Георги Димитров за "Народния съд": Никой не трябва да бъде оправдан!
Текстът е препечатан от уеб страницата " Държавна сигурност.com " със съкращения. Разследващият публицист Христо Христов е негов основател и редактор.
Днес, 1 февруари, в България публично се отбелязва Денят на благодарност и респект към жертвите на тоталитарния комунистическия режим. Тази година се надвършва 75-годишнина от кървавото събитие.
На 1 февруари 1945 година са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на така наречен Народен съд, проведен от държавното управление на Отечествен фронт по разпореждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 година на гибел без право на обжалване са наказани тримата регенти - княз Кирил Преславски (брат на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
По инструкции на Георги Димитров от Москва
Присъдите на " националния съд " против политическия и боен хайлайф на България от февруари 1945 година са авансово избрани в проценти по инструкции от Москва. В навечерието на съвещанието на Първи правосъден състав Вълко Червенков, член на управлението на Българска работническа партия (к) рапортува на Георги Димитров, който по това време е народен представител в руския парламент и се намира в Съюз на съветските социалистически републики, с депеша, писана на съветски език:
" Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на гибел до седемдесет %! "
Георги Димитров, управлявал на Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), обаче демонстрира невиждани в политиката реваншизъм и злопаметност, като подрежда:
" Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля! "
Висшите ръководители на компартията в София, с които той води непрекъсната връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
Присъдите на Първи и Втори правосъден състав са оповестени на 1 февруари 1945 година към 16 часа, а държавното радио предава онлайн. Свикан е протест и площадът към Съдебната палата е цялостен с голям брой, който скандира " гибел ".
Най-масовото изговаряне на смъртни присъди
Така датата 1 февруари 1945 година, когато страната е под руска окупация, влиза в историята на България с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици.
Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.
Зарити са със сгурия, по-късно от горната страна е направено сметище. Протокол от изтезанието няма. Осъдените са лишени и от опцията да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А околните - от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Мащабите на политическото " правораздаване "
При подготовката на процесите близо 30 000 са задържаните, като над 10 000 от тях са подсъдими.
За протичането на правосъдните процеси са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава, настоящи в страната. Първи висш състав съди на някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав - народните представители от 25-то Народно заседание (1940-1944).
" Народният съд " издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси.
Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
През 1996 година Върховният съд анулира присъдите на Първи и Втори правосъден състав като се стимулира с редица процесуални нарушавания и незаконност. Десетки други присъди също са анулирани от съда с тези претекстове по реда на прегледа на надзора по молби на близки на жертвите.
Едно от най-жестоките закононарушения на Българска комунистическа партия
Жестоките присъди на " националния съд " са изброени измежду закононарушенията на комунистическия режим в признатия през 2000 година от Народното събрание Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен.
Днес, 1 февруари, в България публично се отбелязва Денят на благодарност и респект към жертвите на тоталитарния комунистическия режим. Тази година се надвършва 75-годишнина от кървавото събитие.
На 1 февруари 1945 година са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на така наречен Народен съд, проведен от държавното управление на Отечествен фронт по разпореждане на Георги Димитров от Москва. С присъдите през 1945 година на гибел без право на обжалване са наказани тримата регенти - княз Кирил Преславски (брат на починалия цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно заседание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.
По инструкции на Георги Димитров от Москва
Присъдите на " националния съд " против политическия и боен хайлайф на България от февруари 1945 година са авансово избрани в проценти по инструкции от Москва. В навечерието на съвещанието на Първи правосъден състав Вълко Червенков, член на управлението на Българска работническа партия (к) рапортува на Георги Димитров, който по това време е народен представител в руския парламент и се намира в Съюз на съветските социалистически републики, с депеша, писана на съветски език:
" Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на гибел до седемдесет %! "
Георги Димитров, управлявал на Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), обаче демонстрира невиждани в политиката реваншизъм и злопаметност, като подрежда:
" Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля! "
Висшите ръководители на компартията в София, с които той води непрекъсната връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
Присъдите на Първи и Втори правосъден състав са оповестени на 1 февруари 1945 година към 16 часа, а държавното радио предава онлайн. Свикан е протест и площадът към Съдебната палата е цялостен с голям брой, който скандира " гибел ".
Най-масовото изговаряне на смъртни присъди
Така датата 1 февруари 1945 година, когато страната е под руска окупация, влиза в историята на България с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици.
Присъдите са изпълнени същата нощ. Осъдените са откарани с камиони край Софийските гробища в Орландовци, където са разстрелвани един по един, а труповете са бутани в яма от бомбардировките.
Зарити са със сгурия, по-късно от горната страна е направено сметище. Протокол от изтезанието няма. Осъдените са лишени и от опцията да прегърнат за последно родители, деца и съпруги. А околните - от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.
Мащабите на политическото " правораздаване "
При подготовката на процесите близо 30 000 са задържаните, като над 10 000 от тях са подсъдими.
За протичането на правосъдните процеси са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава, настоящи в страната. Първи висш състав съди на някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав - народните представители от 25-то Народно заседание (1940-1944).
" Народният съд " издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси.
Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
През 1996 година Върховният съд анулира присъдите на Първи и Втори правосъден състав като се стимулира с редица процесуални нарушавания и незаконност. Десетки други присъди също са анулирани от съда с тези претекстове по реда на прегледа на надзора по молби на близки на жертвите.
Едно от най-жестоките закононарушения на Българска комунистическа партия
Жестоките присъди на " националния съд " са изброени измежду закононарушенията на комунистическия режим в признатия през 2000 година от Народното събрание Закон за оповестяване комунистическия режим в България за незаконен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ