Някои наблюдения по процедурата за главен прокурор
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
За процедурата преди чуването
При единствен претендент за основен прокурор, в другояче замислената по закон спортна процедура, няма кой да основава неудобства за претендента. Това допуска той умерено да се отдаде на подготовката за представянето си. Въпреки това Иван Гешев показа многословна, само че безидейна идея в средата на август. Очакването беше, че най-малко за чуването си пред Висшия правосъден съвет (ВСС) ще бъде по-убедителен. Създалата се процедурна досада през последните 3 месеца беше разведрена единствено от острите позиции на адвокатските колегии в София и Пловдив, от самия Висш адвокатски съвет, както и от множеството въпроси от гражданските организации.
В процедурата за избор на основен прокурор огромните отсъстващи бяха задължените да са дейни по закон и имащите право на това. Министърът на правораздаването Данаил Кирилов, който нито предложи опция, била тя и неизбираема, щеше да даде легитимност на процедурата. Но то към този момент няма и за пред кого да си играят на годност и легитимност. От Европа не ни гледат, от Америка претендентът Гешев се върна удовлетворен, а в Кремъл беше ходил и се върна в същото положение в каквото си пристигна и от оттатък Океана.
По време на чуването
Иначе, за самото чуване – имаше същински изказвания – бисери: по какъв начин с решенията на Европейския съд по правата на индивида се реализират политически цели, а в действителност се пазят базисни човешки права. Гешев обясни на нищо неподозиращите в заседателната зала на Висш съдебен съвет по какъв начин адвокатурата е в същата част на Закона за правосъдната власт, в която е правосъдната власт, въпреки и да е отвън нея. Номинацията явно го е изненадала, а времето за подготовка, въпреки и 3 месеца, е било незадоволително.
По време на чуването Гешев повтаряше по какъв начин това е съревнование на хрумвания. Всъщност Гешев с нескрита експанзия се състезаваше самичък със себе си – да удържи нервите си, да не избухне, да не упражни привичното си първично държание, прекомерно неуместно за претендент за основен прокурор. Другият спортен детайл в процедурата беше какъв брой раболепство и ласкателство могат да показват болшинството от членовете на правосъдния съвет.
Всички обстоятелства и условия, на които почиват тезите за промяна на прокуратурата, се одобряват от Гешев като уронване на престижа на правосъдната власт. Да се чуди човек по какъв начин този прокурор е формирал убеждението си по съответни обвинявания. Презумпцията за невиновност му беше също толкоз непозната колкото преди година и половина, когато светна, изкачен на по-високи върхове в магистратската си кариера.
На фона на всичко това Данаил Кирилов непрекъснато намираше политически проекции, " плейлисти " с въпроси. Всеки, разрешил си да изведе на напред във времето нерешените проблематични тематики и сфери в правораздаването, е възприеман като политик, превратаджия и непосредствен до олигарх. Просто Бойко Борисов и Делян Пеевски сътвориха, всеки на своите министри, тоталния комфорт да не чуват съответни проблематични въпроси.
Оная работа с разделянето на управляващите, която в действителност бе изкарана от подтекста фраза в юлския диалог по Българска национална телевизия с Гешев, този път се прояви, с цел да покаже, че претендентът никак не ги знае и не го интересуват тия работи. Като отракан популист съобщи, че не се срами от поддръжката на чистачките и водачите. Срамното в подкрепящите мнения беше, че ДАНС и Министерство на вътрешните работи са структури на изпълнителната власт и е някак нетипично да заявят поддръжка за едно от лицата на правосъдната власт.
За претендента Гешев неуместните въпроси на малцинствено смелите Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска бяха посрещани със " двоумя се, че трактовката Ви е вярна ". Бъдещият основен прокурор си разрешава директно да дава инструкции по какъв начин де се мисли и коя мисъл е вярна и неправилна. Този човек по този начин и не разбра, че задаването на въпроси не е персонална офанзива, а детайл от законоустановена процедура.
Гешев прокара добра и отчетлива разграничителна линия, като самичък сподели, че има намерение извънредно да застане на едната страна. За него в тази процедура въпросите на едни цивилен организации бяха преднамерени и манипулативни, едни медии бяха избрани като подчинени на олигархични и стопански ползи, а други - безпристрастни. Но усетът му на изявен евроатлантик от последната седмица му подсказа доста да внимава да не настъпи мотиката и да нападне медии като " Дойче веле " или " Свободна Европа ". Затова остана сериозен единствено към локалните.
Държа да повторя, огромният позор остава у членовете на Висш съдебен съвет. На една дама, определена от ГЕРБ в съдийската гилдия, в симптом на безусловно смирение, даже не ѝ се разбра какво пита и приказва. А определената от съдиите с най-високо болшинство излезе в отпуск без претекстове. Отпуск, в случай че не е заради болест или гибел на непосредствен, се приключва, изключително когато се избира основен прокурор.
Обидно за българската адвокатура беше и държанието на представителя на " Атака " във Висш съдебен съвет, съгласно който юристите към този момент били толкоз доста, че би трябвало да се съмняваме в професионалните им качества, а оттова – и в отрицателната им позиция по отношение на Гешев. За този член на Висш съдебен съвет митингите на жителите били " кряскане и дрънчене ". Щом за член на Висш съдебен съвет главните права на българските жители значат това, значи правото е просто поминък, а упражняващите го - неугледни занаятчии. Преди кариерата си във Висш съдебен съвет не се е изявявал по правосъдни проблеми, не стана ясно какво го е стимулирало да зареже приходите си на сполучлив юрист и да се върже на заплата във Висш съдебен съвет.
Някои позитивни неща и неразбираемото бъдеще
За пръв път прозвучаха тези и въпроси, които в постройката на Висш съдебен съвет, никой не си е разрешавал да изрече. За пръв път, въпреки и дребна, сериозна маса жители стачкува осъзнато, освен това освен против личността Гешев, а и против модела на българската прокуратура.
Реформата е нужна, без значение кой ще бъде идващият или по-следващият основен прокурор, без значение дали болшинството в Народното събрание ще бъде доминирано от леви, десни или други. Този пост, с тези неограничени пълномощия, е прелъщение за всеки, заел го. Прокуратурата по конституция и закон е част от правосъдната власт, само че в действителност е с тези, които са политически мощни. Така тя се употребява от привилегията да е от правосъдната власт, единствено с цел да бъде безотговорна.
Лошото е, че няма политически оферти нито от парламентарните, нито от извънпарламентарните политически обединения. Като че ли цялото ни общество тъне в безпринципност какво и по какъв начин да се промени. Иска, само че не знае и не може. Да спреш предизборната си акция не е задоволително, належащо е да предложиш опция. А опция не пристигна нито през юни, когато министър Кирилов предложи своите възгледи, не идва и в този момент. Когато си се декларирал като главно изменящ правораздаването, би трябвало да имаш и да обявиш най-малко няколко оферти с съответни текстове кое и по какъв начин да се направи.
Откровението на Цацаров, че няма избор на основен прокурор, който да се разграничава от сегашния е напълно правилен. Главните прокурори у нас са налагани, а не избирани. Висш съдебен съвет е фиктивен участник в тези процеси.
Какво следва ли?
Дори и без мониторинг мощните на деня във властта, в Народно събрание, във Висш съдебен съвет, в това число самият Гешев, е добре да чуят протестиращите. Ако не го създадат, може и да настане такова разделяне в обществото, че част от българските жители трайно да откажат да се подчиняват на избрани дейности и актове на прокуратурата. Тотален институционален разпад, последван и от общностен подобен. Трябва да се търсят допирни страни в ползите на тоталната власт и протестиращите, постарому не може да се продължава.
Право на всеки е да стачкува, конституционно прието право. А достоверността на всеки митинг се познава по това знаят ли какво вършат хората там. През вчерашния ден случилото се пред Висш съдебен съвет е прочут способ – в този момент шеф и представител на незнаещите за какво са там хора бе изявен медиен магнат. През 2015 година, когато течеше дебатът за смяна на конституцията, това бяха хората от " План Б " – те най-малко имаха уебсайт, платформа и някои от тях връзваха по два-три лафа по тематиката. Днес и наемниците са се обезценили. А тезите на монолитното болшинство във Висш съдебен съвет, зад което стои същинското управническо болшинство, демонстрират неумение да се ангажират хора. Затова наемници ще бъдат нужни и ще има. В институционалния разпад на българската държавност това са наемниците мутри от 90-те и може би бъдещите частни армии за мокри поръчки.
За самия правосъден съвет идва също неугледно бъдеще. Освен изпразнен от смисъл съветът, след мандата на Сотир Цацаров, би изглеждал много неуместно. Там занапред ще е необходим нов водач на статуквото. А капацитет сякаш няма никой, Цацаров сякаш е заменяем, само че незаместим.
Всичко в избора на Гешев можеше да бъде по-префинено, по-добре проведено, с различен или най-малко още един претендент, само че очевидно политически и стопански мощните на деня смятат, че и това е задоволително. Това демонстрира до каква степен ни е зрелостта да търсим аргументите за ширещата ни се мутренска народна власт. Щом те са решили, че и това стига, очевидно публичният интерес е невисок.
Разбира се, от Върховната касационна прокуратура слиза несъмнено могъщата фигура на Цацаров и идва неизвестността и непредвидимостта в лицето на Гешев. Възпитаникът на полицейската школа в Симеоново е следващият неин кадър на висок пост в правораздаването, а хората на високи постове от тази школа имат някои особени белези, които ги отличават от останалите адвокати. След като и Лозан Панов, и останалите 3-4-ма кардинални членове на Висш съдебен съвет (съдии, определени от съдии) слязат от сцената, може би ще е стигната повратната точка – системата ще остане без изявени водачи, стигнала самодоволно положение на незначителност, хонорари и облаги. А откакто и съдийската опозиция е съвсем смазана, идва време за тоталното обезличавате на правораздаването.
Досега от вътрешната страна от тази система се чуваха апели за самостоятелност, само че по сходство на опазването на здравето, образованието и други държавни структури и тук напълно скоро апелът ще е единствено за пари – дайте ни по-високи заплати и не ни занимавайте. Разбира се, всичко това ще се случи, в случай че сами, като общество, се откажем да поддържаме смелите и да търсим интензивно решения.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (137)
За процедурата преди чуването
При единствен претендент за основен прокурор, в другояче замислената по закон спортна процедура, няма кой да основава неудобства за претендента. Това допуска той умерено да се отдаде на подготовката за представянето си. Въпреки това Иван Гешев показа многословна, само че безидейна идея в средата на август. Очакването беше, че най-малко за чуването си пред Висшия правосъден съвет (ВСС) ще бъде по-убедителен. Създалата се процедурна досада през последните 3 месеца беше разведрена единствено от острите позиции на адвокатските колегии в София и Пловдив, от самия Висш адвокатски съвет, както и от множеството въпроси от гражданските организации.
В процедурата за избор на основен прокурор огромните отсъстващи бяха задължените да са дейни по закон и имащите право на това. Министърът на правораздаването Данаил Кирилов, който нито предложи опция, била тя и неизбираема, щеше да даде легитимност на процедурата. Но то към този момент няма и за пред кого да си играят на годност и легитимност. От Европа не ни гледат, от Америка претендентът Гешев се върна удовлетворен, а в Кремъл беше ходил и се върна в същото положение в каквото си пристигна и от оттатък Океана.
По време на чуването
Иначе, за самото чуване – имаше същински изказвания – бисери: по какъв начин с решенията на Европейския съд по правата на индивида се реализират политически цели, а в действителност се пазят базисни човешки права. Гешев обясни на нищо неподозиращите в заседателната зала на Висш съдебен съвет по какъв начин адвокатурата е в същата част на Закона за правосъдната власт, в която е правосъдната власт, въпреки и да е отвън нея. Номинацията явно го е изненадала, а времето за подготовка, въпреки и 3 месеца, е било незадоволително.
По време на чуването Гешев повтаряше по какъв начин това е съревнование на хрумвания. Всъщност Гешев с нескрита експанзия се състезаваше самичък със себе си – да удържи нервите си, да не избухне, да не упражни привичното си първично държание, прекомерно неуместно за претендент за основен прокурор. Другият спортен детайл в процедурата беше какъв брой раболепство и ласкателство могат да показват болшинството от членовете на правосъдния съвет.
Всички обстоятелства и условия, на които почиват тезите за промяна на прокуратурата, се одобряват от Гешев като уронване на престижа на правосъдната власт. Да се чуди човек по какъв начин този прокурор е формирал убеждението си по съответни обвинявания. Презумпцията за невиновност му беше също толкоз непозната колкото преди година и половина, когато светна, изкачен на по-високи върхове в магистратската си кариера.
На фона на всичко това Данаил Кирилов непрекъснато намираше политически проекции, " плейлисти " с въпроси. Всеки, разрешил си да изведе на напред във времето нерешените проблематични тематики и сфери в правораздаването, е възприеман като политик, превратаджия и непосредствен до олигарх. Просто Бойко Борисов и Делян Пеевски сътвориха, всеки на своите министри, тоталния комфорт да не чуват съответни проблематични въпроси.
Оная работа с разделянето на управляващите, която в действителност бе изкарана от подтекста фраза в юлския диалог по Българска национална телевизия с Гешев, този път се прояви, с цел да покаже, че претендентът никак не ги знае и не го интересуват тия работи. Като отракан популист съобщи, че не се срами от поддръжката на чистачките и водачите. Срамното в подкрепящите мнения беше, че ДАНС и Министерство на вътрешните работи са структури на изпълнителната власт и е някак нетипично да заявят поддръжка за едно от лицата на правосъдната власт.
За претендента Гешев неуместните въпроси на малцинствено смелите Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска бяха посрещани със " двоумя се, че трактовката Ви е вярна ". Бъдещият основен прокурор си разрешава директно да дава инструкции по какъв начин де се мисли и коя мисъл е вярна и неправилна. Този човек по този начин и не разбра, че задаването на въпроси не е персонална офанзива, а детайл от законоустановена процедура.
Гешев прокара добра и отчетлива разграничителна линия, като самичък сподели, че има намерение извънредно да застане на едната страна. За него в тази процедура въпросите на едни цивилен организации бяха преднамерени и манипулативни, едни медии бяха избрани като подчинени на олигархични и стопански ползи, а други - безпристрастни. Но усетът му на изявен евроатлантик от последната седмица му подсказа доста да внимава да не настъпи мотиката и да нападне медии като " Дойче веле " или " Свободна Европа ". Затова остана сериозен единствено към локалните.
Държа да повторя, огромният позор остава у членовете на Висш съдебен съвет. На една дама, определена от ГЕРБ в съдийската гилдия, в симптом на безусловно смирение, даже не ѝ се разбра какво пита и приказва. А определената от съдиите с най-високо болшинство излезе в отпуск без претекстове. Отпуск, в случай че не е заради болест или гибел на непосредствен, се приключва, изключително когато се избира основен прокурор.
Обидно за българската адвокатура беше и държанието на представителя на " Атака " във Висш съдебен съвет, съгласно който юристите към този момент били толкоз доста, че би трябвало да се съмняваме в професионалните им качества, а оттова – и в отрицателната им позиция по отношение на Гешев. За този член на Висш съдебен съвет митингите на жителите били " кряскане и дрънчене ". Щом за член на Висш съдебен съвет главните права на българските жители значат това, значи правото е просто поминък, а упражняващите го - неугледни занаятчии. Преди кариерата си във Висш съдебен съвет не се е изявявал по правосъдни проблеми, не стана ясно какво го е стимулирало да зареже приходите си на сполучлив юрист и да се върже на заплата във Висш съдебен съвет.
Някои позитивни неща и неразбираемото бъдеще
За пръв път прозвучаха тези и въпроси, които в постройката на Висш съдебен съвет, никой не си е разрешавал да изрече. За пръв път, въпреки и дребна, сериозна маса жители стачкува осъзнато, освен това освен против личността Гешев, а и против модела на българската прокуратура.
Реформата е нужна, без значение кой ще бъде идващият или по-следващият основен прокурор, без значение дали болшинството в Народното събрание ще бъде доминирано от леви, десни или други. Този пост, с тези неограничени пълномощия, е прелъщение за всеки, заел го. Прокуратурата по конституция и закон е част от правосъдната власт, само че в действителност е с тези, които са политически мощни. Така тя се употребява от привилегията да е от правосъдната власт, единствено с цел да бъде безотговорна.
Лошото е, че няма политически оферти нито от парламентарните, нито от извънпарламентарните политически обединения. Като че ли цялото ни общество тъне в безпринципност какво и по какъв начин да се промени. Иска, само че не знае и не може. Да спреш предизборната си акция не е задоволително, належащо е да предложиш опция. А опция не пристигна нито през юни, когато министър Кирилов предложи своите възгледи, не идва и в този момент. Когато си се декларирал като главно изменящ правораздаването, би трябвало да имаш и да обявиш най-малко няколко оферти с съответни текстове кое и по какъв начин да се направи.
Откровението на Цацаров, че няма избор на основен прокурор, който да се разграничава от сегашния е напълно правилен. Главните прокурори у нас са налагани, а не избирани. Висш съдебен съвет е фиктивен участник в тези процеси.
Какво следва ли?
Дори и без мониторинг мощните на деня във властта, в Народно събрание, във Висш съдебен съвет, в това число самият Гешев, е добре да чуят протестиращите. Ако не го създадат, може и да настане такова разделяне в обществото, че част от българските жители трайно да откажат да се подчиняват на избрани дейности и актове на прокуратурата. Тотален институционален разпад, последван и от общностен подобен. Трябва да се търсят допирни страни в ползите на тоталната власт и протестиращите, постарому не може да се продължава.
Право на всеки е да стачкува, конституционно прието право. А достоверността на всеки митинг се познава по това знаят ли какво вършат хората там. През вчерашния ден случилото се пред Висш съдебен съвет е прочут способ – в този момент шеф и представител на незнаещите за какво са там хора бе изявен медиен магнат. През 2015 година, когато течеше дебатът за смяна на конституцията, това бяха хората от " План Б " – те най-малко имаха уебсайт, платформа и някои от тях връзваха по два-три лафа по тематиката. Днес и наемниците са се обезценили. А тезите на монолитното болшинство във Висш съдебен съвет, зад което стои същинското управническо болшинство, демонстрират неумение да се ангажират хора. Затова наемници ще бъдат нужни и ще има. В институционалния разпад на българската държавност това са наемниците мутри от 90-те и може би бъдещите частни армии за мокри поръчки.
За самия правосъден съвет идва също неугледно бъдеще. Освен изпразнен от смисъл съветът, след мандата на Сотир Цацаров, би изглеждал много неуместно. Там занапред ще е необходим нов водач на статуквото. А капацитет сякаш няма никой, Цацаров сякаш е заменяем, само че незаместим.
Всичко в избора на Гешев можеше да бъде по-префинено, по-добре проведено, с различен или най-малко още един претендент, само че очевидно политически и стопански мощните на деня смятат, че и това е задоволително. Това демонстрира до каква степен ни е зрелостта да търсим аргументите за ширещата ни се мутренска народна власт. Щом те са решили, че и това стига, очевидно публичният интерес е невисок.
Разбира се, от Върховната касационна прокуратура слиза несъмнено могъщата фигура на Цацаров и идва неизвестността и непредвидимостта в лицето на Гешев. Възпитаникът на полицейската школа в Симеоново е следващият неин кадър на висок пост в правораздаването, а хората на високи постове от тази школа имат някои особени белези, които ги отличават от останалите адвокати. След като и Лозан Панов, и останалите 3-4-ма кардинални членове на Висш съдебен съвет (съдии, определени от съдии) слязат от сцената, може би ще е стигната повратната точка – системата ще остане без изявени водачи, стигнала самодоволно положение на незначителност, хонорари и облаги. А откакто и съдийската опозиция е съвсем смазана, идва време за тоталното обезличавате на правораздаването.
Досега от вътрешната страна от тази система се чуваха апели за самостоятелност, само че по сходство на опазването на здравето, образованието и други държавни структури и тук напълно скоро апелът ще е единствено за пари – дайте ни по-високи заплати и не ни занимавайте. Разбира се, всичко това ще се случи, в случай че сами, като общество, се откажем да поддържаме смелите и да търсим интензивно решения.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (137)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ