Защо толкова много българи си останаха вкъщи
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Доста лъжливи са усещанията, които изборните резултати основават за настройките в обществото - просто тъй като по-голямата част от него не отива до урните. Спрямо предходните евроизбори на тези внушителното болшинство на негласувалите (повече от две трети) набъбна с още 3%. Част от негласувалите несъмнено го вършат от цивилен мързел, само че останалите просто не виждат на политическия пазар артикул, който да им харесва задоволително. И няма по какъв начин да ги активираш с нещо друго.
Например с углавен избор против ръководещите. Това се видя от резултатите на Българска социалистическа партия, която напълно заложи на него и по този начин го докара до оставка на председателката си. Ако пък Нинова, каквито съмнения се чуха, сама е платила за социология, която да демонстрира, че водят пред ГЕРБ, значи е платила за оставката си. Защото таман по този начин излезе отговорна, че не са спечелили, откакто са водили. Социолозите убиват политиците с прегръдка.
Другият аспект на наказателния избор – битката с корупцията, който беше лайтмотив в акцията на Демократична България, също не даде задоволително безапелационен резултат. И то макар попътния вятър от следствията в " Апартаментгейт ".
Кой е той - " негово величество " Негласуващият?
Мълчаливото болшинство, останало си по къщите, не показва индиректна поддръжка за ръководещите или за някоя друга от съществуващите партии, а отчаяние от всичките заедно. То желае нов състезател на политическия терен, който да няма нищо общо с наличните. То е електорат на огромния отсъстващ. Как би изглеждал той?
За неговия профил може да се съди по профила на самите негласуващи. Очертаването му е сложна задача, тъй като социолозите изследват гласувалите, а негласувалите остават зад завесата на личната си бездейност. И въпреки всичко има организации като " Алфа рисърч ", които ти разрешават да надникнеш зад нея.
Негласуващият, за който това е деклариран избор, наподобява почти по този начин: българин от всички възрасти, провинциалист, наемен служащ, приблизително до едва просветен, който живее непретенциозно с месечен приход към 500 лв.. Ще кажете, че това е годно за по-голямата част от нацията. Така е, и надлежно по-голямата част от нацията не гласоподава.
Коя е партията на негласувалите?
Партията, която би привлякла този непорочен електорат, разумно ще би трябвало да се нарежда някъде в умереното ляво. Нишата е свободна. Българска социалистическа партия към този момент 30 години се прави, че я заема, само че това е мимикрия. И не толкоз, тъй като, когато е на власт, организира дясна икономическа политика или тъй като влиза в корпоративни обвързаности с едрия бизнес. А тъй като изповядва някакво консервативно православно-комунистическо русофилство, цинично стартирано като грижа за националните ни ползи, което я ориентира на Изток към Кремъл и Евразия. Дотолкова, че не можа да понесе някогашният ѝ ръководител Сергей Станишев да стане лице на западноевропейската демократична левица и се опита да го маргинализира. В нейните идейни редици се подреди президентът, нищо че би трябвало да е партийно безпристрастен и че бил сякаш " натовски военачалник ".
Главната роля на Българска социалистическа партия през прехода бе на Ноев ковчег за номенклатурните и редовите партийни останки от руския интервал и за техните потомци и бенефициенти. Така социалистическата партия се трансформира в монумент на личното си комунистическо минало. В този смисъл тя не е политически, а исторически феномен, който се възпроизвежда политически по историческа инерция.
Вероятно чувството, че лявата ниша стои незаета, накара и градската десница да се преориентира нататък, като се откаже от разделянето ляво-дясно. Така обаче тя не разшири поддръжката си, тъй като продължава да печели основно от това, че е опция на комунизма и по-сетнешните му посткомунистически трансформации.
Трябва да е социалдемократически насочена
Шансът на партията на негласувалите е да успее за първи път след Девети септември да свърже лявото с демокрацията, което от единствено себе си би я причислило към социалдемокрацията. Далеч обаче от кукувиците на прехода, като Александър Томов, които се опитваха да мътят в нейното гнездо. И като продължение на политическите възгледи и държание на социалдемократи като Петър Дертлиев, който комунистите със комплицирани измами съумяха да изолират при започване на прехода. Защото не без съображение виждаха в него по-голямата опасност, в сравнение с в Съюз на демократичните сили.
Една социалдемократическа партия през днешния ден естествено ще попадне и в напрегнатия европейски подтекст на офанзивата против либерализма и ще би трябвало да съумее да го отбрани на локална почва. Досега такава роля намерено не е поел нито един от настоящите политически субекти. Ако не броим маскировъчната реторика на Движение за права и свободи, което е етническа партия и по тази причина няма по какъв начин да е и демократична.
Новата партия ще би трябвало да разбие монопола на националистите върху патриотизма, който да стане по-малко консервативно ксенофобски и повече търпелив към другите и сензитивен към човешките права. При това не с лозунги и нереални уверения, а в разговор с политически дезинтересираните гласоподаватели, който да е остатъчно ефикасен, с цел да може да ги трансформира от негласуващи в свои гласоподаватели.
За Борисов и Слави
В това отношение естественият зложелател на новия индивид в политическата джунгла би бил Бойко Борисов, на който там му е силата – да поддържа връзка с всекидневния човек и да го притегля като разпръсква властова еротика. То може и да е потребно за партията му, само че не може да бъде пренесено вътре в нея. Това е някакво персонално умеене на Борисов, което опира в личния му биографичен и биологичен небосвод и е " до привършване на наличните количества ". Борисов след Борисов е неосъществим.
Социалдемократическа партия с ясна политическа идеология би била потребна и за градската десница, тъй като би я предиздвикала да се нарежда отчетливо. А и би укрепила политическото като цяло, тъй като в този момент политическото статукво в страната се удържа основно от неполитически фактори. В този смисъл тя не може да има нищо общо с хипотетичния политически план на Слави Трифонов, който се кани да употребява точно неполитическия запас на екранното си дългоденствие за партийно строителство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (628)
Доста лъжливи са усещанията, които изборните резултати основават за настройките в обществото - просто тъй като по-голямата част от него не отива до урните. Спрямо предходните евроизбори на тези внушителното болшинство на негласувалите (повече от две трети) набъбна с още 3%. Част от негласувалите несъмнено го вършат от цивилен мързел, само че останалите просто не виждат на политическия пазар артикул, който да им харесва задоволително. И няма по какъв начин да ги активираш с нещо друго.
Например с углавен избор против ръководещите. Това се видя от резултатите на Българска социалистическа партия, която напълно заложи на него и по този начин го докара до оставка на председателката си. Ако пък Нинова, каквито съмнения се чуха, сама е платила за социология, която да демонстрира, че водят пред ГЕРБ, значи е платила за оставката си. Защото таман по този начин излезе отговорна, че не са спечелили, откакто са водили. Социолозите убиват политиците с прегръдка.
Другият аспект на наказателния избор – битката с корупцията, който беше лайтмотив в акцията на Демократична България, също не даде задоволително безапелационен резултат. И то макар попътния вятър от следствията в " Апартаментгейт ".
Кой е той - " негово величество " Негласуващият?
Мълчаливото болшинство, останало си по къщите, не показва индиректна поддръжка за ръководещите или за някоя друга от съществуващите партии, а отчаяние от всичките заедно. То желае нов състезател на политическия терен, който да няма нищо общо с наличните. То е електорат на огромния отсъстващ. Как би изглеждал той?
За неговия профил може да се съди по профила на самите негласуващи. Очертаването му е сложна задача, тъй като социолозите изследват гласувалите, а негласувалите остават зад завесата на личната си бездейност. И въпреки всичко има организации като " Алфа рисърч ", които ти разрешават да надникнеш зад нея.
Негласуващият, за който това е деклариран избор, наподобява почти по този начин: българин от всички възрасти, провинциалист, наемен служащ, приблизително до едва просветен, който живее непретенциозно с месечен приход към 500 лв.. Ще кажете, че това е годно за по-голямата част от нацията. Така е, и надлежно по-голямата част от нацията не гласоподава.
Коя е партията на негласувалите?
Партията, която би привлякла този непорочен електорат, разумно ще би трябвало да се нарежда някъде в умереното ляво. Нишата е свободна. Българска социалистическа партия към този момент 30 години се прави, че я заема, само че това е мимикрия. И не толкоз, тъй като, когато е на власт, организира дясна икономическа политика или тъй като влиза в корпоративни обвързаности с едрия бизнес. А тъй като изповядва някакво консервативно православно-комунистическо русофилство, цинично стартирано като грижа за националните ни ползи, което я ориентира на Изток към Кремъл и Евразия. Дотолкова, че не можа да понесе някогашният ѝ ръководител Сергей Станишев да стане лице на западноевропейската демократична левица и се опита да го маргинализира. В нейните идейни редици се подреди президентът, нищо че би трябвало да е партийно безпристрастен и че бил сякаш " натовски военачалник ".
Главната роля на Българска социалистическа партия през прехода бе на Ноев ковчег за номенклатурните и редовите партийни останки от руския интервал и за техните потомци и бенефициенти. Така социалистическата партия се трансформира в монумент на личното си комунистическо минало. В този смисъл тя не е политически, а исторически феномен, който се възпроизвежда политически по историческа инерция.
Вероятно чувството, че лявата ниша стои незаета, накара и градската десница да се преориентира нататък, като се откаже от разделянето ляво-дясно. Така обаче тя не разшири поддръжката си, тъй като продължава да печели основно от това, че е опция на комунизма и по-сетнешните му посткомунистически трансформации.
Трябва да е социалдемократически насочена
Шансът на партията на негласувалите е да успее за първи път след Девети септември да свърже лявото с демокрацията, което от единствено себе си би я причислило към социалдемокрацията. Далеч обаче от кукувиците на прехода, като Александър Томов, които се опитваха да мътят в нейното гнездо. И като продължение на политическите възгледи и държание на социалдемократи като Петър Дертлиев, който комунистите със комплицирани измами съумяха да изолират при започване на прехода. Защото не без съображение виждаха в него по-голямата опасност, в сравнение с в Съюз на демократичните сили.
Една социалдемократическа партия през днешния ден естествено ще попадне и в напрегнатия европейски подтекст на офанзивата против либерализма и ще би трябвало да съумее да го отбрани на локална почва. Досега такава роля намерено не е поел нито един от настоящите политически субекти. Ако не броим маскировъчната реторика на Движение за права и свободи, което е етническа партия и по тази причина няма по какъв начин да е и демократична.
Новата партия ще би трябвало да разбие монопола на националистите върху патриотизма, който да стане по-малко консервативно ксенофобски и повече търпелив към другите и сензитивен към човешките права. При това не с лозунги и нереални уверения, а в разговор с политически дезинтересираните гласоподаватели, който да е остатъчно ефикасен, с цел да може да ги трансформира от негласуващи в свои гласоподаватели.
За Борисов и Слави
В това отношение естественият зложелател на новия индивид в политическата джунгла би бил Бойко Борисов, на който там му е силата – да поддържа връзка с всекидневния човек и да го притегля като разпръсква властова еротика. То може и да е потребно за партията му, само че не може да бъде пренесено вътре в нея. Това е някакво персонално умеене на Борисов, което опира в личния му биографичен и биологичен небосвод и е " до привършване на наличните количества ". Борисов след Борисов е неосъществим.
Социалдемократическа партия с ясна политическа идеология би била потребна и за градската десница, тъй като би я предиздвикала да се нарежда отчетливо. А и би укрепила политическото като цяло, тъй като в този момент политическото статукво в страната се удържа основно от неполитически фактори. В този смисъл тя не може да има нищо общо с хипотетичния политически план на Слави Трифонов, който се кани да употребява точно неполитическия запас на екранното си дългоденствие за партийно строителство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (628)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ