Миризливият бурен на злобата
Текстът е от портала " Култура "
Наскоро прочетох " Черната тетрадка " на Илия Бешков. Това е негов дневник, в който той е записвал свои размисли от месец май 1950 до август 1951 година. Усещането от тази тетрадка е тягостно и задушаващо, сякаш пространството се обезвъздушава, сякаш невидима примка се стяга към гърлото ти с всяка последваща страница. Тетрадката разкрива тихия смут на един боговдъхновен човек от това, което вижда към себе си, от това, което претърпява, от примката, която се стяга към врата му. Ужас и обезсърчение. Размислите са писани нощ след нощ в самотност и безизходност.
Илия Бешков е бил надълбоко набожен човек, само че даже и вярата не съумява да му даде очакване. Усилията на атеистичната власт са ориентирани точно против вярата, с цел да бъде тя поругана, смазана, изкоренена. Точно през тези черни години, през които е писана " Черната тетрадка ", са избити десетки свещеници, стотици са затворени по лагери и интернирани. Камионетките сноват по нощите и се пълнят с обречени на гибел и премеждия.
Седем години след тази тетрадка той се самонаказва посредством непринудено недояждане, отива си, изгасва от този свят едвам на 57 години в разцвета на креативните си и житейски сили. Много е говорено и писано за Илия Бешков, тук желая да се спра на едно негово размишление върху омразата, то ме остави без мирис .
Размислям върху омразата. Слушал съм доста познати и другари даже да изричат омразата си към някого. " Да ми падне, ще го нарязвам парче по парче и няма да го дам и да го отстъпя другиму – аз ще го убия. " Със зъби ще го разкъсам и ще изпия кръвта му. " И то демонстрират с ръце и зъби по какъв начин ще стане това и погледът им е подобен, като че ли виждат това ужасно деяние.
Ужасената ми мисъл прониква надълбоко и нашироко нашата земя и видях тази ненавист навсякъде; в паметта ми възкръснаха хиляди събития, плод на тази ненавист. Всичко, което смятах за яд, буйност, нелепост и простотия, в този момент го виждам като студена, дълбока и злокобна ненавист. Спомням си от дете направените вълшебства, поливките, тъмните заклинания, завързаните червени конци по плетищата и портите, зеленооките погледи на магьосниците, писъците на майки и деца нощем – всичко това целеше гибелта на някой човек, гибел, която ненаситната и непреодолима ненавист изискваше.
Покойната ми сестра бе изоставена от своя избраник. Тя всяка нощ излизаше до един плет, разяден и обраснал с смрадлив плевел, и започваше да клати оплитам със страшни думи-заклинания: " Както клатушкам оплитам, по този начин да се разклати земята под него, да се провали в нея " Очите ѝ необичайно проблясваха в нощта. Аз чаках търпеливо малко настрани. Тя ме вземаше, тъй като се боеше сама от тъмното. Измина много време – години няколко, и тя един ден ми сподели: " Илийчо, кака, оня почине! "
Но едвам в този момент разбирам целия смут на тези събития, които преди време възприемах като чудновата смешка или несериозно държание на неуки хора. "
Тези думи ме оставиха без мирис, тъй като си помислих – какъв брой първоначални са били тези прояви на ненавист спрямо днешните. И по какъв начин омразата наподобява надълбоко вкоренена в българското сърце, сякаш се е просмукала в него, сякаш го е обвила като оня " разяден и смрадлив " плевел към оплитам.
В своята дребна Черна тетрадка Илия Бешков посочва нещата с същинските им имена – назовава омразата ненавист, не я назовава експанзия в учебните заведения или война по пътищата . И също – не се пробва с " положителна сила " и с мантри за самоусъвършенстване да я прикрива.
Ние усещаме смрадта и прогнилостта ѝ на всички места, ежеминутно, образците са безкрайни. Някои считат, че омразата се дължи на демокрацията. Други виждат нейната причина в комунизма. Това е плитко и несериозно. Мнозина търсят нейния корен в бедността или нелепостта. Но ние сме очевидци, че на злобата и омразата са подвластни и комунисти, и антикомунисти, и небогати, и богати. Явно нейният корен е доста по-дълбок. Тогава къде е нейният корен?
Още в древността Теофраст разказва характера на злонравния човек, съгласно който " по природа никой не бил добър и всички били идентични ". Човекът, който ненавижда, на всички места вижда ненавист. Омразата помрачава погледа, свива зениците и през тях не може да проникне никаква светлина. За мразещия човек светът е пъкъл и той трансформира света към себе си в пъкъл.
Наскоро съдът наложи доста тежка присъда на акушерката, която преби с юмруци новородено бебе. Каква бездънна ненавист би трябвало да е стаена в душата на човек, с цел да се излее по този начин неудържимо, че да нанесе над 30 удара по тялото на четиридневно бебе. След произнасянето на присъдата последва нова вълна от неудържима завист – този път против акушерката. Много хора желаеха да я удушат със личните си ръце, да я пребият, да я убият, наложената ѝ присъда им се струваше дребна, макар, че българският съд от дълго време не е произнасял толкоз тежка присъда.
Искаха отплата, кръв, гибел, желаеха да я режат парче по парче – тъкмо както написа Бешков в своята Черна тетрадка. Отприщи се бездънна и неистова завист. Такава завист се отприщва постоянно и по всевъзможни мотиви. На вълни залива интернет, обществените мрежи и цялото общество. Сее болест и тази болест прониква и поразява все по-надълбоко.
Преди няколко дни пред входа на една кооперация видях една елементарна, само че покъртваща сцена. Майка се прибираше със 5-6 годишния си наследник. Детето не искаше да върви или нещо друго не беше по волята му и удряше майка си с юмруци колкото мощ имаше. Погледът му беше вторачен в нейните очи и излъчваше гняв и яд. Майката го хвана мощно за ръката, изви я и по този метод го принуди да влезе във входа. Струва ми се, че това е генезисът на злобата – несправедливостта, налагана със мощ. Безсилието против несправедливата мощ се трансформира в завист.
В цялото ни общество царува неправда. Наскоро даже чух самопризнание от Главния прокурор – " Този недостиг на правдивост е на всички места ". Да, ние всички се сблъскваме с неправда на всяка крачка и виждаме по какъв начин тя се трансформира в завист. После виждаме по какъв начин злобата не оказва помощ за коригиране на несправедливостта, а в противен случай – в допълнение озверява и обезчовечава.
Илия Бешков е бил задоволително почтен, с цел да не спести тежките думи, с които обрисува злобата на личната си сестра. Колкото повече човек е угрижен, толкоз по-честен би трябвало да бъде. Спестяването или украсяването на истината не оказва помощ за изцелението.
Хуманистът Еразъм като че ли не е виждал решение, по тази причина е прибягнал към парадокса: " Дори в случай че целият народ съска против тебе, какво ти пречи самичък да си ръкопляскаш? За да стане обаче то, оказва помощ единствено Глупостта ".
Струва ми се, че доста по-добро е решението, което предлага премъдрият Соломон в своите Притчи: " Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове " (10:12). " По-добре ядене от зарзават, и с него обич, нежели охранен вол, и с него ненавист " (15:17).
Злобата засмуква като фуния. Когато е изразила задоволството си, че " оня почине! ", сестрата на Бешков е била доста по-мъртва от умрелия. И няма различен метод човек да се опази от това засмукване, с изключение на посредством милостта.
Наскоро прочетох " Черната тетрадка " на Илия Бешков. Това е негов дневник, в който той е записвал свои размисли от месец май 1950 до август 1951 година. Усещането от тази тетрадка е тягостно и задушаващо, сякаш пространството се обезвъздушава, сякаш невидима примка се стяга към гърлото ти с всяка последваща страница. Тетрадката разкрива тихия смут на един боговдъхновен човек от това, което вижда към себе си, от това, което претърпява, от примката, която се стяга към врата му. Ужас и обезсърчение. Размислите са писани нощ след нощ в самотност и безизходност.
Илия Бешков е бил надълбоко набожен човек, само че даже и вярата не съумява да му даде очакване. Усилията на атеистичната власт са ориентирани точно против вярата, с цел да бъде тя поругана, смазана, изкоренена. Точно през тези черни години, през които е писана " Черната тетрадка ", са избити десетки свещеници, стотици са затворени по лагери и интернирани. Камионетките сноват по нощите и се пълнят с обречени на гибел и премеждия.
Седем години след тази тетрадка той се самонаказва посредством непринудено недояждане, отива си, изгасва от този свят едвам на 57 години в разцвета на креативните си и житейски сили. Много е говорено и писано за Илия Бешков, тук желая да се спра на едно негово размишление върху омразата, то ме остави без мирис .
Размислям върху омразата. Слушал съм доста познати и другари даже да изричат омразата си към някого. " Да ми падне, ще го нарязвам парче по парче и няма да го дам и да го отстъпя другиму – аз ще го убия. " Със зъби ще го разкъсам и ще изпия кръвта му. " И то демонстрират с ръце и зъби по какъв начин ще стане това и погледът им е подобен, като че ли виждат това ужасно деяние.
Ужасената ми мисъл прониква надълбоко и нашироко нашата земя и видях тази ненавист навсякъде; в паметта ми възкръснаха хиляди събития, плод на тази ненавист. Всичко, което смятах за яд, буйност, нелепост и простотия, в този момент го виждам като студена, дълбока и злокобна ненавист. Спомням си от дете направените вълшебства, поливките, тъмните заклинания, завързаните червени конци по плетищата и портите, зеленооките погледи на магьосниците, писъците на майки и деца нощем – всичко това целеше гибелта на някой човек, гибел, която ненаситната и непреодолима ненавист изискваше.
Покойната ми сестра бе изоставена от своя избраник. Тя всяка нощ излизаше до един плет, разяден и обраснал с смрадлив плевел, и започваше да клати оплитам със страшни думи-заклинания: " Както клатушкам оплитам, по този начин да се разклати земята под него, да се провали в нея " Очите ѝ необичайно проблясваха в нощта. Аз чаках търпеливо малко настрани. Тя ме вземаше, тъй като се боеше сама от тъмното. Измина много време – години няколко, и тя един ден ми сподели: " Илийчо, кака, оня почине! "
Но едвам в този момент разбирам целия смут на тези събития, които преди време възприемах като чудновата смешка или несериозно държание на неуки хора. "
Тези думи ме оставиха без мирис, тъй като си помислих – какъв брой първоначални са били тези прояви на ненавист спрямо днешните. И по какъв начин омразата наподобява надълбоко вкоренена в българското сърце, сякаш се е просмукала в него, сякаш го е обвила като оня " разяден и смрадлив " плевел към оплитам.
В своята дребна Черна тетрадка Илия Бешков посочва нещата с същинските им имена – назовава омразата ненавист, не я назовава експанзия в учебните заведения или война по пътищата . И също – не се пробва с " положителна сила " и с мантри за самоусъвършенстване да я прикрива.
Ние усещаме смрадта и прогнилостта ѝ на всички места, ежеминутно, образците са безкрайни. Някои считат, че омразата се дължи на демокрацията. Други виждат нейната причина в комунизма. Това е плитко и несериозно. Мнозина търсят нейния корен в бедността или нелепостта. Но ние сме очевидци, че на злобата и омразата са подвластни и комунисти, и антикомунисти, и небогати, и богати. Явно нейният корен е доста по-дълбок. Тогава къде е нейният корен?
Още в древността Теофраст разказва характера на злонравния човек, съгласно който " по природа никой не бил добър и всички били идентични ". Човекът, който ненавижда, на всички места вижда ненавист. Омразата помрачава погледа, свива зениците и през тях не може да проникне никаква светлина. За мразещия човек светът е пъкъл и той трансформира света към себе си в пъкъл.
Наскоро съдът наложи доста тежка присъда на акушерката, която преби с юмруци новородено бебе. Каква бездънна ненавист би трябвало да е стаена в душата на човек, с цел да се излее по този начин неудържимо, че да нанесе над 30 удара по тялото на четиридневно бебе. След произнасянето на присъдата последва нова вълна от неудържима завист – този път против акушерката. Много хора желаеха да я удушат със личните си ръце, да я пребият, да я убият, наложената ѝ присъда им се струваше дребна, макар, че българският съд от дълго време не е произнасял толкоз тежка присъда.
Искаха отплата, кръв, гибел, желаеха да я режат парче по парче – тъкмо както написа Бешков в своята Черна тетрадка. Отприщи се бездънна и неистова завист. Такава завист се отприщва постоянно и по всевъзможни мотиви. На вълни залива интернет, обществените мрежи и цялото общество. Сее болест и тази болест прониква и поразява все по-надълбоко.
Преди няколко дни пред входа на една кооперация видях една елементарна, само че покъртваща сцена. Майка се прибираше със 5-6 годишния си наследник. Детето не искаше да върви или нещо друго не беше по волята му и удряше майка си с юмруци колкото мощ имаше. Погледът му беше вторачен в нейните очи и излъчваше гняв и яд. Майката го хвана мощно за ръката, изви я и по този метод го принуди да влезе във входа. Струва ми се, че това е генезисът на злобата – несправедливостта, налагана със мощ. Безсилието против несправедливата мощ се трансформира в завист.
В цялото ни общество царува неправда. Наскоро даже чух самопризнание от Главния прокурор – " Този недостиг на правдивост е на всички места ". Да, ние всички се сблъскваме с неправда на всяка крачка и виждаме по какъв начин тя се трансформира в завист. После виждаме по какъв начин злобата не оказва помощ за коригиране на несправедливостта, а в противен случай – в допълнение озверява и обезчовечава.
Илия Бешков е бил задоволително почтен, с цел да не спести тежките думи, с които обрисува злобата на личната си сестра. Колкото повече човек е угрижен, толкоз по-честен би трябвало да бъде. Спестяването или украсяването на истината не оказва помощ за изцелението.
Хуманистът Еразъм като че ли не е виждал решение, по тази причина е прибягнал към парадокса: " Дори в случай че целият народ съска против тебе, какво ти пречи самичък да си ръкопляскаш? За да стане обаче то, оказва помощ единствено Глупостта ".
Струва ми се, че доста по-добро е решението, което предлага премъдрият Соломон в своите Притчи: " Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове " (10:12). " По-добре ядене от зарзават, и с него обич, нежели охранен вол, и с него ненавист " (15:17).
Злобата засмуква като фуния. Когато е изразила задоволството си, че " оня почине! ", сестрата на Бешков е била доста по-мъртва от умрелия. И няма различен метод човек да се опази от това засмукване, с изключение на посредством милостта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ