Липсващият пациент. Как парите за медицинските сестри станаха история с надвикване
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Надежда Цекулова дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е шеф стратегия " Кампании и връзки " в Българския хелзинкски комитет.
" Каква заплата желаете? "
Напориста кореспондентка на огромна телевизия повтаря неколкократно въпроса към една от медицинските сестри, пристигнали на митинг в понеделник. Събеседничката се пробва да изясни, че парите надалеч не изчерпват мотивите за митинг, само че репортерката губи интерес и ѝ лишава думата.
Нивото на дебата за продължаващия към този момент половин година митинг на медицинските сестри мъчно съумява да надвиши обещаните 900-950 лева за съществена заплата в Колективния трудов контракт за бранш опазване на здравето за 2019 година и клишета като " почитание към специалността " или " почтено възнаграждение ".
Историята на едно надвикване
Масло в огъня на разногласието " кой в този момент ще ни даде пари " наля и абсурдът с 50-те милиона лв., отпуснати от Министерския съвет през май за заплати на медицинските сестри, които през октомври внезапно се оказаха 6 млн. Така в надвикването сред работещи, министерство, синдикати и здравна каса потънаха най-важните въпроси за нежеланите условия, при които медицинските експерти работят, само че и за противоречивото качество на грижите, които могат да обезпечат на пациентите си при тези условия.
По данни на Национален статистически институт към 31.12.2018 година в страната работят над 46 000 медицински експерти, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.
Лесно може да се пресметна, че това прави 437 сестри на 100 000 души население, а една акушерка се пада на 20 дами, родили през годината.
Анализ на Евростат слага страната ни на пето място измежду страните с дефицит на медицински сестри, като най-тежко е ситуацията в Румъния с 66 на 100 000. Най-добре обгрижени би следвало да са пациентите в Люксембург, Ирландия и Швеция с над 1100 сестри на 100 000 души население.
Очаква се обаче страната ни да изпадне още в класацията, защото по данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) близо половината работещи в системата са или пенсионери, или ще се пенсионират в околните 2 години. Тези тревожни цифри не са вест – сривът настава с новото хилядолетие, когато броят на медицинските сестри у нас понижава внезапно с повече от 30% - от малко над 45 хиляди през 1999 година на към 28 500 през 2002 година
Абстрактното искане на медицинските експерти за " почитание към специалността " им години наред превратно се пояснява (включително постоянно и от самите тях) като условие към пациентите. Преведено на езика на действителните проблеми в системата обаче, то е по-важно от моментните финансови условия, и съставлява условие към институциите да основат правилник, който да сложи в неспособност системата да действа без минимално равнище на здравните грижи – както количествено, по този начин и качествено. Казано по-просто – да дефинират какъв брой медицински експерти са нужни и какви резултати би трябвало да имат грижите им за пациентите.
Системата е жива, а би трябвало да банкрутира
Според икономиста Калоян Стайков, щом неналичието на сестри не стимулира лечебните заведения да им оферират по-високи заплати, очевидно системата не е застрашена: " Ние приказваме за недостиг повече от 10 години. Системата обаче не е спряла да действа, броят на лечебните заведения даже се усили, а заплатите останаха ниски. Това значи, че или няма същински недостиг, или има някакъв вътрешен механизъм, по който мениджърите на лечебни заведения се оправят с дефицита на сестри, с цел да не стане той причина за прекъсване на активността. "
Обяснението идва от Веселина Ганчева, представител на Асоциацията на българските медицински сестри: " Сестринската работа от време на време се прави от лекари специализанти, или пък от болногледачи без никакво здравно обучение. А една сестра е принудена да работи на две и повече места, с цел да си обезпечи порядъчен приход. "
При по този начин поставените условия, полемиката въобще не стига до осъвременяването на знанията и повишението на квалификацията на медицинските експерти, надлежно и до качеството на грижите, които всички ние получаваме.
А изходът от омагьосания кръг наподобява е точно в слагането на пациента в картината. " Няма по какъв начин заплатите да се покачат, до момента в който като платци нямаме явен план - в цената на една клинична пътека какъв брой е планувано за труд, какъв брой от този труд е лекарски, какъв брой е сестрински и каква е цената му. И до момента в който нямаме измерители за качеството на лекуването ", изяснява Калоян Стайков, и добавя: " нелогично е да има условие за най-малък престой по клинична пътека, само че да няма условие какви здравни цели си слагаме в лекуването на един болен ".
Изследване на британската Национална здравна работа (NHS) да вземем за пример демонстрира, че в отделенията, където една сестра се грижи за 6 или по-малко пациенти, смъртността е с 20% по-ниска, в сравнение с в тези, в които на една сестра се падат 10 или повече пациенти. Подобно проучване никой не е провеждал у нас.
Нещо повече – в българските регулативни документи броят на сестрите е единствено целесъобразен и е съотнесен към броя на лекарите – две сестри на един доктор. Колко пациенти се падат на това (пожелателно) трио и какъв брой качествено се лекуват те, остава неразбираемо. А не можем да чакаме цената на труда да е значим детайл в здравна система, която не се интересува дали с този труд в действителност се създава здраве.
" Каква заплата желаете? "
Напориста кореспондентка на огромна телевизия повтаря неколкократно въпроса към една от медицинските сестри, пристигнали на митинг в понеделник. Събеседничката се пробва да изясни, че парите надалеч не изчерпват мотивите за митинг, само че репортерката губи интерес и ѝ лишава думата.
Нивото на дебата за продължаващия към този момент половин година митинг на медицинските сестри мъчно съумява да надвиши обещаните 900-950 лева за съществена заплата в Колективния трудов контракт за бранш опазване на здравето за 2019 година и клишета като " почитание към специалността " или " почтено възнаграждение ".
Историята на едно надвикване
Масло в огъня на разногласието " кой в този момент ще ни даде пари " наля и абсурдът с 50-те милиона лв., отпуснати от Министерския съвет през май за заплати на медицинските сестри, които през октомври внезапно се оказаха 6 млн. Така в надвикването сред работещи, министерство, синдикати и здравна каса потънаха най-важните въпроси за нежеланите условия, при които медицинските експерти работят, само че и за противоречивото качество на грижите, които могат да обезпечат на пациентите си при тези условия.
По данни на Национален статистически институт към 31.12.2018 година в страната работят над 46 000 медицински експерти, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки.
Лесно може да се пресметна, че това прави 437 сестри на 100 000 души население, а една акушерка се пада на 20 дами, родили през годината.
Анализ на Евростат слага страната ни на пето място измежду страните с дефицит на медицински сестри, като най-тежко е ситуацията в Румъния с 66 на 100 000. Най-добре обгрижени би следвало да са пациентите в Люксембург, Ирландия и Швеция с над 1100 сестри на 100 000 души население.
Очаква се обаче страната ни да изпадне още в класацията, защото по данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) близо половината работещи в системата са или пенсионери, или ще се пенсионират в околните 2 години. Тези тревожни цифри не са вест – сривът настава с новото хилядолетие, когато броят на медицинските сестри у нас понижава внезапно с повече от 30% - от малко над 45 хиляди през 1999 година на към 28 500 през 2002 година
Абстрактното искане на медицинските експерти за " почитание към специалността " им години наред превратно се пояснява (включително постоянно и от самите тях) като условие към пациентите. Преведено на езика на действителните проблеми в системата обаче, то е по-важно от моментните финансови условия, и съставлява условие към институциите да основат правилник, който да сложи в неспособност системата да действа без минимално равнище на здравните грижи – както количествено, по този начин и качествено. Казано по-просто – да дефинират какъв брой медицински експерти са нужни и какви резултати би трябвало да имат грижите им за пациентите.
Системата е жива, а би трябвало да банкрутира
Според икономиста Калоян Стайков, щом неналичието на сестри не стимулира лечебните заведения да им оферират по-високи заплати, очевидно системата не е застрашена: " Ние приказваме за недостиг повече от 10 години. Системата обаче не е спряла да действа, броят на лечебните заведения даже се усили, а заплатите останаха ниски. Това значи, че или няма същински недостиг, или има някакъв вътрешен механизъм, по който мениджърите на лечебни заведения се оправят с дефицита на сестри, с цел да не стане той причина за прекъсване на активността. "
Обяснението идва от Веселина Ганчева, представител на Асоциацията на българските медицински сестри: " Сестринската работа от време на време се прави от лекари специализанти, или пък от болногледачи без никакво здравно обучение. А една сестра е принудена да работи на две и повече места, с цел да си обезпечи порядъчен приход. "
При по този начин поставените условия, полемиката въобще не стига до осъвременяването на знанията и повишението на квалификацията на медицинските експерти, надлежно и до качеството на грижите, които всички ние получаваме.
А изходът от омагьосания кръг наподобява е точно в слагането на пациента в картината. " Няма по какъв начин заплатите да се покачат, до момента в който като платци нямаме явен план - в цената на една клинична пътека какъв брой е планувано за труд, какъв брой от този труд е лекарски, какъв брой е сестрински и каква е цената му. И до момента в който нямаме измерители за качеството на лекуването ", изяснява Калоян Стайков, и добавя: " нелогично е да има условие за най-малък престой по клинична пътека, само че да няма условие какви здравни цели си слагаме в лекуването на един болен ".
Изследване на британската Национална здравна работа (NHS) да вземем за пример демонстрира, че в отделенията, където една сестра се грижи за 6 или по-малко пациенти, смъртността е с 20% по-ниска, в сравнение с в тези, в които на една сестра се падат 10 или повече пациенти. Подобно проучване никой не е провеждал у нас.
Нещо повече – в българските регулативни документи броят на сестрите е единствено целесъобразен и е съотнесен към броя на лекарите – две сестри на един доктор. Колко пациенти се падат на това (пожелателно) трио и какъв брой качествено се лекуват те, остава неразбираемо. А не можем да чакаме цената на труда да е значим детайл в здравна система, която не се интересува дали с този труд в действителност се създава здраве.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ