настрана, прекалено много от нас са уверени, че нашето минало е вълшебно и всичко е било по-добро, по-красиво и по-изобилно в предишното. Само за седмица успяхме да правим следните " ритуали " пред олтара на родния карго фетиш:
* Шумно и изрично да прокламираме, че българското семейство е обект на варварско нахлуване от всякакви страни, за да се отдалечи от съвършеното си хармонично положение и обичайните полезности от... миналото;
* Ясно да посочим виновниците за сегашното нерадостно състояние на българското семейство – системите за протекция и за обществено подкрепяне, учебните заведения и светската страна, които основават нездравословни закони и практики. Но в случай че прекратим активността им, ще възстановим още веднъж хармоничното положение на нещата от... предишното.
* На процедура да проверим " бойната си подготвеност " да измъкнем децата от учебно заведение – това извънредно " рисково " за тях място. Научихме, че сме извънредно бързи, само че единствено 5-6% от нас схващат " заплахата ". Ще работим още по въпроса. Предстои поход. Който ще напомни на българите по какъв начин са се " вдигали като един "... в предишното.
* Да обявим за неуспех на образованието едно от дребното рационални решения на МОН в последните 15 години – да усъвършенства навреме образователните стратегии на децата въз основа на данни от тяхното използване и установени проблеми. И да създадем това с значителни изказвания какъв брой съвършени са били образователните ни стратегии... в предишното.
Три стъпки за излизане от обстановката
Карго култовете са занимателна част от проучванията на предмодерните изолирани общности. Но уви, те са признак на тежка социална парализа при развити общества като нашето. Причините за парализата са две: сериозна маса функционално необразовани жители (по публични данни такива са над 40% от дейните българи във всички генерации), както и съществуването на институции, изчерпали доверието на жителите с неточности и цялостна безнаказаност за грешките.
След невъобразимата седмица с просветителните апокалипсиси, желая да оставя тук за размисъл някои благоприятни условия, които ще пропилеем, в случай че в незабавен порядък не закрием умишлено родния карго фетиш към предишното и прилежащото му очакване предишното да възкръсне по магически метод и да ни подари берекет:
1. Адекватни на актуалните деца образователни стратегии. Ако оставим МОН да се оправя отново безнадзорно със задачата да усъвършенства новите ни стратегии и отново да ги сервира на децата и учителите без апробация и/или предварителна оценка на въздействието ще се отдалечим на още 4 години от най-хубавото обучение, което сме способни да осигурим. Още 250 000 деца ще пропуснат шанса си за такова.
2. Някакъв, даже непретенциозен, прогрес в гражданската ни просветеност. 30-а година не мърдаме от бебешкия етап на гражданска просветеност на свободни хора. Първо си подценяваме гражданските отговорности като капризни деца, загрижени единствено за персоналното си улеснение, а след това вършим походи и митинги да защитим гражданските си права и към момента срамно огромна част от нас не могат да разграничават частния интерес от обществения.
3. Миналото като преподавател по функционална просветеност. Докато не се разделим с илюзията, че предишното ни е вълшебно и напълно и не стартираме да го преглеждаме като каквото е – опит на хората преди нас, озовавали се в всякакви обстановки, от които забавни са сходните на тези, в които се озоваваме през днешния ден ние самите – единствено си губим времето да гледаме в предишното.
Втората международна война. Съединени американски щати основават военни бази в Тихия океан. Жителите на Меланезия назовават самолетите " стоманени птици " и стартират да имат вяра, че при верни религиозни ритуали тези " птици " ще донесат и на тях храни и движимости, с каквито " боговете " са дарили белите. Антрополозите назовават този феномен " карго фетиш " или " самолетопоклонничество ". Меланезия ли казахме? Не единствено. В България има най-малко една сфера, в която се развива подобен фетиш – в образованието.
За седмица в България имаше две просветителни събития, показани и възприети от българските жители като апокалиптични. Първо, за по-малко от час родителите в ромските махали в Сливен, Ямбол и Карнобат прибраха децата от учебни заведения и детски градини поради слух, че " обществените вземат деца от учебно заведение ".
Училището като място, където злонамерени обществени служащи " ловуват " деца, е несъмнено недостигана до момента степен на съмнение и параноя, обзела хиляди родители с общителното подпомагане на... чакаме ДАНС и Министерство на вътрешните работи да ни кажат на КОЙ.
Второ, на доста места се появи информация, че " просветителната промяна публично катастрофира " – във връзка започването на процеса на обзор и рационализиране на новите образователни стратегии от 2016 година, което кардинално е отговорност на Министерството на образованието и науката (МОН) и кардинално се чака да бъде правено на всеки 4 години...
За седмица, държанието и реакциите на прекалено много български жители – другояче горди европейци и сякаш носители на цели 13 века важен принос в забележителната европейска цивилизация, изглеждаше като държание на изолирано полинезийско племе със личен карго фетиш.
Ритуалите и вълшебното минало
Карго култът е причудлива набожност, която се ражда от срещата на предмодерни общества с високи технологии, попаднали в техния хабитат краткотрайно. След изгубването на мистично другите, вълшебни високи технологии, локалните хора стартират усърдно оприличаване и ритуално разиграване на изключителния си опит от срещата – с вярата, че ще се повтори. И чакат знамение. (Повече за карго култа можете да намерите тук).
В нашия случай главният мотор на карго култа наподобява са страхът и суматохата пред всевъзможни промени, в това число и изцяло измислени. А в центъра на личния ни карго фетиш е... предишното. По аргументи, за които би трябвало да се написа настрана, прекалено много от нас са уверени, че нашето минало е вълшебно и всичко е било по-добро, по-красиво и по-изобилно в предишното. Само за седмица успяхме да правим следните " ритуали " пред олтара на родния карго фетиш:
* Шумно и изрично да прокламираме, че българското семейство е обект на варварско нахлуване от всякакви страни, за да се отдалечи от съвършеното си хармонично положение и обичайните полезности от... миналото;
* Ясно да посочим виновниците за сегашното нерадостно състояние на българското семейство – системите за протекция и за обществено подкрепяне, учебните заведения и светската страна, които основават нездравословни закони и практики. Но в случай че прекратим активността им, ще възстановим още веднъж хармоничното положение на нещата от... предишното.
* На процедура да проверим " бойната си подготвеност " да измъкнем децата от учебно заведение – това извънредно " рисково " за тях място. Научихме, че сме извънредно бързи, само че единствено 5-6% от нас схващат " заплахата ". Ще работим още по въпроса. Предстои поход. Който ще напомни на българите по какъв начин са се " вдигали като един "... в предишното.
* Да обявим за неуспех на образованието едно от дребното рационални решения на МОН в последните 15 години – да усъвършенства навреме образователните стратегии на децата въз основа на данни от тяхното използване и установени проблеми. И да създадем това с значителни изказвания какъв брой съвършени са били образователните ни стратегии... в предишното.
Три стъпки за излизане от обстановката
Карго култовете са занимателна част от проучванията на предмодерните изолирани общности. Но уви, те са признак на тежка социална парализа при развити общества като нашето. Причините за парализата са две: сериозна маса функционално необразовани жители (по публични данни такива са над 40% от дейните българи във всички генерации), както и съществуването на институции, изчерпали доверието на жителите с неточности и цялостна безнаказаност за грешките.
След невъобразимата седмица с просветителните апокалипсиси, желая да оставя тук за размисъл някои благоприятни условия, които ще пропилеем, в случай че в незабавен порядък не закрием умишлено родния карго фетиш към предишното и прилежащото му очакване предишното да възкръсне по магически метод и да ни подари берекет:
1. Адекватни на актуалните деца образователни стратегии. Ако оставим МОН да се оправя отново безнадзорно със задачата да усъвършенства новите ни стратегии и отново да ги сервира на децата и учителите без апробация и/или предварителна оценка на въздействието ще се отдалечим на още 4 години от най-хубавото обучение, което сме способни да осигурим. Още 250 000 деца ще пропуснат шанса си за такова.
2. Някакъв, даже непретенциозен, прогрес в гражданската ни просветеност. 30-а година не мърдаме от бебешкия етап на гражданска просветеност на свободни хора. Първо си подценяваме гражданските отговорности като капризни деца, загрижени единствено за персоналното си улеснение, а след това вършим походи и митинги да защитим гражданските си права и към момента срамно огромна част от нас не могат да разграничават частния интерес от обществения.
3. Миналото като преподавател по функционална просветеност. Докато не се разделим с илюзията, че предишното ни е вълшебно и напълно и не стартираме да го преглеждаме като каквото е – опит на хората преди нас, озовавали се в всякакви обстановки, от които забавни са сходните на тези, в които се озоваваме през днешния ден ние самите – единствено си губим времето да гледаме в предишното.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ