Хронология на предизвестения провал на идеята за "специален" прокурор
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През тази седмица министър-председателят съобщи, че е нужен " безусловно самостоятелен прокурор " (явно за премиера един магистрат не е подвластен или самостоятелен, а съществуват степени на не/зависимостта), който да проверява основния прокурор при подозрения за осъществено закононарушение. Според премиера, това щяло да отговори на рекомендациите на Венецианската комисия и да се извърши в бързи периоди.
Защо това бързане?
Проблемът за ефикасното следствие на основния прокурор при подозрения, че той е забъркан в осъществяването на закононарушение, съществува от десетилетия. Преди 10 години обаче този проблем получава самобитна легитимация от Европейския съд по правата на индивида посредством решението по делото " Колеви против България ". Именно през тези 10 години (с дребни изключения) България се ръководи от ГЕРБ и Бойко Борисов. През това време обаче държавните управления му започнаха фиктивни ограничения за осъществяванията на рекомендациите на правосъдното решение като осуетиха промяната на прокуратурата и статута на основния прокурор при конституционните промени от 2015 година И внезапно, четири години по-късно, на премиера сякаш му се прищя да позволи казуса за няколко дни.
Моментът, в който това се случва е същият, в който президентът на Република България разгласи, че ще организира консултациите за конституционни промени на " цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функционалности, мястото й в правосъдната система и връзките с други институции ". Подобен самоуверен ход от страна на президента, комбиниран с това, че се употребява с едно от най-високите равнища на доверие измежду българските институции[1], евентуално е подсетило министър-председателя, че парламентарните избори през 2021 година в действителност не са надалеч. Създаването на сходен нов модел (ad hoc прокурор или орган) от държавното управление може значително в действителност да саботира или най-малко да обезсили напъните на президента да организира необятен, обществен и изчерпателен спор по отношение на ролята, функционалностите и структурата на прокуратурата, както и отчетността и търсенето на наказателна отговорност на основния прокурор.
Защо сходен орган ще е следващата метастаза?
Независимо дали ще бъде препоръчан умишлен орган или единствено умишлен прокурор още веднъж стигаме до въпроса – кой ще го избира и няма ли това да бъде следващият " чистач " на притеснителни обстоятелства и условия към основния прокурор. Само няколко съответни аргумента обаче са повече от задоволителни, с цел да разкрият, че това ще е следващото увреждане в българския либерален организъм:
– През 2013 година в медиите " изтече " запис на диалог сред Бойко Борисов, някогашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и някогашния градски прокурор Николай Кокинов, в който последния, обсъждайки новоизбрания тогава основен прокурор Сотир Цацаров, се обръща към министър ръководителя с думите " Не ми се подсмихвай, ти си го избра ".
– През април 2019 година някогашният ръководител на Софийския областен съд Методи Лалов показа по какъв начин в действителност се е стигнало до избора му за ръководител. За задачата той се е срещнал с Георги Колев (тогава ръководител на Върховни административен съд) и Владимира Янева (тогава ръководител на Софийски градски съд), с цел да обсъдят назначението му. По време на диалога им, в заведението " влезе един корпулентен политик ". След 5 минути се е включил към тях и: " Попита – какво става тук? Те му обясниха – ами тук сме се видели, с цел да изясни това момче, сподели Георги Колев, за своята идея и вероятно да получи поддръжка и от мен. Аз знаех, че избор без поддръжка от неприятните, няма да има, невероятно е. В този миг този корпулентен политик, прекомерно прочут, знаете, сподели – но да не стане по този начин, и в този момент изтъквам – да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган ".
– На 23 октомври 2019 година, ден преди първия избор на Иван Гешев за основен прокурор от Висшия правосъден съвет (ВСС), министър председателят съобщи в ефирен ефир: " този път взех решение – каквото си изберат, това е. Изобщо не съм се месил. Грам. "
– По време на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет за избор на нов основен прокурор на 24 октомври 2019 година Сотир Цацаров искрено съобщи: " Слушайки го, аз си мисля, че господин Панов приказва като човек, чиято процедура е протекла кристално чисто, при цялостна осведоменост и при цялостна състезателност. () Аз бих задал въпроса – по какво тази процедура се отличава от процедурата, по която бе определен ръководителят на Върховен касационен съд? По какво тази процедура се отличава от предните процедури? Разбира се, тук по никакъв метод не изключвам и тази, по която съм определен аз. () Ще минат още два месеца () от тази зала ще си изляза и аз. И тогава никой няма да знае какво тъкмо се е случило тук вътре – и което е по-важно – в една друга постройка, не, в две други здания. "
– На 4 декември 2019 година още веднъж в ефирен ефир Бойко Борисов, обсъждайки ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, съобщи: " Най-много го поддържах. Той нямаше да стане арбитър, в случай че аз не го бях подкрепил ".
Нито един длъжен орган не се сезира по който и да е от посочените случаи – нито прокуратурата, нито Висш съдебен съвет, нито КПКОНПИ, която ревизира спора на ползи.
Видно от многочислените свидетелства, назначенията на основни постове в правосъдната система не се правят в плануваното за това място – Висшия правосъден съвет. Не е налице нито един мотив, който да убеди българското общество, че към избора на този " безусловно самостоятелен прокурор " методът ще е друг, в противен случай. В този смисъл, въвеждането на сходна фигура е предупреден неуспех. Това обаче ще е неуспех за българското общество. За ръководещите ще е триумф. Хем ще отговорят на упованията за дейности на Съвета на Европа и Европейския съюз за основаване на механизъм за наказателно гонене на основния прокурор при подозрение за осъществено закононарушение, хем контролът над това кой ще бъде този аd hoc прокурор отново ще е в техните ръце. На процедура, нищо няма да се промени, с изключение на още един орган, за който данъкоплатците би трябвало да се погрижат.
Идеята за това основният прокурор да бъде разследван от умишлен прокурор заживява личен живот още при убийството на висшия прокурор Николай Колев. Неговата брачна половинка насочва това искане в хода на следствието. Възможността умишлен прокурор или умишлен орган да проверяват основния е прегледана и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата от 2016 година Нека разгледаме евентуалните опасности и дефекти на едно такова решение.
Специална процедура – умишлен прокурор
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва подхванати против него дейности, макар промените на Закон за съдебната власт от 2016 година Тоест, с цел да бъде разследван основният прокурор, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Но кой да бъде той?
Както отбелязахме, това е модел, препоръчан и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата, а точно в работата по проблема да взе участие самостоятелен и почитан върховен чиновник от системата на наказателното правораздаване. Предложението е отговорността за упражняването на контрол върху следствието на изказвания за тежки незаконни действия, осъществени от основния прокурор, да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата. Това лице следва да се подкрепя от чиновници на Националната следствена работа (НСлС) (предоставени от ръководещия Национална следствена служба заместник-главен прокурор) или от старши полицейски чиновници от Министерство на вътрешните работи. За тези цели проверяващите чиновници, без значение дали са от Национална следствена служба или Министерство на вътрешните работи, следва да дават отговор пред горепосоченото без значение лице, натоварено с провеждането на следствието. Решението дали да се стартира наказателно гонене обаче не се взема от лицето, упражняващо контрол, а от този заместител на основния прокурор. Той самият ще носи отговорност за това решение пред Народното събрание и обществеността.
Тази теза за извършено без значение следствие по делото от страна на Националната следствена работа се застъпва в самото дело Колеви (§98 от делото). Но оттогава до през днешния ден, вследствие на конституционни и законодателни промени от 2006 година, 2007 година и 2009 година, следствените служби бяха интегрирани в прокуратурата, и все още са административно подчинени на основния прокурор, т.е. подвластни от него.
Нещо повече - нито един орган, отвън прокуратурата, няма пълномощието да прави преценка дали да упреква или не следствия? Тогава това следва да се направи от прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови спънки:
– След като от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати с предходни конституционни промени, даването на привилегия на един е мярка в прорез с правилото на главния закон;
– Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;
Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение. Критично може да се гледа на предлагането най-старшият заместник-главен прокурор да взема решение за следствие. Като позитивно може да се регистрира само въвличането на Народното събрание.
Специален орган, отвън системата на прокуратурата
Концепцията зад този вид е функционалността на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване, при съображение за това, да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Такъв орган би могъл да се учреди ad hoc или активността му да бъде изпълнявана от Конституционния съд, по сходство на други страни като Словакия и Грузия. И този вид обаче наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си. Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Прехвърлянето на делото на външен за системата на прокуратурата индивид е невероятно на този стадий без изменение на Конституцията.
Очевидно, приемането на мярка умишлен органи или прокурор да проверяват основния прокурор е единствено детайл от един по-дълбок кръг промени, които ще изискват промени на конституцията. Тематичният обсег следва да засегне структурата на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, самодейността кой да желае следствие и премахване на основния прокурор, понижаване въздействието на основния прокурор над членовете прокурори във Висш съдебен съвет – тематики, които надвишават препоръчаното от Борисов решение.
Вместо това
Далеч по-удачен е разновидността, обсъждан и подсилен и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата, е основаването на опция основният прокурор да бъде краткотрайно отстраняван от служба или иначе длъжен по закон да отстъпи от функционалностите си на основен прокурор, до момента в който трае следствието против него. Конкретно предложение в тази тенденция и претекстовете за него може да откриете в отдадения на тази тематика разбор на ИПИ.
И в случай че Борисов дава обещание осъществяване на всички рекомендации на Венецианската комисия, ще даде ли най-накрая този статут на съдилищата, тъй че да излязат от политическата настойчивост и надзор на политиката. А в случай че Венецианската комисия отхвърли и разкритикува предложенията на министъра Данаил Кирилов, този експертен пестник не слага ли въпроса не е ли време да се потърси съответен министър на правораздаването?
През тази седмица министър-председателят съобщи, че е нужен " безусловно самостоятелен прокурор " (явно за премиера един магистрат не е подвластен или самостоятелен, а съществуват степени на не/зависимостта), който да проверява основния прокурор при подозрения за осъществено закононарушение. Според премиера, това щяло да отговори на рекомендациите на Венецианската комисия и да се извърши в бързи периоди.
Защо това бързане?
Проблемът за ефикасното следствие на основния прокурор при подозрения, че той е забъркан в осъществяването на закононарушение, съществува от десетилетия. Преди 10 години обаче този проблем получава самобитна легитимация от Европейския съд по правата на индивида посредством решението по делото " Колеви против България ". Именно през тези 10 години (с дребни изключения) България се ръководи от ГЕРБ и Бойко Борисов. През това време обаче държавните управления му започнаха фиктивни ограничения за осъществяванията на рекомендациите на правосъдното решение като осуетиха промяната на прокуратурата и статута на основния прокурор при конституционните промени от 2015 година И внезапно, четири години по-късно, на премиера сякаш му се прищя да позволи казуса за няколко дни.
Моментът, в който това се случва е същият, в който президентът на Република България разгласи, че ще организира консултациите за конституционни промени на " цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функционалности, мястото й в правосъдната система и връзките с други институции ". Подобен самоуверен ход от страна на президента, комбиниран с това, че се употребява с едно от най-високите равнища на доверие измежду българските институции[1], евентуално е подсетило министър-председателя, че парламентарните избори през 2021 година в действителност не са надалеч. Създаването на сходен нов модел (ad hoc прокурор или орган) от държавното управление може значително в действителност да саботира или най-малко да обезсили напъните на президента да организира необятен, обществен и изчерпателен спор по отношение на ролята, функционалностите и структурата на прокуратурата, както и отчетността и търсенето на наказателна отговорност на основния прокурор.
Защо сходен орган ще е следващата метастаза?
Независимо дали ще бъде препоръчан умишлен орган или единствено умишлен прокурор още веднъж стигаме до въпроса – кой ще го избира и няма ли това да бъде следващият " чистач " на притеснителни обстоятелства и условия към основния прокурор. Само няколко съответни аргумента обаче са повече от задоволителни, с цел да разкрият, че това ще е следващото увреждане в българския либерален организъм:
– През 2013 година в медиите " изтече " запис на диалог сред Бойко Борисов, някогашния министър на земеделието и храните Мирослав Найденов и някогашния градски прокурор Николай Кокинов, в който последния, обсъждайки новоизбрания тогава основен прокурор Сотир Цацаров, се обръща към министър ръководителя с думите " Не ми се подсмихвай, ти си го избра ".
– През април 2019 година някогашният ръководител на Софийския областен съд Методи Лалов показа по какъв начин в действителност се е стигнало до избора му за ръководител. За задачата той се е срещнал с Георги Колев (тогава ръководител на Върховни административен съд) и Владимира Янева (тогава ръководител на Софийски градски съд), с цел да обсъдят назначението му. По време на диалога им, в заведението " влезе един корпулентен политик ". След 5 минути се е включил към тях и: " Попита – какво става тук? Те му обясниха – ами тук сме се видели, с цел да изясни това момче, сподели Георги Колев, за своята идея и вероятно да получи поддръжка и от мен. Аз знаех, че избор без поддръжка от неприятните, няма да има, невероятно е. В този миг този корпулентен политик, прекомерно прочут, знаете, сподели – но да не стане по този начин, и в този момент изтъквам – да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган ".
– На 23 октомври 2019 година, ден преди първия избор на Иван Гешев за основен прокурор от Висшия правосъден съвет (ВСС), министър председателят съобщи в ефирен ефир: " този път взех решение – каквото си изберат, това е. Изобщо не съм се месил. Грам. "
– По време на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет за избор на нов основен прокурор на 24 октомври 2019 година Сотир Цацаров искрено съобщи: " Слушайки го, аз си мисля, че господин Панов приказва като човек, чиято процедура е протекла кристално чисто, при цялостна осведоменост и при цялостна състезателност. () Аз бих задал въпроса – по какво тази процедура се отличава от процедурата, по която бе определен ръководителят на Върховен касационен съд? По какво тази процедура се отличава от предните процедури? Разбира се, тук по никакъв метод не изключвам и тази, по която съм определен аз. () Ще минат още два месеца () от тази зала ще си изляза и аз. И тогава никой няма да знае какво тъкмо се е случило тук вътре – и което е по-важно – в една друга постройка, не, в две други здания. "
– На 4 декември 2019 година още веднъж в ефирен ефир Бойко Борисов, обсъждайки ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, съобщи: " Най-много го поддържах. Той нямаше да стане арбитър, в случай че аз не го бях подкрепил ".
Нито един длъжен орган не се сезира по който и да е от посочените случаи – нито прокуратурата, нито Висш съдебен съвет, нито КПКОНПИ, която ревизира спора на ползи.
Видно от многочислените свидетелства, назначенията на основни постове в правосъдната система не се правят в плануваното за това място – Висшия правосъден съвет. Не е налице нито един мотив, който да убеди българското общество, че към избора на този " безусловно самостоятелен прокурор " методът ще е друг, в противен случай. В този смисъл, въвеждането на сходна фигура е предупреден неуспех. Това обаче ще е неуспех за българското общество. За ръководещите ще е триумф. Хем ще отговорят на упованията за дейности на Съвета на Европа и Европейския съюз за основаване на механизъм за наказателно гонене на основния прокурор при подозрение за осъществено закононарушение, хем контролът над това кой ще бъде този аd hoc прокурор отново ще е в техните ръце. На процедура, нищо няма да се промени, с изключение на още един орган, за който данъкоплатците би трябвало да се погрижат.
Идеята за това основният прокурор да бъде разследван от умишлен прокурор заживява личен живот още при убийството на висшия прокурор Николай Колев. Неговата брачна половинка насочва това искане в хода на следствието. Възможността умишлен прокурор или умишлен орган да проверяват основния е прегледана и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата от 2016 година Нека разгледаме евентуалните опасности и дефекти на едно такова решение.
Специална процедура – умишлен прокурор
При сегашния парламентарен порядък основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори и следователи като издава писмени указания и инструкции по отношение на активността на прокуратурата. Накратко – може всичко по отношение на всички прокурори в системата, в това число да попречва подхванати против него дейности, макар промените на Закон за съдебната власт от 2016 година Тоест, с цел да бъде разследван основният прокурор, би трябвало проверяващият да бъде някой външен за системата. Но кой да бъде той?
Както отбелязахме, това е модел, препоръчан и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата, а точно в работата по проблема да взе участие самостоятелен и почитан върховен чиновник от системата на наказателното правораздаване. Предложението е отговорността за упражняването на контрол върху следствието на изказвания за тежки незаконни действия, осъществени от основния прокурор, да се разпорежда на без значение лице, заемащо висша служба в правосъдната система отвън системата на прокуратурата. Това лице следва да се подкрепя от чиновници на Националната следствена работа (НСлС) (предоставени от ръководещия Национална следствена служба заместник-главен прокурор) или от старши полицейски чиновници от Министерство на вътрешните работи. За тези цели проверяващите чиновници, без значение дали са от Национална следствена служба или Министерство на вътрешните работи, следва да дават отговор пред горепосоченото без значение лице, натоварено с провеждането на следствието. Решението дали да се стартира наказателно гонене обаче не се взема от лицето, упражняващо контрол, а от този заместител на основния прокурор. Той самият ще носи отговорност за това решение пред Народното събрание и обществеността.
Тази теза за извършено без значение следствие по делото от страна на Националната следствена работа се застъпва в самото дело Колеви (§98 от делото). Но оттогава до през днешния ден, вследствие на конституционни и законодателни промени от 2006 година, 2007 година и 2009 година, следствените служби бяха интегрирани в прокуратурата, и все още са административно подчинени на основния прокурор, т.е. подвластни от него.
Нещо повече - нито един орган, отвън прокуратурата, няма пълномощието да прави преценка дали да упреква или не следствия? Тогава това следва да се направи от прокурор, който обаче да остане отвън " методическото управление " на основния, т.е. да разполага с кратковременен статут на самостоятелен от основния прокурор. Този статут следва да се явява имунитет против дисциплинарни похищения, кариерни препятствания и наказателни офанзиви на следствия по отношение на проверяващия. Но и тук се натъкваме на на практика и законови спънки:
– След като от имунитет (освен функционалния) са лишени всички магистрати с предходни конституционни промени, даването на привилегия на един е мярка в прорез с правилото на главния закон;
– Кой да бъде този еднократно самостоятелен за случая и при голям брой мотиви за следствия дали няма голям брой прокурори да трансформират статута си;
Възникват и редица спомагателни въпроси, които да изключат такова решение. Критично може да се гледа на предлагането най-старшият заместник-главен прокурор да взема решение за следствие. Като позитивно може да се регистрира само въвличането на Народното събрание.
Специален орган, отвън системата на прокуратурата
Концепцията зад този вид е функционалността на самостоятелен проверяващ основния прокурор и повдигащ обвиняване, при съображение за това, да бъде изпълнявана от умишлен за задачата орган. Тази догадка наподобява примамлива, защото би дала опция на необятен кръг специалисти, в това число и външни за прокуратурата лица, да вземат участие. Такъв орган би могъл да се учреди ad hoc или активността му да бъде изпълнявана от Конституционния съд, по сходство на други страни като Словакия и Грузия. И този вид обаче наподобява неосъществим заради обстоятелството, че държавното обвиняване има монопол над активността си. Тоест и тук стигаме до задънена улица, която води до въпроса за иницииране на парламентарен спор. Прехвърлянето на делото на външен за системата на прокуратурата индивид е невероятно на този стадий без изменение на Конституцията.
Очевидно, приемането на мярка умишлен органи или прокурор да проверяват основния прокурор е единствено детайл от един по-дълбок кръг промени, които ще изискват промени на конституцията. Тематичният обсег следва да засегне структурата на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, самодейността кой да желае следствие и премахване на основния прокурор, понижаване въздействието на основния прокурор над членовете прокурори във Висш съдебен съвет – тематики, които надвишават препоръчаното от Борисов решение.
Вместо това
Далеч по-удачен е разновидността, обсъждан и подсилен и в Структурния и функционален разбор на прокуратурата, е основаването на опция основният прокурор да бъде краткотрайно отстраняван от служба или иначе длъжен по закон да отстъпи от функционалностите си на основен прокурор, до момента в който трае следствието против него. Конкретно предложение в тази тенденция и претекстовете за него може да откриете в отдадения на тази тематика разбор на ИПИ.
И в случай че Борисов дава обещание осъществяване на всички рекомендации на Венецианската комисия, ще даде ли най-накрая този статут на съдилищата, тъй че да излязат от политическата настойчивост и надзор на политиката. А в случай че Венецианската комисия отхвърли и разкритикува предложенията на министъра Данаил Кирилов, този експертен пестник не слага ли въпроса не е ли време да се потърси съответен министър на правораздаването?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ