Как разпадащата се държавност да излъчи достоен главен прокурор?
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на " Дневник ".
Няма общество, което живее в съвършен ред, само че с цел да е най-малко допустима средата и да си коства цената (платените от нас данъци), следва сериозно рисковите проблеми да намират решение. За задачата би трябвало да бъдат извадени на повърхността, в нашата блатна реалност – да изплуват, за което са нужни глашатаи. Преди всичко институционални – опозицията в националното заседание, магистратите в правосъдната власт, овластени да приказват и работят, работоспособната и деполитизирана администрация в изпълнителната власт. Защо по този начин изброените фактори ги няма в българската реалност ли? Защото не умеем да вършим решителни и обосновани избори? А до няколко месеца следва следващият, повече от важен избор – кой ще бъде основен прокурор в идващите седем години. След неговия мандат аз ще съм на 40 и към половината ми живот ще е минал.
Разбира се, в помощ на всеки избор стои добре проведена процедура, в която да се ревизират и проявят качествата на претендентите, да бъдат декларирани и разисквани възгледите им, в това число по проблемите на системата, която следва да оглавят. Процедурата, с изключение на най-хубавата инспекция и избор, следва да даде и легитимност на получилия поста пред всички наранени групи жители, тъй че да са подготвени най-малкото да одобряват определените и да не оспорват законността на властта им (тоест да не заловен гората с пушка в ръка).
Ще имаме ли законен основен прокурор?
За начало, оправомощените, т.е. членовете на Висшия правосъден съвет, би трябвало да имат измежду кого да избират. Засега надпреварата е, и ще бъде, с един кон. Видимо, той е мощно начетен с поддръжката на всички членове на прокурорската гилдия, а от през вчерашния ден - и от всички прокурори и чиновници на профилираната прокуратура и районната прокуратура в София. Състезателят, въпреки и самичък на старта, пък е очевидно раздразнителен – нервират го разните там недоволни членове на обществото с възгледи за правосъдна промяна. А го нервират, тъй като преглежда една част от обществото като олигархична и корумпирана, а доближените до властта корпулентни депутати остават периферни и честни фигури. От самото начало се вижда, че няма по какъв начин подобен претендент да е законен. И в случай че и да бъде определен, рискуваме, като общество, да имаме прокуратура, в която освен от дълго време никой не има вяра, само че скоро може и огромни маси жители да откажат да се подчиняват на дейностите и актовете ѝ. Конят очевидно би трябвало да бъде дисквалифициран още на старта.
Защо няма втори претендент ли?
Защото след избора на Лозан Панов за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) не трябва да се позволяват неточности. И за по-сигурно кандидатурата би трябвало да бъде безалтернативна.
Но това носи и добавена стойност – единствената кандидатура за основен прокурор е сигурен знак за единодушие и обединяване на политическите партии. Гешев Обединител. На процедура, при съревнование с един кон всички залози се капитализират и губещи няма. Въпросът е кой действително предлага Гешев, откакто зад него стоят настоящият основен прокурор, партийните протежета на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и нещото, наричащо се " патриоти ", в прокурорската гилдия? Толкова мощно сплотени депутати на парламентарно показаните партии съм виждал единствено в наличието на настоящия основен прокурор или в наличието на един честен периферен корпулентен опозиционен народен представител.
В публичното пространство върви паралелна номинация – над 5500 жители оферират кандидатурата на следователя Бойко Атанасов като съперник на Гешев. На този стадий обаче смелостта на Бойко Атанасов да застане против коня на властта е строго неглижирана от имащите право да предлагат членове на прокурорската гилдия и министъра на правораздаването Кирилов. И по-добре, грозно би било достоверната кандидатура на Бойко Атанасов да го трансформира в мюре за приложимост в легитимиране избора на Гешев.
Тук обаче поражда следното – до каква степен обществото има религия в сегашния състав на Висшия правосъден съвет и до каква степен имат самите магистрати? Да не се окаже, че има подготвени магистрати и жители да откажат да извършват актовете и волята на Висш съдебен съвет? Току-виж пред очите ни се разпаднала държавната власт, а оттова - и българската държавност.
Законната мощ на процедурализма
Ако обърнем внимание на наредбата в Закона за правосъдната власт, която урежда по какъв начин да бъде извършен изборът на основен прокурор, от 1994 година до последното ѝ изменение през 2019 година, това е долу-горе еднакъв текст, който от анулирания Закон за правосъдната власт е пренесен в настоящия. Изследовател на българското законодателство от Запада с горделивост би отбелязал, че този текст нормативно се е обогатявал през годините, като от 2012 година насам е стигнал до такава степен процедурата да бъде надалеч по–публична и продължителна във времето. А това следва да дава гаранции за добър избор. Само че до момента в който я развиват нормативно, необятната коалиция партии (начело с ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС) я изпразват съдържателно. Така преди две години лишават от смисъл и наличие и процедурата за избор на членове на Висшия правосъден съвет като унижават действителните участници и избират авансово контрактуваните фигури. На процедура става по този начин, че заради неприлагане или заради превратна приложимост настоящият закон е в действителност анулиран и сменен от политическите сделки. А това също е белег за разпадаща се държавност.
И в случай че сложим избора на основен прокурор до останалите избори в страната, какво би се получило? Кой избор до момента се организира по разпоредбите на съревнование, учредено на причини и политически възгледи:
- при последните евроизбори акцията се сведе до шофиране на джипки. Джипките създадоха стремежи от статуквото резултат. Населението обича фактическите дейности вместо интелектуалните старания. Просто в европарламента българските ползи ще бъдат извозени на боклука от личните ни представители;
- в последните парламентарни избори главните политически партии показват платформи, в прорез с това, което на процедура вършат. Особено забележими са тези разминавания в региона на правораздаването. И тук язденето на коне и кухите изречения също побеждават;
- като се загледаме в работата на Народното събрание – закони, политики и оставки се гласоподават и прегласуват оттатък всевъзможни открити правила, стига някой да подреди на депутатите
И в този момент ние желаеме процедура, която да излъчи заслужен и самостоятелен основен прокурор, по какъв начин да стане?! Неспособните да поемат политическа отговорност понасят във времето историческа. Разбира се, този вид отговорност не поправя последствията от вредоносното ръководство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (33)
Няма общество, което живее в съвършен ред, само че с цел да е най-малко допустима средата и да си коства цената (платените от нас данъци), следва сериозно рисковите проблеми да намират решение. За задачата би трябвало да бъдат извадени на повърхността, в нашата блатна реалност – да изплуват, за което са нужни глашатаи. Преди всичко институционални – опозицията в националното заседание, магистратите в правосъдната власт, овластени да приказват и работят, работоспособната и деполитизирана администрация в изпълнителната власт. Защо по този начин изброените фактори ги няма в българската реалност ли? Защото не умеем да вършим решителни и обосновани избори? А до няколко месеца следва следващият, повече от важен избор – кой ще бъде основен прокурор в идващите седем години. След неговия мандат аз ще съм на 40 и към половината ми живот ще е минал.
Разбира се, в помощ на всеки избор стои добре проведена процедура, в която да се ревизират и проявят качествата на претендентите, да бъдат декларирани и разисквани възгледите им, в това число по проблемите на системата, която следва да оглавят. Процедурата, с изключение на най-хубавата инспекция и избор, следва да даде и легитимност на получилия поста пред всички наранени групи жители, тъй че да са подготвени най-малкото да одобряват определените и да не оспорват законността на властта им (тоест да не заловен гората с пушка в ръка).
Ще имаме ли законен основен прокурор?
За начало, оправомощените, т.е. членовете на Висшия правосъден съвет, би трябвало да имат измежду кого да избират. Засега надпреварата е, и ще бъде, с един кон. Видимо, той е мощно начетен с поддръжката на всички членове на прокурорската гилдия, а от през вчерашния ден - и от всички прокурори и чиновници на профилираната прокуратура и районната прокуратура в София. Състезателят, въпреки и самичък на старта, пък е очевидно раздразнителен – нервират го разните там недоволни членове на обществото с възгледи за правосъдна промяна. А го нервират, тъй като преглежда една част от обществото като олигархична и корумпирана, а доближените до властта корпулентни депутати остават периферни и честни фигури. От самото начало се вижда, че няма по какъв начин подобен претендент да е законен. И в случай че и да бъде определен, рискуваме, като общество, да имаме прокуратура, в която освен от дълго време никой не има вяра, само че скоро може и огромни маси жители да откажат да се подчиняват на дейностите и актовете ѝ. Конят очевидно би трябвало да бъде дисквалифициран още на старта.
Защо няма втори претендент ли?
Защото след избора на Лозан Панов за ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) не трябва да се позволяват неточности. И за по-сигурно кандидатурата би трябвало да бъде безалтернативна.
Но това носи и добавена стойност – единствената кандидатура за основен прокурор е сигурен знак за единодушие и обединяване на политическите партии. Гешев Обединител. На процедура, при съревнование с един кон всички залози се капитализират и губещи няма. Въпросът е кой действително предлага Гешев, откакто зад него стоят настоящият основен прокурор, партийните протежета на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и нещото, наричащо се " патриоти ", в прокурорската гилдия? Толкова мощно сплотени депутати на парламентарно показаните партии съм виждал единствено в наличието на настоящия основен прокурор или в наличието на един честен периферен корпулентен опозиционен народен представител.
В публичното пространство върви паралелна номинация – над 5500 жители оферират кандидатурата на следователя Бойко Атанасов като съперник на Гешев. На този стадий обаче смелостта на Бойко Атанасов да застане против коня на властта е строго неглижирана от имащите право да предлагат членове на прокурорската гилдия и министъра на правораздаването Кирилов. И по-добре, грозно би било достоверната кандидатура на Бойко Атанасов да го трансформира в мюре за приложимост в легитимиране избора на Гешев.
Тук обаче поражда следното – до каква степен обществото има религия в сегашния състав на Висшия правосъден съвет и до каква степен имат самите магистрати? Да не се окаже, че има подготвени магистрати и жители да откажат да извършват актовете и волята на Висш съдебен съвет? Току-виж пред очите ни се разпаднала държавната власт, а оттова - и българската държавност.
Законната мощ на процедурализма
Ако обърнем внимание на наредбата в Закона за правосъдната власт, която урежда по какъв начин да бъде извършен изборът на основен прокурор, от 1994 година до последното ѝ изменение през 2019 година, това е долу-горе еднакъв текст, който от анулирания Закон за правосъдната власт е пренесен в настоящия. Изследовател на българското законодателство от Запада с горделивост би отбелязал, че този текст нормативно се е обогатявал през годините, като от 2012 година насам е стигнал до такава степен процедурата да бъде надалеч по–публична и продължителна във времето. А това следва да дава гаранции за добър избор. Само че до момента в който я развиват нормативно, необятната коалиция партии (начело с ГЕРБ, Българска социалистическа партия и ДПС) я изпразват съдържателно. Така преди две години лишават от смисъл и наличие и процедурата за избор на членове на Висшия правосъден съвет като унижават действителните участници и избират авансово контрактуваните фигури. На процедура става по този начин, че заради неприлагане или заради превратна приложимост настоящият закон е в действителност анулиран и сменен от политическите сделки. А това също е белег за разпадаща се държавност.
И в случай че сложим избора на основен прокурор до останалите избори в страната, какво би се получило? Кой избор до момента се организира по разпоредбите на съревнование, учредено на причини и политически възгледи:
- при последните евроизбори акцията се сведе до шофиране на джипки. Джипките създадоха стремежи от статуквото резултат. Населението обича фактическите дейности вместо интелектуалните старания. Просто в европарламента българските ползи ще бъдат извозени на боклука от личните ни представители;
- в последните парламентарни избори главните политически партии показват платформи, в прорез с това, което на процедура вършат. Особено забележими са тези разминавания в региона на правораздаването. И тук язденето на коне и кухите изречения също побеждават;
- като се загледаме в работата на Народното събрание – закони, политики и оставки се гласоподават и прегласуват оттатък всевъзможни открити правила, стига някой да подреди на депутатите
И в този момент ние желаеме процедура, която да излъчи заслужен и самостоятелен основен прокурор, по какъв начин да стане?! Неспособните да поемат политическа отговорност понасят във времето историческа. Разбира се, този вид отговорност не поправя последствията от вредоносното ръководство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (33)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ