Семейната среда като фактор за постиженията на учениците: поглед през PISA
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Освен неутрален измерител на триумфите и неуспехите на просветителните политики, допускащ и интернационалните съпоставения, Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) разрешава и подробното изследване на другите фактори, отвън образователния развой, които също въздействат на достиженията на учениците. Тъй като в България обичайно с водещо значение са фамилната среда и изискванията в дома, започваме разбора на микроданните от последното издание на PISA точно оттова.
Най-често цитираната оценка на фамилната среда в PISA е показателят на стопански, обществен и културен статус на семейството, в което живеят учениците. Той включва редица знаци, измежду които благосъстоянието на фамилията,
достъпът до просветителни и културни запаси в дома,
взема поради и специалностите на родителите. Средната стойност на показателя при българските възпитаници е -0,22, което значи, че страната се доближава до " междинния " стопански, обществен и културен статус измежду всички включени в проучването страни.
По-интересно обаче е разпределението на учениците, показано в Графика 1. Повечето български семейства са с негативна стойност на показателя, като в разпределението има две забележими скупчвания, от двете страни на междинната стойност. В най-общ проект, това отразява обществената конструкция на българското общество, с болшинството от семействата под междинното равнище на социално-икономически статус; както ясно ще демонстрираме, това има обилни отрицателни последици върху достиженията на учениците.
Графика 1: Разпределение на показателя на икономическия, обществен и културен статус на българските възпитаници в PISA 2018, брой възпитаници
© PISA 2018, лични калкулации
Другите фактори, които вземаме под внимание са образованието на родителите и езикът, който се приказва в дома на ученика (тъй като в PISA липсва знак за етническа принадлежност, в българския случай езикът на фамилията се употребява като сурогат на такъв). Интересно освен това издание на проучването е, че съвсем половината (48%) от учениците, взели присъединяване в него са с най-малко един родител, който има някаква форма на висше обучение. На второ място са тези със приблизително (28%), а с главно и по-ниско са съвсем 12%. Що се отнася до говорения в дома език, той отразява много близко етническата конструкция на страната – друг от българския е за 12% от учениците.
Учениците в фамилии, в които главният приказваме език не е българският, " губят " 33 точки по четене по отношение на българчетата, като резултатът е съпоставим с разликата в представянето на момчетата и девойките. От всички фактори на фамилната среда обаче показателят на икономическия, обществен и културен статус има най-голяма тежест – една единица от него (а както видяхме нагоре, множеството възпитаници взели участие в PISA в България се разполагат сред -4 и +2) " носи " 36 точки. С други думи, възпитаник от по-бедно семейство, да речем със стойност на показателя от -3, би постигнал съвсем 110 точки по-малко на теста по четене в сравнение с подобен, който е към междинната стойност.
Особеното е, че в този модел
образованието на родителите няма статистически важен резултат,
като това най-вероятно е резултат от интерференция с показателя на икономическия, обществен и културен статус. За сметка на това, поддръжката на родителите за образованието на децата им има очебийно позитивно въздействие върху тяхното показване на теста по четене.
Факторите, определени с цел да показват персоналното изпитание на учениците, също въздействат по упования метод – пропускането на образователни дни има негативно, само че относително малко въздействие върху резултата по четене. За сметка на това, в случай че ученикът е повтарял образователна година, то това има очебийно отрицателен резултат (-74 точки) върху неговото показване.
Взети дружно, въздействието на факторите на средата върху резултатите на българските възпитаници в PISA много ясно показват проблемите на актуалните просветителни политики. От една страна, те
не съумяват да интегрират сполучливо малцинствата,
вследствие на което те се показват сензитивно по-зле От друга – не съумяват да обезпечат на учениците от по-бедни фамилии задоволително положителни условия, които да понижат въздействието на неналичието на задоволително запаси в дома.
Това са и част от значимите провокации, пред които е изправена просветителната система в близко бъдеще – по какъв начин да бъде преодоляно неравенството във опциите сред учениците, тъй че те да получат качествено обучение макар неналичия в фамилната си среда.
Освен неутрален измерител на триумфите и неуспехите на просветителните политики, допускащ и интернационалните съпоставения, Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) разрешава и подробното изследване на другите фактори, отвън образователния развой, които също въздействат на достиженията на учениците. Тъй като в България обичайно с водещо значение са фамилната среда и изискванията в дома, започваме разбора на микроданните от последното издание на PISA точно оттова.
Най-често цитираната оценка на фамилната среда в PISA е показателят на стопански, обществен и културен статус на семейството, в което живеят учениците. Той включва редица знаци, измежду които благосъстоянието на фамилията,
достъпът до просветителни и културни запаси в дома,
взема поради и специалностите на родителите. Средната стойност на показателя при българските възпитаници е -0,22, което значи, че страната се доближава до " междинния " стопански, обществен и културен статус измежду всички включени в проучването страни.
По-интересно обаче е разпределението на учениците, показано в Графика 1. Повечето български семейства са с негативна стойност на показателя, като в разпределението има две забележими скупчвания, от двете страни на междинната стойност. В най-общ проект, това отразява обществената конструкция на българското общество, с болшинството от семействата под междинното равнище на социално-икономически статус; както ясно ще демонстрираме, това има обилни отрицателни последици върху достиженията на учениците.
Графика 1: Разпределение на показателя на икономическия, обществен и културен статус на българските възпитаници в PISA 2018, брой възпитаници
© PISA 2018, лични калкулации
Другите фактори, които вземаме под внимание са образованието на родителите и езикът, който се приказва в дома на ученика (тъй като в PISA липсва знак за етническа принадлежност, в българския случай езикът на фамилията се употребява като сурогат на такъв). Интересно освен това издание на проучването е, че съвсем половината (48%) от учениците, взели присъединяване в него са с най-малко един родител, който има някаква форма на висше обучение. На второ място са тези със приблизително (28%), а с главно и по-ниско са съвсем 12%. Що се отнася до говорения в дома език, той отразява много близко етническата конструкция на страната – друг от българския е за 12% от учениците.
Учениците в фамилии, в които главният приказваме език не е българският, " губят " 33 точки по четене по отношение на българчетата, като резултатът е съпоставим с разликата в представянето на момчетата и девойките. От всички фактори на фамилната среда обаче показателят на икономическия, обществен и културен статус има най-голяма тежест – една единица от него (а както видяхме нагоре, множеството възпитаници взели участие в PISA в България се разполагат сред -4 и +2) " носи " 36 точки. С други думи, възпитаник от по-бедно семейство, да речем със стойност на показателя от -3, би постигнал съвсем 110 точки по-малко на теста по четене в сравнение с подобен, който е към междинната стойност.
Особеното е, че в този модел
образованието на родителите няма статистически важен резултат,
като това най-вероятно е резултат от интерференция с показателя на икономическия, обществен и културен статус. За сметка на това, поддръжката на родителите за образованието на децата им има очебийно позитивно въздействие върху тяхното показване на теста по четене.
Факторите, определени с цел да показват персоналното изпитание на учениците, също въздействат по упования метод – пропускането на образователни дни има негативно, само че относително малко въздействие върху резултата по четене. За сметка на това, в случай че ученикът е повтарял образователна година, то това има очебийно отрицателен резултат (-74 точки) върху неговото показване.
Взети дружно, въздействието на факторите на средата върху резултатите на българските възпитаници в PISA много ясно показват проблемите на актуалните просветителни политики. От една страна, те
не съумяват да интегрират сполучливо малцинствата,
вследствие на което те се показват сензитивно по-зле От друга – не съумяват да обезпечат на учениците от по-бедни фамилии задоволително положителни условия, които да понижат въздействието на неналичието на задоволително запаси в дома.
Това са и част от значимите провокации, пред които е изправена просветителната система в близко бъдеще – по какъв начин да бъде преодоляно неравенството във опциите сред учениците, тъй че те да получат качествено обучение макар неналичия в фамилната си среда.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ