Трябва ли данъкоплатците да награждават липсата на резултати?
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на " Дневник ".
За следващ път Висшият правосъден съвет (ВСС) желае нарастване на бюджета си с по над 10% за всяка от идващите три години. И счита, че това му се поставя.
На съвещание на пленума на 12 септември Висш съдебен съвет разисква новия план на бюджет на правосъдната власт за 2020 година и обновените бюджетни прогнози за 2021 година и 2022 година И – предстоящо – магистратите за поредна година впечатляват с настояванията си за още пари:
Ръст на заплатите в правосъдната система с по 10% през идващите три години;
Три спомагателни съществени хонорари за магистрати и чиновници от мощно натоварени съдилища и прокуратури, както и за тези от профилираните органи;
– 15,9 млн. лева за електронно правосъдие;
– 2596 лв. на човек за облекло за 2020 година, за 2021 година – 2856 лева, а за 2022 година – 3142 лева;
– 18,9 млн. лв. за застраховане на заплатите за общо 810 свободни бройки в системата, от които 528 са магистратски длъжности, а 263 – за служители;
– 13,7 млн. лв. растеж на парите за сан на чиновниците.
За финансови разноски са планувани 34 млн. лева за 2020 година – едвам 4% от общия бюджет на правосъдната власт, което значи, че голям дял от бюджета продължава да е предопределен за заплати и хонорари.
Рекапитулацията демонстрира, че желаният бюджет за 2020 година е 859,3 млн. лева - със 155 млн. лева над утвърждения бюджет за 2019 година Явно Висш съдебен съвет е възприел правилото " поискай, с цел да ти се даде " напълно съществено.
Какви обаче са действителните учредения за настояването на още 155 млн. лева?
На процедура никакви, тъй като:
– Така наречената правосъдна промяна е в застой. Както към този момент сме отбелязвали, за следващ път се отсрочва вземането на значимите решения в системата (например за статута и отчетността на основния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развиване и други). Същевременно демонстрацията на доста на брой несъществени дейности в правораздаването основава единствено спомагателен безпорядък.
– Електронно правораздаване на процедура липсва, без значение от непрекъснатото финансиране на системата, в това число и такова по планове, като тези.
– Съдебната карта е имагинерна, дебатът по смяната ѝ е стопиран, а броят на съдилищата продължава да е константна големина, като за повече информация може да се прегледат систематизираните статистически таблици за активността на съдилищата за последните години. Единствено в прокуратурата върви някакво усъвършенстване на структурите.
Продължава да се следи неколкократно
разминаване в натовареността на обособените съдии и липсват ефикасни ограничения в тази посока.
Все още не е въведена в практиката оценка на действителната натовареност на съдиите въз основа на броя и тежестта на делата (Системата за пресмятане на натовареността на съдиите се базира на такива оценки. Тази система към момента съществува и се употребява за статистически цели, само че по кое време и дали тя ще стартира да се употребява за действително отчитане и ръководство на разликите в натовареността не е ясно), която да стои в основата на правосъдната карта и разпределенията на делата. Аргументът, че измененията в Административнопроцесуалния кодекс водят със себе си условие за по-голям брой административни съдии, е неплатежоспособен – слабата натовареност точно на административните съдилища демонстрира, че те умерено могат да бъдат натоварени с спомагателна активност, без това да се отрази значително на работата им.
Също толкоз несъстоятелно е предлагането магистратите от профилираните правосъдни органи да получават в допълнение главно заплащане. Това не е обусловено нито от натовареността им (която не е висока), нито от
успеваемостта на работата им, която е, в най-хубавия случай, противоречива.
Бюджетна промяна и въвеждане на програмно бюджетиране в правосъдната власт няма и не се чака да има в близко бъдеще. Дори не се и приказва за децентрализация на вземането на управнически решения на ниво съд и освобождение на Висш съдебен съвет от тривиални действия.
Всичко това значи, че няма резултати от активността на съдилищата и прокуратурата, които да обосноват настояванията за в допълнение финансиране. А би трябвало ли да бъде награждавана неналичието на резултати с повече пари от данъкоплатеца? Едва ли.
За следващ път Висшият правосъден съвет (ВСС) желае нарастване на бюджета си с по над 10% за всяка от идващите три години. И счита, че това му се поставя.
На съвещание на пленума на 12 септември Висш съдебен съвет разисква новия план на бюджет на правосъдната власт за 2020 година и обновените бюджетни прогнози за 2021 година и 2022 година И – предстоящо – магистратите за поредна година впечатляват с настояванията си за още пари:
Ръст на заплатите в правосъдната система с по 10% през идващите три години;
Три спомагателни съществени хонорари за магистрати и чиновници от мощно натоварени съдилища и прокуратури, както и за тези от профилираните органи;
– 15,9 млн. лева за електронно правосъдие;
– 2596 лв. на човек за облекло за 2020 година, за 2021 година – 2856 лева, а за 2022 година – 3142 лева;
– 18,9 млн. лв. за застраховане на заплатите за общо 810 свободни бройки в системата, от които 528 са магистратски длъжности, а 263 – за служители;
– 13,7 млн. лв. растеж на парите за сан на чиновниците.
За финансови разноски са планувани 34 млн. лева за 2020 година – едвам 4% от общия бюджет на правосъдната власт, което значи, че голям дял от бюджета продължава да е предопределен за заплати и хонорари.
Рекапитулацията демонстрира, че желаният бюджет за 2020 година е 859,3 млн. лева - със 155 млн. лева над утвърждения бюджет за 2019 година Явно Висш съдебен съвет е възприел правилото " поискай, с цел да ти се даде " напълно съществено.
Какви обаче са действителните учредения за настояването на още 155 млн. лева?
На процедура никакви, тъй като:
– Така наречената правосъдна промяна е в застой. Както към този момент сме отбелязвали, за следващ път се отсрочва вземането на значимите решения в системата (например за статута и отчетността на основния прокурор, за отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развиване и други). Същевременно демонстрацията на доста на брой несъществени дейности в правораздаването основава единствено спомагателен безпорядък.
– Електронно правораздаване на процедура липсва, без значение от непрекъснатото финансиране на системата, в това число и такова по планове, като тези.
– Съдебната карта е имагинерна, дебатът по смяната ѝ е стопиран, а броят на съдилищата продължава да е константна големина, като за повече информация може да се прегледат систематизираните статистически таблици за активността на съдилищата за последните години. Единствено в прокуратурата върви някакво усъвършенстване на структурите.
Продължава да се следи неколкократно
разминаване в натовареността на обособените съдии и липсват ефикасни ограничения в тази посока.
Все още не е въведена в практиката оценка на действителната натовареност на съдиите въз основа на броя и тежестта на делата (Системата за пресмятане на натовареността на съдиите се базира на такива оценки. Тази система към момента съществува и се употребява за статистически цели, само че по кое време и дали тя ще стартира да се употребява за действително отчитане и ръководство на разликите в натовареността не е ясно), която да стои в основата на правосъдната карта и разпределенията на делата. Аргументът, че измененията в Административнопроцесуалния кодекс водят със себе си условие за по-голям брой административни съдии, е неплатежоспособен – слабата натовареност точно на административните съдилища демонстрира, че те умерено могат да бъдат натоварени с спомагателна активност, без това да се отрази значително на работата им.
Също толкоз несъстоятелно е предлагането магистратите от профилираните правосъдни органи да получават в допълнение главно заплащане. Това не е обусловено нито от натовареността им (която не е висока), нито от
успеваемостта на работата им, която е, в най-хубавия случай, противоречива.
Бюджетна промяна и въвеждане на програмно бюджетиране в правосъдната власт няма и не се чака да има в близко бъдеще. Дори не се и приказва за децентрализация на вземането на управнически решения на ниво съд и освобождение на Висш съдебен съвет от тривиални действия.
Всичко това значи, че няма резултати от активността на съдилищата и прокуратурата, които да обосноват настояванията за в допълнение финансиране. А би трябвало ли да бъде награждавана неналичието на резултати с повече пари от данъкоплатеца? Едва ли.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ