Все едно за "Уотъргейт" прокуратурата да беше погнала журналистите
Текстът е препечатан от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Прокуратурата изиска Висшият правосъден съвет (ВСС) да реагира на публикации в " Капитал " и " Сега ", които целели " персоналното компрометиране на избрани магистрати ". По този метод държавното обвиняване поведе кръстоносен поход против броящите се на пръсти медии, които са сериозни към властта. Според теорията, който се е заял с " четвъртата власт " не е прокопсал. Така ли е обаче в България? Или и тук, както в доста други случаи, у нас работят някакви други " закони ", разнообразни от вселенските?
Преди да отговоря, дано забележим какво тъкмо провокира " гибелния яд " на прокуратурата.
Г-н Гешев, единственият претендент за поста основен прокурор, съобщи във връзка на обявата в " Капитал ", че " на старанието да бъдат демонизирани обособени магистрати, като прокурор Силвия Соколова, ще бъде отговорено с всички разрешени от закона средства ". Всъщност обект на обявата на първо място е самият Гешев. Акцентът в текста на Росен Босев е, че поддръжката за самотната кандидатура на Гешев за правоприемник на Сотир Цацаров " не е достоверна ".
Оставаме с усещането, че себелюбието на зам.-главния прокурор е било накърнено от материала. От една страна господин Гешев не си направи труда да обори обстоятелствата в обявата, а от друга насочва опасност. Иначе казано, основният воин във въпросната публикация - " Тоягата и морковът зад номинацията на Гешев " – собственоръчно потвърждава уместността на нейното заглавие като поглежда строго, отдолу под вежди, към сопата. По-важното е, че тук не става дума за " изпуснатите нерви " на елементарен служител, а за лице, което най-вероятно, след няколко месеца, ще се разположи на тежкия стол на обвинител No.1.
Журналистите, които разгневиха мощните на деня
Авторът на разгневилата Гешев публикация, Росен Босев, от дълго време основава главоболия на мощните на деня. През май 2019 година Босев бе наказан за " клюка " против някогашния началник на КФН Стоян Мавродиев и санкциониран с 1000 лева Процесът приличаше повече на обществена екзекуция. Журналистът е създател на сериозни изявления за работата на председателката на правосъдния състав (същият, който преценяваше виновността му), а тя отхвърли да си направи отказ. Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) разгласи, че ще сезира Еврокомисията за случая, тъй като " присъдата и целият развой са доказателство за корист – за това по какъв начин един държавен чиновник или представители на страната могат да се саморазправят с публицист ".
Очеркът на " Сега ", който разбуни духовете, е озаглавен " Франтишек – път към висшето прокурорско общество ". Материалът на Доротея Дачкова е отдаден на новоизбрания началник на Специализираната прокуратура, който към този момент даде безапелационна поръчка да " задмине темпото " на господин Гешев. В края на публикацията има и параграф за прокурор Станкова, която следи следствието против " ТАД Груп ". Тя се прочу с теорията си за хакнатия сървър на пръскачките пред Народното събрание. Според прокуратурата публикацията съдържа " манипулативни изказвания и лъжи ". Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, предстоящо, зае сходна позиция - осъди " отрицателната акция в медиите " и прикани за приемливост към Гешев.
" Сега " отговори на претенциите на прокуратурата, наблягайки, че цялата информация за господин Франтишек е " взета от формалната му биография, качена на уеб страницата на Висш съдебен съвет ". От " Сега " недоумяват за какво Висш съдебен съвет би трябвало да влиза в ролята на юрист на въпросните лица. Паралелно се разпростира и друга " сюжетна линия ". Преди дни, във връзка на " теча " в Национална агенция за приходите, прокуратурата погна и уеб страницата " Биволъ ", който от време на време разгласява материали за злоупотреби, в които е забъркан " политическият хайлайф ".
Какво демонстрира сравнението с " Уотъргейт "
Скандалите, в които герои са висши политици, в България, а и в други страни, нерядко случайно са обозначавани в медиите посредством залепването на суфикса " гейт ". Арехтипът, несъмнено, е аферата " Уотъргейт " (1972-1974) в Съединени американски щати. Българската политическа система и медийна среда могат да бъдат претеглени и оценени посредством припомнянето на първообраза.
Скандалът с опита за подслушване на щабквартирата на демократите във вашингтонския комплекс " Уотъргейт " от представители на републиканците провокира политическа лавина, която довежда до оставката на президента Никсън. Прокуратурата повдига обвинявания на 69 души. Няма безапелационни доказателства, че Никсън е забъркан в закононарушенията, само че все пак е заставен да се отдръпна.
Нужно ли е да вършим паралел с един български министър-председател, рекордьор по престой във властта, който постоянно схваща финален за злоупотребите в своята партия, само че отхвърля да понесе персонална отговорност? Този, който " постоянно се завръща ". Представете си, че вместо да повдига обвинявания на забърканите в абсурда, американската прокуратура беше решила да вземе на мушка публицистите от " Вашингтон Пост ", " Тайм ", и " Ню Йорк Таймс ", които имат първостепенна роля за разкритията по " Уотъргейт ".
Явно в България още дълго ще се чудим " по какъв начин да ги стигнем ". Освен в случай че нашият пример не са страни като Путинова Русия, която упрекна DW в " неприемлива интервенция ".
У нас, в случай че си партиен приятел на мощните на деня, можеш умерено и обществено да размахаш пръст против така наречен четвърта власт. Причините са най-малко три. Най-напред, политическото кадруване в правосъдната система ( " Няма кой да ме накаже ", както е споделил класикът). Второ, пороците на самия медиен пазар: монополизация, угодливост и ниска професионална хигиена, цензура, автоцензура и прочие И трето, слабите съпротивителни сили на българското общество. Повечето хора са се примирили, че " тези горе преяждат и покрадват ". Това се възприема като неизбежна аксиома.
Какво може да реализира " четвъртата власт "?
И по този начин, пейзажът става все по-кафяв. Разкритията на медиите по случаите " Апартаментгейт " и " Къщи за посетители " не доведоха до тоталния срив на ръководещата настройка. Вместо това, след свадите ГЕРБ излезе по-силен. Вероятността да забележим предварителни избори в този момент е даже по-малка от преди.
Но, както отбелязва Дизраели, най-тъмно е преди разсъмване. Значимите журналистически следствия, оповестени тази година, въпреки всичко демонстрираха, че има вяра. Театрално паднаха " свидни жертви " от страна на " елита ", въпреки никоя от тях да не е в пандиза. Много маски се търкулнаха на земята. Сега засегнатите очевидно отвръщат на удара. Разгръща се решителна борба. Или медиите ще потвърдят, че заслужават гръмкото си название " Четвърта власт ", или пълзящата сянка на деспотизма дефинитивно ще задуши територията.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (63)
Прокуратурата изиска Висшият правосъден съвет (ВСС) да реагира на публикации в " Капитал " и " Сега ", които целели " персоналното компрометиране на избрани магистрати ". По този метод държавното обвиняване поведе кръстоносен поход против броящите се на пръсти медии, които са сериозни към властта. Според теорията, който се е заял с " четвъртата власт " не е прокопсал. Така ли е обаче в България? Или и тук, както в доста други случаи, у нас работят някакви други " закони ", разнообразни от вселенските?
Преди да отговоря, дано забележим какво тъкмо провокира " гибелния яд " на прокуратурата.
Г-н Гешев, единственият претендент за поста основен прокурор, съобщи във връзка на обявата в " Капитал ", че " на старанието да бъдат демонизирани обособени магистрати, като прокурор Силвия Соколова, ще бъде отговорено с всички разрешени от закона средства ". Всъщност обект на обявата на първо място е самият Гешев. Акцентът в текста на Росен Босев е, че поддръжката за самотната кандидатура на Гешев за правоприемник на Сотир Цацаров " не е достоверна ".
Оставаме с усещането, че себелюбието на зам.-главния прокурор е било накърнено от материала. От една страна господин Гешев не си направи труда да обори обстоятелствата в обявата, а от друга насочва опасност. Иначе казано, основният воин във въпросната публикация - " Тоягата и морковът зад номинацията на Гешев " – собственоръчно потвърждава уместността на нейното заглавие като поглежда строго, отдолу под вежди, към сопата. По-важното е, че тук не става дума за " изпуснатите нерви " на елементарен служител, а за лице, което най-вероятно, след няколко месеца, ще се разположи на тежкия стол на обвинител No.1.
Журналистите, които разгневиха мощните на деня
Авторът на разгневилата Гешев публикация, Росен Босев, от дълго време основава главоболия на мощните на деня. През май 2019 година Босев бе наказан за " клюка " против някогашния началник на КФН Стоян Мавродиев и санкциониран с 1000 лева Процесът приличаше повече на обществена екзекуция. Журналистът е създател на сериозни изявления за работата на председателката на правосъдния състав (същият, който преценяваше виновността му), а тя отхвърли да си направи отказ. Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) разгласи, че ще сезира Еврокомисията за случая, тъй като " присъдата и целият развой са доказателство за корист – за това по какъв начин един държавен чиновник или представители на страната могат да се саморазправят с публицист ".
Очеркът на " Сега ", който разбуни духовете, е озаглавен " Франтишек – път към висшето прокурорско общество ". Материалът на Доротея Дачкова е отдаден на новоизбрания началник на Специализираната прокуратура, който към този момент даде безапелационна поръчка да " задмине темпото " на господин Гешев. В края на публикацията има и параграф за прокурор Станкова, която следи следствието против " ТАД Груп ". Тя се прочу с теорията си за хакнатия сървър на пръскачките пред Народното събрание. Според прокуратурата публикацията съдържа " манипулативни изказвания и лъжи ". Прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет, предстоящо, зае сходна позиция - осъди " отрицателната акция в медиите " и прикани за приемливост към Гешев.
" Сега " отговори на претенциите на прокуратурата, наблягайки, че цялата информация за господин Франтишек е " взета от формалната му биография, качена на уеб страницата на Висш съдебен съвет ". От " Сега " недоумяват за какво Висш съдебен съвет би трябвало да влиза в ролята на юрист на въпросните лица. Паралелно се разпростира и друга " сюжетна линия ". Преди дни, във връзка на " теча " в Национална агенция за приходите, прокуратурата погна и уеб страницата " Биволъ ", който от време на време разгласява материали за злоупотреби, в които е забъркан " политическият хайлайф ".
Какво демонстрира сравнението с " Уотъргейт "
Скандалите, в които герои са висши политици, в България, а и в други страни, нерядко случайно са обозначавани в медиите посредством залепването на суфикса " гейт ". Арехтипът, несъмнено, е аферата " Уотъргейт " (1972-1974) в Съединени американски щати. Българската политическа система и медийна среда могат да бъдат претеглени и оценени посредством припомнянето на първообраза.
Скандалът с опита за подслушване на щабквартирата на демократите във вашингтонския комплекс " Уотъргейт " от представители на републиканците провокира политическа лавина, която довежда до оставката на президента Никсън. Прокуратурата повдига обвинявания на 69 души. Няма безапелационни доказателства, че Никсън е забъркан в закононарушенията, само че все пак е заставен да се отдръпна.
Нужно ли е да вършим паралел с един български министър-председател, рекордьор по престой във властта, който постоянно схваща финален за злоупотребите в своята партия, само че отхвърля да понесе персонална отговорност? Този, който " постоянно се завръща ". Представете си, че вместо да повдига обвинявания на забърканите в абсурда, американската прокуратура беше решила да вземе на мушка публицистите от " Вашингтон Пост ", " Тайм ", и " Ню Йорк Таймс ", които имат първостепенна роля за разкритията по " Уотъргейт ".
Явно в България още дълго ще се чудим " по какъв начин да ги стигнем ". Освен в случай че нашият пример не са страни като Путинова Русия, която упрекна DW в " неприемлива интервенция ".
У нас, в случай че си партиен приятел на мощните на деня, можеш умерено и обществено да размахаш пръст против така наречен четвърта власт. Причините са най-малко три. Най-напред, политическото кадруване в правосъдната система ( " Няма кой да ме накаже ", както е споделил класикът). Второ, пороците на самия медиен пазар: монополизация, угодливост и ниска професионална хигиена, цензура, автоцензура и прочие И трето, слабите съпротивителни сили на българското общество. Повечето хора са се примирили, че " тези горе преяждат и покрадват ". Това се възприема като неизбежна аксиома.
Какво може да реализира " четвъртата власт "?
И по този начин, пейзажът става все по-кафяв. Разкритията на медиите по случаите " Апартаментгейт " и " Къщи за посетители " не доведоха до тоталния срив на ръководещата настройка. Вместо това, след свадите ГЕРБ излезе по-силен. Вероятността да забележим предварителни избори в този момент е даже по-малка от преди.
Но, както отбелязва Дизраели, най-тъмно е преди разсъмване. Значимите журналистически следствия, оповестени тази година, въпреки всичко демонстрираха, че има вяра. Театрално паднаха " свидни жертви " от страна на " елита ", въпреки никоя от тях да не е в пандиза. Много маски се търкулнаха на земята. Сега засегнатите очевидно отвръщат на удара. Разгръща се решителна борба. Или медиите ще потвърдят, че заслужават гръмкото си название " Четвърта власт ", или пълзящата сянка на деспотизма дефинитивно ще задуши територията.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (63)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ