"Ние сме болно общество": тревожните хора на България
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Когато идва първата паник офанзива, Валентина* е единствено на 23 години. " Пътувах в трамвая и внезапно усетих по какъв начин по цялото ми тяло минават тръпки - все едно някой ме е присъединил в електричеството. Разтреперих се, изпотих се, усещах тежест и болежка в гърдите, не можех да си поема въздух. Помислих си, че това е краят, че загивам. Ужасът проникна във всяка клетка на съществото ми. Не помня по какъв начин се озовах вкъщи. Знам единствено, че откакто пристъпът отмина, плаках с часове. "
След тази преживелица Валентина влиза в порочния кръг на паническото разстройство. Пристъпите я връхлитат ежедневно, а страхът се настанява трайно в живота ѝ. Цяла година обикаля по доктори, само че те откриват единствено, че е физически здрава. Накрая отива на психиатър, от който за пръв път чува диагнозата " генерализирано обезпокоително разстройство ".
" Ние сме обезпокоително, болно общество "
Генерализираната тревога, депресията, уплахите и зависимостите от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства. В международен мащаб те засягат от ден на ден хора. По данни на Световната здравна организация единствено в Европа близо 37 милиона души страдат от тревога, а над 44 милиона се оплакват от меланхолия. В България 14,5 % от хората в някакъв стадий от живота си са страдали от психологични разстройства, заяви Националният център по публично здраве и разбори. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните положения. През 2018 година Дружеството на психолозите в България също осведоми, че тревогата е най-разпространеното психологично заболяване измежду младежите в страната.
Причините за развиването на сходни положения се разделят на три категории - биологически, психически и обществени. В последните години водещите медицински организации обръщат от ден на ден внимание на обществения детайл. Акцент върху него слага и психиатърът Владимир Сотиров, шеф на Амбулатория за психологично здраве.
" Произходът на психологичните разстройства е обществен, провокира ги средата. Тревожността не е вродена, добита е. Защото ние сме обезпокоително, болно общество, с тревожни жители, обременени от грижи, несгоди и безперспективност. Неслучайно хората развиват разнообразни клинични прочувствени положения, най-често тревожно-депресивни. Тези невротични модели на реагиране на стресорите, на грижите и на контузиите, които претърпяват възрастните, елементарно се предават и на децата. "
Според доктор Сотиров в основата на тревожните разстройства при младежите са и проблемите им със самочувствието, ниската им самокритика. Обикновено те са свързани със стила на образование и развъждане в детските градини и учебните заведения. " Към тях се насочат прекалено много сериозни послания и забрани, а това е причина за създаване на уязвими, раними характери и персони, които доста елементарно могат да развият депресивни положения ", изяснява психиатърът.
Честите психологични разстройства могат да обиден всеки човек, без значение от неговата обществена, икономическа, фамилна или полова принадлежност. Особено притеснителна е обаче статистиката за възрастта: страдащите от психологични разстройства стават все по-млади. В България липсват данни какъв % от хората под 18-годишна възраст са били диагностицирани с сходен проблем. В Германия отчетите на здравните каси, които се издават на всеки 5 години, демонстрират, че от тревога и меланхолия страдат близо 2% от учениците на възраст сред 10 и 17 години. " Смятам, че това се дължи на метода, по който живеем. Всичко е прекомерно забързано, а родителите са прекомерно заети, с цел да отделят време за децата си ", споделя клиничният психолог Веселина Вълкова, която практикува в някогашната немска столица Бон.
" Много се срамих, усещах се сбъркана "
В България, само че частично и в Германия, проблемите с психологичното здраве към момента са тематика табу. Повечето хора изпитват терзания да приказват намерено за своите прекарвания и страхове. Това се дължи както на всеобщо публикуваната некомпетентност по тематиката, по този начин и на насъбраните стандарти. " В началото доста се срамих от протичащото се с мен ", споделя Валентина. " Не желаех да споделям, тъй като ми беше втълпено, че единствено слабите душевен и прекомерно чувствителни персони се поддават на психологични разстройства. Чувствах се сбъркана, друга. "
Много хора, у които са се загнездили психологични паники, мъчно се вземат решение да посетят експерт. Често пъти имат чувството за неуспех, тъй като не могат да се оправят сами с казуса. В Германия една част от възрастните пациенти разчитат само на персоналните си лекари и не търсят спомагателна помощ - точно тъй като се опасяват, че някой може да разбере за положението им. Разпространено е разбирането, че човек с психологично заболяване не е пълностоен и поради това би трябвало да крие положението си, изяснява Веселина Вълкова.
В България царува навсякъде недоумение на същността на психологичните разстройства, въпреки че през последните години се следи позитивна наклонност към повишение на психично-здравната просвета измежду по-младото потомство, твърди доктор Сотиров и добавя: " Хората получават повече нюх и просветеност за този вид проблеми и разстройства. И стават по-способни да ги разпознават - най-много с помощта на интернет ".
Да се разпознават и диагностицират най-честите психологични разстройства е единствено първата крачка в един развой, който от време на време продължава години. Лечението изисква време, а в България се свежда най-много до приемането на лекарства. Просто Здравната каса не счита психотерапевтичния метод за задоволително важен, с цел да бъде включен в общоприетия най-малък пакет от медицински услуги, които се оферират на обезпечените лица. Официално в България психотерапията се загатва само в Закона за здравето - като една от позициите, които оферират лечебните заведения за профилирана психиатрична здравна помощ. При предпочитание пациентите могат да се извърнат към експерт психотерапевт, само че за лекуването би трябвало да платят от личния си джоб. В България минималната цена за едночасова лечебна сесия е към 40 лв.. Като имаме поради, че психотерапията съставлява нескончаем развой, който от време на време лишава години, мнозина страдащи от психологични разстройства просто няма по какъв начин да си я разрешат, тъй като им излиза прекомерно скъпо. И в последна сметка остават без лекуване или се подлагат на погрешно лекуване, тъй като могат да се извърнат само към психиатър. А психиатърът от своя страна може единствено да им предпише медикаменти, изяснява доктор Сотиров. Специалистът е на мнение, че честите и леките психологични разстройства би трябвало да се лекуват главно посредством психотерапия, а психиатричният, медицинският метод да остане по-скоро помощен.
Друг значителен проблем в България е неналичието на закон за психотерапията, който да регламентира активността на експертите и да наложи стандарти в практикуването на специалността. От 2014 година законопроектът се намира във крайна фаза, само че тя и до този миг не е завършила. Такъв закон съществува в над 10 страни-членки на Европейски Съюз, в това число и в Германия. Той разрешава разноските за лекуване да се поемат напълно от здравните каси - без значение от броя на лечебните сеанси. За съпоставяне: в Германия публично приетите лечебни модалности, които се заплащат от страната, са четири - когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, аналитична психотерапия и систематична психотерапия.
" Държавата напълно е абдикирала "
Според доктор Сотиров, в България страната напълно е абдикирала от грижата за психологичното здраве на популацията: " Има доста огромна неравнопоставеност в обособените райони във връзка с предлагането на психично-здравна помощ. Докато в София достъпът до психиатрични и психични услуги е доста добър, в Смолян да вземем за пример ситуацията е трагично. Причината е, че страната не влага по никакъв метод в развиването на този вид грижа ", счита психиатърът. Според него, предварителната защита би трябвало да се състои точно в построяването на устойчиви държавни политики в региона на психологичното здраве, както и допълнително вложения в образованието. Защото таман образованието е онази система, която се грижи за построяването на личността.
А какво вършат самите младежи, с цел да поддържат душевното си здраве? По думите на психоложката Веселина Вълкова, в Германия новото потомство се старае да работи по-малко, да пътува повече и да се отдава на духовни практики като медитация и йога. Валентина също живее от 3 години в Германия и се пробва да взима образец от своите връстници. Продължава да се бори против паническото разстройство, само че към този момент го преглежда не като задължение, а като подарък, който е трансформирал живота ѝ. " Именно поради паник офанзивите събрах храброст и най-сетне напуснах средата, която ме задушаваше. Чрез психотерапията пък непрестанно опознавам себе си. Смятам, че всеки има потребност от психотерапия, с цел да се развива като персона. И към този момент не мисля, че това е демонстрация на уязвимост, а в противен случай - изисква се огромна храброст, с цел да оголиш душата си и да се срещнеш със личните си демони ", споделя Валентина.
*името е променено
Когато идва първата паник офанзива, Валентина* е единствено на 23 години. " Пътувах в трамвая и внезапно усетих по какъв начин по цялото ми тяло минават тръпки - все едно някой ме е присъединил в електричеството. Разтреперих се, изпотих се, усещах тежест и болежка в гърдите, не можех да си поема въздух. Помислих си, че това е краят, че загивам. Ужасът проникна във всяка клетка на съществото ми. Не помня по какъв начин се озовах вкъщи. Знам единствено, че откакто пристъпът отмина, плаках с часове. "
След тази преживелица Валентина влиза в порочния кръг на паническото разстройство. Пристъпите я връхлитат ежедневно, а страхът се настанява трайно в живота ѝ. Цяла година обикаля по доктори, само че те откриват единствено, че е физически здрава. Накрая отива на психиатър, от който за пръв път чува диагнозата " генерализирано обезпокоително разстройство ".
" Ние сме обезпокоително, болно общество "
Генерализираната тревога, депресията, уплахите и зависимостите от алкохол и опиати спадат към групата на така наречен чести психологични разстройства. В международен мащаб те засягат от ден на ден хора. По данни на Световната здравна организация единствено в Европа близо 37 милиона души страдат от тревога, а над 44 милиона се оплакват от меланхолия. В България 14,5 % от хората в някакъв стадий от живота си са страдали от психологични разстройства, заяви Националният център по публично здраве и разбори. Най-голям е делът на тревожните разстройства, следвани от депресивните и маниакалните положения. През 2018 година Дружеството на психолозите в България също осведоми, че тревогата е най-разпространеното психологично заболяване измежду младежите в страната.
Причините за развиването на сходни положения се разделят на три категории - биологически, психически и обществени. В последните години водещите медицински организации обръщат от ден на ден внимание на обществения детайл. Акцент върху него слага и психиатърът Владимир Сотиров, шеф на Амбулатория за психологично здраве.
" Произходът на психологичните разстройства е обществен, провокира ги средата. Тревожността не е вродена, добита е. Защото ние сме обезпокоително, болно общество, с тревожни жители, обременени от грижи, несгоди и безперспективност. Неслучайно хората развиват разнообразни клинични прочувствени положения, най-често тревожно-депресивни. Тези невротични модели на реагиране на стресорите, на грижите и на контузиите, които претърпяват възрастните, елементарно се предават и на децата. "
Според доктор Сотиров в основата на тревожните разстройства при младежите са и проблемите им със самочувствието, ниската им самокритика. Обикновено те са свързани със стила на образование и развъждане в детските градини и учебните заведения. " Към тях се насочат прекалено много сериозни послания и забрани, а това е причина за създаване на уязвими, раними характери и персони, които доста елементарно могат да развият депресивни положения ", изяснява психиатърът.
Честите психологични разстройства могат да обиден всеки човек, без значение от неговата обществена, икономическа, фамилна или полова принадлежност. Особено притеснителна е обаче статистиката за възрастта: страдащите от психологични разстройства стават все по-млади. В България липсват данни какъв % от хората под 18-годишна възраст са били диагностицирани с сходен проблем. В Германия отчетите на здравните каси, които се издават на всеки 5 години, демонстрират, че от тревога и меланхолия страдат близо 2% от учениците на възраст сред 10 и 17 години. " Смятам, че това се дължи на метода, по който живеем. Всичко е прекомерно забързано, а родителите са прекомерно заети, с цел да отделят време за децата си ", споделя клиничният психолог Веселина Вълкова, която практикува в някогашната немска столица Бон.
" Много се срамих, усещах се сбъркана "
В България, само че частично и в Германия, проблемите с психологичното здраве към момента са тематика табу. Повечето хора изпитват терзания да приказват намерено за своите прекарвания и страхове. Това се дължи както на всеобщо публикуваната некомпетентност по тематиката, по този начин и на насъбраните стандарти. " В началото доста се срамих от протичащото се с мен ", споделя Валентина. " Не желаех да споделям, тъй като ми беше втълпено, че единствено слабите душевен и прекомерно чувствителни персони се поддават на психологични разстройства. Чувствах се сбъркана, друга. "
Много хора, у които са се загнездили психологични паники, мъчно се вземат решение да посетят експерт. Често пъти имат чувството за неуспех, тъй като не могат да се оправят сами с казуса. В Германия една част от възрастните пациенти разчитат само на персоналните си лекари и не търсят спомагателна помощ - точно тъй като се опасяват, че някой може да разбере за положението им. Разпространено е разбирането, че човек с психологично заболяване не е пълностоен и поради това би трябвало да крие положението си, изяснява Веселина Вълкова.
В България царува навсякъде недоумение на същността на психологичните разстройства, въпреки че през последните години се следи позитивна наклонност към повишение на психично-здравната просвета измежду по-младото потомство, твърди доктор Сотиров и добавя: " Хората получават повече нюх и просветеност за този вид проблеми и разстройства. И стават по-способни да ги разпознават - най-много с помощта на интернет ".
Да се разпознават и диагностицират най-честите психологични разстройства е единствено първата крачка в един развой, който от време на време продължава години. Лечението изисква време, а в България се свежда най-много до приемането на лекарства. Просто Здравната каса не счита психотерапевтичния метод за задоволително важен, с цел да бъде включен в общоприетия най-малък пакет от медицински услуги, които се оферират на обезпечените лица. Официално в България психотерапията се загатва само в Закона за здравето - като една от позициите, които оферират лечебните заведения за профилирана психиатрична здравна помощ. При предпочитание пациентите могат да се извърнат към експерт психотерапевт, само че за лекуването би трябвало да платят от личния си джоб. В България минималната цена за едночасова лечебна сесия е към 40 лв.. Като имаме поради, че психотерапията съставлява нескончаем развой, който от време на време лишава години, мнозина страдащи от психологични разстройства просто няма по какъв начин да си я разрешат, тъй като им излиза прекомерно скъпо. И в последна сметка остават без лекуване или се подлагат на погрешно лекуване, тъй като могат да се извърнат само към психиатър. А психиатърът от своя страна може единствено да им предпише медикаменти, изяснява доктор Сотиров. Специалистът е на мнение, че честите и леките психологични разстройства би трябвало да се лекуват главно посредством психотерапия, а психиатричният, медицинският метод да остане по-скоро помощен.
Друг значителен проблем в България е неналичието на закон за психотерапията, който да регламентира активността на експертите и да наложи стандарти в практикуването на специалността. От 2014 година законопроектът се намира във крайна фаза, само че тя и до този миг не е завършила. Такъв закон съществува в над 10 страни-членки на Европейски Съюз, в това число и в Германия. Той разрешава разноските за лекуване да се поемат напълно от здравните каси - без значение от броя на лечебните сеанси. За съпоставяне: в Германия публично приетите лечебни модалности, които се заплащат от страната, са четири - когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, аналитична психотерапия и систематична психотерапия.
" Държавата напълно е абдикирала "
Според доктор Сотиров, в България страната напълно е абдикирала от грижата за психологичното здраве на популацията: " Има доста огромна неравнопоставеност в обособените райони във връзка с предлагането на психично-здравна помощ. Докато в София достъпът до психиатрични и психични услуги е доста добър, в Смолян да вземем за пример ситуацията е трагично. Причината е, че страната не влага по никакъв метод в развиването на този вид грижа ", счита психиатърът. Според него, предварителната защита би трябвало да се състои точно в построяването на устойчиви държавни политики в региона на психологичното здраве, както и допълнително вложения в образованието. Защото таман образованието е онази система, която се грижи за построяването на личността.
А какво вършат самите младежи, с цел да поддържат душевното си здраве? По думите на психоложката Веселина Вълкова, в Германия новото потомство се старае да работи по-малко, да пътува повече и да се отдава на духовни практики като медитация и йога. Валентина също живее от 3 години в Германия и се пробва да взима образец от своите връстници. Продължава да се бори против паническото разстройство, само че към този момент го преглежда не като задължение, а като подарък, който е трансформирал живота ѝ. " Именно поради паник офанзивите събрах храброст и най-сетне напуснах средата, която ме задушаваше. Чрез психотерапията пък непрестанно опознавам себе си. Смятам, че всеки има потребност от психотерапия, с цел да се развива като персона. И към този момент не мисля, че това е демонстрация на уязвимост, а в противен случай - изисква се огромна храброст, с цел да оголиш душата си и да се срещнеш със личните си демони ", споделя Валентина.
*името е променено
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ