В НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков. А днес?
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Ако пишех учебник по политически пиар в български условия, щях наложително да препоръчам на претендентите за власт в никакъв случай да не активизират представителите на интелигенцията в своя поддръжка. Защото резултатът ще е неподходящ и за двете страни. Примерите за това през годините са доста. А и от последните дни има задоволително. Да вземем срещата на Мая Манолова с създатели и интелектуалци. И отбраната на единствения претендент за основен прокурор в отворено писмо от шестима учени и двама член-кореспонденти на Българска академия на науките.
Манолова и претендентът за основен прокурор
От срещата на Манолова няма да се запомнят предвидимите хвалби по неин адрес. Ще се запомни най-много една подправена вест: че в мероприятието е взел участие и режисьорът Милко Лазаров, провокирала ядосаното му опровергаване. " За мен е извънредно неприятно името ми и филмът " А̀га " да се употребяват в подобен подтекст и да се вършат подвеждащи внушения, още повече че в никакъв случай не съм заявявал поддръжка под каквато и да е форма за предизборната акция на Мая Манолова ", написа той. Извинението на щаба на кандидат-кметицата, че е станала " техническа неточност " единствено задълбочи гафа, тъй като демонстрира неналичието на действителен интерес към поканените създатели, свеждането им до поменик от имена за политическа приложимост. Ако в действителност е било неточност, а не умишлено включване на нищо неподозиращия Лазаров с вярата " да мине сред капките ", тя е по Фройд. Издава терзание от липса на културни фигури със значими настоящи достижения измежду присъстващите на срещата с Манолова. Едно е зад теб да стои създателят на тазгодишното българско предложение за " Оскар ", друго е да призовеш дежурни участници в обществено-политическите масовки на прехода.
Случаят с учените беше още по-неуместен. Първо, тъй като в случай че прочетеш писмото им без подписите под него, няма по какъв начин да познаеш, че е писано от учени. То наподобява по-скоро на небрежно скърпен колаж от медийни клишета. И второ, тъй като по нищо не проличава от написаното, че учените имат компетентността да схванат кой става и кой не става за основен прокурор. И тя напълно не може да бъде обезщетена от демонстрираната ненавист към протестиращи и соросоиди. Въобще, непредвидената им интервенция в проблема е изцяло в духа на известния израз " Нерде Ямбол, нерде Станбул ". Не на вятъра се появи шеговитото подмятане, че в случай че претендентът за основен прокурор има такава мощна академична поддръжка, може би ще е по-добре да го създадат ръководител на Българска академия на науките.
Ако очертаем общ политически профил на участниците и в двете акции, той безспорно ще е ляв. Нещо повече - политическото потребление на интелигенцията единствено по себе си е лява политика. Затова като различен куриоз в срещата с Мая Манолова се одобри наличието там на скулптора Велислав Минеков, който постоянно се е заявявал като изострен критик на лявото. Говоря за българското " ляво ", генеалогично обвързвано с някогашната комунистическа върхушка, която се представяше за лява, само че това не ѝ попречи да се възпроизведе във забележимите и подмолните форми на локалния посткомунистически капитализъм. До такава степен, че от ден на ден заплашва с изгубване нежното, появило се преди време като съпротива на Българска социалистическа партия българско " дясно ".
Флиртът с Тодор Живков. Кръгът на Първанов.
Днес срещите, писмата и подписките на културни дейци в поддръжка на държавната власт и претендентите за нея са реминисценция на положителното остаряло време за същата тази върхушка. Когато тя беше влезнала в неписан контракт с интелигенцията за замяна на преданост против привилегии. И когато беше станал легендарен флиртът на писатели, актьори, учени и други с Тодор Живков. Тогава прочее желаните моменти, в които те можеха непосредствено да му нашепват в ухото желанията си, бяха ловът и танцът. По-късно работата с този отстъпчив контингент бе поета от щерка му Людмила Живкова.
През новия век президентът от Българска социалистическа партия Георги Първанов, също ловец, а евентуално и танцьор, се опита оптимално да възпроизведе Живковия модел на непосредственост сред власт и интелигенция с кръг от " леви интелектуалци ", наименувал си " Съзидание ". Разбира се, нищо не можеше да е същото, най-малкото тъй като президентът към този момент не можеше да обезпечи кой знае какви привилегии - те се свеждаха основно до ордени " Стара планина ". А и в променената обстановка за предпочитане беше не кръг интелектуалци, а обръч от компании.
Не беше обаче без значение фактът, че Първанов е бил помощник на Държавна сигурност. В своя деен интервал Държавна сигурност имаше висока степен на пенетрация измежду интелигенцията. Основно по две линии: на хора, които нямаха гений и виждаха единствения си късмет да се усещат значими като цензури на надарените. И на надарени, чийто единствен късмет да осъществят гения си беше да сключат " договорка с Дявола " (тази втора линия изяснява за какво интелектуалци със свободно различно мислене като Вера Мутафчиева, Богдан Богданов или Георги Данаилов се оказаха сътрудници на службите). Така или другояче, съхраненият през прехода учредителен капацитет на Държавна сигурност по друго време се използваше за образуването на културни общности - към президента, Българска академия на науките, вестник " Труд " и прочие, които при потребност могат да бъдат изкарани на " политическа бригада ". Техните ядра, поколенчески предопределено, изповядват остарялата преданост и правят доста по-съществена идеологическа роля в интерес на българското " ляво " от поддръжката на този или оня. Те упорстват за ценностен континуитет в българската просвета преди и след рухването на комунизма. Допускат, че може да има промени в политическата и икономическата система, само че в културните йерархии и престижи - не. Мисията им е да запазят " същинските " полезности и " същинските " гении (както от време на време без подигравка назовават самите себе си), които са образувани през комунизма. Да блокират демократичната преоценка на полезностите.
Културата = опозиция
Талантливите млади, които от дълго време принадлежат на свят без културни граници, към този момент мъчно могат да бъдат приобщени към акциите на тази мъгливост, наречена със соцносталгия " българска интелигенция ". Както проличава и по реакцията на Милко Лазаров. Случва се някой от тях да излезе в поддръжка на чезнещото дясно, само че силата им не е в подкрепите, а в митингите и точно там може да ги срещнете, а не на предизборни мероприятия. Защото, както е известно, културата, в случай че не е окована от принуди и зависимости, сама по себе си е опозиция.
Ако пишех учебник по политически пиар в български условия, щях наложително да препоръчам на претендентите за власт в никакъв случай да не активизират представителите на интелигенцията в своя поддръжка. Защото резултатът ще е неподходящ и за двете страни. Примерите за това през годините са доста. А и от последните дни има задоволително. Да вземем срещата на Мая Манолова с създатели и интелектуалци. И отбраната на единствения претендент за основен прокурор в отворено писмо от шестима учени и двама член-кореспонденти на Българска академия на науките.
Манолова и претендентът за основен прокурор
От срещата на Манолова няма да се запомнят предвидимите хвалби по неин адрес. Ще се запомни най-много една подправена вест: че в мероприятието е взел участие и режисьорът Милко Лазаров, провокирала ядосаното му опровергаване. " За мен е извънредно неприятно името ми и филмът " А̀га " да се употребяват в подобен подтекст и да се вършат подвеждащи внушения, още повече че в никакъв случай не съм заявявал поддръжка под каквато и да е форма за предизборната акция на Мая Манолова ", написа той. Извинението на щаба на кандидат-кметицата, че е станала " техническа неточност " единствено задълбочи гафа, тъй като демонстрира неналичието на действителен интерес към поканените създатели, свеждането им до поменик от имена за политическа приложимост. Ако в действителност е било неточност, а не умишлено включване на нищо неподозиращия Лазаров с вярата " да мине сред капките ", тя е по Фройд. Издава терзание от липса на културни фигури със значими настоящи достижения измежду присъстващите на срещата с Манолова. Едно е зад теб да стои създателят на тазгодишното българско предложение за " Оскар ", друго е да призовеш дежурни участници в обществено-политическите масовки на прехода.
Случаят с учените беше още по-неуместен. Първо, тъй като в случай че прочетеш писмото им без подписите под него, няма по какъв начин да познаеш, че е писано от учени. То наподобява по-скоро на небрежно скърпен колаж от медийни клишета. И второ, тъй като по нищо не проличава от написаното, че учените имат компетентността да схванат кой става и кой не става за основен прокурор. И тя напълно не може да бъде обезщетена от демонстрираната ненавист към протестиращи и соросоиди. Въобще, непредвидената им интервенция в проблема е изцяло в духа на известния израз " Нерде Ямбол, нерде Станбул ". Не на вятъра се появи шеговитото подмятане, че в случай че претендентът за основен прокурор има такава мощна академична поддръжка, може би ще е по-добре да го създадат ръководител на Българска академия на науките.
Ако очертаем общ политически профил на участниците и в двете акции, той безспорно ще е ляв. Нещо повече - политическото потребление на интелигенцията единствено по себе си е лява политика. Затова като различен куриоз в срещата с Мая Манолова се одобри наличието там на скулптора Велислав Минеков, който постоянно се е заявявал като изострен критик на лявото. Говоря за българското " ляво ", генеалогично обвързвано с някогашната комунистическа върхушка, която се представяше за лява, само че това не ѝ попречи да се възпроизведе във забележимите и подмолните форми на локалния посткомунистически капитализъм. До такава степен, че от ден на ден заплашва с изгубване нежното, появило се преди време като съпротива на Българска социалистическа партия българско " дясно ".
Флиртът с Тодор Живков. Кръгът на Първанов.
Днес срещите, писмата и подписките на културни дейци в поддръжка на държавната власт и претендентите за нея са реминисценция на положителното остаряло време за същата тази върхушка. Когато тя беше влезнала в неписан контракт с интелигенцията за замяна на преданост против привилегии. И когато беше станал легендарен флиртът на писатели, актьори, учени и други с Тодор Живков. Тогава прочее желаните моменти, в които те можеха непосредствено да му нашепват в ухото желанията си, бяха ловът и танцът. По-късно работата с този отстъпчив контингент бе поета от щерка му Людмила Живкова.
През новия век президентът от Българска социалистическа партия Георги Първанов, също ловец, а евентуално и танцьор, се опита оптимално да възпроизведе Живковия модел на непосредственост сред власт и интелигенция с кръг от " леви интелектуалци ", наименувал си " Съзидание ". Разбира се, нищо не можеше да е същото, най-малкото тъй като президентът към този момент не можеше да обезпечи кой знае какви привилегии - те се свеждаха основно до ордени " Стара планина ". А и в променената обстановка за предпочитане беше не кръг интелектуалци, а обръч от компании.
Не беше обаче без значение фактът, че Първанов е бил помощник на Държавна сигурност. В своя деен интервал Държавна сигурност имаше висока степен на пенетрация измежду интелигенцията. Основно по две линии: на хора, които нямаха гений и виждаха единствения си късмет да се усещат значими като цензури на надарените. И на надарени, чийто единствен късмет да осъществят гения си беше да сключат " договорка с Дявола " (тази втора линия изяснява за какво интелектуалци със свободно различно мислене като Вера Мутафчиева, Богдан Богданов или Георги Данаилов се оказаха сътрудници на службите). Така или другояче, съхраненият през прехода учредителен капацитет на Държавна сигурност по друго време се използваше за образуването на културни общности - към президента, Българска академия на науките, вестник " Труд " и прочие, които при потребност могат да бъдат изкарани на " политическа бригада ". Техните ядра, поколенчески предопределено, изповядват остарялата преданост и правят доста по-съществена идеологическа роля в интерес на българското " ляво " от поддръжката на този или оня. Те упорстват за ценностен континуитет в българската просвета преди и след рухването на комунизма. Допускат, че може да има промени в политическата и икономическата система, само че в културните йерархии и престижи - не. Мисията им е да запазят " същинските " полезности и " същинските " гении (както от време на време без подигравка назовават самите себе си), които са образувани през комунизма. Да блокират демократичната преоценка на полезностите.
Културата = опозиция
Талантливите млади, които от дълго време принадлежат на свят без културни граници, към този момент мъчно могат да бъдат приобщени към акциите на тази мъгливост, наречена със соцносталгия " българска интелигенция ". Както проличава и по реакцията на Милко Лазаров. Случва се някой от тях да излезе в поддръжка на чезнещото дясно, само че силата им не е в подкрепите, а в митингите и точно там може да ги срещнете, а не на предизборни мероприятия. Защото, както е известно, културата, в случай че не е окована от принуди и зависимости, сама по себе си е опозиция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ