ТЕЦ - как и защо властта организира монументални стопански нещастия
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
Покрай злобата на деня неусетно ще настъпи едно от най-монументалните икономически несгоди за страната. Това ще стане не тъй като то не може да бъде избегнато, а тъй като част от енергетиката, както наподобява, преднамерено е тласкана към закриване. В интерес на малко на брой деятели, които с огромно предпочитание прокарват планове на държавни компании от Руската федерация.
" Лошият " Европейски Съюз
1. През юни тази година Европейският съюд разгласява три регламента (2019/941-942-943) в региона на електроенергетиката. Съдържанието им е известно от години и визира рисковете и стабилността за електроенергийните системи на Съюза при преход към по-големи дялове на възобновимите енергийни източници и постепенна декарбонизация - т.е. по-малко произвеждане на ток от въглища, което обичайно води до отделянето на повече въглерод в атмосферата. Усилието в този момент е по този път да няма доста жертви и непредвидени последствия. Точно този план наподобява няма по какъв начин да бъде изпълнен в България.
1.1. Общият размер на това законодателство на български е 204 страници. Без ненужни детайлности, техният смисъл е:
а) да се оцени адекватността на ресурсите в електроенергетиката на всяка страна членка и да се създаде механизъм за компенсиране;
б) оценката и механизмът би трябвало да са подкрепени с проект за действие;
в) той би трябвало да бъде признат и прибавен по съгласуван метод от другите страни членки на Европейски Съюз (защото пазарът е общ) и
г) се обезпечи съдействие в тази област на страните членки и на техните енергийни регулатори.
1.1.1. Трите регламента ползват Директива 2019/944 " по отношение на общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия ". Това е така наречен " 4-ти енергиен пакет ".
1.2. Най-важен е правилник 943, който показва, че при съставянето на оценките и проектите се вземат поради националните, географските и районни особености. И са сложени периодите за показване на проектите за деяние или дерогация (1 януари 2020 г.) и за вземане предвид с задачите за декарбонизация (31 декември 2025 г.).
Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER) категорично изяснява това в една 35-странична рекомендация по какъв начин да се приложат условията.
1.2.1 .Казано накъсо: в случай че няма проект за деяние (или дерогация), утвърден и признат от другите страни участнички в пазара, към края на 2025 година ще би трябвало да бъдат затворени въглищни Топлоелектрическа централа, без значение дали по настоящите в този момент стандарти са чисти или не.
1.2.2. Отделна задача е да се изследва по какъв начин и по кое време са формирани проектите за деяние на обособените страни. Засега е известно единствено, че всички страни със забележителен дял на въглищни Топлоелектрическа централа, като се изключи България, са създали оценки на адекватността и са предложили механизми, съгласно условията на регламента.
1.3. Най-известен е проектът на Германия. Когато се приказва за него, нормално се загатва, че той ще коства " амбициозните " 50 милиарда евро до 2035 година Но не се приказва за изискванията, в които ще се приложи този проект. А те са следните:
- Тези 50 милиарда, разпределени по години, са 0.34% от държавните разноски на страната, като дял от Брутният вътрешен продукт на Германия сумата е пренебрежимо дребна и може да бъде (и на процедура е) утвърдена като държавна помощ;
- Германските Топлоелектрическа централа са в доста преференциално състояние да финансират декарбонизиращо преструктуриране, тъй като цената на електрическата енергия за индустриални консуматори е към 2,5 пъти по-ниска от тази за крайните консуматори (домакинствата). За съпоставяне в България, в случай че не се считат изкривяванията посредством масажиране на " цените ", индустриалните консуматори пращат единствено към 25% по-ниска цена от семействата. Иначе казано, крайните консуматори ще финансират промяната към постепенна декарбонизация, тъй като, както наподобява от изборните резултати за локални, национални и европейски избори, точно те я желаят.
" Дебатът " в България
2. Нещастието с огромна възможност ще бъде " направено в България " от законните органи на представителната народна власт, с тихата поддръжка на всички парламентарни групи, с безучастието на извънпарламентарната съпротива, работодатели и синдикати.
2.1. Зелените, да вземем за пример " За земята ", упорстват за " по-амбициозни цели за декарбонизация ", цитират 50-те милиарда немски опит и утопични сметки, само че означават, че България губи благоприятни условия и финансиране за равномерен преход. Едната от сметките е за спестените средства от естествени бедствия, само че делата, които водят против вложители, са с 40% по-скъпи като разход за стопанската система от бедствията. Извънпарламентарните " десни " мълчат по съдружни съображения, а и носят отчасти виновност за вредите от възбраната на изследванията на природен газ от шисти през 2012 година
2.2. Профсъюзите би трябвало да се намесят, тъй като по техни непубликувани, този път реалистични, оценки загубата на работни места от закриването на " Мариците " ще е най-малко 65 хиляди.
2.2.1 . Работодателите обединено и от дълго време ругаят " американските централи " и техните облаги, въпреки в едната от тях първичната инвестиция да е по-голяма от 35-годишната инвестиция на моментния победител в търга за Летище София, а другата да е в порядъка на мечтаната инвестиция на VW (или Hyundai).
" Американските централи " имат най-голямата продуктивност в енергетиката и дават работа на най-малко 200 фирми-доставчици и на половината от " Мини Марица ". Отгоре на това те са механически " чисти " и без вложенията в тях страната не би могла да покрие част от критериите за участие в Европейски Съюз и да компенсира загубите на мощности от дребните реактори в АЕЦ " Козлодуй ". Решенията за тези вложения са утвърдени от Народното събрание през 1998 година, тогава е взет и държавно обезпечен заем за " Марица Изток 2 ", която също с решение на Народното събрание остава държавна. Договорът за изкупуване на продукцията им е най-изгодната скица за финансиране на инвестицията, тъй като държавният дълг бе към 100% от Брутният вътрешен продукт. Тази скица бе доказана от три енергийни тактики, шест държавни управления и министри на енергетиката, и се употребява с утвърждението на на практика всички енергийни специалисти. Само една държавна конструкция през 2013 година възбуди дело против България в Европейски Съюз във връзка сякаш непозволената държавна помощ за тези централи.
Ефекти от дейности и бездействия
3. От 2015 година до момента седем национални и интернационалните конференции по енергетика и най-малко три районни (в Стара Загора) доразвиват доказателства за това по какъв начин без лигнитните Топлоелектрическа централа електроенергийната система не би могла да действа. На думи това се признава и от министъра Теменужка Петкова. В началото на годината Камарата на енергетиците й подсети, че разбор на адекватността на системата и проект за деяние би трябвало да бъдат показани в период, и си предложи услугите по този мотив. Аргументите бяха признати, а по-късно съставянето им стартира от реномирана в региона компания. Под претекст, че компанията е имала контракти с " американските централи ", работата по-късно бе предоставена на държавния съветник в разногласието от 2013 година с тях – също реномирана компания.
3.1. Доколкото мога да осъждам от логиката на такива контракти, ситуацията е нетривиално. Правителственият съветник няма по какъв начин да не е получил задача да " потвърди ", че тези централи не се нуждаят от механизъм за отплата. Сега оценката на адекватността би трябвало да покаже, в случай че е справедлива, противоположното.
3.1.1. В тази репутационна шизофреничност консултантът има три изхода:
- да потвърди това, което настояват енергетиците и наподобява очевидно;
- да отстоява това, което, допуска се, към този момент е дал като съвет на държавното управление и
- да свърши работа в последния миг, като обоснове и едното, и другото, т.е. каже нещо неясно.
3.1.2. Междувременно държавното управление не подхваща даже стъпки по дерогация и по доста чудноват метод ползва упоменатия правилник 943. В тромавия български превод той вкарва правилото, че " на балансиращите пазари ефикасното и ненарушаващо конкуренцията ценообразуване при възлагането на поръчки за балансиращ потенциал и балансираща сила [се] изисква договорите за балансиращ потенциал да не дефинират цената за балансиращата сила. " Точно това вършат привилегиите на Топлоелектрическа централа " Варна ".
3.2. Консултантът на държавното управление може да оцени адекватността на системата, ресурсите и предложи механизъм за поддържане на непоклатимост. За това той би трябвало да получи съответното задание. Ако това не стане или времето се окаже незадоволително, резултатите са следните:
3.2.1. Към 2025-2026 година ще се освободи място на вътрешния пазар за нова мощ с мощността на един нуклеарен реактор в АЕЦ " Белене " или другаде, която другояче е ненужна. Това не значи обаче, че такава ще бъде построена. За държавното управление е значимо да стартира процеса.
3.2.2. През 2025 година българските управляващи ще би трябвало да избират кои Топлоелектрическа централа да затворят. Дотогава старанията ще бъдат преоборудваната към този момент на газ Топлоелектрическа централа " Варна " да бъде натоварена със систематични функционалности. Ако този проект се реализира, на дневен ред ще е затварянето на централите в " Марица Изток ".
Покрай злобата на деня неусетно ще настъпи едно от най-монументалните икономически несгоди за страната. Това ще стане не тъй като то не може да бъде избегнато, а тъй като част от енергетиката, както наподобява, преднамерено е тласкана към закриване. В интерес на малко на брой деятели, които с огромно предпочитание прокарват планове на държавни компании от Руската федерация.
" Лошият " Европейски Съюз
1. През юни тази година Европейският съюд разгласява три регламента (2019/941-942-943) в региона на електроенергетиката. Съдържанието им е известно от години и визира рисковете и стабилността за електроенергийните системи на Съюза при преход към по-големи дялове на възобновимите енергийни източници и постепенна декарбонизация - т.е. по-малко произвеждане на ток от въглища, което обичайно води до отделянето на повече въглерод в атмосферата. Усилието в този момент е по този път да няма доста жертви и непредвидени последствия. Точно този план наподобява няма по какъв начин да бъде изпълнен в България.
1.1. Общият размер на това законодателство на български е 204 страници. Без ненужни детайлности, техният смисъл е:
а) да се оцени адекватността на ресурсите в електроенергетиката на всяка страна членка и да се създаде механизъм за компенсиране;
б) оценката и механизмът би трябвало да са подкрепени с проект за действие;
в) той би трябвало да бъде признат и прибавен по съгласуван метод от другите страни членки на Европейски Съюз (защото пазарът е общ) и
г) се обезпечи съдействие в тази област на страните членки и на техните енергийни регулатори.
1.1.1. Трите регламента ползват Директива 2019/944 " по отношение на общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия ". Това е така наречен " 4-ти енергиен пакет ".
1.2. Най-важен е правилник 943, който показва, че при съставянето на оценките и проектите се вземат поради националните, географските и районни особености. И са сложени периодите за показване на проектите за деяние или дерогация (1 януари 2020 г.) и за вземане предвид с задачите за декарбонизация (31 декември 2025 г.).
Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER) категорично изяснява това в една 35-странична рекомендация по какъв начин да се приложат условията.
1.2.1 .Казано накъсо: в случай че няма проект за деяние (или дерогация), утвърден и признат от другите страни участнички в пазара, към края на 2025 година ще би трябвало да бъдат затворени въглищни Топлоелектрическа централа, без значение дали по настоящите в този момент стандарти са чисти или не.
1.2.2. Отделна задача е да се изследва по какъв начин и по кое време са формирани проектите за деяние на обособените страни. Засега е известно единствено, че всички страни със забележителен дял на въглищни Топлоелектрическа централа, като се изключи България, са създали оценки на адекватността и са предложили механизми, съгласно условията на регламента.
1.3. Най-известен е проектът на Германия. Когато се приказва за него, нормално се загатва, че той ще коства " амбициозните " 50 милиарда евро до 2035 година Но не се приказва за изискванията, в които ще се приложи този проект. А те са следните:
- Тези 50 милиарда, разпределени по години, са 0.34% от държавните разноски на страната, като дял от Брутният вътрешен продукт на Германия сумата е пренебрежимо дребна и може да бъде (и на процедура е) утвърдена като държавна помощ;
- Германските Топлоелектрическа централа са в доста преференциално състояние да финансират декарбонизиращо преструктуриране, тъй като цената на електрическата енергия за индустриални консуматори е към 2,5 пъти по-ниска от тази за крайните консуматори (домакинствата). За съпоставяне в България, в случай че не се считат изкривяванията посредством масажиране на " цените ", индустриалните консуматори пращат единствено към 25% по-ниска цена от семействата. Иначе казано, крайните консуматори ще финансират промяната към постепенна декарбонизация, тъй като, както наподобява от изборните резултати за локални, национални и европейски избори, точно те я желаят.
" Дебатът " в България
2. Нещастието с огромна възможност ще бъде " направено в България " от законните органи на представителната народна власт, с тихата поддръжка на всички парламентарни групи, с безучастието на извънпарламентарната съпротива, работодатели и синдикати.
2.1. Зелените, да вземем за пример " За земята ", упорстват за " по-амбициозни цели за декарбонизация ", цитират 50-те милиарда немски опит и утопични сметки, само че означават, че България губи благоприятни условия и финансиране за равномерен преход. Едната от сметките е за спестените средства от естествени бедствия, само че делата, които водят против вложители, са с 40% по-скъпи като разход за стопанската система от бедствията. Извънпарламентарните " десни " мълчат по съдружни съображения, а и носят отчасти виновност за вредите от възбраната на изследванията на природен газ от шисти през 2012 година
2.2. Профсъюзите би трябвало да се намесят, тъй като по техни непубликувани, този път реалистични, оценки загубата на работни места от закриването на " Мариците " ще е най-малко 65 хиляди.
2.2.1 . Работодателите обединено и от дълго време ругаят " американските централи " и техните облаги, въпреки в едната от тях първичната инвестиция да е по-голяма от 35-годишната инвестиция на моментния победител в търга за Летище София, а другата да е в порядъка на мечтаната инвестиция на VW (или Hyundai).
" Американските централи " имат най-голямата продуктивност в енергетиката и дават работа на най-малко 200 фирми-доставчици и на половината от " Мини Марица ". Отгоре на това те са механически " чисти " и без вложенията в тях страната не би могла да покрие част от критериите за участие в Европейски Съюз и да компенсира загубите на мощности от дребните реактори в АЕЦ " Козлодуй ". Решенията за тези вложения са утвърдени от Народното събрание през 1998 година, тогава е взет и държавно обезпечен заем за " Марица Изток 2 ", която също с решение на Народното събрание остава държавна. Договорът за изкупуване на продукцията им е най-изгодната скица за финансиране на инвестицията, тъй като държавният дълг бе към 100% от Брутният вътрешен продукт. Тази скица бе доказана от три енергийни тактики, шест държавни управления и министри на енергетиката, и се употребява с утвърждението на на практика всички енергийни специалисти. Само една държавна конструкция през 2013 година възбуди дело против България в Европейски Съюз във връзка сякаш непозволената държавна помощ за тези централи.
Ефекти от дейности и бездействия
3. От 2015 година до момента седем национални и интернационалните конференции по енергетика и най-малко три районни (в Стара Загора) доразвиват доказателства за това по какъв начин без лигнитните Топлоелектрическа централа електроенергийната система не би могла да действа. На думи това се признава и от министъра Теменужка Петкова. В началото на годината Камарата на енергетиците й подсети, че разбор на адекватността на системата и проект за деяние би трябвало да бъдат показани в период, и си предложи услугите по този мотив. Аргументите бяха признати, а по-късно съставянето им стартира от реномирана в региона компания. Под претекст, че компанията е имала контракти с " американските централи ", работата по-късно бе предоставена на държавния съветник в разногласието от 2013 година с тях – също реномирана компания.
3.1. Доколкото мога да осъждам от логиката на такива контракти, ситуацията е нетривиално. Правителственият съветник няма по какъв начин да не е получил задача да " потвърди ", че тези централи не се нуждаят от механизъм за отплата. Сега оценката на адекватността би трябвало да покаже, в случай че е справедлива, противоположното.
3.1.1. В тази репутационна шизофреничност консултантът има три изхода:
- да потвърди това, което настояват енергетиците и наподобява очевидно;
- да отстоява това, което, допуска се, към този момент е дал като съвет на държавното управление и
- да свърши работа в последния миг, като обоснове и едното, и другото, т.е. каже нещо неясно.
3.1.2. Междувременно държавното управление не подхваща даже стъпки по дерогация и по доста чудноват метод ползва упоменатия правилник 943. В тромавия български превод той вкарва правилото, че " на балансиращите пазари ефикасното и ненарушаващо конкуренцията ценообразуване при възлагането на поръчки за балансиращ потенциал и балансираща сила [се] изисква договорите за балансиращ потенциал да не дефинират цената за балансиращата сила. " Точно това вършат привилегиите на Топлоелектрическа централа " Варна ".
3.2. Консултантът на държавното управление може да оцени адекватността на системата, ресурсите и предложи механизъм за поддържане на непоклатимост. За това той би трябвало да получи съответното задание. Ако това не стане или времето се окаже незадоволително, резултатите са следните:
3.2.1. Към 2025-2026 година ще се освободи място на вътрешния пазар за нова мощ с мощността на един нуклеарен реактор в АЕЦ " Белене " или другаде, която другояче е ненужна. Това не значи обаче, че такава ще бъде построена. За държавното управление е значимо да стартира процеса.
3.2.2. През 2025 година българските управляващи ще би трябвало да избират кои Топлоелектрическа централа да затворят. Дотогава старанията ще бъдат преоборудваната към този момент на газ Топлоелектрическа централа " Варна " да бъде натоварена със систематични функционалности. Ако този проект се реализира, на дневен ред ще е затварянето на централите в " Марица Изток ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ