Цената на бездействието – поглед към 2035 г.
Текстът е от профила на създателя във " Facebook " и се разгласява със единодушието му.
България към момента е страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз, без значение от забележителното съкращаване на дистанцията в последните две десетилетия. Сближаването – в случай че не с най-богатите страни в общия пазар, то най-малко до сполучливите стопански системи на Централна и Източна Европа – е допустимо единствено с реализиране на по-бърз стопански напредък за нескончаем интервал от време.
Устойчив източник на подобен напредък е само повишаването на продуктивността на труда. За да се основава повече добавена стойност от заетите в стопанската система, са нужни обилни вложения във физически капитал, софтуерен трансфер, предприемачески открития, които да поддържат преструктурирането към икономически действия с по-висока продуктивност.
Тази промяна обаче е
мъчно мислима без смяна и в качеството на човешкия капитал.
Ето единствено един лек щрих, който постоянно не попада във фокуса на внимание, преместен от други тематики като цифрови умения, адекватност на висшето обучение или връзка бизнес-професионални гимназии – ролята на понижаване на каузи на рано отпадащите от учебно заведение и тези, които излизат от просветителната система без даже базова просветеност, познания и умения.
Казано другояче, каква е макроикономическата цена на бездействието, основало досега значитителен брой извънредно слабообразовани жители? Обратно, какво би се случило, в случай че в бъдеще тези деца остават по-дълго в учебно заведение и излизат най-малко с прилични качества за четене, схващане, писане и броене?
• По данни на Национален статистически институт, в България делът на лица с извънредно ниско обучение, или, да го кажем намерено – практическа необразованите – е към 18% от популацията сред 25 и 64 година ; това са към 680 хиляди души. Дори в най-хубавите години от икономическия цикъл, дребна част от тях са пригодни за претовареност даже при сегашната конструкция на българската стопанска система, доминирана към момента от доста действия, предполагащи по-ниски умения за сметка на ръчен труд. При популацията на възраст сред 25 и 34 години към 17% - 160 хиляди души - нямат приключено приблизително обучение, или всяка година в последното десетилетие 15-16 хиляди младежи навлизат в работната мощ с главно или по-ниско обучение. Лицата сред 18-24 година с главно и по-ниско обучение, които не са в учебно заведение или друго образование, са близо 13%.
• Но даже измежду децата, които приключват най-малко главно обучение, огромен дял не са получили предстоящите познания и умения. Това се илюстрира както от резултатите в националното външно оценяване в 7-ми клас, по този начин и с още по-голяма изясненост от данните в международнто проучване ПИЗА. България е измежду страните с ниски междинни стойности във връзка с четивната просветеност, математиката, естествените науки и способността за решение на на практика задания. През 2015 година делът на учениците с достижения под равнище 2 – т.е. с извънредно ниски или отсъстващи базови качества за четене и писане – е 41.5%, към 4 пъти по-висок от най-успешните страни в света, или над два пъти по-висок от междинната стойност за страните от Европейски Съюз. Около 6.2% попадат в групата на тези, които не могат въобще да прочетат обикновен текст, а към 11.5% имат умеене за четене и схващане единствено на най-просто показана информация. Около 42% е и делът на учениците под равнище 2 по математика – като това равнище изисква познания за потребление на обикновени логаритми и калкулации. Средният резултат по четене за 25-те % възпитаници с най-слабо показване в България е близо 80 точки по-нисък от този приблизително за Европейски Съюз, и над 100 точки по-нисък от страни като Естония, Полша, Словения.
И в този момент още веднъж да си зададем въпросът какво би се трансформирало в стопанската система, в случай че тази наклонност се обърне. Нека за миг допуснем, че най-малко 2/3 от децата, попадащи в нежеланата група на най-слабообразованите, останат най-малко 3 до 5 години по-дълго в учебно заведение, а там получат малко по-добри познания – да вземем за пример дотолкоз, че да се смъкна делът на децата със слаби достижения в проучването на ПИЗА на половина, т.е. до междинното за страните от Централна Европа.
• От позиция на динамичността на пазара на труда, такава смяна ще значи разширение на стопански дейното население, пригодно за претовареност – назад, без смяна част от тези младежи биха останали незаети. Към 2035 година това ще значи спомагателни 2.5-3% заети лица, което най-малко отчасти ще компенсира демографските трендове, сочещи доста стесняване на хората в трудоспособна възраст в този интервал. Не може да се пренебрегва обстоятелството, че България е изправена пред съществено демографско предизвикателство - лицата в трудоспособна възраст ще намалеят с към 13% до 2035 година
• Освен по-висока претовареност, тази част от навлизащите в работната мощ лица ще са най-малко в известна степен по-грамотни. Това значи повече благоприятни условия за увеличение на продуктивността на труда в съществуващи предприятия, само че и по-важно – разрешава в дълготраен проект преструктуриране на заетостта от действия, най-вече основани на неквалифициран труд, към действия, които имат по-високи условия за уменията на даже най-ниските работни позиции.
• Едно съпоставяне на България със страните в Централна Европа оказва помощ за илюстрация на вероятната бъдеща промяна. Ако в България в автомобилната промишленост, машиностроенето, електрониката и електротехниката заемат работят 19% от заетите и способстват за 21% от износа, в Чехия, Словакия и Унгария тези браншове имат два пъти по-висок дял в заетостта и генерират близо 60% от износа. Потенциалната смяна в тази посока би засегнала към 140-150 хиляди работни места в промишлеността, които в идващите 15 години ще се " реалокират " към предпрития, генериращи по-висока добавена стойност.
• Дори все още, без насъбраните вложения в капитал и технологии във въпросните промишлености в посочените страни, разликата сред добавената стойност на един ангажиран в тези браншове в България е към два пъти по-висока от браншовете, разчитащи в най-голяма степен на на ниска цена нискоквалифициран труд. Намаляването на каузи на най-слабо образованите ще спомогне за описаната нагоре смяната в структурана на стопанската система и заетостта.
Какво може да е количественото измерение на изгодите от триумф в задържането в учебно заведение и ориентиране на фокуса на политиките към възстановяване на качеството на обучение точно за децата с най-големи усложнения и слаби достижения? Ако се доверим на редица интернационалните сравнителни проучвания с данни за разнообразни страни по света, които откриват връзка сред годините в учебно заведение, резултатите на учениците в ПИЗА и иконмическия напредък в дълготраен проект, то растежът на Брутният вътрешен продукт може да бъде с 0.2 и 0.35 процентни пункта по-висок за годините до 2035 година, като към тази година Брутният вътрешен продукт би бил с до 6% по-висок от сюжета на статуквото. Отвъд този макропоглед, при една стъпка по-детайлно разглеждане на резултатите от описаната допустима смяна в структурата на стопанската система, отчитайки стартовата позиция на България все още, евентуално годишният растеж може да бъде с 0.3 до 0.5 процентни пункта по-висок, като
към 2035 година размерът на Брутният вътрешен продукт би бил сред 4.6% и 10% по-голям.
Разликата ще зависи от скоростта на преструктурирането, която пък, с изключение на от смяната в качеството на човешкия капитал, е мощно подвластна от триумфа на на привличане на подобаващи нови вложения, предприемаческите умения и иновативността в бизнеса.
България към момента е страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз, без значение от забележителното съкращаване на дистанцията в последните две десетилетия. Сближаването – в случай че не с най-богатите страни в общия пазар, то най-малко до сполучливите стопански системи на Централна и Източна Европа – е допустимо единствено с реализиране на по-бърз стопански напредък за нескончаем интервал от време.
Устойчив източник на подобен напредък е само повишаването на продуктивността на труда. За да се основава повече добавена стойност от заетите в стопанската система, са нужни обилни вложения във физически капитал, софтуерен трансфер, предприемачески открития, които да поддържат преструктурирането към икономически действия с по-висока продуктивност.
Тази промяна обаче е
мъчно мислима без смяна и в качеството на човешкия капитал.
Ето единствено един лек щрих, който постоянно не попада във фокуса на внимание, преместен от други тематики като цифрови умения, адекватност на висшето обучение или връзка бизнес-професионални гимназии – ролята на понижаване на каузи на рано отпадащите от учебно заведение и тези, които излизат от просветителната система без даже базова просветеност, познания и умения.
Казано другояче, каква е макроикономическата цена на бездействието, основало досега значитителен брой извънредно слабообразовани жители? Обратно, какво би се случило, в случай че в бъдеще тези деца остават по-дълго в учебно заведение и излизат най-малко с прилични качества за четене, схващане, писане и броене?
• По данни на Национален статистически институт, в България делът на лица с извънредно ниско обучение, или, да го кажем намерено – практическа необразованите – е към 18% от популацията сред 25 и 64 година ; това са към 680 хиляди души. Дори в най-хубавите години от икономическия цикъл, дребна част от тях са пригодни за претовареност даже при сегашната конструкция на българската стопанска система, доминирана към момента от доста действия, предполагащи по-ниски умения за сметка на ръчен труд. При популацията на възраст сред 25 и 34 години към 17% - 160 хиляди души - нямат приключено приблизително обучение, или всяка година в последното десетилетие 15-16 хиляди младежи навлизат в работната мощ с главно или по-ниско обучение. Лицата сред 18-24 година с главно и по-ниско обучение, които не са в учебно заведение или друго образование, са близо 13%.
• Но даже измежду децата, които приключват най-малко главно обучение, огромен дял не са получили предстоящите познания и умения. Това се илюстрира както от резултатите в националното външно оценяване в 7-ми клас, по този начин и с още по-голяма изясненост от данните в международнто проучване ПИЗА. България е измежду страните с ниски междинни стойности във връзка с четивната просветеност, математиката, естествените науки и способността за решение на на практика задания. През 2015 година делът на учениците с достижения под равнище 2 – т.е. с извънредно ниски или отсъстващи базови качества за четене и писане – е 41.5%, към 4 пъти по-висок от най-успешните страни в света, или над два пъти по-висок от междинната стойност за страните от Европейски Съюз. Около 6.2% попадат в групата на тези, които не могат въобще да прочетат обикновен текст, а към 11.5% имат умеене за четене и схващане единствено на най-просто показана информация. Около 42% е и делът на учениците под равнище 2 по математика – като това равнище изисква познания за потребление на обикновени логаритми и калкулации. Средният резултат по четене за 25-те % възпитаници с най-слабо показване в България е близо 80 точки по-нисък от този приблизително за Европейски Съюз, и над 100 точки по-нисък от страни като Естония, Полша, Словения.
И в този момент още веднъж да си зададем въпросът какво би се трансформирало в стопанската система, в случай че тази наклонност се обърне. Нека за миг допуснем, че най-малко 2/3 от децата, попадащи в нежеланата група на най-слабообразованите, останат най-малко 3 до 5 години по-дълго в учебно заведение, а там получат малко по-добри познания – да вземем за пример дотолкоз, че да се смъкна делът на децата със слаби достижения в проучването на ПИЗА на половина, т.е. до междинното за страните от Централна Европа.
• От позиция на динамичността на пазара на труда, такава смяна ще значи разширение на стопански дейното население, пригодно за претовареност – назад, без смяна част от тези младежи биха останали незаети. Към 2035 година това ще значи спомагателни 2.5-3% заети лица, което най-малко отчасти ще компенсира демографските трендове, сочещи доста стесняване на хората в трудоспособна възраст в този интервал. Не може да се пренебрегва обстоятелството, че България е изправена пред съществено демографско предизвикателство - лицата в трудоспособна възраст ще намалеят с към 13% до 2035 година
• Освен по-висока претовареност, тази част от навлизащите в работната мощ лица ще са най-малко в известна степен по-грамотни. Това значи повече благоприятни условия за увеличение на продуктивността на труда в съществуващи предприятия, само че и по-важно – разрешава в дълготраен проект преструктуриране на заетостта от действия, най-вече основани на неквалифициран труд, към действия, които имат по-високи условия за уменията на даже най-ниските работни позиции.
• Едно съпоставяне на България със страните в Централна Европа оказва помощ за илюстрация на вероятната бъдеща промяна. Ако в България в автомобилната промишленост, машиностроенето, електрониката и електротехниката заемат работят 19% от заетите и способстват за 21% от износа, в Чехия, Словакия и Унгария тези браншове имат два пъти по-висок дял в заетостта и генерират близо 60% от износа. Потенциалната смяна в тази посока би засегнала към 140-150 хиляди работни места в промишлеността, които в идващите 15 години ще се " реалокират " към предпрития, генериращи по-висока добавена стойност.
• Дори все още, без насъбраните вложения в капитал и технологии във въпросните промишлености в посочените страни, разликата сред добавената стойност на един ангажиран в тези браншове в България е към два пъти по-висока от браншовете, разчитащи в най-голяма степен на на ниска цена нискоквалифициран труд. Намаляването на каузи на най-слабо образованите ще спомогне за описаната нагоре смяната в структурана на стопанската система и заетостта.
Какво може да е количественото измерение на изгодите от триумф в задържането в учебно заведение и ориентиране на фокуса на политиките към възстановяване на качеството на обучение точно за децата с най-големи усложнения и слаби достижения? Ако се доверим на редица интернационалните сравнителни проучвания с данни за разнообразни страни по света, които откриват връзка сред годините в учебно заведение, резултатите на учениците в ПИЗА и иконмическия напредък в дълготраен проект, то растежът на Брутният вътрешен продукт може да бъде с 0.2 и 0.35 процентни пункта по-висок за годините до 2035 година, като към тази година Брутният вътрешен продукт би бил с до 6% по-висок от сюжета на статуквото. Отвъд този макропоглед, при една стъпка по-детайлно разглеждане на резултатите от описаната допустима смяна в структурата на стопанската система, отчитайки стартовата позиция на България все още, евентуално годишният растеж може да бъде с 0.3 до 0.5 процентни пункта по-висок, като
към 2035 година размерът на Брутният вътрешен продукт би бил сред 4.6% и 10% по-голям.
Разликата ще зависи от скоростта на преструктурирането, която пък, с изключение на от смяната в качеството на човешкия капитал, е мощно подвластна от триумфа на на привличане на подобаващи нови вложения, предприемаческите умения и иновативността в бизнеса.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ