Ако не искаме втора КТБ, трябва да закрием ББР
Текстът е препечатан от уеб страницата " ЕКИП ". Авторът е основният му редактор.
Ако следите медиите, несъмнено към този момент сте разбрали за следващия абсурден заем, провиснал от Българската банка за развиване (ББР). Този път не става въпрос за някой от крупните бизнеси, свързани с Делян Пеевски, а за различен предприемач – Румен Гайтански по прякор " Вълка ", прочут с близостта си до Ахмед Доган. От ББР са отпуснали 150 млн. лева заем на компания, обвързвана с Гайтански, която няма нито парцели, нито написана активност. Този заем е за придобиването на друга обвързвана компания с оборот от едвам 13.6 млн. лева Чрез какви ментални гимнастики може да се оправдае толкоз огромен заем за придобиването на компания с толкоз дребен оборот е тайнственост. Но това не е всичко.
Този заем се равнява на 10% от кредитния портфейл на ББР,
което е доста високо равнище на рискова експозиция към единствено един единствен бизнес и в допълнение изостря подозренията в източване на държавната банка от политически свързани лица. Самият господин Гайтански е остарял състезател в бизнеса със сметосъбирането (припомнете си компания " Волф " в София), обаче не всеки път се е радвал на благоразположението на властта. По време на първия си мандат като кмет на София Бойко Борисов обществено се хвали с това, че е съумял да отстрани Гайтански от бизнеса с боклука в София. Дали през днешния ден актуалният министър председател продължава да се гордее с това си достижение?
Детайлите към това по какъв начин бизнесът на Гайтански се трансформира в най-сериозната инвестиция на ББР са изключително забавни и можете да прочетете повече за тях в " Капитал ". В рамките на тази публикация обаче бих желал да се концентрирам върху слона в стаята – самата ББР и методът, по който тя се употребява. А точно – за разпределяне на скрепени с държавна гаранция заеми, не към дребни и междинни бизнеси (какъвто сякаш е замисълът), а към доста крупни предприемачи със съмнителна известност и дълбоки политически връзки.
Добрите планове срещат икономическата действителност
ББР е основана преди 20 години през 1999 година като " насърчителна " банка. Идеята е посредством държавно финансиране през банката (чийто притежател е Република България) да се подкрепя дребният и междинния бизнес в България. По план, с цел да се минимизират пазарните изкривявания, които могат да се породят от сходно държавно финансиране, банката би трябвало да отпуска заем единствено в браншове, които са " недофинансирани ", тъй като частните банки виждат прекомерно огромен риск.
Проблемът е, че даже с такива положителни планове сходна банка постоянно е обречена да се трансформира в инструмент за източване на обществен запас, т.е. на парите на данъкоплатците. Ако частните банки не желаят да кредитират даден бизнес за това нормално си има добра причина. Дори да не се употребява за източване по политическа линия, в случай че държавната банка финансира прекалено рискови бизнеси, които са нерентабилни в дълготраен проект (и по тази причина никой не ги кредитира), това постоянно ще резултира в загуби за българския поданик.
Нещо повече – това попречва действието на пазарната конкуренция, която отстрани неустойчивите бизнеси, с цел да могат на тяхно място да се появят устойчиви. Ако страната финансира прекалено рискови и губещи бизнеси, тя забавя тяхното изчистване от пазара и промяната им с по-конкурентоспособни и рентабилни компании. Така нищожен стопански запас се налива в предприятия, които не могат да го усвоят дейно и надлежно на потребителите ще се предлага по-некачествен артикул. Това ли е задачата на държавното финансиране?
Държавата няма по какъв начин да реши кой бизнес заслужава да продължи да съществува и кой не. Това може да се реши единствено от потребителите на съответните бизнеси посредством пазарния развой. Ако за даден бизнес има задоволително консуматори, които считат, че той носи добавена стойност, и надлежно е печеливш, тогава и банките ще го кредитират. Защото има облага. Намесата на страната в този пазарен развой е изцяло непотребна.
Политическият кронизъм води към Ада
Но минусите на държавното финансиране на частни планове, разказани горе, даже не са най-големият проблем в тази ситуация на институции като ББР. Най-големият проблем на сходни държавни банки е, че има голям финансов тласък да се злоупотреби с тях и да бъдат превърнати в принадлежности за източване на обществен запас в интерес на политически свързани бизнеси. Точно това се случва в България. В " Капитал " в детайли са разказани най-крупните кредитни експозиции на ББР. Забележете, че всички са към бизнеси, които са свързани с предприемачи със солидни политически връзки и съмнителна обществена известност.
Няма по какъв начин и да е другояче. Стимулът за корист е прекомерно огромен. В политиката, в случай че има разполагаем финансов запас, който може да бъде източен по някакъв метод, това постоянно ще се случи. Но неприятното е, че колкото по-дълго време разрешаваме да се случва, толкоз по-голям става рискът за нас, данъкоплатците. Финансирането на политически свързани бизнеси неизбежно води до централизация. Заемът към компанията, обвързвана с Гайтански, е ослепителен образец – 10% от портфейла на една банка е доста огромна експозиция. Ако банка в частния бранш направи сходен заем и той в един миг престане да се обслужва, облагите на банката ще се срутен, ликвидността ще се изпари и тя ще се окаже в извънредно рисково финансово положение. Пред риск от банкрут.
Спомнете си какво се случи с КТБ. Тя беше извънредно подвластна от парите на доста дребен брой бизнеси. Когато връзките ѝ с тези бизнеси бяха разтрогнати, КТБ доста бързо се оказа без ликвидност и дарба да изплаща отговорностите си и в последна сметка банкрутира. Ако с ББР се случи нещо сходно, познайте кой ще заплати сметката? Това няма да са загуби за политическата класа и управлението на банката, които разрешават банката да се източва, нито пък за " предприемачите ", които я източват. Това ще са загуби за българския поданик.
Ако следите медиите, несъмнено към този момент сте разбрали за следващия абсурден заем, провиснал от Българската банка за развиване (ББР). Този път не става въпрос за някой от крупните бизнеси, свързани с Делян Пеевски, а за различен предприемач – Румен Гайтански по прякор " Вълка ", прочут с близостта си до Ахмед Доган. От ББР са отпуснали 150 млн. лева заем на компания, обвързвана с Гайтански, която няма нито парцели, нито написана активност. Този заем е за придобиването на друга обвързвана компания с оборот от едвам 13.6 млн. лева Чрез какви ментални гимнастики може да се оправдае толкоз огромен заем за придобиването на компания с толкоз дребен оборот е тайнственост. Но това не е всичко.
Този заем се равнява на 10% от кредитния портфейл на ББР,
което е доста високо равнище на рискова експозиция към единствено един единствен бизнес и в допълнение изостря подозренията в източване на държавната банка от политически свързани лица. Самият господин Гайтански е остарял състезател в бизнеса със сметосъбирането (припомнете си компания " Волф " в София), обаче не всеки път се е радвал на благоразположението на властта. По време на първия си мандат като кмет на София Бойко Борисов обществено се хвали с това, че е съумял да отстрани Гайтански от бизнеса с боклука в София. Дали през днешния ден актуалният министър председател продължава да се гордее с това си достижение?
Детайлите към това по какъв начин бизнесът на Гайтански се трансформира в най-сериозната инвестиция на ББР са изключително забавни и можете да прочетете повече за тях в " Капитал ". В рамките на тази публикация обаче бих желал да се концентрирам върху слона в стаята – самата ББР и методът, по който тя се употребява. А точно – за разпределяне на скрепени с държавна гаранция заеми, не към дребни и междинни бизнеси (какъвто сякаш е замисълът), а към доста крупни предприемачи със съмнителна известност и дълбоки политически връзки.
Добрите планове срещат икономическата действителност
ББР е основана преди 20 години през 1999 година като " насърчителна " банка. Идеята е посредством държавно финансиране през банката (чийто притежател е Република България) да се подкрепя дребният и междинния бизнес в България. По план, с цел да се минимизират пазарните изкривявания, които могат да се породят от сходно държавно финансиране, банката би трябвало да отпуска заем единствено в браншове, които са " недофинансирани ", тъй като частните банки виждат прекомерно огромен риск.
Проблемът е, че даже с такива положителни планове сходна банка постоянно е обречена да се трансформира в инструмент за източване на обществен запас, т.е. на парите на данъкоплатците. Ако частните банки не желаят да кредитират даден бизнес за това нормално си има добра причина. Дори да не се употребява за източване по политическа линия, в случай че държавната банка финансира прекалено рискови бизнеси, които са нерентабилни в дълготраен проект (и по тази причина никой не ги кредитира), това постоянно ще резултира в загуби за българския поданик.
Нещо повече – това попречва действието на пазарната конкуренция, която отстрани неустойчивите бизнеси, с цел да могат на тяхно място да се появят устойчиви. Ако страната финансира прекалено рискови и губещи бизнеси, тя забавя тяхното изчистване от пазара и промяната им с по-конкурентоспособни и рентабилни компании. Така нищожен стопански запас се налива в предприятия, които не могат да го усвоят дейно и надлежно на потребителите ще се предлага по-некачествен артикул. Това ли е задачата на държавното финансиране?
Държавата няма по какъв начин да реши кой бизнес заслужава да продължи да съществува и кой не. Това може да се реши единствено от потребителите на съответните бизнеси посредством пазарния развой. Ако за даден бизнес има задоволително консуматори, които считат, че той носи добавена стойност, и надлежно е печеливш, тогава и банките ще го кредитират. Защото има облага. Намесата на страната в този пазарен развой е изцяло непотребна.
Политическият кронизъм води към Ада
Но минусите на държавното финансиране на частни планове, разказани горе, даже не са най-големият проблем в тази ситуация на институции като ББР. Най-големият проблем на сходни държавни банки е, че има голям финансов тласък да се злоупотреби с тях и да бъдат превърнати в принадлежности за източване на обществен запас в интерес на политически свързани бизнеси. Точно това се случва в България. В " Капитал " в детайли са разказани най-крупните кредитни експозиции на ББР. Забележете, че всички са към бизнеси, които са свързани с предприемачи със солидни политически връзки и съмнителна обществена известност.
Няма по какъв начин и да е другояче. Стимулът за корист е прекомерно огромен. В политиката, в случай че има разполагаем финансов запас, който може да бъде източен по някакъв метод, това постоянно ще се случи. Но неприятното е, че колкото по-дълго време разрешаваме да се случва, толкоз по-голям става рискът за нас, данъкоплатците. Финансирането на политически свързани бизнеси неизбежно води до централизация. Заемът към компанията, обвързвана с Гайтански, е ослепителен образец – 10% от портфейла на една банка е доста огромна експозиция. Ако банка в частния бранш направи сходен заем и той в един миг престане да се обслужва, облагите на банката ще се срутен, ликвидността ще се изпари и тя ще се окаже в извънредно рисково финансово положение. Пред риск от банкрут.
Спомнете си какво се случи с КТБ. Тя беше извънредно подвластна от парите на доста дребен брой бизнеси. Когато връзките ѝ с тези бизнеси бяха разтрогнати, КТБ доста бързо се оказа без ликвидност и дарба да изплаща отговорностите си и в последна сметка банкрутира. Ако с ББР се случи нещо сходно, познайте кой ще заплати сметката? Това няма да са загуби за политическата класа и управлението на банката, които разрешават банката да се източва, нито пък за " предприемачите ", които я източват. Това ще са загуби за българския поданик.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ