Апетитът за овладяване на правосъдието се изостри
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на " Дневник ".
За да става по-добър животът в България би трябвало да има среда, която да разрешава или предизвиква това развиване. За положителния доктор – положително обучение, положително здравно съоръжение, положително възнаграждение – за всеки един поотделно, за обособените екипи, след това отделенията и по този начин до момента в който се усъвършенства цялата система. Когато боледува обособеният човек, самостоятелната интервенция е задоволителна. Но когато боледува обществото, би трябвало навсякъде лекуване на нравите. А това значи отстояване на визиите ни за положително, " изправяне " на държанието на тези, които са го нарушили и поддържане и възстановяване на цялостното положение (идеално такова няма). Тази грижа се пада на правораздаването – системата за публично и държавно здраве.
Но с цел да работи тази система относително добре, още веднъж доближаваме до въпроса – основана ли е добра среда за работа? Винаги, когато подочуете, че се трансформира нещо там по правосъдната власт (често законът с това наименование), значи някой се стреми да промени средата. А през последните повече от 10 години тя е прекомерно динамична, напряко сеизмично непредвидима, а това не е добре. От приемането на настоящия Закон за правосъдната власт през 2007 година той не е изменян единствено през 2010 година Представяте ли си доктор, който лекува при непрекъснато изменящи се, не всеки път към по-добро, условия за труд. Сега си представете арбитър, който правораздава при непрекъснато изменящи се правила за делата и непрекъснато изменящи се условия за личния си статус. И в двата случая изходът е най-малко непредсказуем или клонящ към недобър.
През 2016 година, като продължение на конституционната промяна от 2015 година, са признати редица промени в Закона за правосъдната власт. Изцяло се трансформира моделът на от време на време оценяване на съдиите, прокурорите и следователите; на състезанията за повишаване; на системата за дисциплинарно наказване. Всичко това е за да се основат по-високи стандарти и единна процедура по използване на закона, с цел да се сътвори предвидима и сигурна среда за работа на магистратите, а оттова - и по-предвидимо правораздаване. Да, следващият стадий от изморително дългогодишната правосъдна промяна събира оценки от непълен триумф до забележителен крах. Но преди да измине и година от признатото, стартират дейностите по обезсилване. От своя страна това значи, че с промените от 2016 година се случва нещо значимо, което тревожи апетитите към преодоляване на правораздаването на политически и стопански кръгове, сарайчета, патриотчета и партии за сякаш европейско развиване.
Обезсилването приема две форми. Първата е останалият политически привързан Висш правосъден съвет (ВСС) се заема с използването на закона по метод, който да сведе до парадокс замисъла му. Това, което болшинствата и в предходния, и в сегашния Висш съдебен съвет не съумяха да свършат, депутатите подеха и довършиха, което е втората му форма. На първо място се погрижиха да уредят съществени кариерни бонуси на членовете от Висш съдебен съвет, да върнат по-лесен режим за командироване на съдии и прокурори да прекроят мандата на основния правосъден контрольор за по-лесното му заемане от доближени до тях лица.
И по този начин, за 3 години от пакета промени през 2016 година до юли 2019 година Законът за правосъдната власт се трансформира " единствено " 17 пъти, като се резервира традицията най-съществените въпроси да се преустройват в разгара на лятото, в къси периоди и посредством съвещания до късните часове на нощта.
Лято `2019 вещае следното:
По най-важния въпрос за развиването на фрагментите, а точно атестирането и състезанията на съдиите, прокурорите и следователите, нещата са на път да се върнат в изходно състояние.
Привидно Комисията по атестиране и състезания резервира съществуването си, само че с цената на това да изгуби пълномощията си и да остане просто форма без наличие. Реално работата ѝ се поема от познатите от предишното помощни атестационни комисии по места. Вместо комисията да избира ръководител от членовете си съдии, определени от съдиите от Върховния касационен съд, той ще се избира от Висш съдебен съвет. При съществуването на мощно показана политическа квота в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет действително се дозатяга политическата примка към съдиите. С ловка редакция се трансформира цялата идея, в това число и това, че член на Висш съдебен съвет, един път встъпил в тази комисия, може да я държи до приключване на мандата си. Така развъждането на вътрешноинституционална номенклатура продължава, другояче се прокламира промяна. Неубедителни са причините на препоръчаните от Министерство на правораздаването текстове, защото този модел работи единствено една година, прекомерно малко време, с цел да се оцени резултатът и да се изиска връщане към познатото остаряло.
Отменя се и периодическото атестиране на всеки пет години. По този метод е задоволително 10 години да работиш съзнателно, идващите 40 можеш да вършиш каквото си искаш. Например влизаш на 27 години в системата, пенсионираш се на 65, до 37 те атестират, след това – каквото стане.
Даровете на мощните
За да бъде прекъсната една от порочните практики - съдии от по-ниски по степен и натовареност съдилища да стават ръководители в основни съдилища от по-висока инстанция, през 2016 година се приема при претенденти от разнообразни по степен съдилища преимущество да има претендентът от съдилище от същото или по-високо равнище. По изключение, може да се назначава арбитър, прокурор или следовател от по-ниско равнище на орган на правосъдната власт единствено в случай че няма претендент от същото или по-високо равнище. Добре, само че когато Висш съдебен съвет стартира да го ползва, изключението става предписание. При тази порочна процедура хем такива съдии бързо порастват в йерархията, хем издигането им подсигурява вярна работа на излъчилите ги сили. По този метод се утвърждава и понятието " правосъдна номенклатура ". Сега с фина редакция на Закон за съдебната власт се предлага един път качилият се от ниско равнище и станал ръководител да остава там, без конкурс. Към всичко това прибавяме и реабилитирането на командировките като форма на заобикаляне на конкурсното начало.
Инспекторат
През есента на 2019 година следва избирането на нови правосъдни инспектори. В Закона за правосъдната власт е поредно застъпен правилото за оптимално отворена подчиненост, като прагът е свален до окръжно равнище, изключвайки единствено районните съдии и прокурори. Тоест инспектори могат да станат съдии, прокурори и следователи, минали най-ниското равнище в системата.
Сега от Министерство на правораздаването оферират да се отвори опция и за магистратите на районно равнище. Този въпрос е прекомерно спорен и изисква въвличането в него и на тематиката за структурата и състава и на самия Висш правосъден съвет. След като Инспекторатът на Висшия правосъден съвет (ИВСС) е построен на представителност по подчиненост и материя, за какво по същия метод да не се основат квоти за другите равнища и в самия Висш съдебен съвет?
Декларации на имущество
Предвижда се към края на всяка година да бъдат заличавани имената на неподалите в период заявления за имущество магистрати, както и на тези, за които е открито противоречие сред заявено и в действителност открито имущество. Заличаването незабавно след приключването на периода понижава опцията обществото, в това число жители и медии, да ревизира или да укори трайното несъобразяване с разпоредбите за обявление. Изискванията за бистрота следва да бъдат по-високи към този тип социална работа, това е изискване, с което се съгласяваш, постъпвайки на тази работа. За сметка на това, спомагателните инспекции от прокуратурата се основават и в ИВСС. Традициите от прокуратурата заживяват и в инспектората, само че най-малко им е открит оптимално позволен период, в който да приключат. Ако се стигне до такава степен актуалният основен прокурор да бъде предстоящ основен правосъден контрольор, предстоят забавни времена в правораздаването. Нищо чудно, откакто редовите партии имат редови партийни организации, юношески такива, скоро да се снабдят и със правосъдни и прокурорски.
Хубави работи
Разбира се, остаряла процедура на сегашните законодатели е да насищат предложенията си за промени на Закона за правосъдната власт с три степени проектонорми – такива, които очевидно да отровят средата, такива, които видимо са безвредни и, за цвят, такива, които са допустими, с цел да легитимират процеса. В този случай това е отчитането на натовареността както на магистрата, по този начин и на органа, в който работи, при формиране на дисциплинарни производства.
Не всичко е неприятно, в противен случай, има текстове, които усъвършенстват или уреждат дребни процедурни елементи. Но те не са от такава същественост. По-скоро припомнят за болен човек, облечен в нови и изгладени облекла.
За да става по-добър животът в България би трябвало да има среда, която да разрешава или предизвиква това развиване. За положителния доктор – положително обучение, положително здравно съоръжение, положително възнаграждение – за всеки един поотделно, за обособените екипи, след това отделенията и по този начин до момента в който се усъвършенства цялата система. Когато боледува обособеният човек, самостоятелната интервенция е задоволителна. Но когато боледува обществото, би трябвало навсякъде лекуване на нравите. А това значи отстояване на визиите ни за положително, " изправяне " на държанието на тези, които са го нарушили и поддържане и възстановяване на цялостното положение (идеално такова няма). Тази грижа се пада на правораздаването – системата за публично и държавно здраве.
Но с цел да работи тази система относително добре, още веднъж доближаваме до въпроса – основана ли е добра среда за работа? Винаги, когато подочуете, че се трансформира нещо там по правосъдната власт (често законът с това наименование), значи някой се стреми да промени средата. А през последните повече от 10 години тя е прекомерно динамична, напряко сеизмично непредвидима, а това не е добре. От приемането на настоящия Закон за правосъдната власт през 2007 година той не е изменян единствено през 2010 година Представяте ли си доктор, който лекува при непрекъснато изменящи се, не всеки път към по-добро, условия за труд. Сега си представете арбитър, който правораздава при непрекъснато изменящи се правила за делата и непрекъснато изменящи се условия за личния си статус. И в двата случая изходът е най-малко непредсказуем или клонящ към недобър.
През 2016 година, като продължение на конституционната промяна от 2015 година, са признати редица промени в Закона за правосъдната власт. Изцяло се трансформира моделът на от време на време оценяване на съдиите, прокурорите и следователите; на състезанията за повишаване; на системата за дисциплинарно наказване. Всичко това е за да се основат по-високи стандарти и единна процедура по използване на закона, с цел да се сътвори предвидима и сигурна среда за работа на магистратите, а оттова - и по-предвидимо правораздаване. Да, следващият стадий от изморително дългогодишната правосъдна промяна събира оценки от непълен триумф до забележителен крах. Но преди да измине и година от признатото, стартират дейностите по обезсилване. От своя страна това значи, че с промените от 2016 година се случва нещо значимо, което тревожи апетитите към преодоляване на правораздаването на политически и стопански кръгове, сарайчета, патриотчета и партии за сякаш европейско развиване.
Обезсилването приема две форми. Първата е останалият политически привързан Висш правосъден съвет (ВСС) се заема с използването на закона по метод, който да сведе до парадокс замисъла му. Това, което болшинствата и в предходния, и в сегашния Висш съдебен съвет не съумяха да свършат, депутатите подеха и довършиха, което е втората му форма. На първо място се погрижиха да уредят съществени кариерни бонуси на членовете от Висш съдебен съвет, да върнат по-лесен режим за командироване на съдии и прокурори да прекроят мандата на основния правосъден контрольор за по-лесното му заемане от доближени до тях лица.
И по този начин, за 3 години от пакета промени през 2016 година до юли 2019 година Законът за правосъдната власт се трансформира " единствено " 17 пъти, като се резервира традицията най-съществените въпроси да се преустройват в разгара на лятото, в къси периоди и посредством съвещания до късните часове на нощта.
Лято `2019 вещае следното:
По най-важния въпрос за развиването на фрагментите, а точно атестирането и състезанията на съдиите, прокурорите и следователите, нещата са на път да се върнат в изходно състояние.
Привидно Комисията по атестиране и състезания резервира съществуването си, само че с цената на това да изгуби пълномощията си и да остане просто форма без наличие. Реално работата ѝ се поема от познатите от предишното помощни атестационни комисии по места. Вместо комисията да избира ръководител от членовете си съдии, определени от съдиите от Върховния касационен съд, той ще се избира от Висш съдебен съвет. При съществуването на мощно показана политическа квота в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет действително се дозатяга политическата примка към съдиите. С ловка редакция се трансформира цялата идея, в това число и това, че член на Висш съдебен съвет, един път встъпил в тази комисия, може да я държи до приключване на мандата си. Така развъждането на вътрешноинституционална номенклатура продължава, другояче се прокламира промяна. Неубедителни са причините на препоръчаните от Министерство на правораздаването текстове, защото този модел работи единствено една година, прекомерно малко време, с цел да се оцени резултатът и да се изиска връщане към познатото остаряло.
Отменя се и периодическото атестиране на всеки пет години. По този метод е задоволително 10 години да работиш съзнателно, идващите 40 можеш да вършиш каквото си искаш. Например влизаш на 27 години в системата, пенсионираш се на 65, до 37 те атестират, след това – каквото стане.
Даровете на мощните
За да бъде прекъсната една от порочните практики - съдии от по-ниски по степен и натовареност съдилища да стават ръководители в основни съдилища от по-висока инстанция, през 2016 година се приема при претенденти от разнообразни по степен съдилища преимущество да има претендентът от съдилище от същото или по-високо равнище. По изключение, може да се назначава арбитър, прокурор или следовател от по-ниско равнище на орган на правосъдната власт единствено в случай че няма претендент от същото или по-високо равнище. Добре, само че когато Висш съдебен съвет стартира да го ползва, изключението става предписание. При тази порочна процедура хем такива съдии бързо порастват в йерархията, хем издигането им подсигурява вярна работа на излъчилите ги сили. По този метод се утвърждава и понятието " правосъдна номенклатура ". Сега с фина редакция на Закон за съдебната власт се предлага един път качилият се от ниско равнище и станал ръководител да остава там, без конкурс. Към всичко това прибавяме и реабилитирането на командировките като форма на заобикаляне на конкурсното начало.
Инспекторат
През есента на 2019 година следва избирането на нови правосъдни инспектори. В Закона за правосъдната власт е поредно застъпен правилото за оптимално отворена подчиненост, като прагът е свален до окръжно равнище, изключвайки единствено районните съдии и прокурори. Тоест инспектори могат да станат съдии, прокурори и следователи, минали най-ниското равнище в системата.
Сега от Министерство на правораздаването оферират да се отвори опция и за магистратите на районно равнище. Този въпрос е прекомерно спорен и изисква въвличането в него и на тематиката за структурата и състава и на самия Висш правосъден съвет. След като Инспекторатът на Висшия правосъден съвет (ИВСС) е построен на представителност по подчиненост и материя, за какво по същия метод да не се основат квоти за другите равнища и в самия Висш съдебен съвет?
Декларации на имущество
Предвижда се към края на всяка година да бъдат заличавани имената на неподалите в период заявления за имущество магистрати, както и на тези, за които е открито противоречие сред заявено и в действителност открито имущество. Заличаването незабавно след приключването на периода понижава опцията обществото, в това число жители и медии, да ревизира или да укори трайното несъобразяване с разпоредбите за обявление. Изискванията за бистрота следва да бъдат по-високи към този тип социална работа, това е изискване, с което се съгласяваш, постъпвайки на тази работа. За сметка на това, спомагателните инспекции от прокуратурата се основават и в ИВСС. Традициите от прокуратурата заживяват и в инспектората, само че най-малко им е открит оптимално позволен период, в който да приключат. Ако се стигне до такава степен актуалният основен прокурор да бъде предстоящ основен правосъден контрольор, предстоят забавни времена в правораздаването. Нищо чудно, откакто редовите партии имат редови партийни организации, юношески такива, скоро да се снабдят и със правосъдни и прокурорски.
Хубави работи
Разбира се, остаряла процедура на сегашните законодатели е да насищат предложенията си за промени на Закона за правосъдната власт с три степени проектонорми – такива, които очевидно да отровят средата, такива, които видимо са безвредни и, за цвят, такива, които са допустими, с цел да легитимират процеса. В този случай това е отчитането на натовареността както на магистрата, по този начин и на органа, в който работи, при формиране на дисциплинарни производства.
Не всичко е неприятно, в противен случай, има текстове, които усъвършенстват или уреждат дребни процедурни елементи. Но те не са от такава същественост. По-скоро припомнят за болен човек, облечен в нови и изгладени облекла.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ