Текстът е част от поредицата "Персонализирана медицина" на БАПЕМЕД в

Текстът е част от поредицата "Персонализирана медицина " на БАПЕМЕД в Puls.bg

Инфекцията с хепатит С е сериозен и важен здравен проблем през днешния ден. По данни на СЗО към 150 милиона души (т.е. 2-2,5% от популацията на света(

са с хронична HCV зараза. Разпределението на броя на заболелите лица по райони мощно се разграничава. В Африка и регионите на Западния Пасифик броят им е доста по-висок, в сравнение с в Северна Америка и Европа. Според Европейския Център за предварителна защита и надзор на заболяванията в Европа 15 милиона (около 2% от възрастните лица) са HCV

- положителни лица. Редица възрастови групи са изключително наранени от инфекцията – преди всичко лицата, употребяващи венозни опиати, само че не по-малък е и рискът за лицата на хемодиализа или за тези, които преди 1991 година са били реципиенти на кръвни артикули по разнообразни аргументи. В Европа и Съединени американски щати през днешния ден HCV-инфекцията е най-често срещаното хронично чернодробно заболяване, което е и отговорно за най-големия брой чернодробни трансплантации. Тази зараза (заедно с инфекцията с хепатит В) е и най-честата причина за цироза и хепато-целуларен карцином, който особено за Европа

статистически се подрежда на 3-то място измежду злокачествените новообразувания. Делът на този карцином, в чиято основа лежи HCV-инфекция обаче ще нараства, защото против хепатит В работи ефикасна ваксина, каквато против хепатит С към момента няма.

Трудно е да се дефинира броят на новозаразените (новооткритите) HCV инфекции заради няколко аргументи. Първата от тях е, че единствено към 25% от случаите с остра HCV зараза се показват клинично, т.е. множеството остри инфекции протичат безсимптомно. Освен това, времетраенето на инфекцията постоянно няма нищо общо с времето на диагностицирането й. Въпреки това се смята, че броят на новозаразените доста е понижен през последните години спрямо 80-те години на 20 век, основно заради понижаване на броя на венозните наркомани – резултат от дейните анти СПИН акции, включващи здравно обучение и информация, стратегиите за подмяна на игли и спринцовки, както и необятното приложение на опиоид-субституиращите стратегии. Повторната приложимост или несъответстваща дезинфекция на здравно съоръжение, изключително спринцовки и игли в здравните заведения е вероятен път за предаване на инфекцията. Специално в Европа случаи на трансмисия на HCV посредством трансфузията на непроверена кръв и кръвни артикули и несъответстваща дезинфекция на практика не се откриват. Всъщност, през днешния ден в света наклонността за увеличение

на броя на острите HCV инфекции се следи само измежду инфектираните с HIV мъже, които вършат секс с мъже.
Свързани публикации.. Персонализирана медицина: Нутригенетика и нутригеномика – връзката сред генома и храната 0 BRCA разновидности – предиктивен биомаркер при рак на гърда и яйчници. Персонализирана медицина 0 Персонализирана медицина: За БАПЕМЕД – кои сме ние? 0

HCV може също да се предава по сексуален път, както и може да бъде предаден от инфектирана майка на бебето. Тези способи на предаване са доста по-рядко срещани.

Хепатит С не се популяризира посредством кърмата, храната, водата или инцидентен контакт, като да вземем за пример прегръщане, целуване и шерване на храна или питиета с възпален човек.

Заразяването с HCV става най-вече по парентерален път. Както към този момент споменахме, за Европа и Съединени американски щати най-голямо е смисъла на инжекционното потребление на опиати. Други, характерни за обособени рискови групи експозиции са: секс с IVDU, престояване в затвор, удряне (порязване) със замърсен с кръв предмет, татуиране.

Хепатитният С вирус (НСV) е кръвен патоген, с изразен хепатотропизъм. Инфекцията, породена от него, протича нормално като асимптомна остра зараза. При 75% от случаите с остра НСV зараза, последната минава в хронична форма. Хроничният хепатит С води в 35% до цироза на черния дроб и в 3% до хепатоцелуларен карцином. Рискът от гибел в резултат на хронична HCV зараза е изчислен на 37%.

Инкубационният интервал на HCV - инфекцията е 2-24 седмици и е по-къс при непосредствено вливане на вируса (напр. хемотрансфузия). Острата зараза нормално протича умерено тежко. Не повече от 25% от пациентите имат иктер, само че те сякаш са по-склонни да изчистят вируса. Над 60% от пациентите имат нараснали трансаминази, които се задържат високи към 6 месеца след диагностицирането. За потвърждаване на диагнозата най-често е належащо премерване на HCV RNA вирусен товар (чрез PCR метод), защото постоянно пациентите към момента не са развили антивирусни антитела на фона на нарасналите трансаминази. Последното изключително важи за мъжете, които вършат секс с мъже с зараза с HIV.

Острият хепатит минава в продължителен при 60-80% от пациентите. Хепатитът се смята за продължителен, в случай че в течение на повече от 6 месеца вирусът персистира. След като хроничната зараза е към този момент открита, непринудено изчистване на вируса е малко евентуално. Мнозинството пациенти с продължителен HCV хепатит нямат недоволства, до момента в който не настъпи цироза. Най-често срещаното недоволство е изнемощялост, лесна уморяемост, миалгии, артралгии, загуба на тегло. Често недоволствата

са свързани с други съпътстващи болести или положения и е мъчно да

се разпознава точната причина за несъмнено недоволство.
1

2

3

4

5