Текстът е част от темата на първия брой на Капитал

Текстът е част от тематиката на първия брой на " Капитал " за годината - " 2023: Още война, отново избори и по-малко инфлация ", за значимите събития и процеси, които ще дефинират трендовете в политиката и стопанската система в България и света през идващите месеци, както и резултатите от войната в Украйна върху интернационалните връзки.В нея ще намерите още: " Икономическата 2023 година ще е по-тежка от миналата, само че рецесията ще се усети леко в България "
В околните дни ще стане ясно дали политическата рецесия ще бъде позволена в границите на това Народно заседание, или ще се върви към нов предварителен парламентарен избор напролет, само че несъмнено другата съществена политическа конспирация през новата 2023 година ще бъдат локалните избори в края на октомври. За разлика от вота за парламент, който може да отиде на изправителен, в случай че депутатите не съумеят да излъчат държавно управление (както към този момент се случи на четири пъти през последните две години), локалната власт не може да се ръководи служебно. Така че борбата за продобиване на властови позиции в регионалните градове и общинските центрове наесен се обрисува да бъде яростна. Тя ще е такава и по минимум още две аргументи.

Спечелването на позиции в локалната власт, изключително в огромните градове, подсигурява на партиите властови запас, който им обезпечава въздействие по-места, а посредством него и въздействие върху огромни групи гласоподаватели. Заедно с това ресурсите на локалната власт - финансови, парцели и достъп до еврофондове, се употребяват за опазване на локалните партийни структури, даже и дадена групировка да не е в централната власт.

Големият въпрос на идните кметски избори е дали дванайсетгодишната надмощие на ГЕРБ в локалната власт ще бъде разрушена. Тя стартира още през 2011 година, когато групировката завоюва кметските места в половината регионални градове, а на вота през 2015 година разшири въздействието си в 21 от общо 27-те регионални центъра. На последния избор преди четири години поддръжката за партията на Бойко Борисов се пропука, като отстъпи ръководството на Българска социалистическа партия и самостоятелни претенденти за кметове в пет регионални града - Русе, Перник, Благоевград, Разград и Ямбол, само че наличието на ГЕРБ в ръководството на общините си остана огромно.
Реклама Низходящия тренд на ГЕРБ ще продължи
Социолози са безапелационни, че низходящият тренд на ГЕРБ ще продължи и на идния локален избор. " Ще има смяна в общинската електорална карта на България ", предвижда съуправителят на социологическата организация " Алфа рисърч " Боряна Димитрова пред " Дневник ". Управителят на " Маркет линкс " Добромир Живков пък счита с огромна доза сигурност, че ГЕРБ ще загуби властта си в София. " Същият сюжет може да се развие и в другите два огромни регионални града - Пловдив и Варна ", сподели той пред БНР.

От тази позиция ГЕРБ е изправена пред съществено предизвикателство на идния локален избор. Първо, тъй като за разлика от предходните два избора, когато партията на Борисов държеше централната власт и можеше посредством този запас да подкрепя претендентите си за кметове по места, в този момент ГЕРБ не разполага с подобен механизъм. А даже и да влезе в някаква управническа настройка, групировката няма да е в толкоз мощна позиция, в каквато беше при предходните локални избори. Заедно с това една немалка част от кметовете на ГЕРБ към този момент имат зад тила си по няколко мандата и носят негативите на досегашното си ръководство. Други пък като кметовете на София, Пловдив и Бургас Йорданка Фандъкова, Здравко Димитров и Димитър Николов няма да вземат участие още веднъж в кметската конкуренция, което значи, че партията би трябвало да издигне нови, по-непопулярни претенденти в трите регионални града.
Шанс за така наречен партии на смяната
Сложната обстановка, в която се намира ГЕРБ, е късмет за втората политическа мощ " Продължаваме промяната " и " Демократична България " да стъпят по-сериозно на терена на локалната власт. От средата на ноември двете обединения водят диалози за взаимно явяване на локалния избор с общи кметски кандидатури. На този стадий договарянията са в много напреднала фаза за номинацията на Политическа партия и Демократична България за кмет на София на съоснователя на " Телерик " Васил Терзиев, като в тях взе участие и организацията " Спаси София ", която следва да стане партия.

Очакванията са в края на януари трите обединения да разгласят публично взаимното си присъединяване на локалния избор в столицата. Плановете са с изключение на с единна кметска кандидатура Политическа партия, Демократична България и " Спаси София " да имат и общи претенденти за районни кметове в 24-те столични региона.
Реклама
Обединението към една кандидатура подсигурява спечелването на вота в София, тъй като Политическа партия и Демократична България имат доста по-добър резултат в столицата от ГЕРБ на парламентарните избори. А на предходния локален избор водачът на " Спаси София " Борис Бонев завоюва близо 50 000 гласа в качеството си на претендент за кмет. Подобен късмет за триумф на общи претенденти за кмет двете обединения имат и в Пловдив и Варна, където резултатът от парламентарния избор на двете обединения също е по-добър от този на ГЕРБ.
Свързани публикации Първан Симеонов: Местните избори наподобяват главната цел на променените правила за гласоподаване 9 декември 2022, 06:16 Политическата борба: по-големият залог са локалните избори 2 декември 2022, 12:52 Борис Бонев: На идващите локални избори " Спаси София " ще се яви с листа 7 октомври 2022, 06:58 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Велина Господинова