"Освободителната армия на ЕС" няма да дойде
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
За всеки, който познава историята на 20-и век, въобще не е смешно да слуша, по какъв начин в днешна България прокурор разказва терористичните планове на арестувани IT-специалисти. Според прокурорската версия, терористите желали да хакнат поливната система пред Народното събрание с желание: " вероятно при прекосяване на коли на разнообразни - може би на държавен глава, или на посетители на нашето Народно заседание - вероятно да бъде задействана поливната част пред Народното събрание. С което да се сътвори някакво усложнение в напредването ". Целта на терористите била освен да ни изложат пред чужденците, само че и " всяването на суматоха измежду безграничен брой български жители ", което пък е посягане " против настоящата сега политическа система, форма на ръководство ". Според Наказателния кодекс това към този момент би могло да бъде разпознато като държавна измяна, а не просто някакъв си тероризъм, пък бил той и " кибер ". Може би прокурорите още не са забелязали този член на Наказателен кодекс, само че рано или късно някой ще им го опише.
Тунел от Бомбай до Лондон, под пръскачките пред Народно събрание
Цялата неуместна преживелица ми припомня за една сцена от кино лентата " Покаяние " (съветски, от времето на " гласността " ), в която сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) карат някакъв задържан да си признае, че по заповед на британското разузнаване имал за цел да прокопае тунел от Бомбай до Лондон. Можем да сме сигурни, че тъкмо сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) нямат никаква визия, що е то " Бомбай " или " Лондон ". Но въпреки всичко индивидът е разстрелян.
Тукашните прокурори също нямат ни най-малка визия, по какъв начин тъкмо действа поливната система към Народното събрание. Нито пък по какъв метод опръскването на някой висок " посетител на нашето Народно заседание " може да създаде " всяването на суматоха измежду безграничен брой български жители " - да речем в Монтана, Мало Конаре или Миндя. Но пък - също като своите прародители от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - тукашните прокурори нямат потребността да знаят такива неща. Важното е задържаният да си признае за връзки с непознати разузнавания.
И за такива връзки прокурорите като че ли към този момент опипват почвата: с изказванието, че упрекнатият бил споделял " данни " с " Би Би Си и Ройтерс, което към този момент е посягане върху националната сигурност, тъй като данните са излезли отвън Република България ".
Назад към времената на сталинските репресии
Дотук има няколко извода, до един връщащи нещата две генерации обратно, към времето на сталинските репресивни органи. Първо: всеки, който желае да полее с вода (не, че е полял, само че го е желал) някой висок посетител на някоя българска институция, е терорист. Второ: всеки, който споделя " данни " отвън територията на България, упражнява " посягане върху националната сигурност, тъй като данните са излезли отвън Република България ".
Този метод на прокуратурата – предстоящ, прочее – прави нещо чисто диктаторско: уголемява обсега на " враговете " до стотици хиляди и милиони. Всеки един от тях във всеки даден миг може да се окаже зад решетките поради това, че мечтае да замери Народното събрание с вода, домат или яйце.
Мечтае - не, че го е направил.
Хиляди българи ежедневно споделят " данни " с институции " отвън Република България ": земеделският активист, който праща до Брюксел статистика за новородени агнета; финансовият служител, който отново там праща данни за българските банки; предприемачът, който споделя информация със собствен сътрудник в Мюнхен; анализаторът, който написа публикации за България за издание в изданията на Оксфордския университет. И всеки един от тези субекти може да се окаже упрекнат в тероризъм или държавна измяна. И аз, когато пиша това за Дойче веле, в действителност експортирам данни от територията на Републиката. И явно съм терорист и държавен предател.
Целта на опита да превърнеш половината население в евентуален задържан, е явна: всички да си налягат парцалите, тъй като всеки може да отгърми във всеки даден миг. Този развой, в действителност, към този момент започва с интервютата на Иван Гешев, обрисувал групите от популацията, измежду които ще търси бъдещите си арестанти: демократичната съпротива, юристите, медиите, IT-специалистите. Тия дни пък един всеобщ български вестник бе по този начин общителен да уточни (в неподписан материал) още една категория врагове: " прозападната интелигенция ".
Стоп. Прочетете отново последните редове и се пробвайте да погледнете оттатък поливането на високи посетители с вода от пръскачки. Виждате ли алената, по този начин да се каже, нишка? Би Би Си, Ройтерс, " прозападната интелигенция "?
Какво обичаш: Оксфорд или Москва?
Обявеният тия дни главен зложелател на българската страна са всички българи, за които " Западът " не е чужбина. И за които Изтокът не е втора татковина. Като разберем това, към този момент няма по какъв начин да се изненадваме, че точно последният шеф на злокобния Шести отдел в Шесто ръководство на комунистическата Държавна сигурност застана твърдо зад номинацията на Гешев за основен прокурор. Надеждата на Държавна сигурност е ясна: всички " прозападно " настроени хора в България да бъдат окачествени като врагове на националната власт. И да подлежат на заличаване поради тероризъм и държавна измяна. Някъде по този път ще бъдем осведомени, че същинските българи са тези, който считат Москва за своята същинска татковина. И които оферират съответните политики за страната.
" Граждани за европейско развиване на България "? А корабче плува ли?
Преврат?
Дали не тече прелом? Истински, НКВД-ейски. Начело на репресивните органи на страната наподобява са хора, които мислят и работят като тези свои прародители, които в края на 40-те години са организирали трудови колективи да маршируват из София с плакати " Смърт на Никола Петков! " Или " Трайчо Костов ", " Г. М. Димитров " и така нататък Ако този прелом не бъде спрян, уверено и навреме, май още веднъж ще стигнем до същото. Само имената ще са други.
Докато в България са текли сталинските процеси от 40-те години, софиянци са се разхождали по Орлов мост, надявайки се да видят американската освободителна войска, задаваща се откъм Цариград. Тя по този начин и не се зададе. И през днешния ден, колкото и да се оглеждаме за помощ откъм Европейски Съюз, такава няма да пристигна. Спасението на давещите се (както е било винаги) се намира в ръцете на самите давещи се. Или: който го е боязън да надигне глава за лична самоотбрана през днешния ден, на следващия ден няма да има правото да се оплаква, когато дойдат за него.
Бележка на редакцията на " Дойче веле ": В коментара на Евгений Дайнов липсват две имена - Евгения Станкова и Димитър Иванов. Можете да ги поставите, където им намерите място.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (110)
За всеки, който познава историята на 20-и век, въобще не е смешно да слуша, по какъв начин в днешна България прокурор разказва терористичните планове на арестувани IT-специалисти. Според прокурорската версия, терористите желали да хакнат поливната система пред Народното събрание с желание: " вероятно при прекосяване на коли на разнообразни - може би на държавен глава, или на посетители на нашето Народно заседание - вероятно да бъде задействана поливната част пред Народното събрание. С което да се сътвори някакво усложнение в напредването ". Целта на терористите била освен да ни изложат пред чужденците, само че и " всяването на суматоха измежду безграничен брой български жители ", което пък е посягане " против настоящата сега политическа система, форма на ръководство ". Според Наказателния кодекс това към този момент би могло да бъде разпознато като държавна измяна, а не просто някакъв си тероризъм, пък бил той и " кибер ". Може би прокурорите още не са забелязали този член на Наказателен кодекс, само че рано или късно някой ще им го опише.
Тунел от Бомбай до Лондон, под пръскачките пред Народно събрание
Цялата неуместна преживелица ми припомня за една сцена от кино лентата " Покаяние " (съветски, от времето на " гласността " ), в която сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) карат някакъв задържан да си признае, че по заповед на британското разузнаване имал за цел да прокопае тунел от Бомбай до Лондон. Можем да сме сигурни, че тъкмо сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) нямат никаква визия, що е то " Бомбай " или " Лондон ". Но въпреки всичко индивидът е разстрелян.
Тукашните прокурори също нямат ни най-малка визия, по какъв начин тъкмо действа поливната система към Народното събрание. Нито пък по какъв метод опръскването на някой висок " посетител на нашето Народно заседание " може да създаде " всяването на суматоха измежду безграничен брой български жители " - да речем в Монтана, Мало Конаре или Миндя. Но пък - също като своите прародители от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) - тукашните прокурори нямат потребността да знаят такива неща. Важното е задържаният да си признае за връзки с непознати разузнавания.
И за такива връзки прокурорите като че ли към този момент опипват почвата: с изказванието, че упрекнатият бил споделял " данни " с " Би Би Си и Ройтерс, което към този момент е посягане върху националната сигурност, тъй като данните са излезли отвън Република България ".
Назад към времената на сталинските репресии
Дотук има няколко извода, до един връщащи нещата две генерации обратно, към времето на сталинските репресивни органи. Първо: всеки, който желае да полее с вода (не, че е полял, само че го е желал) някой висок посетител на някоя българска институция, е терорист. Второ: всеки, който споделя " данни " отвън територията на България, упражнява " посягане върху националната сигурност, тъй като данните са излезли отвън Република България ".
Този метод на прокуратурата – предстоящ, прочее – прави нещо чисто диктаторско: уголемява обсега на " враговете " до стотици хиляди и милиони. Всеки един от тях във всеки даден миг може да се окаже зад решетките поради това, че мечтае да замери Народното събрание с вода, домат или яйце.
Мечтае - не, че го е направил.
Хиляди българи ежедневно споделят " данни " с институции " отвън Република България ": земеделският активист, който праща до Брюксел статистика за новородени агнета; финансовият служител, който отново там праща данни за българските банки; предприемачът, който споделя информация със собствен сътрудник в Мюнхен; анализаторът, който написа публикации за България за издание в изданията на Оксфордския университет. И всеки един от тези субекти може да се окаже упрекнат в тероризъм или държавна измяна. И аз, когато пиша това за Дойче веле, в действителност експортирам данни от територията на Републиката. И явно съм терорист и държавен предател.
Целта на опита да превърнеш половината население в евентуален задържан, е явна: всички да си налягат парцалите, тъй като всеки може да отгърми във всеки даден миг. Този развой, в действителност, към този момент започва с интервютата на Иван Гешев, обрисувал групите от популацията, измежду които ще търси бъдещите си арестанти: демократичната съпротива, юристите, медиите, IT-специалистите. Тия дни пък един всеобщ български вестник бе по този начин общителен да уточни (в неподписан материал) още една категория врагове: " прозападната интелигенция ".
Стоп. Прочетете отново последните редове и се пробвайте да погледнете оттатък поливането на високи посетители с вода от пръскачки. Виждате ли алената, по този начин да се каже, нишка? Би Би Си, Ройтерс, " прозападната интелигенция "?
Какво обичаш: Оксфорд или Москва?
Обявеният тия дни главен зложелател на българската страна са всички българи, за които " Западът " не е чужбина. И за които Изтокът не е втора татковина. Като разберем това, към този момент няма по какъв начин да се изненадваме, че точно последният шеф на злокобния Шести отдел в Шесто ръководство на комунистическата Държавна сигурност застана твърдо зад номинацията на Гешев за основен прокурор. Надеждата на Държавна сигурност е ясна: всички " прозападно " настроени хора в България да бъдат окачествени като врагове на националната власт. И да подлежат на заличаване поради тероризъм и държавна измяна. Някъде по този път ще бъдем осведомени, че същинските българи са тези, който считат Москва за своята същинска татковина. И които оферират съответните политики за страната.
" Граждани за европейско развиване на България "? А корабче плува ли?
Преврат?
Дали не тече прелом? Истински, НКВД-ейски. Начело на репресивните органи на страната наподобява са хора, които мислят и работят като тези свои прародители, които в края на 40-те години са организирали трудови колективи да маршируват из София с плакати " Смърт на Никола Петков! " Или " Трайчо Костов ", " Г. М. Димитров " и така нататък Ако този прелом не бъде спрян, уверено и навреме, май още веднъж ще стигнем до същото. Само имената ще са други.
Докато в България са текли сталинските процеси от 40-те години, софиянци са се разхождали по Орлов мост, надявайки се да видят американската освободителна войска, задаваща се откъм Цариград. Тя по този начин и не се зададе. И през днешния ден, колкото и да се оглеждаме за помощ откъм Европейски Съюз, такава няма да пристигна. Спасението на давещите се (както е било винаги) се намира в ръцете на самите давещи се. Или: който го е боязън да надигне глава за лична самоотбрана през днешния ден, на следващия ден няма да има правото да се оплаква, когато дойдат за него.
Бележка на редакцията на " Дойче веле ": В коментара на Евгений Дайнов липсват две имена - Евгения Станкова и Димитър Иванов. Можете да ги поставите, където им намерите място.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (110)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ