Текстът е препечатан от Дойче веле.Решенията в социалната политика трябва

Текстът е препечатан от " Дойче веле ".

" Решенията в обществената политика би трябвало да сближават хората, а не да ги разделят. " Така новата обществена министърка Деница Сачева аргументира отлагането на Закона за обществените услуги, който бе признат още напролет и трябваше да влезе в действие от 1 януари. По думите ѝ, отлагането щяло да " даде време за влизане в режим на диалози по отношение на същността на този закон ".

Законът

Както знаем, отводът от към този момент взети решения е коронният номер на ръководещите в устрема им да се харесат на всички – безконечен танц, в който въртенето в кръг се редува с погазване на място. Обикновено това се показва като удостоверение за политическа диалогичност и търсене на най-хубавите решения в полза на хората. Проблемите обаче си остават хронично нерешени. От което нормално интерес имат единствено малко на брой, а всички останали губят. Да, от време на време предлаганите решения са толкоз недомислени и нездравословни, че отмятането от тях е за положително. Но казусът, за който става дума тук, не е подобен.

Законът, чието влизане в действие се канят да отсрочат, има капацитета внезапно да увеличи обсега, достъпността и качеството на обществената поддръжка за деца в риск, хора с увреждания и с психологични разстройства, жертви на принуждение, като трансформира най-хубавите модели и практики в национална политика, свърже напъните на разнообразни институции и организации на локално и национално ниво в единна система и сложи в нейния фокус правата и самостоятелните потребности на хората в потребност.

При това законът, " по отношение на същността " на който занапред се канят да влизат " в режим на диалози ", е резултат от дългогодишни подробни разисквания и единодушие сред всички заинтригувани страни и специалисти. Накрая той бе гласуван с голямо болшинство в Народното събрание, без каквито и да било възражения.

Атаката против него

В последните месеци обаче, още преди да е влезнал в действие, законът стана обект на целенасочена манипулативна акция, която провокира митинги и нервност в обществените мрежи. Зад нея стоят същите кръгове, същата полуконспиративна мрежа от непознати и тукашни религиозни организации, които благодарение на всевъзможни локални националисти и популисти и на Българската православна черква попиляха първо Истанбулската спогодба за битка против насилието над дами (понеже легализирала гей браковете и " третия пол " ), а след това и Националната тактика за детето (заради норвежците, които се канели да отвличат децата ни).

Сега пристигна ред и на Закона за обществените услуги, който пък заплашвал фамилното огнище, националния суверенитет и националната сигурност, правата и свободите на българските жители, тъй като " облагодетелства " всякакви алчни и злонамерени локални и непознати неправителствени организации, като им " аутсорсва апетитни обществени действия " против заплащане. Те пък автоматизирано " почват да си търсят деца, които да отделят от родителите им, тъй като за всяко такова дете ще им се заплаща ". И други сходни дивотии, които дават отговор на истината тъкмо толкоз, колкото и плъзналите клюки в ромските махали, че обществени служащи прибират деца от учебните заведения.

Истината е, че новият закон не облагодетелства никого, а планува доста по-строг надзор против злоупотреби, слага ясни правила за бистрота и отчетност и покачва условията към доставчиците на услуги и качеството на тяхната работа. И сега най-трудните и непривлекателни обществени услуги, с които страната и общините нямат запас да се оправят сами, са поети от неправителствени организации, които разполагат със познание, опит и подготвени фрагменти и могат да привлекат спомагателни средства от донори.

Защо?

Защо лъжите намират плодородна почва? Чии и какви ползи стоят в дъното на акцията против закона? И кой от какви внушения и страхове се управлява, когато стачкува против него? Това са въпроси, които изискват обособени разбори и следствия. Факт е обаче, че тази акция съумя. Мога да се подпиша, че нейните уредници и реализатори няма да бъдат омилостивени от никакъв " режим на диалози " и че отлагането ще е много по-дълго от предвижданите в този момент шест месеца. Ако изобщо този закон в миналото влезе в действие.

Въпросът, който ни интересува тук, е различен: за какво тези, които взимат решенията, толкоз елементарно се отхвърлят от тях и от истината - и минават на страната на лъжата?

Защото лъжата е по-силна и по-шумна и не желаят да си имат главоболия с нея. И тъй като най-вече от всичко ценят спокойното и безметежно престояване във властта.

Новата обществена министърка, която е напълно наясно със " същността " на закона и изгодите от него, счита, че " решенията в обществената политика би трябвало да сближават хората, а не да ги разделят ". Звучи пристойно, само че е цинично. Защото по тази логичност би трябвало да приемем, че човечността и състраданието, правата и ползите на хората с увреждания, на дамите и децата, станали жертва на принуждение, " разделят хората ". А измислиците, клеветите, омразата и незнанието ги " сближават ". Решението за отсрочване на закона е в действителност отвод от правене на политика и бягство от отговорност – коронният номер на ръководещите, който обаче този път наподобява изключително отблъскващо.